Маскарад

ГЛАВА 41

Разследването на инцидента в Хранилището наложи публично изслушване, на което бяха призовани да свидетелстват пред Комитета всички свидетели. За целта бе използвана една от съдебните зали на Хранилището. Старейшините седяха на висока платформа срещу множеството. В средата беше Чарлс Форс, а Лорънс ван Алън - в най-дясната част с неизменната пура в ръка. Новият председател на Комитета Едмънд Олрич, известен изкуствовед и собственик на художествена галерия, ръководеше заседанието от платформата. Встрани имаше малък подиум, където извикваха свидетелите. Отсреща седяха следователят и прокурорът.

В залата присъстваха почти всички синьокръвни семейства. Напрежението нарасна, след като Скайлър, Джак, Оливър и Блис разказаха каквото си спомнят от вечерта. Те седяха един до друг на първата редица. Мими беше до Джак и чакаше реда си. Беше нервна, но се надяваше, че ще намери някакъв начин да ги залъже и да се измъкне. Нали не беше искала да нарани Блис или да убие Присила Дюпон! Изобщо не й пукаше за онази стара чанта. Беше просто инцидент. Щяха да го разберат, нали? При положение че няма мотив, не могат да я обявят за виновна, нали така? Тя се пресегна и хвана ръката на брат си, който я стисна окуражително.

Прокурорът извика Кингсли Мартин.

- Кажете името си за протокола.

- Кингсли Дрексъл Мартин.

- Длъжност?

Длъжност? Мими вдигна вежди. За какво ставаше въпрос?

- Аз съм веритас венатор, търсач на истината. Беше ми възложено от Комитета да разследвам смъртта на няколко души - Аги Карондолет, Дилън Уорд, Самър Еймъри, Натали Гети, Лендън Шлезингер и Грейсън Джеймс.

През тълпата премина шепот. По-старите синьокръвни знаеха, че венаторите са сред най-високопоставените в комитетската тайна полиция. Те бяха безстрашни воини, които защитаваха синьокръвните и се грижеха те да не бъдат разкрити.

- Каква е мисията ви?

- Бях изпратен в училището „Дюшен“ да събера доказателства, които да помогнат за откриването на врага.

Сред събралото се множество отново премина шепот. Да пратят венатор в едно от най-сигурните им светилища -„Дюшен^”?! Как са могли от Комитета да изпратят един от най-могъщите си убийци да шпионира децата в училище?

- Кои бяха заподозрените?

- Маделин Форс, Блис Люелин, Скайлър ван Алън.

Този път тълпата ахна. Кингсли беше таен агент! Като Джони Деп от „Внедрени в час^”, вампир под прикритие сред тийнейджърите.

Скайлър зяпна, Блис се засмя, а Мими само скръцна със зъби. Малък кучи син!

- И какво показаха разследванията ти?

- Моментално задрасках от списъка Скайлър ван Алън. Тя беше станала жертва на две нападения и по нищо не личеше да проявява интерес към Черната материя - обясни Кингсли, след което извади от джоба си малък тефтер и започна да прелиства страниците със записките си.

- Блис Люелин изглеждаше по-обещаваща. Оплакваше се от кошмари и халюцинации, подобни на тези на Маги Станфорд, преди да почине. Но именно заради тях реших, че Блис е по-скоро потенциална жертва, а не извършител.

- А Маделин?

- Стигнах до заключението, че Маделин Форс прикрива среброкръвния, който напада общността ни - подхвърли почти небрежно той.

Тълпата се разгневи и настъпи суматоха.

- Тишина! Тишина в залата! - нареди председателят.

Няколко души станаха от местата си и освиркаха показанията на Кингсли. Мими Форс - дъщерята на региса, да е съюзник на среброкръвните? Това някаква шега ли беше?

- И на какво е базиран този извод? - попита председателят от трибуната.

- Тя прояви желание да научи повече за Черната магия. Искаше да знае по-специално как да направи инкантацион демоната. Призоваването на среброкръвен.

- И каква причина изтъкна тя за това?

- Каза, че иска да се отърве от свой враг - отвърна Кингсли, гледайки право в Мими.

Тя се разтрепери на стола. Лъжи! Всичко това бяха лъжи! Спри да говориш! Млъкни, млъкни най-после! Ти ми беше приятел! Предател такъв!

- И това е била Блис Люелин?

- Не.

- Не? - изненада се разпитващият.

- Не.

- Тогава кой е бил мишената?

- Скайлър ван Алън.

Присъстващите в залата отново зашумоляха гневно.

Скайлър замръзна на мястото си. Значи не беше параноичка. Мими наистина е искала да я унищожи. Спомни си онзи сън, в който майка й беше будна и й говореше. Какво беше казала Алегра? Пази се.

- Защо й позволихте да изпълни заклинанието?

- Трябваше ми доказателство. Помислих, че ще успея да я спра навреме. Но не можах. Беше очевидно, че го е правила и преди. Много пъти.

- Благодаря, венаторе.

Кингсли слезе от подиума. Сега, когато самоличността му бе разкрита, изглеждаше доста по-възрастен. Напереното момче е било само маска, играел е роля. Запъти се към първия ред, където седяха учениците от „Дюшен“, а те се отдръпнаха на почтително разстояние.

- Призоваваме Чарлс Форс - обяви председателят.

Регисът слезе, олюлявайки се от платформата, и се запъти към свидетелското място. Собствената му дъщеря да прикрива среброкръвен! Срамът беше изписан на лицето му. Сребристата му коса изглеждаше чисто бяла на светлината, а под очите му имаше торбички. Приличаше на съсипан човек, а не на непоколебимия лидер на вампирите.

- Кажете пълното си име.

- Чарлс ван Алън Форс.

- Виждали ли сте дъщеря си да се занимава с черна магия?

- Да, но... - започна Чарлс, бършейки челото си с копринена кърпичка.

- Заклинания? Забранени магии?

- Да, но...

- Това е достатъчно, благодаря - прекъсна го разпитващият.

Чарлс искаше да каже още нещо, но не успя да произнесе думите. Изглеждаше посърнал и обезсърчен. Пристъпи напред и се върна на мястото си сред членовете на Конклава. Никой от тях не го погледна. Сред тълпата се чу освиркване.

- Като последно доказателство срещу Маделин Форс ще приведем белега. Ще го видите на задната част на врата й -заяви прокурорът.

- Това е нелепо. Белязана съм от Луцифер точно толкова, колкото и всички вие - отвърна Мими.

Идеше й да закрещи. Това бе невъзможно! Натопили са я!

- Моля, вдигнете косата си - каза председателят.

Мими събра дългата си коса и я вдигна нагоре. Предния ден я беше прегледала Нан Кътлър. Нямаше й нищо.

Сред членовете на Конклава се разнесоха възклицания.

- Какво?

На врата ти, Мими. Има нещо на врата ти.

Джак, плашиш ме.

Тя посегна и опипа врата си. Грапава кожа. Татуировка. Отпечатък като от дамгосано.

Присъдата беше бърза и категорична. Мими беше предателката. Признаха я за виновна в заговор със среброкръвен. Щяха да я отведат до древния затвор във Венеция, където кръвта й щеше да бъде изгорена, а спомените й - унищожени без никаква надежда за прераждане.

Пуснаха я срещу гаранция от един милион долара, които баща й моментално плати, за да може Мими да остане под негово попечителство.

Тя погледна Джак.

Това не може да е истина... Не съм го направила аз. Знаеш, че не съм.

Знам, знам.

Джак я прегърна, но на лицето му беше изписана тревога. Положението беше сериозно. Мими - осъдена на изгаряне!

Двамата изчакаха Чарлс да дойде при тях. На лицето му все още бе изписан шок.

- Татко, какво да направим? - попита Мими. - Сигурно...

Чарлс Форс гледаше слисано.

- Нищо.

- Нищо?

- Има само един начин да се опровергае автентичността на знака на Луцифер. Трябва да се подложиш на още по-древен ритуал - кръвната проверка. Но само Габриела -Алегра ван Алън, може да го изпълни.

- Габриела? - попита Мими посърнала.

- Да.

Голяма помощ, няма що. Алегра беше в кома и никога нямаше да се събуди.

- Значи няма никакъв начин да докажа, че съм невинна?

- Никакъв.