Вестителят на бурята

Тридесет и седем

Тя за пръв път не заключи вратата след себе си. Отначало Река не сметна това за предзнаменование, но времето течеше и той започваше да се тревожи.

Защо я остави да иде сама?

Навлече туниката и тръгна към вратата, но бързо се върна в мрачната стая, защото чу гласове от коридора, непознати гласове. Река видя как вратата се отваря и някой влиза.

— Казах ти, че не е тук — глас на възрастна жена.

— Най-добре да побързаме, стаята не е оправяна от дни — каза друга жена, по-млада.

— Добре, ти смени чаршафите. Аз ще обера праха. И запали няколко свещи. Не виждам нищо.

Влязоха, едната носеше свещ, а другата — кош със спално бельо на рамо.

Сърцето му заби по-бързо. Знаеше, че не бива да го виждат тук и ако запалят свещи, дори той няма да може да се скрие.

Вратата се люшна да се затвори и Река се плъзна в сенките и мина през отвора почти безшумно. Когато тя се затръшна зад него, чу едната жена да казва:

— Какво беше това?

А сега? Не можеше да остане в коридора и да ги чака да излязат, не можеше и да броди из двореца, защото стражите щяха да го видят.

Трябваше да намери Джей.

Познаваше плана на сградата. Ако тя бе тръгнала за припаси, значи се беше отправила към кухнята. Но как да стигне там? Не можеше да мине през двореца. Сега стражата беше удвоена и нямаше шанс да ги избегне.

Тръгна към един прозорец и се вгледа надолу, преди да се покачи на перваза и да увисне на него. Преди няколко нощи бе изскочил през прозореца в стаята на Джей и вися там, докато стражата претърсваше двореца. Сега раната му беше почти заздравяла и той се чувстваше достатъчно силен — с лекота щеше да се спусне по високите стени.

Кухните имаха страничен вход. Ако слезеше достатъчно бързо, скоро щеше да е при Джей. Ще вземат каквото им трябва и ще тръгнат тази нощ. Сърцето му гореше от тази мисъл, караше го да се движи още по-бързо по стената.

Река спря близо до подножието на северната кула и огледа за стражи пътеката около двореца. Нямаше.

Той се спусна с трепет, в очакване някой страж да се появи иззад ъгъла, но нищо такова не стана.

Обзе го странно предчувствие, докато вървеше към вратата на кухнята. Скоро то се превърна в страх, защото видя тела със смачкани брони и разкривени крайници.

Река се втурна напред, обзет от паника. Когато влезе в тъмния коридор към кухните, чу писък — женски писък. Прилоша му. Беше изплашен както никога досега. Не за себе си — за Джей…

Затича се още по-бързо по коридора, без да се интересува дали някой не го причаква там. Чу познат глас — дълбок и плътен.

Втурна се с рев в кухнята точно когато Планина се спускаше към Джей. Тя се беше сковала от страх. На пода лежаха два трупа.

Планина се обърна да парира атаката му, отблъсна светкавично удара и заби чело в него. Река се олюля назад и се стовари на една маса.

— Ти? Мислехме те за мъртъв — рече гигантът и смръщи объркано чело.

— Няма да ти позволя да я нараниш — отвърна Река, все още замаян от удара.

Планина се хвърли към него, протегнал огромните си ръчища.

— Бягай! — извика Река, преди Планина да го сграбчи за гърлото. Пръстите му стиснаха здраво и прекъснаха притока му на въздух, а Река се взираше в очите на брат си и виждаше там единствено злоба.

— Какво стана с теб, Река? — попита Планина. — Какво ти е направила тази вещица, че предаде баща ни?

Всичко пред очите му се размаза, когато Планина затегна хватката си. Нямаше какво да стори срещу такава сила, нищо не можеше да спре яростта на брат му. Краят щеше да дойде скоро и всичките му таланти и смъртоносни умения не можеха да го предотвратят. Все пак не съжали, че бе жертвал любовта на Бащата. За няколко откраднати мига с Джей би жертвал целия свят.

Планина изкрещя, изви гръб и пусна Река. Гигантът се извърна и посегна към гърба си, от който стърчеше кухненски нож. От раната бликаше кръв. Джей не помръдна, когато Планина тръгна към нея. Река скочи, изрита го в сгъвките на коленете и гигантът се свлече. Река изтича до Джей и я хвана за ръцете.

— Казах ти да бягаш.

— Няма да те оставя — отвърна тя, като се взираше в Планина, който вече се изправяше.

— Трябва да вървиш. Не мога да се бия с него и да пазя теб — той я блъсна към вратата и се обърна към брат си.

Планина го гледаше отгоре, оголил жълтите си зъби. Посегна назад, измъкна ножа от гърба си и светкавично го хвърли към Река, който го избегна на косъм.

Планина беше страховита гледка, унищожително оръжие. Бащата беше казал, че тази мисия не е за него, че изисква деликатност и потайност. Явно бе размислил след провала на Река. Явно сега смяташе, че са нужни точно мощ и сила.

Река зае защитна позиция и се приготви да посрещне брат си, но зад гърба му се чу шум.

В стаята нахлуха пазачи в брони, извадили мечовете си.

— Защитете принцесата! — изрева единият и издърпа Джей зад гърба си. Тя не можа да се възпротиви. Река се успокои: Джей беше в безопасност. Някъде в двореца заби камбана, която отекна дори в недрата му и оповести заплахата.

Река знаеше, че трябва да бяга. Заловяха ли го, щяха да го разпитват и Джей сигурно щеше да разкрие връзката им, за да го защити. Не можеше да ѝ позволи това. Не и заради него.

Планина се втурна към изхода и Река хукна след него, следван от стражите с подрънкващите брони. Брат му разби вратата с крак и в нощта се разлетяха нитове и трески. Пътят беше блокиран от десетина стражи. Стиснали страховитите си алебарди, те бързо обградиха братята.

Планина се усмихна.

— Готов ли си за бой, братко?

Река не отговори. Не искаше да наранява тези мъже, те изпълняваха дълга си.

Но брат му нямаше такива скрупули.

Един от стражите се втурна към тях, размахал алебардата, и Планина се раздвижи със смайваща скорост. Сграбчи дръжката и двамата замръзнаха за миг. Стражът се опита да издърпа оръжието си от хватката му, но Планина строши дръжката с другата си ръка, замахна с острието и му отсече главата. Тялото се катурна настрани и Планина хвърли счупената алебарда към следващия налитащ страж. Тя прониза забралото на шлема му и мъжът се свлече на земята.

Река знаеше, че всички стражи ще измрат, но бе твърде зает да избягва мечовете им, за да се намеси. Остриетата като че ли свистяха отвсякъде и той само ги отбиваше. Раната го наболяваше, беше твърде прясна, дърпаше и смъдеше, а шевовете заплашваха да се отворят.

Скоро сред нападателите се появи пролука, създадена от смъртоносния му брат. Река го видя да тича по стълбата към парапета на крепостната стена. Последва го и щом стигна до върха, видя, че Планина стои на бойницата и го гледа с усмивка. Предизвикваше го дали е достатъчно смел да го последва.

Планина скочи в мрака и Река не губи време. Опря крак на един от зъбците на стената и скочи в бездната — към земята, която беше на стотина крачки под него.

Чу хрущенето на керемиди и от тъмното към него с ужасяваща бързина се устреми покрив. Краката му удариха керемидите и те се пръснаха. Видя огромната дупка, която брат му бе пробил в покрива, и хукна обратно към ръба.

Сграбчи трескаво един улук, но той изпращя, поддаде и Река отново полетя. Гърдите му се удариха в нещо, което за кратко спря падането, но после се стовари тежко на паветата.

Не можеше да си поеме дъх и остана да лежи, като отчаяно се опитваше да диша.

Чу се писък, женски писък, и Река успя да застане на четири крака точно преди една дървена маса да се стовари до него от прозореца на къщата. Планина бързо я последва. Все така ухилен, той връхлетя върху Река, който се изправяше, намерил сила единствено в отчаянието.

Планина замахна два пъти, но Река избегна ударите. Хукна настрани и под краката му захрущя стъкло. Спря, наведе се и взе едно парче. То се вряза в плътта му, но не искаше да се изправи пред брат си невъоръжен.

Планина се приближи отново и огромният му юмрук полетя към главата на Река. Но те се бяха изправяли един срещу друг много пъти под надзора на Бащата. Бяха изпитвали силите си неведнъж и Река знаеше, че макар и мощен, Планина не може да се мери с него по бързина.

Приведе се и размаха стъклото, като остави две червени ивици на корема на брат си. Планина изсумтя от болка, стисна юмруци и налетя с рев.

Когато бяха малки, още момчета, Планина веднъж награби Река с огромните си ръчища и го би, докато не потече кръв от очите му. Река знаеше, че един ден Планина може да го убие, и се закле никога повече да не му се дава. Тази нощ щеше да изпълни клетвата си.

Извъртя се да избегне смъртоносните юмруци, като използва инерцията при обръщането, за да удари отново. Заби стъклото в тила на Планина и отчупи края му, когато то потъна достатъчно надълбоко в мускулите и жилите.

Брат му изрева в агония, но пръстите му бяха хлъзгави от кръвта и напразно се опитваше да измъкне стъклото от врата си.

Стояха един срещу друг и дишаха тежко. Река за пръв път видя страх в очите на брат си. И това го изпълни със задоволство.

Без да каже и дума, Планина се обърна и се затича с изненадваща скорост.

Река се зачуди дали да го остави да се прибере при баща им и да му каже, че Река е жив и го е предал заради любовта си към жена.

Но знаеше, че не може да го допусне.

Бащата нямаше да спре, а щом раните на Планина заздравееха, щеше да го изпрати пак да убие Джей. И вероятно този път нямаше да е сам.

Река лесно последва жертвата си. Планина оставяше след себе си зловеща следа — пребити хора, разтрошени сандъци и ръчни колички.

Пресякоха празен площад и Река видя мост отпред. Скочи, опря крак на една товарна кола, за да се отблъсне, и се озова на покрива на една пристройка. Продължи да се катери до първия етаж на къщата и видя, че брат му се клатушка на улицата под него.

Река скочи като котка и се спусна към него от високото. Брат му се стовари на земята, но бързо се изправи, готов за бой. Река избегна удар и заби крак встрани на едното му коляно. Отблъсна ръката, която посягаше към него, хвърли се напред и стовари яростно юмрук в дебелия му врат.

Планина политна назад, главата му се удари в каменния мост и той се свлече на земята, стиснал гърлото си. Докато го гледаше как се мята, Река реши, че трябва да изпрати съобщение на баща си.

Някъде в далечината се чуваха виковете на Зелените куртки.

Нека дойдат… ще закъснеят.

Брат му се опитваше да изпълзи встрани, но Река уви ръка около врата му и стисна. Планина яростно опита да се освободи, ала вече не беше достатъчно силен.

Той се отпускаше все повече, хватката му също — докато липсата на въздух го накара да се свлече. Река извъртя рязко главата му встрани и изкрещя яростно, когато чу врата му да изпуква.

Погледна към безжизненото тяло без капка жал.

Когато милицията стигнеше до моста, щяха да открият само прекършеното тяло на един осакатен гигант.

Река щеше да е изчезнал.