Събудих се. Бях загрят и сух. Беше тъмно.
Чух познат глас да задава въпроси.
След това прозвуча гласът на Мартен, който казваше:
— Той направи всичко. Той го направи.
Последваха нови въпроси.
— Никога няма да кажа, Ден. Кълна се в бога, няма да го направя. Не искам да мисля за това. Ако искаш, ти сам го попитай.
Отново въпроси.
— Щеше да разбереш, ако го беше видял. Тогава нямаше да искаш да научиш повече. Не заставай на пътя му. Видях какво прави, когато се ядоса. Това е всичко, което ще кажа. Не заставай на пътя му.
Още въпроси.
— Зарежи това, Ден. Той ги избиваше един по един. След това сякаш леко се побърка. Той… Не. Единственото, което ще кажа, е, че според мен той призова светкавицата. Сякаш беше самият бог.
„Като Таборлин Великия“ — помислих си аз. Усмихнах се и заспах.