Маскарад

ГЛАВА 47

Мими беше освободена и й разрешиха да се върне при семейството си. През това време Скайлър чакаше е дядо си на входа на двореца да пристигне лодката им.

- Ще арестуват ли семейство Мартин? - попита тя.

- Да. Вече са изпратили венатори в къщата им. Но няма да ги открият.

- Защо?

- Защото отдавна са изчезнали. Няма да е лесно да ги хванат.

- Той знаеше ли за това?

- Не и преди да прочетеш спомените на Мими. Подозирах, но не бях сигурен. Има разлика.

- Но защо не направи нищо?

- Нищо? - усмихна се Лорънс. - Спасих едно невинно момиче от смърт. Ако това за теб е нищо...

- Трябваше да пратиш някого по петите на Кингсли.

- Не може без доказателства.

- Но понеже си изчакал, тях вече ги няма.

Лорънс кимна.

- Да, така е. Но поне знаем, че сме на попаднали на правилната следа. Убили са Присила Дюпон не само за да покажат растящата си сила, но и защото гя е била на косъм да разкрие кой от Конклава прикрива среброкръвните. Всъщност тя тъкмо се канеше да го назове, когато стана експлозията.

- Щяла е да каже, че е семейство Мартин?

- Така мисля.

- И какво доказва това?

- Доказва, че е Корделия сме били прави.

- Но след като Мартин са изчезнали...

- Те не са единствените заподозрени. Те бяха просто пешки, изпълняващи заповедите на господарите си. Ако това, което тя ми каза, е вярно, има друго семейство, което прикрива среброкръвния, помага на Луцифер да се завърне.

- Кои са те?

- Именно това трябва да разберем.

Скайлър се замисли. Семейство Мартин беше разкрито, но конците дърпаше някой друг. Какво ли имаше в документите, които бе събрала Присила Дюпон?

- Дядо, а какво се е случило с Маги Станфорд? Някой знае ли?

- Не - поклати глава Лорънс.

Джак, Мими и Чарлс излязоха заедно от съдебната зала. На лицата им беше изписано облекчение.

Джак се доближи до Скайлър.

- Благодаря ти - каза той.

Ти ме целуна, помисли си тя. После си спомни онова, което й бе казал в онази нощ.

Откъде знаеш, че не се интересува? Може да останеш изненадана.

Дали знае, че тя е разбрала?

Прииска й се да докосне бузата му, да целуне отново нежната му кожа, но видя намръщеното лице на Мими. Макар да й дължеше живота си, тя нямаше никакво намерение да е мила със Скайлър.

- За нищо - отвърна тя на Джак.

Чарлс дойде при тях.

- Като се върнем в Ню Йорк, ще пратя шофьора да вземе нещата ти. Вече освободихме за теб една от спалните за гости. Мисля, че ще я харесаш.

- За какво говорите? - попита недоумяващо Скайлър.

- Да, татко, какво, по дяволите, говориш? - намеси се Мими.

- О, виждам, че дядо ти е пропуснал да го спомене - засмя се доволно Чарлс. - Лорънс, ти спечели битката за регис, но аз спечелих тази за осиновяване. Скайлър, съдът на червенокръвните в цялата си мъдрост реши аз да бъда твой попечител.

- Дядо...

- Вярно е. Възраженията ми бяха отхвърлени - каза Лорънс с наведена глава. - Чарлс, не знаех, че толкова ще настояваш за това. Скайлър, ще продължавам да се боря, но засега ще се наложи да живееш със семейство Форс. Чарлс, няма нужда да пращаш никого за Скайлър, аз ще я доведа сам.

Мими я изгледа гневно, а Джак беше просто шокиран.

Да живее с тях?

Да не са полудели?

Скайлър гледаше ту единия, ту другия. Оцеля след кръвната проверка, но за сметка на това се оказа изправена пред едно още по-голямо изпитание.