Маскарад

ГЛАВА 9

На следващия ден започваше изпитната седмица в „Дюшен“. За разлика от другите училища тук учениците очакваха изпитите с нетърпение, защото това означаваше гъвкав график и наближаването на ваканцията. Блис погледна датите, докато минаваше през високите врати от месинг и стъкло. В понеделник имаше изпит по английски и история на Америка. На другия ден - немски и биология. В сряда беше тестът по социална справедливост, в четвъртък нямаха изпити, а френският беше в петък.

Докато тичаше по стълбите към третия етаж, забеляза нещо странно - всички момичета бяха облечени в панталони за йога, тениски и износени ботуши от агнешка кожа, а момчетата носеха избелели горнища на анцузи, дънки с оръфани цепки и маратонки.

Какво ставаше? Тя носеше обичайното си облекло - прилепнали дънки, прибрани в ботуши с множество метални токи, и пуловер на Стела Маккартни върху намачкана риза на Дерек Лам. Защо всички останали изглеждаха така, сякаш току-що са се измъкнали от леглото и са се облекли в тъмното?

- Хей, Блис! - извика Мими от втория етаж.

За изумление на Блис приятелката й носеше облекло, с което иначе и мъртва не би се показала. Беше прибрала русата си коса с шарена кърпа в червено и синьо и беше почти без грим. Дори се виждаше малка пъпчица на брадичката й. Беше облякла обемиста тениска с емблемата на училищния отбор по лакрос, взета назаем от брат й Джак, фланелена пижама и удобни пантофи от овча кожа.

- Здрасти! - извика Блис.

- Не мога да говоря сега, закъснявам за изпита по химия - обясни Мими и затича надолу, като шляпаше с пантофи по мраморните стълби.

- Сега ли идваш? - попита я Сус Кембъл и тръгна след Мими.

Сус беше облечена с твърде широк пуловер и провиснал панталон. Тънката й руса коса беше ситно къдрава. Същото това момиче пристигаше всеки ден на училище с перфектна прическа и дизайнерски дрехи за петцифрени суми.

- Да - отвърна Блис. - Защо?

- Всички останали са тук от изгрев-слънце - прозя се Сус. - Само така можеш да се добереш до някоя от хубавите кабинки за изпита.

Интересно, помисли си Блис. Никога нямаше да разбере неписаните правила в „Дюшен“, но да изглеждаш като смотаняк или зубрач явно беше на мода по време на изпити. Трябваше да си даваш вид, че си се скъсал от учене. Дори синьокръвните със своята суперинтелигентност пак се налагаше да зубрят.

Утре ще дойда на училище с най-старата си пижама, помисли си Блис. Не понасяше да изпъква като гнойна пъпка. Така само бе още по-очевидно, че за разлика от съучениците си не е посещавала „Дюшен⁶⁴ още от яслите. Вечно ли щеше да си остане невеж аутсайдер? Блис се зачуди дали трябва да е ядосана на Мими, задето не й каза нищо, но после си даде сметка, че Мими сигурно има по-важни неща, за които да се тревожи.

Щом Блис влезе в кабинета по история, целият клас седеше мирно и тихо по чиновете и очакваше преподавателя да раздаде тестовете. Блис седна най-отзад и се заоглежда за Скайлър или Оливър. Нямаше търпение да им разкаже новината за завръщането на Дилън. За разлика от Мими те със сигурност щяха да й повярват.

За съжаление, те не бяха там.

После си спомни, че се бяха явили на изпитите предварително, за да могат да заминат за Венеция. Ама че късметлии.

Блис сведе поглед към тетрадката си. Единият въпрос се отнасяше до пътуването с „Мейфлауър“, пилигримите и основаването на първите три колонии. При положение че го бе преживяла, единственото, което трябваше да направи, бе да затвори очи - в ума й веднага изплуваше обезлюденото селище. Беше сигурна, че ще получи шестица.

Блис отиде да предаде работата си, убедена, че е взела изпита. Джак Форс беше в нейния клас и мина веднага след нея. Усмихна й се приятелски, после задържа вратата отворена, докато двамата излизаха.

- Как си? - попита я той в коридора.

-Много добре. Чувствам се все едно съм преписала... нали разбираш?

-Да, знам какво имаш предвид. Единственото, което трябва да направим, е да затворим очи.

- Все едно имаме отворен учебник пред себе си.

- Не че сме длъжни да го използваме.

- Моля?

- Нищо - сви рамене Джак.

Погледът му беше някак отнесен и Блис се зачуди какво му става. Не го познаваше много добре, макар че се виждаха често, защото Мими обичаше той да е наоколо.

-Успех с останалите изпити - каза Джак и я потупа братски по рамото.

- И на теб - отвърна тя.

Погледна часовника си - оставаха й няколко часа до следващия изпит. Може би бе най-добре да хапне нещо набързо, а после да иде в библиотеката, за да си запази някоя удобна кабинка, ако въобще бяха останали такива.

Докато слизаше по стълбите, някакво момиче я настигна.

- Да? - вдигна вежди Блис.

Беше Ава Бретън от нейния клас; червенокръвна, но въпреки това много популярна. Почти всичките й приятели бяха синьокръвни, макар тя да не знаеше. Блис забеляза издайническите белези по врата й, което значеше, че Джейми Кип, синьокръвният й приятел, я бе направил свой донор. Интересно.

- Блис, може ли да те попитам нещо? - започна Ава, като преметна кичур коса зад ушите си.

Носеше тънка блуза с дълъг ръкав на „Американ аперъл“, баскетболните гащета на приятеля си и сиво термобельо.

- Разбира се.

- Знаеш ли нещо за партито, което Мими и Джак Форс организират другата седмица?

Блис се размърда неловко.

- Аз...

- Няма нищо. Джейми се държеше много странно. Знам, че ще ходи на някакъв бал с родителите си - представяш ли си колко тъпо? Но ми се стори много странно, че дори не ме покани на афтърпартито.

- Съжалявам - отвърна неловко Блис.

Никак не обичаше, когато някой е изритан от купона. Спомни си какво представляваше животът й, преди Мими да я вземе под крилото си. Сърце не й даваше да изолира хората. Беше толкова въздухарско и снобско. Толкова типично за Мими. И определено нетипично за Блис. А и в крайна сметка какво толкова щеше стане? Може би Балът на Четиристотинте наистина е само за синьокръвни, но афтърпартито е за тийнейджърите по принцип. А според Блис колкото са повече, толкова по-весело ще стане. Ако още някой реши да се присъедини, какво толкова?

-Аз просто... искам да кажа... всички други ще получат покани - каза Ава и прехапа устна. - А ако аз не получа...

- Ще бъде в център „Ейнджъл Оренсанц“ в полунощ - не се стърпя Блис. - Ще бъде маскарад. Ще ти трябва костюм, някаква дегизировка.

На лицето на Ава се цъфна възторжена усмивка.

- Благодаря ти, Блис. МНОГО ти благодаря.

По дяволите.

Ето че го направи. Покани червенокръвна на партито. Мими щеше много да се ядоса.