Маскарад

ГЛАВА 25

На първия етаж след храма на Изис, между саркофазите в секцията с древноегипетски находки, има една огърлица с формата на змия, направена от злато и лапис. Някога е принадлежала на Хатшепсут. Искам да ми я донесеш - каза Лорънс с хронометър в ръка.

Скайлър и дядо й стояха в кабинета му, една от многото стаи, които Лорънс бе отворил след завръщането си.

Той вече беше уредил предприемачи и архитекти да реставрират имението във вида от Кабинетът на Лорънс обаче беше звукоизолиран и тих като гробница.

Беше третият ден от обучението на Скайлър. Преди седмица Лорънс разбра, че Комитетът не е направил почти нищо, за да научи новите вампири как да контролират и да използват способностите си. Скайлър му сподели, че единствено са им дали да четат някакви книги и да медитират.

- И никой не ви е правил Велокс тест? - попита той, повдигайки възмутено вежди.

Скайлър поклати глава.

- Какво е това? - попита тя.

— Нито са ви обяснили за пък да ви е обяснявал за четирите фактора на Проникването?

- Не - поклати глава Скайлър.

- В такъв случай никой от вас си няма и най-бегла идея как да отблъсне атака на среброкръвен - сопна се Лорънс.

- Ъъ... не.

Лорънс беше много разтревожен. Времето си минаваше и молбата на Чарлс Форс за осиновяване вече бе преминала през някои от различните бюрократични процедури на семейния съд. Кой знае колко време оставаше на Лорънс и Скайлър да са заедно.

- Ако искаш да разбереш как да победиш среброкръвните и кой или какво е причината за завръщането им, ще трябва да се научиш да използваш способностите и знанията си на синьокръвна.

Дядо й реши да започнат с Велокс, теста за бързина.

- Да си бърза не е достатъчно - обясняваше Лорънс. -Трябва да си толкова бърза, че да си неуловима. Толкова бърза, че алармите да нямат време да се задействат. Толкова бърза, че никой да не те види. Повечето хора смятат, че става дума да си невидим. В действителност няма такова нещо като „невидим“. Просто ние сме толкова бързи, че човешкото око не успява да регистрира движението. Щом веднъж усвоиш изкуството на Велокс, ще си в състояние да се придвижиш където си поискаш само за миг. Среброкръвните са много бързи, това е една от най-големите им сили. За да оцелееш, трябва да станеш по-бърза от тях.

Той й обясни как да намери огърлицата в музея „Метрополитън“.

Огърлица е форма на змия. Злато и лапис. На първия етаж. Древноегипетски находки. Между саркофазите.

- Тръгвай - каза Лорънс с хронометър в ръка.

Скайлър изчезна.

Но преди да е минала и една секунда, се върна.

- Този път беше по-добре - каза той.

Преди няколко дни й беше отнело повече от две минути.

Скайлър вдигна огърлицата. Беше отключила шкафа толкова бързо, че алармата дори не успя да реагира.

На устните на Лорънс заигра лека усмивка.

- А сега я върни.

На другия ден тя беше направо изтощена от упражненията, но успяваше да го прикрие. Нямаше време за слабост.

Искаше да продължи да напредва, без Лорънс да се тревожи какво й струваше това. Нямаше търпение да овладее принципите на animatverto - „интелигентен взор”.

- Вампирското умение animatverto е поредното, заобиколено от митове и недоразумения. Хората мислят, че имаме неограничен потенциал да учим, а истината е, че притежаваме съвършена фотографска памет. Ако упражняваш това умение достатъчно, ще станеш като мен - ще можеш да цитираш дословно всяка книга, която някога си чела. Александрийската библиотека е загубена за човечеството от векове, но още тогава за щастие, аз бях много паметлив читател - каза Лорънс, сочейки с пръст главата си. - Всичко е тук вътре.

- Защо ни е нужно да знаем всичко това? Как ще ни помогне да се защитим от среброкръвните?

- Те не отдават никакво значение на познанието, а тези, които не се учат от историята, са обречени да я повтарят. Трябва на всяка цена да намерим следи, подсказки за техните действия, като се заровим в историята на света. Може би тогава някой от нас ще успее да разкрие мистерията защо все още съществуват.

Той посочи трийсетте тома на енциклопедия „Британика”.

- Разгледай всяка страница и я запамети. С твоята скорост ще ти отнеме не повече от пет минути. Но аз ти давам цял час.

Лорънс излезе от кабинета и затвори вратата след себе си.

В уговорения час той се върна и завари Скайлър да дреме на канапето.

- Свърши ли?

- Преди петдесет и пет минути - ухили се тя.

- Добре тогава. Кажи ми каква дефиниция дават на египетския ритуал за съживяване.

Скайлър затвори очи и заговори бавно, с премерен тон, сякаш четеше.

-Ритуалът за подготовка на покойника за живот в Отвъдното се извършва върху статуя на самия него, върху мумията му или върху статуетка на бог, намираща се в храма. Важен елемент от церемонията е ритуалното отваряне на устата, така че мумията да може да диша и да се храни. Ритуалът символизира смъртта и възраждането в мита за Озирис, в който осакатеният...

- Отлично. Справяш се много добре за възрастта си. Направо впечатляващо. Мислех си, че понеже имаш смесена кръв, вампирските ти сили ще са разредени, но явно тя ги прави дори по-устойчиви.

- Дядо... - започна колебливо Скайлър.

- Да?

- След като вампирите могат да правят това, защо се налага да ходим на училище? Искам да кажа... наистина ли е наложително?

- Разбира се - отвърна Лорънс. - Това, което ти показах, е просто наизустяване. В училище се учат съвсем други умения - общуване, водене на спор, способност да се смесваме с хората. Един вампир не трябва да се изолира от множеството. Ние, синьокръвните, трябва да разберем каква роля играят те в света, преди да се опитаме да я променим. Може да си способна да изрецитираш цялата енциклопедия, но един ум без сърце, без способност да разсъждава... няма нищо по-безсмислено от това.

Скайлър свикна да очаква упражненията с нетърпение. В края на седмицата Лорънс я подложи на най-трудното изпитание.

- Вече си чувала за проникването - способността да контролираш умовете на хората.

- Да. Присила Дюпон каза, че това е едно от най-опасните умения. Не трябва да го пробваме, докато не навършим пълнолетие.

- Това са пълни глупости. Трябва да го упражняваш сега, за да се предпазиш от примамливостта му. Защото проникването действа и на синьокръвните. Това е смъртоносна техника на среброкръвните.

Скайлър потръпна.

- Така че трябва да се научиш как да го контролираш, но и как да му се съпротивляваш. Ще започнем с първото; след като го усвоиш, ще те науча и на второто.

Съществуват четири фактора. Първият е телепатия, способността да четеш мисли. За това трябва да се концентрираш върху енергията на човека и да съумееш да разбереш източника й. Мислите са като пъзел, трябва да го сглобиш, за да разчетеш тайните му... Андерсън, ела тук, моля те.

Джентълменът с прошарената коса влезе в кабинета. - Да?

- Андерсън е обучен да устоява на проникването. Налага се, ако иска да е добър помощник. Не може асистентът на един вампир да бъде покварен.

През следващите три часа Скайлър стоеше на една от масите, а Андерсън на другата. Лорънс показваше карта на Андерсън, а Скайлър трябваше да познае коя е.

Какво си мислеше той? Скайлър полагаше максимални усилия да се концентрира, но всичко, което виждаше, беше гъста, сива мъгла.

- Дама купа? - предположи тя.

Лорънс й показа асо пика.

- Десятка спатия?

Тройка каро.

И така нататък. Сивата мъгла не се вдигаше и Скайлър беше на път да се отчая. След двата успеха си мислеше, че и четенето на мисли ще е толкова лесно.

Андерсън си отиде и Скайлър остана сама с дядо си.

- Това упражнение беше наистина трудно - опита се да я утеши той, докато размесваше картите, за да ги прибере в калъфа.

Скайлър кимна.

- А изглежда толкова лесно - каза тя и спомена как успяваше да чете мислите на Оливър без проблем.

- Той не е защитен - обясни дядо й. - Напомни ми да го обучим, за да ти бъде ефективен помощник.

Скайлър кимна. Опитите да овладее това умение й отнеха толкова енергия, че внезапно се почувства замаяна и изтощена.

- Добре ли си? - попита я загрижено Лорънс.

Тя само махна с ръка. Не призна пред дядо си, но след упражненията се чувстваше толкова изтощена, че едва се държеше на крака.