Да играеш с огъня

16. Размяната

Валкирия знаеше, че е блъф, а Скълдъгъри го потвърди с кодовата фраза:

— Бъди смела.

Държеше я здраво за ръката. Коленете й я боляха от падането. Струваше й се, че изпълнението й е доста убедително. Надяваше се и Изтезанието да му се върже.

— Пусни ме! — викаше тя.

Скълдъгъри погледна към Изтезанието и стоящия до него Скейпгрейс, който, в неведение, се наслаждаваше на всяка секунда от представлението.

— Дай ни минута — каза Скълдъгъри.

— Минута. Не повече.

Валкирия остави детективът да я изправи и да я повлече далеч от двамата зяпачи.

— Продължавай да клатиш глава — тихо рече Скълдъгъри.

— Какво ще правим? — попита тя. — Ще ни каже всичко, само ако ме убиеш.

— Няма да те убия.

— А, хубаво.

— Ще убия отражението ти.

— Какво? Как?

— Къде е то сега?

— Би трябвало да е вече вкъщи.

— Обади му се, кажи му да се върне в огледалото.

За да поддържа представлението, Валкирия опит пак да се изскубне.

— Но ако го убиеш, какво ще се случи? В смисъл, ще умре ли наистина?

— То не живее — напомни й Скълдъгъри, — така че не може да умре. Но ще изглежда мъртво. Мисля, че когато го върнем в огледалото след това, всичко ще му е наред.

— Така мислиш?

— Никой не го е правил досега. Никой не си е правил труда, просто защото магьосниците могат лесно да различат отражение от истинска личност. С Изтезанието трикът може да сработи, ако наистина е толкова отвикнал от нещата, колкото изглежда.

Стигнаха до ъгъла на Убежището и Валкирия извади телефона си, а Скълдъгъри се сви извън полезрението на наблюдателите. Започна да копае дупка с ръце.

Валкирия набра домашния си телефон.

— Ало? — чу се собственият й глас от другата страна на линията.

— Сама ли си?

— Да. Родителите ти са още на работа. Аз седя в стаята ти и ти пиша домашните.

— Трябва да влезеш в огледалото. Ще опитаме нещо.

— Добре.

— Остави бележка на мама. Кажи й, че ще прекарам нощта у приятел.

— Кой приятел?

— Не знам. Избери някого — нетърпеливо рече Валкирия.

— Ти нямаш приятели.

Валкирия се начумери.

— Кажи й, че ще спя при Хана Фоули.

— Хана Фоули не те харесва.

— Просто го направи! — отсече момичето и затвори. Скълдъгъри почти бе направил плитък изкоп с диаметър около метър.

Валкирия се поколеба.

— Всичко ще е наред, нали? Като го върнем в огледалото, ще се съживи, нали? Зная, че няма да се съживи, по все пак…

— Валкирия, да застрелям отражението ти е все едно да скъсам снимката ти. Няма никаква разлика.

— Добре — кимна тя. — Знам. Добре.

Той оглади дъното на дупката и очерта голям кръг в пръстта, в чийто център пък нарисува око, пресечено от вълнообразна линия.

— Гледат ли? — попита той Валкирия.

Валкирия скри лице с ръка като че плачеше и хвърли поглед зад себе си.

— Не, говорят си. Изтезанието изглежда отегчен.

Скълдъгъри се изправи и изпъна ръка. Въздухът около тях овлажня, кондензира се в капчици. В мъглицата заблещука дъга и внезапно изчезна, когато Скълдъгъри концентрира цялата влага над дупката и я освободи във формата на дъжд.

Той каза:

— Повърхност говори, повърхност чувствай, повърхност с мисъл те дарявам, оживей. — Той сви пръсти и локвата се превърна в миниатюрен водовъртеж, който заличи рисунката на дъното. Скълдъгъри успокои водата и кимна на Валкирия.

Тя застана над локвата и потопи пръст в нея. От повърхността се подаде ръка. Отражението, облечено в същите дрехи като Валкирия, бавно се изкачи от локвата. Не, не от локвата, каза си момичето — отражението се откъсваше от повърхността й и се превръщаше от двуизмерен в триизмерен образ пред очите й.

Скълдъгъри помогна на създанието да излезе. То застана пред Валкирия, безмълвно. Не показа никакъв интерес, дори защо е там.

— Ще те убием — каза Валкирия.

— Добре — кимна то.

— Можеш ли да плачеш?

Отражението се разрида. Внезапната промяна бе стъписваща.

— Мъртвецо — подвикна Изтезанието. — Минутата ти изтече.

Скълдъгъри постави длани на раменете на Валкирия.

— Избутай ме — каза той.

Той се приближи, уж да я прегърне, а тя се обърна, за да се скрие от полезрението му, избута го и смени места с отражението. Притисна се до стената в очакване да чуе викове на тревога. Такъв нямаше. Не бяха забелязали размяната.

Скълдъгъри и отражението свиха зад ъгъла, към Изтезанието и Скейпгрейс, а Валкирия се придвижи към малкия лес наблизо. Вървеше тихо, приведена, и нито веднъж не се обърна. Отпървом реши, че така шансът да остане незабелязана ще е по-голям, но знаеше, че не е това.

Не искаше да се види убита.

Изтръпна, когато чу изстрела. Побиха я тръпки, а кожата й изстина и тя разтри ръце през ръкавите на палтото си.

Няколко минути по-късно чу Скълдъгъри и Скейпгрейс. Наблюдаваше пътя на Скълдъгъри към Бентлито. Той постави тялото на отражението в багажника. Изглеждаше толкова отпуснато. Валкирия си пое въздух. „Като да скъсаш снимка“. Нищо повече.

Изтезанието бе изчезнал обратно към града, внезапно загубил интерес. Скейпгрейс вероятно очакваше Скълдъгъри да го разкъса, но детективът бе твърде зает да дразни Валкирия. Тя тръгна към тях, а безпокойството й избледня. Скълдъгъри се шегуваше, значи планът бе сработил.

— Не млъкваше. Правех се на неин приятел, но честно казано я съжалявах. Горкото момиче. Доста беше глуповата.

— Такъв си зевзек — каза тя, а Скейпгрейс писна. Тя не му обърна внимание. — Научихме ли каквото трябва?

— Банкуук. Венгос вероятно вече има бронята на Вайл, но Гротескния е в Банкуук.

— Ти си мъртва — отрони с мъка Скейпгрейс. — Ти… лежиш в багажника.

— Съжалявам, че си разочарован, но отражението ми лежи в багажника.

— Не. Виждал съм отражения, можеш да ги различиш от…

— Не и това — намеси се Скълдъгъри. — Използва го всеки ден. През последната година е… пораснало, така да се каже. На твое място не бих се чувствал зле, че ме е заблудило. Има един куп други неща, за които да се чувстваш зле.

— Като например, че можеше да се измъкнеш — каза Валкирия, — ако просто се бе отдалечил, вместо да дойдеш да злорадстваш.

— Можел съм да се измъкна?

— Лесно.

— А… а сега?

— Сега отиваме в Банкуук, а теб те оставяме в някой магьоснически арест по пътя — съобщи му детективът.

— Връщам се в затвора?

— Да.

— Ама не ми харесва — нещастно отпусна рамене Скейпгрейс.

Скълдъгъри затвори оковите около китките на Скейпгрейс.

— Днес не е добър ден за лошите.