Маскарад

ГЛАВА 18

Еднa седмица по-късно Скайлър все още се чувстваше замаяна след „епизода“, както двамата с Оливър наричаха спешното й посещение при д-р Пат. Той предложи да я закара с колата си на училище първия ден след ваканцията. Скайлър, която иначе би отхвърлила подобно предложение, предвид че изобщо не му беше на път, сега прие охотно. Като неин помощник Оливър така или иначе трябваше да се грижи за нея и този път тя му позволи.

Вторият срок в „Дюшен“ беше официално открит. Директорката беше събрала всички ученици и отново ги поздрави с добре дошли, а след това се почерпиха с чай, кифлички с френско грозде и горещ шоколад. Оливър и Скайлър седнаха на обичайните си места най-отзад в параклиса, заедно с останалите „новобранци“.

Сред учениците цареше радостно въодушевление, всички се поздравяваха и си разказваха весели истории от ваканцията. Повечето момичета бяха загорели и отпочинали. Подаваха си мобилните телефони една на друга, за да покажат снимките си по бански от Бахамите, Сейнт Томас или хавайския остров Мауи. Скайлър видя Блис Люелин да влиза заедно с Мими Форс. Двете се бяха прегърнали през кръста като първи приятелки.

Косата на Мими беше станала дори още по-светла от слънцето, Блис също се бе сдобила с няколко медни кичура. Джак Форс вървеше бавно зад тях с ръце в джобовете. Лицето му беше леко почерняло с изключение на мястото, където бе носил скиорска маска, но това само го правеше още по-сладък.

Оливър проследи погледа й, без да коментира. Тя беше наясно какво мисли той за увлечението й по Джак Форс.

Скайлър усети, че е обиден, и положи нежно глава на рамото му. Какво щеше да стане с нея, ако не беше Оливър? Да остане завинаги в безсъзнание? Да се присъедини към майка си в болничната стая? Все още не разбираше какво точно става. Какво значеше, че вампирските й клетки се борят с човешките? Винаги ли щеше да се разкъсва на две?

Гладът, който усети във Венеция, беше донякъде притъпен от кръвопреливането. Може би просто се нуждаеше от кръв. Ами ако вземе да си прелива, вместо да я пие? Трябваше да попита д-р Пат дали това е надежден вариант. Беше прекалено неестествено непрекъснато да гледа Оливър и да мисли за това, колко е вкусен. Той беше най-добрият й приятел, а не бърза закуска.

Блис се огледа и срещна погледа на Скайлър. Двете момичета си помахаха сдържано. Блис искаше да каже на Скайлър за завръщането на Дилън, да довърши разговора, започнат на бала, но така и не й се бе отдала възможност.

Празниците се оказаха много тежък период за нея. Кошмарите и моментните загуби на паметта се завърнаха с пълна сила. Нощта на Коледа беше най-ужасната в живота й. Събуди се с толкова мъчителна болка в гърдите, че направо не можеше да диша. Беше обляна в пот, чаршафите й бяха залепнали един за друг от влагата. Гадост.

Най-ужасното беше, че чудовището от кошмарите започна да й говори в съня й.

Блиссссс....

Блиссссс....

Блиссссс....

Произнасяше името й, нищо повече, и въпреки това я побиваха тръпки. Това беше просто сън. Просто сън. Просто сън. Нямаше никакво чудовище, което да я нарани. Всичко беше част от трансформацията. Спомените й се събуждаха и говореха с нея, така поне го обясняваха от Комитета. Спомени за миналите й животи и за личностите, които е била тогава.

Тя стисна зъби и се намести по-удобно на стола.

До нея Мими Форс прикри прозявката си е изящната си длан. За нея двете седмици ваканция бяха истински рай. Беше си намерила не един, а двама разкошни донори и сега, добре заситена, имаше чувството, че може да покори света. Нямаше търпение да започне вторият срок. Какво по-добро оправдание за шопинг. И тя като Блис имаше грижи, като най-важната бе да се добере до „Барнис“, преди да затворят.

Блис се насили да се съсредоточи върху приповдигната реч на директорката: „Зад дверите на „Дюилен“ ви очаква още един срок на отлични постижения дрън-дрън-дрън...

Изведнъж вратите на параклиса се отвориха с трясък.

Редица глави се обърнаха, за да видят какво става.

На прага стоеше момче.

Едно много, много красиво момче.

- О, ъ-ъ, извинявам се. Без да искам. Вратата ми се изплъзна.

- Няма нищо, всичко е наред. Влизай, Кингсли. Можеш да седнеш тук отпред - каза директорката и му посочи едно място.

Момчето се усмихна и тръгна по пътеката с поклащаща се, провлачена походка. Черната му коса проблясваше, един кичур се спускаше безочливо върху лявото око. Красотата му на модел се допълваше от напереното излъчване. Носеше свободна бяла риза и тесни черни дънки, сякаш бе слязъл от обложката на музикален албум.

Както всички момичета, и Блис не можеше да откъсне взор от него.

Сякаш усетил погледа й, той се обърна и я погледна право в очите.

А после й намигна.