Да играеш с огъня

37. Зъби и нокти

Валкирия прескочи стената пред себе си и падна на крака в градината зад нея. Следващата стена бе по-голяма и момичето натисна въздуха, изстрелвайки се нагоре. Ръцете й достигнаха ръба на стената и Валкирия успя да се преметне. Тухлите хвърляха дълбока сянка върху тревата. Валкирия изтича покрай къщата, чиято бе градината.

Продължи по тясна пътека, а дробовете й горяха с ярост, която харесваше, с която горяха, докато плуваше. Знаеше, че може да бяга вечно с този огън в себе си. Сви по още по-тясна пътека, по-скоро алейка. Чуваше ги ясно зад себе си. Глутницата Заразени бе по-тънко разпръсната, но по-бързите от тях я настигаха неумолимо. Подмина къщата на семейството си.

Кеят се виждаше отпред и Валкирия увеличи скоростта си. Морето се вълнуваше тази вечер, чуваше мощния му ритъм и знаеше, че няма да е лесно, но нямаше и избор. Още малко и щеше да е в ръцете им.

Знаеха ли? Дъск бе ли им казал за уязвимостта им към солена вода? В ума й проблесна мисъл. Това не бяха истински вампири, само Заразени. Водата би ли имала същия ефект? Нямаше време за премисляне. Само с този план разполагаше, само този шанс.

Валкирия се оттласна от ръба на кея, както бе правила безброй пъти като дете. Водата я обгърна, погълна я напълно. Момичето се изстреля обратно на повърхността. Загуби и другата си обувка. В нощта Заразените не виждаха какво има под водата и не знаеха, че има само един безопасен начин да се скочи в нея. Зазвучаха викове на болка и тъпи подводни удари на кости в скалите пред кея, точно както с Джей Джей Пърл.

Тя обаче също не бе плувала тук толкова късно и водите й се струваха твърде силни и непознати. Дърпаха я, бутаха я, заплашваха да я завлекат на дъното или твърде далеч от брега, но тя се бореше с тях. Още от Заразените цамбурнаха във водата и веднага започнаха да се паникьосват. Виковете им бяха рязко прекъснати от запушените им гърла. Един от тях обаче успя да я хване за роклята и я задърпа със себе си надолу.

Под водата Валкирия успя да освободи крак и изрита Заразения надолу. Загуби го от очи в черната вода. Самата тя бе твърде дълбоко, морето бе твърде бурно. Щеше да се удави.

Внезапно се сети нещо — миналата година, когато Скълдъгъри се бе издигнал до повърхността и бе вървял по нея. Обучението й. Трябваше да го използва. Скълдъгъри я бе научил на необходимото. Просто трябваше да се успокои и да се концентрира.

Избута от съзнанието си болката в дробовете си и събра ръце. Остави се на теченията, вместо да им се съпротивлява, опита се да се превърне в част от тях. Усети водата с ръцете си, за пръв път я долови като плетеница от разнородни сили. Усещаше ги под себе си, над себе си, около себе си. Вплете се в тях и се обърна.

Поривът на водата последва желанията й и тя подмина давещите се Заразени, лицето й излезе над повърхността. Извади и ръцете си, но отново потъна, ужаси се, че е сгрешила с контрола над вълните, но след това го възстанови и доколкото можа, яхна течението в посока към брега. Отслаби концентрацията си, когато усети водата относително спокойна, и успя да доплува до плиткото.

Жадно гълтайки въздух, Валкирия погледна обратно към кея, но светлините му светеха ярко в очите й и не се виждаше нищо. Имаше прилив и не бе останал много плаж, където да излезе, но тя успя да стигне до него, клатушкайки се от умора. Нещо излетя от сенките, удари я и повали на пясъка.

Преди да се окопити, момичето получи юмрук в лицето. Притежателят му имаше човекоподобна форма и се надвеси над нея леко прегърбен.

Дъск.

Човешката му кожа още висеше тук-таме от него. Вампирската му плът бе подута и зачервена. От пръстите на дясната му ръка стърчаха нокти, но лява му бе човешка и на китката му имаше часовник. Лицето му също бе човешко, прорязано от белег, но и от кучешките зъби на истински вампир, които бяха разкъсали венците и устните му.

Валкирия си даде няколко секунди, за да проясни ума си. Дъск не се движеше. Тя протегна рязко ръка, но той я изпревари, сграбчи я за китката и я вдигна, обърна я с гръб към себе си. Гърленият му смях изстърга по ухото й.

— Няма да те убия. Ще те превърна. Ще бъдеш като мен.

Тя се опита да каже нещо, но думите й избягаха. Усети дъха му по кожата си.

— Знаеш ли кого ще убиеш първо, Каин? — попита той. — Знаеш ли кого ще разкъсаш, кого няма да се сдържиш да разкъсаш първо? Родителите си.

— Не — едвам промълви момичето.

— За всичко, което ми направи, за болката, която ми причиняваш сега, ще направя така, че да ме молиш да убия родителите ти.

Нечий глас.

— Дъск.

Вампирът се обърна и бе пометен от непознатия, който се блъсна в него. Валкирия падна по лице в пясъка.

Когато вдигна глава видя, че спасилият я не бе Скълдъгъри. Носеше вехт костюм и цилиндър и се движеше поне толкова бързо, колкото Дъск.

Вампирът замахна, човекът с цилиндъра се наведе и ноктите му одраха корема на Дъск. След това се превъртя и изрита вампира в лицето. Дъск направи само крачка назад и се засили към противника си. Срещна новодошлия във въздуха и двамата се изтърколиха сред прииждащите вълни.

Валкирия намери тежък камък и се промъкна иззад Дъск, който се бе надвесил над странния мъж. Валкирия го халоса в тила, в същото време, когато другият го изрита в лицето.

Момичето изпрати въздушна струя в гърба на Дъск и той плисна във водата. Другият вече бе на крака и изведнъж скочи право нагоре, изчезвайки в мрака.

Дъск се надигна, а лицето му гореше от омраза. Устата му, която бе затворил, за да се предпази от солената вода, се изкриви в ръмжене. Тръгна към Валкирия. В последния миг вдигна глава и видя новодошлия, който падаше право към него. Той заби пети в обърнатото нагоре лице на вампира и той се свлече в мокрия пясък.

Мъжът с цилиндъра заоглежда раните си и си замърмори под нос.

— Мъртъв ли е? — попита тя.

— Мне — позадъхан отговори той. — Спи си.

Говореше с плътен лондонски акцент.

— Обикновено не си падам да спасявам тоя-оня, но щом те гонеше, имаш нещо общо с Венгос, нали тъй?

— Ами… опитвам се да го спра.

— Става. Примамиха ме да им свърша една услуга. Не ми се понрави. И затова ти правя услуга на теб. Онзи големият грозник, нали се сещаш? Държат го в болница „Клиъруотър“. Не знам какво ще правиш с тая информация, но ако прецакаш плановете на Сангуайн, ще ми е достатъчно.

Той си свали шапката с кавалерски жест и се заотдалечава. Тя се намръщи.

— Ти си Спрингхийлд Джак.

Той спря и се обърна.

— Същият, скъпа.

— Ти си лош.

— Пак позна — усмихна се грозновато той.

— Трябва да си в затвора. Танит те вкара там.

Джак се намръщи на свой ред.

— Познаваш ли Танит Лоу?

— Разбира се.

— Тя е… някъде тука?

— Някъде тук, да. Със Скълдъгъри.

— О, да го земат дяволите… — Джак се озърна неспокойно. — Това не е добре. И ей-сегинка им помогнах?

— Боя се, че да.

— О… о, мамка му. Не им казвай, че съм бил тук, става ли? Спасих ти главата, буквално ти я спасих. Обещай.

— Ще напуснеш ли страната.

— Още веднага.

— Тогава ще им кажа утре. Ако оцелеем.

— Същинска малка дама си. Е, лека нощ тогаз. И късмет.

Скок-подскок и Джак Спрингхийлд изчезна.