Да играеш с огъня

40. Битка до смърт

Цялото тяло на Чайна лъщеше от татуировки. Венгос пусна Валкирия и насочи удар към Чайна, която обаче го избегна. Идентичните татуировки на краката й светнаха в зелено и Чайна се превърна в мъгла от скорост, която се виеше между сенките на Венгос.

Той изръмжа раздразнено и продължаваше да замахва, но тя вече бе твърде близо. Някои от татуировките проблеснаха в жълто, тя го сграбчи, халоса го и Венгос излетя във въздуха.

Сенките му омекотиха падането и незабавно се насочиха към Чайна. Тя плесна с ръце, татуировките по дланите й се смесиха и тя издигна жълта бариера пред себе си. Въпреки силата на удара, бариерата издържа.

Сенките около Скълдъгъри се поразсея, докато Венгос фокусираше вниманието си другаде. Той се освободи и грабна Валкирия за ръката, като незабавно изстреля и двамата на покрива.

— Какво правим? Трябва да й помогнем! — дърпаше се Валкирия.

— Не можем, твърде е силен.

— Значи бягаме?

— Не, само напредваме в обратната посока.

Междувременно сенките заобиколиха бариерата на Чайна и опитаха да я атакуват изотзад. Самата силова стена отслабваше и Чайна вече бе на едно коляно.

— Ама не можем просто да я оставим! — противеше се Валкирия, докато вървяха.

— Съгласен. Но не можем да го победим, докато носи тази броня.

— И как да я махнем? Никой не може да се доближи толкова до него.

— Именно. Затова ще трябва да мамим.

Скочиха от другата страна, до джипа, и откриха това, което Скълдъгъри търсеше.

— Аха — каза Валкирия. — Умно.

— Разбира се.

Битката бе приключила. Всички, с изключение на Чайна бяха в безсъзнание, а тя стоеше на колене, ранена. Барон Венгос стоеше зад нея и гледаше облечените си в броня ръце.

— Разбирам защо някой би избрал некромантията — каза той. — Има своите ограничения, но_ тръпката_ да я използваш срещу враговете си… Бих се заедно с Вайл по време на войната. Никога не съм го харесвал. Имаше… тайни. Но знаех, че е могъщ. Не съзнавах колко е могъщ обаче. Нищо в сравнение с Безликите, естествено, но… И сега тази сила е моя.

— Не си… — започна Чайна.

— Моля? Не разбрах.

Валкирия напредваше по покрива, гледайки надолу.

— Не си от неговата класа. Вайл беше… изключителен… Ти просто носиш дрехите му. Силата му не е твоя. Прав си. Вайл беше различен. Можеше да използва силата си, за да промени света. Ти не би знаел откъде да започнеш.

Победоносната усмивка я нямаше на лицето на Венгос.

— Можех да те убия преди години — процеди той.

Мракът удари Чайна и в същото време Били Рей Сангуайн изригна от земята заедно със Скълдъгъри, опрял пистолет в слепоочието му. Преди баронът да успее да се обърне Скълдъгъри го хвана в ключ. Валкирия скочи от покрива, омекотявайки приземяването си и издуха Сангуайн, докато се изправяше.

Венгос се въртеше бясно, но Скълдъгъри държеше здраво. Насред шума от схватката се чу едно прищракване и нагръдника на бронята падна. От него избухна мъглив мрак.

Сенките от останалата част от бронята се протегнаха към Скълдъгъри, но бяха слаби и тънки. Скълдъгъри ги разкъса и удари Венгос в гръдната кост. Баронът се задъха, а Скълдъгъри продължи с удари в ребрата и бъбреците. Венгос падна на колене, съскащ от болка.

Нещо помръдна в полезрението на Валкирия и Сангуайн се блъсна в нея преди тя се обърне. На земята тя удари с юмрук коляното му. Заболя я, ала него го заболя повече. Момичето обаче не успя да стане. Сангуайн я стисна за гърлото.

Ударите й в корема и челюстта му не спряха затягащата се хватка около врата й. Тогава тя уцели носа му и той изви от болка, след което изви още по-силно, защото Валкирия счупи едно от кутретата му. Освободи се и го срита в чатала.

Венгос и Скълдъгъри се бяха вкопчили един в друг и се боричкаха и нанасяха удари от близко разстояние. Сангуайн се опита да се изправи, но Валкирия притисна собствения му бръснач към гърлото му.

— Да не си опитал да потънеш в земята.

— Не можеш да ме убиеш, малката. Ти си от добрите.

— Да проверим дали ми пука.

Тя погледна към другите двама. Венгос взимаше сабята си. Замахна към Скълдъгъри, който вдигна ръка, за да се защити, но острието премина през нея и тя падна на земята. Венгос го изрита до нея и се изправи над него с вдигнато оръжие.

— Венгос! — извика момичето. — Остави го!

— Или какво? Ще убиеш Сангуайн? Давай.

— Ще го направя!

— Вярвам ти. Не ми пука за безбожника. Погледни нагоре, момиче. Почти е време.

Сянката на Земята почти бе покрила Луната.

Сангуайн се възползва от ситуацията и стисна Валкирия за ръката, с която държеше бръснача. Той излетя от нея, а самата Валкирия прелетя над рамото на Сангуайн и падна по гръб. Той се изправи, взе си острието, остана няколко секунди, докато прецени положението и след това потъна в земята.

Венгос наблюдаваше сцената с усмивка.

— Затъмнението идва, изчадие. Безликите идват. Всичките ми планове и мечти ще се сбъднат. Провалихте се.

— Мне, още не сме — промърмори детективът.

— Какво, още някоя хитра изненада ли ще извадиш от ръкава си? Внимавай коя ще е, само един ръкав ти е останал.

— Е, тогава следващият ми фокус ще е… о, мамка му, не ми се занимава да измислям остроумия. Валкирия.

Тя запрати огнено кълбо, което удари Венгос в гърдите. Дрехите под бронята му се подпалиха. Венгос изкълна и опита да потуши пламъците. Револверът се озова в ръката на Скълдъгъри. Проехтя изстрел.

Сабята падна. От изгорените гърди на Венгос прокапа кръв.

— Но… не трябва да умирам така… не мога така… от ръката ти. Ти си… изчадие.

— Много неща съм — рече Скълдъгъри и пусна оръжието си.

Венгос се олюля към Валкирия, опита се да я хване. Тя го блъсна на земята. Баронът пропълзя към Гротескния.

— Кажи им, че съжалявам — пророни той. — Провалих ги…

Гротескния обви ръка около лицето му почти нежно, но след това я завъртя рязко и вратът на Венгос се скърши. Чудовището се изправи. Изглеждаше нестабилно, но се крепеше на крака.

Скълдъгъри също опита да стане, но не успя. Щракна с пръсти, но искра не излезе.

— Огнено кълбо — каза той на Валкирия със слаб глас. — Изстреляй едно в небето. Това е последният ни шанс.

Тя не разбра какво има предвид той, но изпълни молбата му.

— Това би трябвало да свърши работа — каза Скълдъгъри и се обърна по гръб немощно.

— Какво да правя сега?

Той не й отвърна.

Момичето хвана меча на Танит.

— Хей — обърна се тя към Гротескния. Той се обърна към нея и устата й пресъхна. Само тя стоеше права.

— Надцених ви — чу се глас зад нея. Изтезанието приближи, пристъпвайки над телата на Секачите. — Всичките ви надцених. Мислех си, че ще се справите сами.

Огнената топка явно е била сигнал, помисли си Валкирия. Какво ли бе измислил Скълдъгъри, за да го присъедини към каузата им? Едва ли е била бучка захар.

— Махай се — рече старецът. — Не ми харесва да съм близо до теб. Аз ще се оправя с това създание.

— Никъде не отивам.

— Тогава се отдръпни и ме остави да почистя кашата ти.

— Моята каша?

— Това създание не би било живо, ако не беше кръвта във вените ти. Съществуването ти застрашава живота на всички.

Това не бе спор, който Валкирия имаше времето или желанието да печели. Вместо това се отдръпна и Изтезанието премина през ужасяващата си трансформация. Отворилото се върху лицето му трето око фиксира безмилостно Гротескния.

— Здравей, чудовище — каза Изтезанието и избълва чернота.

Тя удари Гротескния, той се препъна, а чернотата се превърна в паяци. Гротескния смачка няколко в юмрука си, но в същото време Изтезанието го бе заобиколил и го удари в гърба. Гротескния падна по гръб. Старият магьосник го прикова с двата си предни крака. И тогава чудовището изчезна, а въздухът над Изтезанието се отвори като плик и Гротескния се изсипа върху гърба му и остана там, въпреки опитите на Изтезанието да се освободи. Ръката на чудовището се разплете и се обви около врата на паяка. Изправен на двата си най-задни крака, Изтезанието се запрепъва назад и накрая падна по гръб. Движението изтръска Гротескния от гърба му. Докато той се изправяше, Изтезанието започна да възвръща човешкия си облик. Не успя да го стори достатъчно бързо.

Гротескния, вече на крака, погледна надолу към немощния старец и го повдигна за косата с огромната си дясна ръка. Изтезанието изпъшка от болка.

Валкирия поиска от краката си да се движат, но те не й се подчиняваха. Трябваше само да направи първата крачка, всичко останало щеше да дойде само.

Успя. Гротескния запокити Изтезанието надалеч и Валкирия чу звук от разкъсана плът. Създанието пусна парчето скалп. Валкирия замахна и уцели лявата му ръка. Гротескния понечи да я сграбчи, но тя му се изплъзна, и с движение, което Танит и бе показала, сряза ребрата на Гротескния.

Валкирия отскочи назад. Ранената плът се опита да се възстанови, но спря по средата.

Гротескния изръмжа. Опита се да впримчи момичето с дясната си ръка, която отново бе разплел, но тя отсече едно от петте пипала. Когато Гротескния ги събра в едно цяло, средният му пръст липсваше. Момичето настъпи и с меча си сечеше едно по едно деформираните ребра на чудовището.

То заотстъпва, опита се да я държи далеч от себе си, но Валкирия бе неумолима. Само веднъж се спря, когато изчака правилния миг и се гмурна между размаханите ръце, забивайки острието зад обезобразения гръден кош. Създанието се вцепени, а момичето размърда дръжката, за да насочи върха на меча надолу, към сърцето. След това го заби още по-дълбоко и завъртя. Гротескният изкрещя.

Звукът я удари като юмрук, а от раните му се заизлива тъма, която се насочи към Валкирия и нахлу в нея. Момичето се строполи, а мракът я раздираше от болка. Гръбнакът й се изви. В главата й се образуваха образи от последния път, когато бе изпитала подобна агония. Когато Серпин я бе посочил с червената си ръка, а зелените му очи изтляваха.

Мускулите й конвулсираха, тя се опита да изкрещи. И тогава мракът я напусна и тя можеше да вижда, да диша.

— Добре ли си? — попита отнякъде Скълдъгъри.

Тя вдигна глава. Гротескния лежеше неподвижен, а малки парченца мрак още се носеха във въздуха от корема му.

— Ауч — успя да каже Валкирия. — Това щипеше.

Скълдъгъри, понесъл отсечената си ръка, вървеше към нея.

— Ето — каза той. — Нека ти подам ръка.

Тя реши да не отвръща на кошмарно безвкусната му шега и му позволи да я вдигне на крака. От раната на лицето й още течеше кръв, а бузата й бе изтръпнала. Не задълго, помисли си тя. Болката щеше тепърва да започне.

— Не умрях — каза тя.

— Разбира се, че не. Прекалено съм умен, за да умра, а ти си прекалено хубава.

— Такава съм си — каза Валкирия и успя да се усмихне.

— Леле, гледай ти — долетя познат глас иззад тях. Сангуайн клатеше глава с подигравателна строгост — Какво направихте само. Осуетихте нашия коварен заговор. Излязохте от битката триумфиращи, победители! Проклети да сте, добряци такива. Проклети да сте.

— Не изглеждаш много разстроен — отбеляза Валкирия.

Той свали очилата си и ги забърса с една кърпичка.

— Какво, да не си мислите, че е приключило? Моето момиче, нещата сега започват. Не се тревожи, ще се видим пак много скоро. Да се пазиш, а?

По пътя надолу, в земята, той прати на Валкирия въздушна целувка.

Когато се увериха, че той няма да се появи отново, Скълдъгъри рече:

— Е, планът сработи чудесно.

— Скълдъгъри, целият ти план се състоеше в това да сме се доберели до Венгос отблизо и да видим какво ще стане.

— Е, не се ли получи?