Да играеш с огъня

1. Висене

Валкирия Каин се удари в парапета, прекатури се, неспособна да спре падането си, и с паническо хлъцване изчезна зад ръба.

Черковната кула се извисяваше гордо над Дъблин. Нощният ветрец щипеше, понесъл откъслечен смях от улицата долу. Далеч, далеч надолу.

Мъж в опърпано палто се появи на ръба и се озърна. Устата му се изкриви в подигравка.

— Това е обидно. Не знаят ли колко съм опасен? Аз съм много, много опасен. Убиец. Обучена машина за убиване. И ми изпращат теб. Дете.

Стиснала една издатина, Валкирия усещаше как пръстите й се охлабват около камъка. Без да обръща внимание на подмятанията на този отгоре, се огледа за нещо друго, за което да се хване. Гледаше навсякъде, освен надолу. Там бе улицата, дългият полет, внезапното спиране. Надолу бе забранена концепция в главата й в момента.

— На колко си години? — продължаваше мъжът. — Тринайсет? Що за отговорен човек ще изпрати тринайсетгодишно дете да ме спре? Къде му е акълът?

Валкирия се залюля леко към кулата, опря стъпала на една малка подпорна стена. Страхът я обзе и тя започна да се вцепенява. Затвори очи, за да отблъсне прииждащата парализираща вълна.

Мъжът се казваше Вориен Скейпгрейс, издирван в пет страни за многобройни опити за убийство. Той клекна току над нея и се ухили щастливо.

— Превръщам убийството в изкуство. Когато… когато убивам, всъщност рисувам голяма, голяма картина с кръв и, и… други работи. Схващаш ли?

Под Валкирия светлините на града примигваха.

— Аз съм художник — нареждаше Скейпгрейс. — Някои хора не го оценяват. Някои не оценяват истинския талант пред очите си. Но няма нищо. Не съм огорчен. Времето ми ще дойде.

— Серпин опита да върне Безликите — успя да смотолеви Валкирия. Пръстите й горяха, а мускулите на краката й протестираха неистово. — Спряхме него. Ще спрем и теб.

— Какво, да не мислиш, че и аз искам да върна старите богове? — изсмя се той. — Това ли е? Мислиш, че съм последовател на Нефариан Серпин? Не съм от ония откачалки, ясно? Сам съм си господар.

Валкирия имаше един-единствен шанс, но трябваше да запази хладнокръвие, за да го използва. Силите й, ако и още ограничени, бяха Елементални — контрол над земята, въздуха, огъня и водата. На този етап от обучението й обаче не работеха в моменти на паника.

— Значи не искаш Безликите да се завърнат — каза Валкирия. — Какво искаш? Защо правиш това?

— Не би ме разбрала. Малка си. Просто искам аз самият да бъда оценен, това е. Не е много, нали? Но ти няма как да знаеш. Ти си просто хлапе. — Той сви рамене. — Е, време е да умреш.

Той посегна да я бутне.

— Убивал ли си досега? — бързо го попита тя.

— Какво? Да не би да не чу какво казах, за убийството като форма на изкуство?

— Но всъщност досега не си убивал, нали така? Прочетох ти досието.

Той й се навъси.

— Строго погледнато, да, може да се каже, че не съм, но тази вечер ще се случи. Ще си ми първата.

Валкирия се фокусира, овладя дишането си.

— Намери мястото, където всичко се свързва — промърмори си под нос.

— Какво? — намръщи се Скейпгрейс.

Момичето се засили нагоре и пусна издатината с дясната си ръка, опита се да долови движението на въздуха върху дланта си. Тя го измести, както бе научена, той затрептя и Скейпгрейс полетя назад. Валкирия се хвана отново за ръба на парапета, а краката й се залюляха във въздуха. Тя изпъшка и се придърпа, преметна лявата си ръка на покрива и след миг лежеше на него. Изправи се трудно на треперещи крака и се отдалечи от ръба. Вятърът вдигаше черната й коса пред лицето.

Скейпгрейс вече се надигаше, а лицето му бе цялото на петна от гняв. Тя щракна с пръсти и от тях излетя искра, която Валкирия улови. Опита да се концентрира, да я превърне в пламък, но Скейпгрейс я връхлиташе като влак.

Валкирия скочи с двата крака напред. Обувките й се забиха в гърдите му и той отново се строполи. Обърна се тъкмо навреме, за да срещне с челюст ритника на момичето. Тялото му се сгърчи и когато той пак опита да се изправи, се олюля и отново тупна. Изплю кръв и хвърли зъл поглед към момичето.

— Гадно хлапе! Надменно, нагло, гадно хлапе. Не знаеш с кого си имаш работа, а? Ще се превърна в най-великия убиец, който светът някога е виждал! — Той се изправи и бавно прокара ръкав по сцепената си устна. — Когато приключа с теб, ще оставя осакатения ти, окървавен труп на господарите ти като предупреждение. Изпратили са те срещу мен, сама. Следващия път ще трябва да изпратят батальон.

Валкирия се ухили и разпали още повече гнева на Скейпгрейс.

— Какво, да го вземат дяволите, е толкова смешно?

— Първо на първо — каза тя с нарастваща увереност, — не са ми господари. Нямам господар. Второ, нямат нужда от батальон, за да те заловят. И трето — най-важното, всъщност — кой е казал, че съм сама?

Скейпгрейс се смръщи, обърна се и видя някой да се задава зад него — скелет в черен костюм. Опита се да го нападне, но облечен в ръкавица юмрук го фрасна в лицето, един крак го удари в пищяла, а лакът — в гърдите. Скейпгрейс рухна недостолепно.

Скълдъгъри погледна Валкирия:

— Добре ли си?

— Ще ви убия и двамата! — виеше Скейпгрейс.

— Тихо бе — отвърна му детективът.

Скейпгрейс пак се метна връз него, но Скълдъгъри хвана протегнатата му ръка, завъртя го и рязко прекъсна движението му с изпъната предмишница в гърлото. Скейпгрейс се превъртя във въздуха и се просна по корем. Скълдъгъри и Валкирия продължиха разговора си.

— Добре съм — каза момичето. — Наистина.

— Май ми счупи носа! — измънка Скейпгрейс, стиснал в шепи лицето си.

Не му обърнаха внимание.

— Много говори, но не мисля, че знае какво значат думите, които използва — допълни Валкирия.

Скейпгрейс скокна на крака.

— Аз съм Върховният убиец! Превръщам смъртта в изкуство!

Скълдъгъри отново го удари и кандидат-злодеят направи неволен пирует преди отново да срещне земята.

— Вауриен Скейпгрейс — започна детективът, — по силата на пълномощията си, получени от Съюза на справедливостта, те арестувам за многобройни опити за убийство — на Александър Ремит и София Тойл в Орегон, Кортънъс Оуд и Армитър Фоп в Сидни, Грегъри Касталан и Бартоломю…

Скейпгрейс за последен път атакува отчаяно, но Скълдъгъри го прекъсна с шамар. Върховният убиец се олюля, падна по задник и се разплака.