Маскарад

ГЛАВА 35

Хотелът беше идея на Оливър. Отказа да е в стаята на Скайлър или пък в неговата, защото му се струваше прекалено извратено „да го направят“ на място, където са прекарали толкова време заедно в невинни занимания като гледане на телевизия и четене на списания. Затова резервира стая в хотел в центъра.

Преди да се качат горе, я убеди да изпият няколко питиета в хотелската библиотека.

- Ти може да нямаш нужда, но аз определено имам.

Скайлър търпеливо гледаше как Оливър обръща коктейл след коктейл. И двамата не бяха особено приказливи. Беше затворено за външни лица и двамата се усамотиха в едно сепаре. Единственият друг посетител беше една кинозвезда, която даваше интервю в другия край на помещението. Беше качила крака на канапето и се смееше шумно, докато репортерът изглеждаше нервен и омаян. На коктейлната масичка между тях имаше малък сребрист диктофон.

- Добре, хайде да го направим - каза Оливър и остави недопитото си трето питие.

- Боже, изглеждаш така, все едно те карам да ходиш на война.

Двамата тръгнаха към асансьорите.

Стаята имаше удивителна гледка към центъра. Имаше елегантни и екзотични абаносови мебели, възглавнички от агнешка вълна, черен под от епоксидна смола, полиран до блясък, бар плот от оникс и телевизор с плосък екран, както и стени от неръждаема стомана, които изглеждаха студени, но на допир бяха гладки и топли като масло.

- Готино е - каза Скайлър и седна в единия край на широкото легло.

Оливър седна в другия и опря брадичка на ръката си.

- Сигурна ли си, че искаш да го направим?

- Оли, ако не го направя, ще изпадна в кома и може никога да не се събудя. Тази сутрин даже не можах да стана от леглото.

Той преглътна тежко.

- Съжалявам, че се налага да го искам от теб. Но просто... просто не искам първият ми път да е с някого, когото дори не познавам, разбираш ли?

Тя му разказа какво се случи с Блис в Монсерат.

- А ти си най-добрият ми приятел - добави.

- Скай, знаеш, че съм готов да направя всичко за теб. Но това е против Кодекса. Помощниците нямат право да стават донори. От нас се очаква да сме обективни. Не можем да се свързваме по този начин. Неща като Церемонията само усложняват нещата.

Когато преди около седмица Скайлър го попита за пръв път дали би станал неин донор, той отговори, че ще си помисли. На следващия ден все още не беше решил и тя си помисли, че от учтивост не иска да й откаже директно, и реши да се държи, сякаш не го е питала. През следващите няколко дни никой от двамата не повдигна въпроса. Скайлър започна да си мисли, че ще трябва да търси друго решение. Но тази сутрин в шкафчето си намери плик. Вътре имаше ключ от хотелска стая и бележка от Оливър: „Ще се видим там довечера. Гриз-гриз.“

Не че и тя самата нямаше смесени чувства. Не й беше приятно да поставя Оливър в такова положение, но нямаше друг избор. Щом трябваше да си намери кръвен донор, поне да й беше близък. А и след пътуването до Венеция тя изпитваше привличане към Оливър. Може би това бе знак, че всичко ще е наред. Че точно така трябва да стане.

- Просто кажи и няма да го правим, става ли? - предложи тя, докато оправяше чаршафите.

- Добре. Хайде да не го правим - каза веднага рязко. После въздъхна и легна на леглото. Затвори очи, сякаш не можеше да понесе гледката, и закри лице с ръце, все едно искаше да се предпази от нещо.

- Наистина ли това искаш? - попита Скайлър плахо.

- Не знам - изстена Оливър иззад дланите си.

-Ако те е страх, знай, че ще бъда много внимателна. Можеш да ми се довериш.

Тя все още беше с гръб към него, сякаш говореше на прозореца.

- Доверявам ти се - отвърна той напрегнато. - Живота си бих ти поверил.

- Знам, че това ще промени отношенията ни, но нали сме най-близки приятели? Не може да се промени чак толкова. Аз и без това те обичам - каза Скайлър.

Всичко, казано от нея, бе истина. Беше силно привързана към Оливър, не можеше да си представи живота без него.

Обърна се да го погледне. Оливър беше свалил ръцете от лицето си. Скайлър се загледа в кестенявата коса, която обграждаше красивото му лице, и примамливата шия изпод колосаната яка на ризата.

- Не ме ли обичаш?

Осъзнаваше, че така го манипулира, но не можа да се сдържи. Той трябваше да се съгласи. Иначе... с кого би могла да го направи?

Оливър се опита да не се изчерви и избягваше да я погледне в очите.

- Добре - каза той по-скоро на себе си и се изправи. Скайлър се приближи до него, надвеси се над тялото му и с няколко леки движения се намести в скута му.

- Много си тежка - закачи я той с усмивка.

- Не съм.

- Добре де, не си.

- Много си сладък, знаеш ли? Наистина. Трябва да ходиш по срещи, вместо да си все с мен - каза тя лаконично и

отметна косата от лешниковите му очи. Никога не бе виждала по-мили очи. С Оливър винаги се чувстваше в безопасност.

- Да бе, аз по срещи... - засмя се той и обгърна талията й е ръце.

- Защо не? Не е невъобразимо.

- Така ли?

- Ами...

Не можа да довърши, защото той я хвана за брадичката и я привлече към себе си. Отначало целувката им беше нежна и колеблива, но после стана по-смела, двамата разтвориха широко устни.

- Ммм - въздъхна тя.

Значи това било. Целувката с Оливър не беше каквато си я представяше. Беше по-хубаво. Сякаш бяха създадени един за друг. Скайлър се притисна към него и той прокара ръка през косата й. Това беше повратният момент. Започна да целува брадичката, после врата му.

- Скай...?

- Мммм?

Неочаквано Оливър я отблъсна, свали ръце от кръста й и рязко я избута от скута си.

- Не! - каза той задъхано, с пламнало от смущение лице.

- Не? - попита тя неразбиращо. Всичко вървеше добре. Нали така ставаше?

- Не - отсече Оливър, изправи се и закрачи из стаята. -Свещената целувка не е нещо незначително. И за майка ти е значела нещо. И знаеш ли какво? Намери си друга опитна мишка. Аз не искам да го правя по задължение.

- Оли...

- Стига, Скайлър.

Никога не я наричаше така, освен ако не й беше страшно ядосан.

Тя затвори уста.

- Тръгвам си. Не мога да бъда с теб... Това не си ти.

Оливър си облече палтото и затръшна вратата след себе си.