Маскарад

ГЛАВА 44

Болничната стая на Алегра ван Алън се намираше на последния етаж в частното крило на болницата, където настаняваха богатите и известните. Беше обзаведена в стила на най-луксозните хотели в града, с италианско спално бельо, пищен килим и кристални вази със свежи цветя. Всяка сутрин медицински сестри масажираха крайниците на Алегра, за да не загубят мускулите й тонус.

Не че Алегра би забелязала. Някога беше най-голямата красавица в Ню Йорк, а сега спеше, откъсната от света около себе си. Беше жена със славно и трагично минало, но без бъдеще. Мониторът до нея показваше стабилен пулс и известно време регулярният сигнал на машината бе единственият звук в стаята.

На стола срещу леглото й стоеше Лорънс ван Алън. Беше дошъл да посети дъщеря си за първи път, откакто се бе завърнал. Дълго време отлагаше посещението, защото не можеше да понесе гледката на собственото си дете в такова безпомощно състояние.

- О, Габриела - отрони най-сетне. - Как се стигна до тук? - Не може да те чуе - каза Чарлс Форс и влезе в стаята с нова голяма ваза цветя, която постави до леглото. Не изглеждаше никак изненадан от присъствието на Лорънс.

- Тя избира да не чува - отвърна Лорънс. - Заради теб.

- Не съм направил нищо. Тя сама си го направи.

- Да, но все пак вината е твоя. Ако не беше...

- Ако не я бях спасил във Флоренция, това ли имаш предвид? Ако бях оставил звяра да я погълне? Тогава нямаше да е в кома ли? И каква беше алтернативата? Да я оставя да умре? Какво трябваше да направя според теб, татко?

- Това, което направи, е против законите на Вселената. Времето й беше дошло, Михаил. Трябваше да си отиде.

- Не ми говори за време. Ти нямаш представа какво се случи. Дори не беше там - каза язвително Чарлс.

Протегна ръка и погали нежно бузата на Алегра.

- Един ден тя ще се събуди. Ще се събуди от любов към мен.

- Много е тъжно, че все още не си го разбрал, синко. Тя никога вече няма да те обича както преди. Не проумяваше твоя избор. Трябваше да я оставиш да умре. Сега никога няма да ти прости.

- Защо ми говориш като на малко момче? Тя напусна Рая от любов към вас с Корделия, когато ви прогониха.

- Да, бяхме обречени да прекараме дните си на Земята, задето последвахме Луцифер. Но сестра ти ни донесе надежда. Тя сама избра да стане една от полуживите.

- Точно както аз сам избрах да я последвам.

Лорънс се замисли над историята. Колко далечно изглеждаше всичко: възцаряването на Луцифер, Принцът на Небесата в цялата му слава, с ярката му звезда, красива като слънцето; могъщ колкото Бог. Или поне така си мислеха те тогава, за тяхна беда. Какво ли не бяха изстрадали оттогава. Бяха жестоко прогонени от Рая, а Габриела, Непорочната, доброволно се присъедини към фаворитите на Луцифер, за да донесе надежда и спасение на своите. Обърна гръб на Рая от любов към тях, а Михаил я последва, защото не можеше да понесе раздялата им. Двамата носеха прозвището Пречистите, защото не носеха греха на прогонените. Бяха си тръгнали по свое собствено желание. От любов и чувство за дълг.

- Е, ти спечели, Лорънс. След всички тези години най-после получи това, което най-силно желаеше - да управляваш Конклава.

Белият вот се бе състоял тази сутрин и Лорънс почти единодушно беше обявен за новия регис. Чарлс беше освободен от задълженията си. Покрай обвинението към Мими репутацията му беше сериозно пострадала. Той се оттегли от Конклава веднага след оповестяването на новината.

- Никога не съм искал да те изместя, Чарлс. Просто исках да сме в безопасност.

- В безопасност? Никой не е в безопасност. Ти само всяваш страх и ужас. Отново ще минем в отстъпление. Ще се върнем обратно в сенките и ще се крием като животни.

- Не е отстъпление, а тактическо упражнение за подготовка. Задава се война и този път не можеш да я спреш. Среброкръвните се надигат и бъдещето на този свят ще бъде решено веднъж завинаги.

Чарлс Форс не каза нищо; отиде до прозореца и се загледа в река Хъдсън. Една лодка се движеше бавно, самотна чайка нададе тъжен крясък.

- Но все още не съм загубил надежда. Казано е, че дъщерята на Алегра ще ни спаси от среброкръвните. Вярвам, че Скайлър ще ни донесе спасението, което търсим. Тя е почти толкова силна, колкото майка си. - Лорънс разказа на Чарлс за необикновените способности на Скайлър. - А един ден ще е дори още по-силна.

- Скайлър ван Алън - нечистокръвната? - каза замислено Чарлс. - Сигурен ли си, че пророчеството се отнася за нея?

Лорънс кимна.

- Защото Алегра имаше две дъщери - каза Чарлс с ехидна усмивка. - Сигурен съм, че не си го забравил.