Маскарад

ГЛАВА 17

Истинската зима най-после дойде в Ню Йорк е няколко силни бури. Няколко дни градът беше покрит е одеяло от девствено чист сняг, който скоро след това се превърна в сиво-жълтеникава каша. Изринатият сняг беше струпан от двете страни на тротоарите, а жилавите граждани или прескачаха кишавите локви, или мрачно нагазваха в тях с гумени ботуши, покрити с бели петна от сол.

Скайлър се радваше на студа, защото времето напълно отговаряше на настроението й. Празниците в дома на Ван Алън по принцип минаваха спокойно. В миналото двете с Корделия ходеха на службата в „Св. Вартоломей“, а после вечеряха скромно.

Както всяка година, Скайлър прекара Коледа с майка си в болницата. Джулиъс и Хети си бяха взели един ден отпуск, за да бъдат със семействата си, така че й се наложи да отиде сама с автобуса. Болницата беше почти безлюдна. Имаше само един задрямал пазач на рецепцията и няколко сестри, нетърпеливи да приключат смяната си. Персоналът се бе опитал да внесе коледна атмосфера. На всяка врата имаше венец, а зад рецепцията - коледна елха и блещукащ свещник със седем свещи.

Майка й спеше на леглото си, както винаги. Нищо не се беше променило. Скайлър постави поредния неотворен подарък до нея. С годините подаръците й събираха все повече и повече прахоляк в гардероба на майка й.

Тя изтупа снега от палтото си и прибра вълнената си шапка и ръкавиците си в джобовете. Ако Корделия беше тук, щеше да донесе от пълнената пуйка, шунката и хлебчетата, които Хети приготвяше за Коледа. Всъщност помощницата и сега беше приготвила същото за болницата. За Скайлър обаче не беше същото без Корделия, която да й прави забележка за обноските на масата и да кара сестрите да донесат порцеланови чаши вместо пластмасови.

Тя пусна телевизора и се настрои за поредния си самотен обяд, докато гледаше повторението на „Животът е прекрасен“ на Франк Капра. Филмът неизменно я караше да се чувства още по-потисната, успяваше да я депресира още повече, защото Алегра нямаше как да види щастливия край.

Оливър я беше поканил да прекара деня с неговото семейство, но тя отказа. Ако някакво семейство въобще й бе останало на този свят, то бе в тази болнична стая. Мястото й беше тук.

В другия край на града, в Горен Ийст Сайд, величествените къщи и пищните апартаменти бяха празни. Семейство Форс вече пътуваха с частния си самолет „Гълфстрийм IV“. Бяха изпратили плажните си дрехи във вилата си на Св. Бартс, където щяха да прекарат първата половина от ваканцията. Ски екипировката им пък бе на път за Аспен, където щяха да бъдат през втората половина.

Семейство Люелин бяха заминали за Тексас, за да посетят роднините си за празниците, а после щяха да се присъединят към Форс в Аспен, за да посрещнат Нова година.

Дори семейството на Оливър беше планирало да почива на море, но той предпочете да остане в града, за да е близо до Скайлър. Смяташе да посети дома на Ван Алън в деня след Коледа и да занесе множество подаръци. Досега винаги бяха прекарвали този ден заедно. Оливър обичаше да носи хрупкава багета, френско масло (истинско, а не блудкавото му американско подобие), руски хайвер „Петросян“ и шампанско от избата на родителите си, за да отпразнуват подобаващо втория ден на Коледа.

Но сутринта на двайсет и шести, точно когато Оливър опаковаше кошницата за пикник и се канеше да тръгне, се обади Хети, прислужницата на Ван Алън.

- Г-н Оливър, моля ви елате, елате веднага!

Той моментално скочи в едно такси и отиде в старата къща, където завари Хети да кърши ръце почти разплакана. Тя го поведе към стаята на Скайлър.

- Г-ца Скайлър не слезе за закуска. Помислих си, че просто спи, но Бюти се спусна по стълбите и почти ме завлече горе. Заварих я да лежи и не можах да я събудя. Бог да ми е на помощ, толкова прилича на г-ца Алегра. Ужасно се притесних, защото тя даже не помръдва, сякаш дори не диша. Затова ви повиках, г-н Оливър.

Бюти, кучето на Скайлър, скимтеше до леглото й. Щом Оливър влезе, то веднага скочи и започна да ближе ръцете му.

-Добре си направила, Хети - каза Оливър и потупа Бюти, а после се наведе, за да премери пулса на Скайлър.

Нямаше, но това не значеше нищо. Понеже бе обучен за помощник, той знаеше, че вампирите могат да забавят пулса си дотолкова, че почти да не се долавя, за да съхранят жизнената си енергия. Но Скайлър беше само на петнайсет и едва беше започнала трансформацията. Беше твърде рано да минава в режим на самосъхранение. Освен ако...

Хрумна му ужасна мисъл. Ами ако е била нападната от среброкръвен? С треперещи ръце избра номера на леля си д-р Пат, която се грижеше за синьокръвните. Тя му каза, че няма смисъл да вика линейка или да води Скайлър в болница.

- Няма да знаят какво да правят. Просто я доведи при мен. Ще те чакам в кабинета си.

Когато Оливър пристигна със Скайлър на ръце, екипът на д-р Пат вече беше готов. Докараха подвижното болнично легло и Оливър нежно я постави отгоре.

- Кажи ми, че ще се оправи - помоли той.

Д-р Пат погледна врата й. Нямаше никакви следи. Никави знаци на поквара.

- Би трябвало да се оправи. Не изглежда да е била нападната. Те наистина са безсмъртни. Сега видя какво е положението.

Оливър отиде в чакалнята и седна на един особено неудобен пластмасов стол. Леля му си падаше по модерната мебелировка и чакалнята й повече приличаше на фоайе на скъп хотел, отколкото на клиника: изцяло бели мебели, бели меки килими и футуристични лампи.

След няколко много напрегнати часа д-р Пат най-после се показа от кабинета си. Изглеждаше изтощена.

- Ела - каза тя на племенника си. - В съзнание е. Направих й кръвопреливане. Явно е свършило работа.

Скайлър изглеждаше още по-малка и крехка в голямото болнично легло. Беше облечена в една от онези нощници, които се завързват на гърба, а лицето й бе неестествено бледо. Сините й вени прозираха през прозрачната кожа.

-.Привет, спяща красавице -пошегува се Оливър, опитвайки се да прикрие безпокойството си.

- Къде съм?

- В кабинета ми, дете мое - каза д-р Пат. - Беше изпаднала в хибернация. Не е нещо, което се случва често, поне не толкова рано. С други думи, това е продължителен сън. Вампирите прибягват до него, когато са изтощени от безсмъртието в края на някой жизнен цикъл.

- Главата ми е замаяна. А кръвта ми... усещам я много странна. Неприятна.

- Наложи се да ти прелея кръв. Имаше много малко червени кръвни телца. Известно време усещането ще е странно, докато новата кръв не се приспособи към старата.

- О! - потръпна Скайлър.

- Оливър, може ли да ни извиниш за малко?

- Радвам се, че си добре - каза той и стисна рамото й окуражително. - Ще бъда отвън.

Щом Оливър излезе, д-р Пат светна е фенерче в очите на Скайлър. Записа си нещо, докато момичето чакаше нетърпеливо диагнозата.

Д-р Пат я прегледа внимателно.

- На петнайсет си, нали така?

Скайлър кимна.

- И са те приели в Комитета?

- Да.

- Както казах, имаш малко червени кръвни телца, докато сините са над нормата. Нивото им е като на възрастните вампири. Но тялото ти е изпаднало в хибернация, което значи, че не произвеждаш нормално количество антигени.

- Какво значи това?

- Значи, че трансформацията ти върви малко объркано.

- Моля?

- Трансформацията е процес, при който надделяват сините кръвни клетки - твоята вампирска ДНК. Израстват ти вампирски зъби, тялото ти, което досега се е нуждаело само от храна, вече има нужда и от човешка кръв. Спомените ти постепенно се възвръщат, а способностите ти, независимо какви са те, започват да се проявяват.

Скайлър кимна.

- Но в твоята кръв има нещо много странно. Вампирските клетки вземат превес, но не нормално и постепенно, както човек се превръща в безсмъртен или змия сменя кожата си. Не съм сигурна, но като че ли човешката ти ДНК се бори с вампирската. Съпротивлява се. И за да компенсира това, вампирската ти ДНК отвръща на удара, като намалява драстично червените ти кръвни телца. Шокът от това е предизвикал хибернация. Случи ли се нещо? Обикновено това се получава след някакво травмиращо събитие.

Скайлър поклати глава. Тази вечер не се беше случило нищо.

- Може да е закъсняла реакция - предположи д-р Пат. - Сигурно е заради смесената ти кръв.

Д-р Пат знаеше всичко за обстоятелствата, при които беше родена Скайлър. Самата тя я бе изродила.

- Досега не е документирано какво се случва, когато човешка ДНК се смеси с вампирска. Иска ми се да те оставя под наблюдение за известно време.