Да играеш с огъня

15. От упор

Скейпгрейс подпря лявата си ръка на стената, а с дясната стисна веригата и дръпна. Тръбата започваше да поддава. Усещаше я. Чуваше я. Всяка друга тръба да се бе счупила досега — Скейпгрейс ги бе инсталирал и знаеше. С куция си късмет се бе оказал прикован за единствената здрава тръба в сградата.

Стисна зъби. Лицето му червенееше от усилие и наистина бе нужно скоро да задиша отново. И тогава тръбата се счупи и Скейпгрейс полетя назад, а викът му на радост рязко бе прекъснат от удара на главата му в пода. Полежа малко, най-сетне свободен, сдържащ с мъка сълзите си. Накрая се изправи и понеже не можеше да стори нищо за оковите около глезените си, се затътри към вратата.

Когато се увери, че скелетът и момичето не са наблизо, той излезе. С абсурдно късите си крачки сигурно приличаше на ненормален пингвин, докато прекосяваше кръчмата. Щеше да намери помощ, някой, който да свали оковите от него. Не можеше цялото население на Роърхейвън да го иска мъртъв, все пак.

Зави зад един ъгъл близо до Убежището на Роърхейвън и замръзна. За миг бе твърде вцепенен дори да се усмихне. Изтезанието сочеше пистолет към Плезънт и Каин.

Хихикайки си, Скейпгрейс се затътри натам. Черепът на детектива бе както винаги напълно безизразен, но момичето гледаше Изтезанието така, сякаш е не можеше да повярва на ушите си. Никой не обърна внимание на Скейпгрейс.

— Не може да си сериозен — каза Валкирия.

Скейпгрейс изпита неописуемо удоволствие от начина, по който старецът я игнорираше и говореше само на скелета.

— Убий детето. Ако искаш я застреляй. Подпали я. Удуши я. Не ме интересува.

Скейпгрейс би се разтанцувал на място, ако можеше.

— Няма да убия Валкирия — каза Плезънт.

— Мъртвецо, какво е един живот, сравнен с милиарди? А ако Безликите се върнат, милиарди ще загинат. Знаеш.

— Може и така да е, но няма да я убия.

— Това са условията ми.

— Трябва да има нещо друго. Нещо смислено.

— Ще те улесня.

Изтезанието подхвърли пистолета обратно на Скълдъгъри, който го хвана и на свой ред го насочи право между очите на стареца. Усмивката на Скейпгрейс изчезна.

— Никой няма да умре сега — каза Плезънт, — освен може би ти. Къде е Гротескния?

— Аз съм Изтезанието, мъртвецо. Мислиш ли, че ме е страх от смъртта?

След няколко секунди детективът свали оръжието. Скейпгрейс най-сетне си пое дъх, а Изтезанието кимна доволно.

— Трябва ти помощта ми — каза той. — Знаеш условията ми. Убий детето.

— Не можеш просто…

— Времето изтича.

— Чуй ме, това е лудост. Не е направила нищо…

— Тик. Так.

Скелетът погледна момичето и Скейпгрейс видя съмнението в очите й. Тя посочи стареца.

— Набий го. Или нещо такова. Простреляй го в крака.

— Заплахите няма да свършат работа.

— Празните заплахи няма да свършат работа, но ако наистина го застреляш в крака…

— Валкирия, не. Срещал съм такива като него преди. Всеки се пречупва, да, но нямаме време. — Скълдъгъри се обърна към Изтезанието. — Откъде да знам, че имаш информацията?

— Защото така ти казвам, а ти нямаш лукса да се съмняваш в думите ми. Барон Венгос вече ще е намерил бронята на лорд Вайл. Времето, което ти остава, е като пясък в дланта ти. Изсипва се през пръстите ти, мъртвецо. Ще убиеш ли детето?

— Няма да го убие! — предизвикателно рече Валкирия. — Кажи му, Скълдъгъри!

Сърцето на Скейпгрейс почти се пръсна от радост, когато детективът не отвърна.

Каин зяпна към него и отстъпи.

— Ти наистина мислиш да го направиш.

— Носиш ли си телефона?

— Какво?

— Обади се на родителите си. Трябва да се сбогуваш.

Измина дълъг миг. Каин хукна да бяга, но Плезънт бе твърде бърз. Сграбчи китката й и я свали на земята.

— Бъди смела — каза той.

— Пусни ме! — изкрещя Каин.

Плезънт завъртя глава към Изтезанието.

— Дай ни минута.

— Минута. Не повече.

Пред очите на Скейпгрейс Плезънт издърпа Каин на крака и я отведе. Каза й нещо тихо, а момичето тръсна глава и се опита да се отскубне. Стигнаха до ъгъла на роърхейвънското убежище и най-сетне момичето изглеждаше съгласно. Извади телефона си.

— Това е страхотно — каза Скейпгрейс на Изтезанието.

Старецът доби объркано изражение.

— Кой си ти?

— Ъ… какво? Аз съм, Вориен. Вориен Скейпгрейс. Аз ти построих мазето?

— А. Ти. Защо си тук? Мислех те за мъртъв. Би било хубаво.

Макар никога, преди да не бе чувал Изтезанието да се шегува, Скейпгрейс реши, че той се шегува сега и се засмя.

— Това е страхотно — повтори той. — Да го накараш да убие Каин. Страхотно си е, дума да няма. Гениално! Никога не бих се сетил за нещо такова.

— Знам.

— Ако може да те питам, откъде ти хрумват тия идеи? Сънуваш ли ги или е просто инстинкт? Аз си пазя дневник, където си записвам идеи и разсъждения и… — Изтезанието пак го погледна и Скейпгрейс млъкна.

— Досаждаш ми.

— Извинявай.

Старецът отново спря да му обръща внимание.

— Мъртвецо. Минутата ти изтече.

Плезънт сложи ръце на раменете на Каин. Каза й нещо и понечи да я прегърне. Тя се извъртя, откъсна се от него, избута го. Скри се от погледа на Скейпгрейс за секунда, но когато той отново я видя, в очите й имаше сълзи. Плезънт я хвана за ръка и я отведе обратно.

— Ще я убиеш ли? — попита Изтезанието.

— Да.

Каин стоеше безмълвно, колкото се може по-изправена, опитвайки се да изглежда безстрашна.

— Е, тогава давай.

— Съжалявам, Валкирия — тихо изрече Скълдъгъри.

— Не ми говори — отговори тя. — Просто направи каквото трябва.

— Това ми прилича на бронирано палто — отбеляза Изтезанието. — Не стреляй в него. Едва ли би искал да си помисля, че си ме измамил.

Каин разкопча палтото си и Скейпгрейс изтръпна от вълнение. Щеше му се да запише на камера всичко, за да може да го гледа отново и отново. Мигът, когато Скълдъгъри Плезънт убива Валкирия Каин.

— Прости ми. — Детективът стреля.

Изстрелът изтрещя в ушите на Скейпгрейс. Тялото на Каин потръпна и очите й се разшириха. Тя направи крачка назад и се строполи на колене, стискайки раната. Между пръстите й покапа кръв.

Накрая тя падна по лице.

— Тя беше невинно момиче — прошепна Скълдъгъри Плезънт.

— Носеше кръвта на Древните — отвърна Изтезанието. — Достойна отплата за информацията, която ти е нужна. Гротескния е скрит в руините на замъка Банкуук. Детективе?

Плезънт вдигна бавно глава.

— Чудя се дали може да стигнеш там преди Венгос.

— Ако лъжеш…

— Защо да лъжа? Поисках да убиеш детето и ти го направи. Държа на сделките си.

Плезънт застана над мъртвото тяло на Каин, наведе се и го взе в ръце.

— Скейпгрейс — каза той. — Обратно в колата.

— Какво, да не съм луд? — изсмя се Скейпгрейс. — Оставам тук.

— Не. Взимам те обратно.

Скейпгрейс погледна Изтезанието очаквателно.

— Защо ме гледаш? — попита старецът.

— … какво?

— В уговорката ни нямаше нищо за теб.

— Ама не мога да се върна! — викна Скейпгрейс. — Ще ме вкарат в затвора!

— Май си мислиш, че ме е грижа.

— Скейпгрейс — повтори детективът с глас, лишен от човешка емоция. — Обратно в колата. Тръгвай.

Отчаяният убиец се огледа, но от никъде не можеше да очаква помощ. Опитвайки се да не се разплаче, той се затътри обратно към колата.

— Искам да ти благодаря, детективе — каза Изтезанието. — Гледам този свят, в какво се е превърнал, гледам как магьосниците се гушат в сенките и осъзнавам, че досега съм чакал. Виждаш ли? Чакал съм причина да живея отново, да се измъкна от влажното си мазе. Сега имам причина. Цел. Години наред дремех, а сега съм буден. Събуди ме, детективе. И ще се срещнем отново.

— Разчитай на това — отвърна Плезънт. Изтезанието се усмихна, обърна се и се отдалечи.

Скейпгрейс бе предаден. Изоставен. Скълдъгъри застана до него с мъртвото момиче в ръце. Скейпгрейс се съмняваше, че ще преживее пътя обратно до Убежището. Бе чувал легенди за яростта на детектива-скелет, а сега нямаше на кого другиго да си я изкара. Скейпгрейс не можеше да се споразумее с него, да сключи сделка. Нямаше надежда.

Плезънт остави внимателно тялото в багажника и се обърна към града. В привечерта Роърхейвън изглеждаше празен.

— Е, готово — каза Плезънт. Звучеше облекчен. Скейпгрейс се намръщи, но не посмя да каже нищо.

— Денят мина добре, в общи линии. Имам местоположението на Гротескния и убих Валкирия, не, исках го ако трябва да съм честен исках да направя от деня, когато я срещнах. Може да бъде много досадна. Забелязал ли си?

— Ъ.

— Не млъкваше. Правех се на неин приятел, но честно казано я съжалявах. Горкото момиче. Доста беше глуповата.

— Такъв си зевзек — чу се глас отзад. Скейпгрейс изквича уплашено, когато към тях се присъедини Валкирия Каин, с ръце в джобовете и усмивка на лицето.