Страхът на мъдреца (Част II)

141. Завръщане

По пътя обратно към Университета съдбата беше благосклонна към мен. Вятърът беше попътен и цялото пътуване беше приятно безметежно. Моряците бяха чули за срещата ми с Фелуриан, затова по целия път се наслаждавах на скромната популярност, която си бях завоювал. Изсвирих им песента, която бях написал за нея, и им разказах историята няколко пъти, макар и далеч не толкова често, колкото ме молеха.

Освен това им разправих и за пътуването си до Адем. В началото не вярваха на нито една моя дума, но после им показах меча и хвърлих три пъти най-добрия борец сред тях. След това ми засвидетелстваха вече различно уважение и по-грубо и искрено приятелство.

По пътя към дома научих от тях доста неща. Разказваха ми морски истории и ми обясняваха за имената на звездите. Говореха за вятъра, водата и женските, съжалявам — жените. Опитваха се да ме учат да връзвам моряшки възли, но това не ми се удаваше, макар да се оказах много умел при развързването им.

Като цяло пътуването беше много приятно — приятелството на моряците, песента на вятъра в такелажа, мирисът на пот, сол и катран. През дългите дни тези неща бавно уталожиха горчивината, която изпитвах заради несправедливото отношение на маер Алверон и неговата любяща съпруга.