Маскарад

ГЛАВА 2

Мими Форс наблюдаваше трудолюбивата атмосфера в зала „Джеферсън“ в „Дюшен“ и въздъхна щастливо. Беше късен следобед, часовете бяха приключили и ежеседмичната среща на Комитета, която се провеждаше всеки понеделник, беше в разгара си. Усърдните млади синьокръвни се бяха събрали на малки групи около кръглата маса и обсъждаха последните детайли по предстоящия годишен Бал на Четиристотинте.

Русата зеленоока Мими и нейният брат близнак Джак бяха сред най-младите вампири, които щяха да бъдат представени на тазгодишния бал. Това беше вековна традиция. Въвеждането в Комитета, тайна и изключително могъща група вампири, които управляваха Ню Йорк, беше само първата крачка. След нея предстоеше публично представяне на новите членове пред цялото синьокръвно общество. Беше нещо като признаване на досегашните животи и определяне на бъдещите отговорности, тъй като синьокръвните се завръщаха в различни физически обвивки, с различни имена във всеки свой „цикъл“ (така наричаха вампирите продължителността на един човешки живот).

Мими Форс не се нуждаеше от фанфари, за да обяви на обществеността коя е или коя е била преди. Тя бе най-красивото момиче в историята на Ню Йорк и единствената дъщеря на Чарлс Форс, главата на вампирската общност, много влиятелен тип, известен медиен магнат, собственик на „Форс нюз нетуърк“ - телевизия, покриваща земното кълбо от Сингапур до Адис Абеба. Мими Форс - момичето с ленено руса коса, млечнобяла кожа и устни като на Анджелина Джоли. Тя беше малолетен секс символ, хвърлящ се без никакви задръжки в обятията на най-желаните богати наследници. Имаше изобилие от червенокръвни любовници, или иначе казано -- кръвни донори.

Но сърцето й винаги беше и щеше да бъде много по-близо до дома, помисли си Мими, докато обхождаше с поглед стаята, за да зърне брат си Джак. Засега беше доволна. Всичко вървеше по план и се очакваше да протече перфектно. Предстоеше най-грандиозното парти на годината. За разлика от скапания цирк на „Оскарите“ с неговите сополиви актриси и корпоративни роби, Балът на Четиристотинте се отличаваше с класа, статут, красота, власт, пари и кръв. На него присъстваха хора с потекло, и то не какво да е, а синьокръвно. На събитието се допускаха само вампири. Това бе най-отбраното тържество в Ню Йорк, ако не и в целия свят. Тук нямаше място за червенокръвни.

Цветята вече бяха осигурени - рядък сорт бели дългостеблени рози. Двайсет хиляди броя. Десет хиляди щяха да отидат само за гирляндите на входа, а останалите щяха да се използват за украса на масите. Бяха наели най-скъпо платения организатор на тържества в града, който веднъж бе превърнал музея „Метрополитън“ в руска приказка като от „Д-р Живаго“ за някаква изложба на руски костюми. Той щеше да направи ръчно десет хиляди рози от коприна за пръстените за салфетки. И на всичкото отгоре организаторите бяха осигурили няколко литра розова вода, с която да бъде ароматизиран въздухът.

Около Мими всички членове на Комитета уреждаха последните въпроси около организацията. Докато по-младите, гимназисти като нея, се занимаваха с надписването и изпращането на поканите, уреждането на превоза на два огромни оркестъра с всичките им сценични аксесоари и осветление. С по-деликатни въпроси се занимаваха старшите членове, ръководени от Присила Дюпон, известна манхатънска височайша персона, чийто царствен лик красеше страниците на седмичните светски рубрики. Г-жа Дюпон беше заобиколена от подобни на нея стройни, изискани дами с внимателно оформени прически. Благодарение на тяхната неуморна работа за благото на Комитета бяха съхранени някои от най-важните нюйоркски забележителности и бяха основани най-престижните културни институции.

Мими нададе ухо да чуе разговора им.

- Сега трябва да решим какво да правим със Слоун и Кушинг Карондолет - каза Присила и взе една от картичките с цвят на слонова кост, пръснати пред нея.

На всяка картичка бяха щамповани името на госта и номерът на неговата маса. Щяха да бъдат оставени на рецепцията, за да бъдат потърсени от пристигащите.

Сред заможната тълпа се разнесе неодобрителен шепот. Беше много трудно да се игнорира растящото непокорство на семейство Карондолет. Откакто загуби дъщеря си Аги преди няколко месеца, семейството показваше явно отрицателно настроение към Комитета. Според слуховете то дори се опитвало да убеди останалите да свалят Чарлс Форс от председателското място.

- Слоун няма да може да присъства днес - продължи Присила, - но семейството й изпрати годишното си дарение. Не е толкова голямо, колкото предишните, но все пак е съществено за разлика от тези на някои други семейства, които няма да споменавам.

Дарението за годишния Бал на Четиристотинте подпомагаше Кръвната банка на Ню Йорк, както се наричаше официално Комитетът, създадена уж за да събира средства за кръвни изследвания. Голяма част от тях се използваха за борба със СПИН и хемофилията.

От всяко семейство се очакваше да внесе в хазната щедра сума. Доброволните пожертвувания зареждаха многомилионния бюджет на Комитета за цялата година. Някои като семейство Форс даваха много над изискваната сума, докато други, например Ван Алън - жалко разклонение на някога много могъщ клан - от години едва смогваха да съберат задължителния минимум.

А сега, откакто Корделия я нямаше, Мими се зачуди дали Скайлър изобщо е наясно какво се очаква от нея.

- Въпросът е - започна Тринити Бърдън Форс, майката на Мими, - дали изобщо е уместно да седят на главната маса, както досега, предвид нещата, които казаха по адрес на Чарлс.

От тона на Тринити стана ясно, че тя и съпругът й по-скоро биха вечеряли на стъкмен огън, отколкото да седнат до семейство Карондолет.

- Аз предлагам да ги натикаме на някоя от по-задните маси, заедно с маловажните семейства - намеси се Боби-Ан Люелин със своя стържещ глас с тексаски акцент.

Тя размаха театрално ръка, та макар и само за да покаже трийсеткаратовия диамант на пръста си. Боби-Ан беше втората жена на Форсайт Люелин, който наскоро беше избран за сенатор от Ню Йорк, и беше много по-млада от него.

Няколко дами от насядалите около Присила Дюпон потръпнаха от възмущение, макар да бяха на същото мнение. Недодяланият начин, по който Боби-Ан се бе изразила, определено не прилягаше на синьокръвна.

Мими забеляза как приятелката й Блис Люелин вдигна поглед, когато чу гласа на мащехата си. Тя бе една от най-младите в Комитета и лицето й стана червено като косата й, щом чу гърления смях на Боби-Ан от другия край на стаята.

- Предполагам, че можем да направим някакъв компромис - отбеляза Присила с типичното си снизхождение. - Ще обясним на Слоун, че тази година няма да седят на главната маса, понеже все още са в траур, а ние уважаваме тяхната загуба. Ще ги сложим до момичето Ван Алън. Едва ли ще протестират, нали бяха приятели с Корделия, а и внучката й също е в траур.

Като стана дума за Скайлър, къде ли се бе дянала тази малка нещастница? Не че това притесняваше Мими, но Скайлър дори не си беше направила труда да дойде на днешната среща на Комитета. Някой беше споменал, че е отишла във Венеция с онова нейно другарче. Защо пък точно във Венеция, зачуди се Мими със сбърчен нос. Ако човек ще хуква за Италия, не беше ли далеч по-добре да иде на шопинг в Рим или Милано? Във Венеция бе толкова влажно и миризливо. И как въобще училището им е разрешило да заминат?

В „Дюшен“ не гледаха благосклонно на това да си спретнеш ваканция по никое време. Дори близнаците Форс бяха смъмрени, когато отидоха на ски в края на февруари. Въпреки това семейството на Мими смяташе, че изкуственият сняг през март в Аспен далеч не може да се сравнява с обилния сняг през февруари.

Мими хвърли една копринена роза през масата към брат си Джак, който беше погълнат от разговор на тема сигурност. Пред него бяха нахвърляни плановете за евакуация на залата.

Розата падна в скута му и той вдигна сепнато поглед.

Мими се усмихна самодоволно.

Джак леко се изчерви, но й отвърна с една от ослепителните си усмивки. Слънцето, проникващо през стъклописите на прозореца, обграждаше красивото му лице със златист блясък. Мими си каза, че никога няма да й омръзне да го гледа. Носеше й почти толкова удоволствие, колкото да гледа собственото си отражение. Беше доволна, че след като истината за Скайлър излезе наяве (Нечистокръвна! Родена от извращение!), нещата се върнаха към нормалното си положение. Или поне към онова, което минаваше за нормално между близнаците Форс.

Хей, красавецо, каза му мислено Мими.

Какво има?, отвърна той негласно.

Просто си мислех за теб.

Той се усмихна и хвърли обратно розата, която се приземи в скута на Мими. Тя я сложи зад ухото си и запърха многозначително с мигли.

Погледна отново поканите. Понеже балът касаеше цялата общност, водеща роля в тържеството щяха да играят Старейшините и другите старши членове. Мими стисна устни. Естествено, щеше да е много забавно, това щеше да е най-бляскавото парти, организирано някога. Изведнъж обаче й хрумна една идея.

Защо да не си направят афтърпарти? Само за тийнейджърите. Така щяха да купонясват някъде, без да се тревожат какво ще си помислят родителите им или Старейшините.

Нещо щуро и диво... Само за каймака на техния кръг. Представи си как жалките й глупави съученици в „Дюшен“ молят за покана и на устните й се появи хладна блестяща усмивка. Но напразно. Покани нямаше да има, само есемеси, изпратени на необходимите хора в нощта на Бала, указващи мястото на алтернативния вампирски купон.

Мими хвърли поглед към Джак, който държеше някакъв лист пред лицето си, закриващ красивото му лице. Изведнъж я връхлетя спомен от предишен живот - двамата се покланяха в двореца „Версай“, а лицата им бяха скрити зад маски, богато украсени с мъниста и пера.

Разбира се!

Бал с маски.

На афтърпартито всички щяха задължително да носят разкошни маски.

Така никой няма да е напълно сигурен кой точно е бил поканен и кой не; щеше да се създаде изтънчено напрежение.

Идеята много й допадна. Мими не пропускаше случай да изключи някои хора от предстоящото забавление.