Да играеш с огъня

10. Бронята на Лорд Вайл

Били Рей Сангуайн не харесваше Заразените. Погледна лицата им пътьом, отпуснатите изражения и празните очи. Половината копаеха, а другата половина разчистваха скали — и никога не почиваха. Властта на Дъск над тях бе пълна.

Сангуайн ги остави да работят. Усещаше ножа на колана си. Голям, тежък и неудобен. Предпочиташе бръснача си, ала онова момиче му го бе взело. Чакаше следващата им среща с нетърпение.

Светлините по грубите скални стени едва отблъскваха тук-таме мрака на пещерите, през който крачеше барон Венгос.

— Заразените са разчистили източните зали — съобщи му Сангуайн. — Бронята я няма там. Претърсих западните и там нищо не намерих. Минах и през няколко от срутените тунели на север, пак нищо. Ако бронята въобще е тук, ще да е скрита в южната част.

— Тук е — убедително отвърна Венгос. — Лорд Вайл е умрял е тези пещери, сигурен съм. А одеждите ми?

За да може да сложи бронята, на Венгос му бяха нужни специални дрехи, които да го предпазят от некромантската й сила. Намирането на тези дрехи бе работа на Сангуайн.

— Ще са тук до довечера — каза той, — както обещах.

— По-добре да са.

Сангуайн го изгледа, но си замълча. С барона шега не биваше, особено сега. Сангуайн не харесваше и Дъск. По правило не харесваше вампирите, но Дъск му бе особено неприятен, с този негов навик да се промъква без никакъв звук току зад гърба ти. Като че ли Венгос бе единственият, който можеше да го чуе. Затова, когато Дъск проговори точно до Сангуайн, американецът подскочи, а Венгос остана напълно неподвижен.

— Бароне, намерихме я.

Очите на Венгос проблясваха на светлината на факлите. Последваха Дъск в дълбините на пещерния комплекс. Вода се стичаше от стените и правеше земята хлъзгава. Стигнаха до групичка Заразени, които се разделиха, за да открият пътя към новооткритата зала. Сангуайн и Дъск влязоха първи.

Лампите хвърляха дълги сенки по скалата. В средата на залата, върху голяма кръгла каменна маса бе поставена бронята. Бе матова, черна и обикновена на вид, без гравюри или руни по нея. За барон Венгос вероятно бе най-красивото нещо, което някога е виждал.

Бронята на лорд Вайл.