Маскарад

ГЛАВА 45

Произнасянето на присъдата на Мими беше насрочено за мартенската ски ваканция, така че тя се преструваше, че семейството й отива на почивка във Венеция. Самата идея за това, което й предстоеше - изгарянето на кръвта й, унищожаването й - изглеждаше абсурдна.

Тя вярваше, че баща й ще намери начин да я спаси, затова по време на полета от Ню Йорк до Венеция просто разглеждаше модни списания и си набелязваше дрехите, които да си купи, като се върне. Но щом пристигнаха във Венеция, самонадеяността й поспадна. Особено след като ги посрещнаха членове на Конклава и ги придружиха до хотела. Бяха дошли, за да присъстват на екзекуцията й.

Трудно й беше да повярва, че я чака смърт, докато беше в удобната си спалня и гледаше любимите си предавания по телевизията. Но щом стъпи на мокрия тротоар във Венеция, в ума й нахлуха спомени от преследването: избиването на синьокръвни врагове, черните роби на предателите, писъците на виновните...

Мими потръпна.

Традицията изискваше да се предаде доброволно, затова вечерта след пристигането Мими напусна хотела и се отправи към историческия Мост на въздишките, по който бяха минали хиляди синьокръвни затворници преди нея.

Мостът беше наречен така, защото от него осъдените можеха да видят града за последен път. Тя спокойно мина по него. Джак пристъпваше до нея, тих и посърнал. На няколко крачки след тях вървяха Старейшините. Мими дочуваше тежките стъпки от ботушите на мъжете и тракането ог токчетата на жените.

- Недей - каза тя на брат си.

- Какво?

Не се дръж все едно вече съм мъртва. Аз поне не се предавам лесно.

Тя вирна непокорно и предизвикателно брадичка.

- Не се тревожа! Те ще разберат, че съм натопена!

- Нищо не може да те сломи, а? - попита Джак и по лицето му пробяга тъжна усмивка.

Стана му забавно, като гледаше сестра си наперена и уверена както винаги. Смелостта й заслужаваше възхищение.

- Смея се в лицето на смъртта. Но пък нали аз съм Смъртта?

Застанаха в средата на моста и си припомниха една друга разходка по него, в един минал живот. Щастлив спомен.

На Мими й хрумна нещо.

Обърна се към Джак и двамата застанаха един срещу друг, опрели чела, както преди толкова векове.

- Отдавам ти се - прошепна тя, вплитайки пръстите си с неговите.

Това бяха свещените думи, с които започваше церемонията. Именно това беше смисълът на обвързването. Той трябваше само да повтори тези думи и връзката им щеше да се възроди за нов живот. В този живот.

Джак стисна нежните й ръце в своите. Поднесе ги към устните си и ги целуна страстно. После затвори очи и стисна треперещите й пръсти, като така усети цялата й любов, копнеж, самата й душа, трепетно очакваща отговора му.

- Не. Не сега - въздъхна той, без да пуска ръцете й, и я погледна в очите.

- Кога, ако не сега? - попита тя с натежал от сълзи глас.

Обичаше го толкова много. Той беше неин. Тя беше негова. Това бе тяхната безсмъртна история.

- Времето може би изтича за мен. За нас.

- Не е така - отвърна Джак. - Няма да го допусна.

Той отмести поглед и пусна ръцете й.

Вбесена, Мими се обърна, за да види накъде гледаше.

Няколко крачки зад тях беше Скайлър ван Алън с дядо си. Как беше възможно?! Тази нещастница не можеше ли да я остави на мира поне сега? Нали победи, какво още искаше?

- Почакай - каза Джак. - Не е това, което си мислиш. Трябва да говоря със Скайлър.

Той отиде при съперницата й. Точно. Не можеше ли поне в нощта на присъдата да си почине от нея?

Щом видя Джак, Скайлър се сепна. Беше дошла във Венеция по молба на Лорънс. Да присъства на екзекуцията на Мими не беше най-голямата й мечта, въпреки че и тя като Мими не вярваше, че това наистина ще се случи.

- Знаеш за кръвната проверка, нали? - попита я Джак.

- Да. Дядо ми каза, че това е единственият начин да се установи какво се е случило онази нощ. Единственият начин да се промени решението на Конклава.

Но Скайлър не спомена, че Лорънс й е казал още нещо за кръвната проверка. Единствено Габриела можеше да я проведе. Тя бе един от най-високопоставените веиатори и бе способна да различи истински спомен от фалшив.

- Като дъщеря на Алегра, може би ти си наследила тази способност - беше й казал Лорънс. - Възможно е да успееш да оневиниш Мими Форс.

- Дядо - започна умоляващо тя, - аз не съм... не мога...

- Слушай ме внимателно. Ритуалът „кръвна проверка“ означава да пиеш от кръвта на Мими и да откриеш в нея истината за случилото се в онази нощ. Само Пречистите имат способността да установят истинските спомени. Но това крие огромен риск. Като пиеш кръвта на друг вампир, може да се поддадеш на изкушението на среброкръвния и да убиеш Мими. Така сама ще станеш покварена. Ти решаваш дали да поемеш този риск или не.

- А ако откажа?

- Тогава екзекуцията ще бъде изпълнена.

Мисълта, че държи живота на Мими в ръцете си, я потискаше. Да рискува собствения си живот, за да спаси врага! Нима наистина очакваха тя да прегърне идеята? Преди това бе посетила майка си в болницата, за да потърси съвет.

Алегра спеше спокойно в леглото си.

- Не знам какво да правя. Ако откажа, Мими ще умре. Но ако го направя, рискувам да се превърна в чудовище... Майко, кажи ми какво да избера. Помогни ми.

Както винаги отговор от Алегра нямаше.

А сега Джак я гледаше изпитателно. Защо повдигаше въпроса сега? Не трябваше ли да стои до Мими и да й помогне да приеме неизбежното?

Джак хвърли поглед към Лорънс, който ги наблюдаваше напрегнато.

- Ти си дъщеря на майка си. Само ти можеш да изпълниш кръвната проверка.

Тя отстъпи назад.

Лорънс се закашля, но си наложи да мълчи.

- Лорънс, ти сам каза, че Скайлър притежава сили, които никой друг няма. Скайлър, моля те. Умолявам те. - В очите му се появиха сълзи. - Ти си единственият й шанс, Те наистина ще я унищожат!

Изведнъж Скайлър осъзна, че това не е някаква игричка на Конклава. Бяха провели разследване и произнесли присъда. Наказанието беше записано в „Книгата на законите^”. Бяха пропътували цялото това разстояние до Венеция, за да изпълнят древния ритуал.

Мими щеше да бъде изгорена.

Скайлър погледна Джак подозрително. Сестра ти се опита да ме убие! Искаше аз да умра, да ме погълне среброкръвен! Как бих могла...

Тя обаче разбра какво трябва да направи. Именно този знак беше очаквала през цялото време. Взря се дълбоко в тревожните зелени очи на Джак.

- Добре - каза тя и си пое дълбоко въздух. - Ще го направя.