Маскарад

ГЛАВА 24

Редакцията на списание „Шик“ се намираше в лъскава бизнес сграда от стъкло и бетон в центъра на Таймс скуеър. То беше само едно от многото медийни притежания на дружество „Кристи-Бест“, което държеше още „Флаш“, „Кис“, „Сплендид“, „Майн“ и още редица други заглавия от една дума. Фоайето имаше ведра атмосфера, облицовано с мрамор, с капещ дзен фонтан. Ониксовите бюра на рецепцията се обслужваха от цяла армия пазачи в сини униформи.

Един следобед след училище Блис чакаше търпеливо във фоайето, докато пазачът се обаждаше на модния агент, за да узнае дали да я пусне да влезе. От „Фарнсуърт моделс“ я бяха изпратили на кастинг в редакцията, за да преценят дали да я наемат за предстоящата фотосесия.

Блис беше облечена в обичайните си дрехи за кастинги - много тесни дънки Stitched for Civilization, свободна бяла риза и равни обувки. Беше почистила старателно лицето си и бе дошла без грим, както я посъветваха от агенцията. След участието си в рекламата на Stitched for Civilization и публикуването на снимката й с роклята на „Диор“ в целия свят Блис се беше превърнала в много търсен модел. Освен това я коронясаха за новата млада звезда на Нюйоркското общество и измести Мими от мястото й сред най-добре облечените. Участва в реклама на обувки, в друга на „Гап“, а списание „Кис“ й посвети пет страници. „Шик“ обаче беше списанието майка на всички лъскави издания. За Блис професията на модел не беше нищо повече от лудория, но въпреки това тя много искаше да бъде част от тази лудория.

- Скайлър ван Алън - съобщи момичето до нея.

Блис се обърна изненадано.

- Скайлър! И ти ли си тук за кастинга на „Шик“?

- Да - усмихна се Скайлър.

Откакто баба й бе починала, тя отказваше предложенията за снимки, с които я засипваха след билборда на Stitched for Civilization на Таймс скуеър. Отстъпи пред увещанията на Линда Фарнсуърт само за да се разсее от тревожните мисли за Чарлс Форс и намерението му да я осинови.

Както обикновено, изглеждаше като дрипла в размъкнатия пуловер, туниката с висока талия, пластмасов гердан на няколко реда, клин и гуменки. Трябваше обаче да се отбележи, че преди време няколко модни редактори я бяха зърнали във фоайето и бяха забелязали уникалния й стил. Три месеца по-късно пуснаха в „Кис“, „Сплендид“ и „Флаш“ предложения за тоалет, странно наподобяващ днешния на Скайлър.

- Качвайте се, момичета - каза им портиерът и ги пусна да влязат през турникетите.

Офисът на „Шик“ беше на десетия етаж и двете се почувстваха удивени от безупречния интериор. Стените на чакалнята бяха облепени с плакати на най-известните корици - нещо като разходка сред най-красивите личности на XX и XXI век.

Възрастната рецепционистка им направи знак да седнат на удобните бели кожени фотьойли.

Двете момичета заговориха тихо на неутрални теми -клюки от училище, оценки и защо внезапно кафенето им бе започнало да предлага хотдог. И двете умишлено избягваха темата за мистериозната смърт на Дилън - Скайлър, защото се опасяваше, че това ще натъжи Блис, а Блис, защото смяташе, че няма какво повече да каже, след като разбра, че момчето от езерото е било Кингсли.

-Често излизаш с него - отбеляза Скайлър, когато Блис й разказа, че Кингсли я завел на парти в новия клуб „Дизастър“.

- Да - отвърна Блис.

Беше седнала на ръба на стола, сякаш се притесняваше да заеме повече място. Черната папка с портфолиото й лежеше в скута й.

- Той е готин - допълни тя.

Блис все още не си спомняше какъв е бил Кингсли в миналото й, но не можеше да отрече, че правеше настоящето й забавно. Явно си беше въобразил, че е Блис са гаджета, и прекарваха повечето си свободно време заедно. Той винаги успяваше да се сдобие е покани за най-хубавите купони. До него Блис вече не се чувстваше като увяхнало цвете, а като социална пеперуда. Освен това собствената й слава растеше и я караше да се чувства по-уверена сред бляскавите участници в нюйоркския нощен живот. Дори Мими изкоментира кисело как й е омръзнало името на Блис да й се набива в очите по вестникарските страници.

- Как е Оливър? - попита Блис.

- Добре - отвърна рязко Скайлър.

Всъщност Оливър се държеше малко дистанцирано напоследък, особено на фона на неотдавнашната му загриженост. Може да бе резултат на това, че тя се бе отдръпнала от него, или пък го притесняваше промяната в отношенията им. Не беше лесно да се превърнеш от най-добър приятел в помощник.

Стъклената врата се отвори и се появи слаба жилеста брюнетка. Двете момичета млъкнаха. Жената носеше свободна блуза тип туника, стегната е колан в ханша, впити къси дънкови панталони, фигурален чорапогащник и обувки е платформа. Тоалетът й бе разностилен, сякаш бе комбинирала дрехите в последния момент. В действителност обаче вероятно бе разучавала с часове снимки на модели и внимателно бе пресметнала как да съчетае отделните елементи, подобно на художник, който смесва бои.

- Блис, Скайлър? - извика тя.

- Вие ли сте Шантал? - попита Скайлър.

- Не, аз съм Кийтън, асистентката й.

- Даян или Бъстър? - пошегува се Скайлър.

Кийтън не й обърна внимание.

- Шантал е още на събрание, но ми каза да ви поканя да влезете - каза тя снизходително.

Въведе ги във фоайе, застлано е бял килим, където из лабиринта от офисни кутийки се носеха момичета, облечени с подобна модна екстравагантност, на десетсантиметрови токочета. До стената бяха паркирани щендери на колелца е различни етикети: „корица януари“, „отхвърлени“, „стават“, „за събранието е Бранън“, „върнати“ и „индекс“.

В офиса на Шантал бяха разхвърляни папки със снимки, една от стените беше покрита със стотици лъскави снимки на модели. Сред тях беше и корицата за следващия брой, а в ъгъла джафкаше миниатюрен териер.

- Стойте тук - нареди Кийтън. - Не мърдайте.

Скайлър и Блис я послушаха, макар Блис много да искаше чаша вода, а Скайлър умираше да посети тоалетната. Но и двете бяха удивени от атмосферата в офиса, а Кийтън не изглеждаше да има чувство за хумор, така че нито една от двете не посмя да рискува.

След около час Шантал най-после пристигна. Блис очакваше поредната бляскава слаба красавица, но тя се оказа крехка, ниска и кльощава жена с къса прическа и с очила с формата на котешки очи. Носеше свободен спортен пуловер, торбести панталони и японски кецове - удобни, но пуснати в ограничено количество, и затова убийствено скъпи.

- Здравейте, момичета - каза тя енергично, а после викна: - Кийтън, фотоапаратът ми! Не ти ли казах да го донесеш?

Тя седна на бюрото и заразглежда папките на момичетата.

- Да, тези съм ги виждала. Бива ги. О, и тази я бива. Тази не толкова - мърмореше си тя.

После затвори рязко папките и накара момичетата да позират на фона на бялата стена, за да им направи няколко пробни снимки.

Първа беше Блис. Всичко вървеше добре, докато една силна лампа не светна в лицето й и тя внезапно припадна.

- О, боже! Нали не е анорексичка? Тоест, ако е, нали няма проблем? Ясно е, че всички са като нея. Не мога да я взема, ако ще ми припада по време на снимки - каза Шантал, по-скоро раздразнена, отколкото притеснена.

- Не, не е анорексичка - отвърна разтревожено Скайлър, после коленичи и сложи ръка на челото на Блис. - Малко е горещо тук.

- Не... върви си... не... - стенеше Блис.

- По време на истински снимки ще бъде още по-горещо -отвърна мрачно Шантал. - Бог да ми е на помощ, ако повърне на килима ми.

Скайлър я погледна раздразнено, понеже жената явно се притесняваше повече за килима си, отколкото за момичето.

- Блис? Блис? Добре ли си? - извика Скайлър, опитвайки се да я изправи на крака.

Блис примигна няколко пъти и отвори очи.

- Скайлър?

- Да.

- Трябва да се махна оттук - каза Блис умоляващо.

- Кийтън ще те изведе. Ще кажа на Линда - заяви Шантал и вдигна звънящия телефон.

Очевидно след като заплахата от повръщане бе отминала, вече я занимаваха други грижи.

Скайлър помогна на Блис да излезе от кабинета.

- Дръж се. Внимателно.

Извика асансьора и хвърли гневен поглед към момичето на „Кристи-Бест“, което ги зяпаше любопитно.

- Пак припаднах - каза Блис. - За пореден път.

- За пореден път?

- Вече ми се случва непрекъснато.

Блис разказа на Скайлър за кошмарите, за това колко смущаващо беше да се събуждаш на странни места, без да си спомняш как си се озовал там.

- Просто се събуждам и се оказвам на съвсем непознато място. Предполагам, че всичко е заради трансформацията.

- Да, и на мен ми се случва. Не така драматично, както го описваш, но преди няколко седмици и аз неочаквано загубих съзнание. Според д-р Пат било хибернация - обясняваше Скайлър на път за асансьора.

- Моите са много кратки и са част от спомените от предишните животи, само че после не си спомням нищо - сподели Блис, облекчена, че не само тя има подобни преживявания.

- Сигурно просто трябва да свикнем с това.

- Кингсли каза, че има някакви трикове за преодоляване. Щял да ми покаже някой път.

Асансьорът пристигна на партера, вратите се отвориха и вътре влезе Джак Форс. На ревера му имаше стикер с емблемата на „Кристи-Бест“ и надпис „етаж 10“.

- О, здравейте - каза той леко смутено.

- Не ни казвай... - започна Блис с дяволита усмивка. -Джак Форс - супермодел! Ще ни покажеш ли синята стомана? - пошегува се тя, имайки предвид прословутия поглед на супермодела от филма „Зулендър“.

- Шшшт! - отвърна Джак с глуповата усмивка. - Идеята не е моя. Трябват им момчета за някаква фотосесия. Шантал е приятелка на майка ми и... така.

- Тъкмо бяхме при Шантал - каза Блис.

Скайлър беше прекалено смутена, за да пророни и дума.

-Е, значи ще се видим на фотосесията - усмихна се Джак.

- О, съмнявам се - продължи Блис. - Аз припаднах, докато ме снимаха, а Скайлър въобще не стигна до позиране. Не мисля, че имаме шанс да ни изберат.

Не беше лесно да се определи кой изглеждаше по-разочарован - Джак или Скайлър. Вратите на асансьора се затвориха.