Маскарад

ГЛАВА 5

На излизане от кабинета по френски Мими погледна вибриращия си телефон.

В списъка ли съм?, гласеше съобщението, седмо поред за днес. Защо всички не вземат да се успокоят?

За по-малко от двайсет и четири часа новината, че невероятната Мими Форс планира тинейджърско афтърпарти след Бала на Четиристотинте обиколи целия вампирски елит на Ню Йорк. Естествено, Мими лично го съобщи на Пайпър Крендъл, най-голямата клюкарка в училище, която се погрижи всички да разберат. Мястото на партито беше тайна, домакини бяха близнаците Форс. Но никой нямаше да разбере дали е поканен до нощта на бала. Истинско светско мъчение.

Просто отговори с „Да“ или „Не“!!!!

Без да отговори, Мими изтри съобщението и тръгна по стълбите към кафенето. Докато слизаше, няколко синьокръвни тинейджъри се опитаха да й привлекат вниманието.

- Мимс, чух за афтърпартито. Страхотна идея. Трябва ли ти помощ? Баща ми може да уреди Кание Уест за диджей -предложи Блеър Макмилан, чийто баща беше собственик на най-голямата звукозаписна компания в света.

-Хей, Мими, поканена съм, нали? Може ли да взема и гаджето си? Той е футболист. Много яко, нали? - подмазваше се Сус Кембъл.

- Здрасти, миличка, просто искам да съм сигурна, че си получила поканата ми... - извика Луси Форбс и прати на Мими въздушна целувка.

Мими се усмихна великодушно на всеки един от тях и сложи пръст на устните си.

- Нищо не мога да кажа засега, но всички ще разберете съвсем скоро.

В кафенето, точно под едно огледало в бароков стил срещу камината, Блис Люелин ровеше апатично в чинията си с някакво суши. Двете с Мими имаха среща за обяд и както винаги, Мими закъсня. Блис се зарадва на това, защото й даваше възможност да помисли върху събитията от миналата нощ.

Дилън. Непознатият мъж в парка, който я спаси от удавяне, трябва да е бил Дилън. Явно бе оцелял след нападението на среброкръвния. Сигурно сега се криеше някъде и щеше да се изложи на опасност, ако издадеше самоличността си. Като някой супергерой, помисли си тя замечтано. Кой друг би усетил, че е в беда? Кой друг би се хвърлил в ледената вода, за да я спаси? Кой друг би бил така силен? Кой друг би могъл да я накара да се чувства толкова сигурна?

Блис прегърна тази надежда като топла завивка. Дилън беше жив. Трябва да е бил той.

- Не си ли гладна? - попита я Мими, като се плъзна на мястото до нея.

Блис само побутна подноса и направи гримаса. Прогони всички мисли за Дилън.

- Каква е тази история с афтърпартито, с което всички ме тормозят? Никой не ми вярва, като казвам, че не знам за какво става дума. С Джак ще правите някакъв купон след бала, така ли?

Мими се огледа, за да се увери, че никой не може да ги чуе.

- Да, тъкмо днес мислех да ти разкажа.

Тя сподели с Блис всички подробности. Беше избрала перфектното място - изоставената синагога в центъра. Нямаше нищо, което да забавлява Мими повече от разврата на свещени места. Синагогата беше неоготическа постройка в центъра на Долен Ийст Сайд, изградена през 1849 г. от един берлински архитект катедрала. Мими не беше единствената нюйоркчанка, на която й харесваше да организира екстравагантни събития там. Синагогата вече беше приютила няколко модни шоута по време на Седмицата на модата, което всъщност й даде идеята да направи купона там. Не я беше грижа доколко е оригинално - важното беше да е в центъра на действието, а в момента оскверняването на синагоги беше на мода.

- Вътре е голям хаос -- каза Мими весело. - Някои от колоните са прогнили, на места гредите са оголени... Изглежда много красиво като руина - прошепна тя. - Ще осветим цялото помещение с чаени свещи. Няма да има грам електрическо осветление. Нито някакъв декор. Ще си бъде така. Мястото има страхотна атмосфера, не се нуждае от нищо допълнително.

Мими откъсна един лист от тетрадката си и го подаде на Блис.

- Ето кои съм решила да поканя. Направих списъка по време на контролното по френски.

За Мими контролните по френски бяха елементарни. Щом вампирските й спомени започнаха да се появяват, тя откри, че владее езика безупречно.

Блис погледна списъка с имената: Фроги Кърнъхен, Джейми Кип, Блеър Макмилан, Сус Кембъл, Руфъс Кинг, Буз Лангдън...

- Има само членове на Комитета. Но далеч не са всички -отбеляза Блис.

- Именно.

- Няма ли да поканиш Луси Форбс? - попита Блис с удивление.

Луси Форбс беше старша синьокръвна и представител на ученическия съвет.

Мими сбърчи нос.

- Луси Форбс е глупачка. Прекалено е добричка.

Мими имаше зъб на Луси, която веднъж я издаде на Комитета, че се е възползвала от донорите си няколко пъти в рамките на четирийсет и осем часа, без да им даде възможност да се възстановят.

Прочетоха целия списък, като от време на време Блис предлагаше някое име, а Мими го отхвърляше.

- Какво ще кажеш за Стела ван Ренслер?

- Първокурсничка! Никакви зайци не искам на купона.

- Но тя ще бъде приета официално в Комитета напролет. Тя е синьокръвна.

Всички имена на бъдещи вампири бяха достъпни за членовете на Комитета, за да могат последните да наглеждат младоците, така, както Мими беше взела Блис под крилото си.

- Не, и дума да не става.

- А Картър Такърман? - предложи Блис

По време на срещите на Комитета слабото дружелюбно момче си водеше подробни записки като секретарка.

- Този задръстеняк? Никога.

Блис въздъхна. Не беше видяла името на Скайлър в списъка и това я притесняваше.

- А какво ще кажеш за... сещаш се... донорите? - попита Блис.

Вампирите използваха понятието „донор“, за да опишат връзката между смъртната и безсмъртната раса. Донорите бяха техни любовници, приятели, съдове, от конто вампирите черпеха най-големите си сили.

- Няма да има червенокръвни на партито. Ще бъде както Бала на Четиристотинте - само за вампири.

- Много хора ще се почувстват ужасно - предупреди я Блис.

-Именно - отвърна Мими с усмивката на котка, която току-що е лапнала врабче.