Да играеш с огъня

26. Убийство в новата морга

Стентор и Сивет с мъка преместиха Гротескния от носилката на операционната маса. Тялото бе голямо, тежко и неудобно за носене, но най-вече голямо и тежко. Тъкмо бяха успели да прехвърлят криво-ляво горната част, когато носилката мръдна с изскърцване и Гротескния започна да пада. Сивет се опита да го хване, но не успя и Гротескния бавно започна да го затрупва.

— Помощ! — извика Сивет.

Професор Граус влетя в стаята.

— Какво пак си играете, бе?!

— Ами, то падна — отвърна Стентор.

— Виждам! Този екземпляр е изключително рядка възможност за изучаване на хибрид, малоумнико. Не искам да го повредите.

— Да, професоре. Съжаляваме.

— Защо се опитваш да го преместиш сам? Къде е Сивет?

Сивет успя да вдигне ръка.

— Тук съм, професоре.

— А ти какво правиш там долу, Сивет?

— Опитвам се да дишам, сър.

— Ами излез изпод тая гадина и ще можеш!

— Много бих искал, сър, но е много тежка. Ако поемете някоя ръка или нещо подобно…

— Аз съм възрастен човек, глупако. Да не би да очакваш да вдигна тази абоминация от теб сам?

— Не сам, но може би ако Стентор ви помогне, бих могъл да се измъкна. Наистина ми е трудно да дишам тук. Мисля, че белите ми дробове колабират.

Граус направи жест на досада.

— Стентор, помогни ми да го вдигнем.

Заедно успяха да помръднат Гротескния достатъчно, за да освободят Сивет.

— Никога не съм изтървавал екземпляр — мрънкаше Граус, докато се мъчиха да повдигнат тялото. — И никога не съм позволявал екземпляр да ме затрупа. Запомни го, Сивет.

— Да, сър.

Граус се наведе над Гротескния и сряза бинтовете с ножица, разкривайки покритата с белези кожа отдолу.

— Невероятно. Толкова много части от различни създания, всичките — събрани в едно. Създание, родено от невъзможна комбинация от ужасии.

Стентор кимна.

— Би било по-впечатляващо, ако работеше.

— По-малко приказки — отсече Граус, — и повече движение. Вдигнете го на масата. Без да го повреждате, ясно? Кълна се, късметлии сте, че съм толкова сговорчив. Стентор. Свий малко коленете, когато вдигаш, идиот такъв.

— Извинете, сър.

Те се напънаха и го вдигнаха пак. Внезапно Сивет го пусна и отскочи назад. Стентор продължаваше да държи тялото наполовина на масата, наполовина във въздуха.

— Какво пък сега? — попита Граус.

— Професоре, сигурен ли сте, че това нещо е мъртво?

— Не е нещо, а екземпляр.

— Извинете, сър. Сигурен ли сте, че екземплярът е мъртъв? Мисля… мисля, че го усетих да мърда.

— Разбира се, че мърда. Нали го местите.

— Не, сър. Искам да кажа, мръдна само.

— Е, не виждам как би било възможно. Ритуалът по съживяването бе прекъснат — успели са да прелеят само малко от кръвта на Валкирия Каин.

Сивет се поколеба, после грабна една от огромните ръце и помогна на Стентор да я постави на масата.

После пак отскочи.

— Добре! — каза на висок глас Сивет. — Добре, този път със сигурност го усетих да мърда.

— В него е била прехвърлена много енергия — отвърна Граус. — Може да е остатъчен спазъм. Просто мускулите, които реагират на стимулации.

— Не беше спазъм, кълна се.

Граус погледна омотаното в бинтове тяло. Голямо, студено, неподвижно.

— Добре — каза той. — Колко Секачи има тук?

— Трима.

— Добре тогава. Момчета, искам да се качите, да кажете на Секачите да слязат. Може да имаме…

Тогава Гротескният седна на масата, Сивет изкрещя и се отдръпна светкавично, но Стентор бе по-бавен. Създанието хвана главата му в дланта си и я смаза като яйце, снесено върху асфалт.