Маскарад

ГЛАВА 32

Слeд като усвои първия принцип на проникването, Скайлър се зае с втория - внушението. Това беше способността да посееш семето на дадена идея в нечий ума.

- По този начин караме хората да се стремят към съвършенство, съзидателност и красота - обясни Лорънс. -Внушението е много полезен инструмент. Хората не обичат, когато идеите им не са техни, затова просто им ги внушаваме. Иначе никога нямаше да има Нов курс на Рузвелт⁹, социално осигуряване или дори център „Линкълн“.

Внушението беше още по-сложно от телепатията. Лорънс й обясни, че трябва да се действа деликатно, така че човекът изобщо да не усети намесата.

- Естествено, скритата реклама е измислена от нашия вид, но когато хората я откриват, веднага я забраняват. Много жалко.

Предната вечер Лорънс бе поискал от нея да внуши нещо на Андерсън. Скайлър се мъчи няколко часа да намери сигнала на целта, а после и да изпрати послание към него. В един момент Андерсън изненадващо се изправи, каза, че иска чаша чай и попита дали да донесе и за някой друг. Щом излезе, Лорънс погледна Скайлър многозначително. - Ти го направи, нали?

Тя кимна. Това просто послание й бе коствало почти цялата сила.

- Добре. Утре ще минем от следобедни напитки към по-сериозна материя.

На другия ден в училище усилията, които бе вложила във внушението, си казаха думата. Докато вървеше по коридора след третия час, изведнъж се почувства замаяна. Залитна и за малко да падне по стълбите, ако в този момент Джак не беше зад нея да я хване.

- Добре ли си? - попита той.

Скайлър отвори очи и видя Джак да я гледа загрижено.

- Подкосиха ми се краката... Загубих съзнание.

Момичетата около нея си размениха многозначителни усмивки. Припадъците бяха разпространено явление в училището и признак на анорексия. Много ясно, че Скайлър ван Алън страдаше от хранително разстройство. Личеше си по това, колко е кльощава проклетницата.

- Ще те закарам у вас - каза Джак и я изправи на крака.

- Не... Оливър... помощникът ми... той ще... няма проблем, наистина. Просто прекалих с упражненията по проникване - обясни тя.

- Мисля, че Оливър сега прави презентация по английски, но ако искаш, мога да го извикам.

Скайлър поклати глава. Не, нямаше да е честно Оли да получи лоша оценка само защото й е станало зле.

- Хайде, ще те кача на едно такси и ще те заведа у вас.

Лорънс работеше в кабинета си, когато Хети почука на вратата, за да му съобщи, че се е прибрала.

- Сър, мис Скайлър се прибра. Станало й е зле в училище - каза тя.

Той слезе по стълбите и завари Джак Форс, който държеше Скайлър на ръце. Момчето му обясни, че е заспала по пътя в таксито.

- Между другото, аз съм Джак Форс.

- Да, да. Знам кой си. Бъди добро момче и я постави тук, на канапето - каза Лорънс и го поведе към дневната.

Джак я положи нежно върху кадифения диван, а Лорънс я зави с вълнено одеяло.

Кожата на Скайлър беше толкова бледа, че почти прозираше, а тъмните мигли на спуснатите й клепачи бяха влажни. Дишаше неравномерно и мъчително. Лорънс сложи ръка на челото й и веднага извика на Хати да донесе термометър.

- Тя гори.

- Припадна в училище - обясни Джак. - Изглеждаше добре в таксито, но после изведнъж й се доспа и... виждате.

Лорънс се намръщи.

- Каза, че е упражнявала проникването - продължи Джак и изгледа остро Лорънс с крайчеца на окото.

- Да, занимаваме се - кимна той.

Седна до внучката си и нежно постави термометъра между пресъхналите й устни.

- Това е против правилата на Комитета - отбеляза Джак.

- Не съм забелязал да те е грижа толкова за правилата, Абадон - отвърна Лорънс. Дотук никой от двамата не бе показал, че някога са били приятели. - Ти, който застана рамо до рамо с нас в Плимут с цената на репутацията си.

- Времената се промениха - промърмори Джак. - Ако това, което казваш, е вярно, значи тя е пострадала от собствената ти ръка.

Лорънс извади термометъра

- 44 градуса - каза той делово.

Тази температура щеше да е фатална или най-малкото да причини необратими увреждания на всеки смъртен. Но Скайлър беше вампир, а за нейния вид това не беше толкова опасно.

- Малко е висока, но ще си почине и ще се оправи - заяви Лорънс.

Няколко минути по-късно Скайлър се събуди и видя Джак и дядо й да я гледат напрегнато. Тя потрепери и се зави плътно с одеялото.

- Скъпа, случвало ли ти се е и преди?

- Понякога - призна си тя.

- След уроците ли?

Скайлър кимна. Досега не му беше казала, защото искаше да продължат с обучението.

- Трябваше да забележа. Първият път, когато изпадна в хибернация, беше няколко дни след като се върна от Венеция, нали?

Тя кимна. Спомни си думите на д-р Пат, че понякога реакцията се проявява по-късно.

- Разбрах защо си толкова слаба - каза Лорънс. - Трябваше да се сетя много по-рано. Всъщност е много просто. Като упражняваш вампирските си способности, синьокръвните ти клетки работят извънредно. И понеже червените ти кръвни телца не са достатъчно заради смесените ти гени, енергията ти отслабва. Има само един начин да ги поддържаме в нормални граници. Трябва да си намериш извор.

- Но аз дори нямам осемнайсет - възпротиви се Скайлър, която знаеше, че това е минималната възраст. - Мислех да изчакам.

- Положението е сериозно, Скайлър. Вече загубих майка ти, като изпадна в кома, не искам да загубя и теб. От една страна, притежаваш сили, за които вампирите на твоята възраст не са и сънували, но пък в някои отношения си доста по-слаба от средностатистическия синьокръвен. Не можеш да избягаш от промяната, но можеш да контролираш някои от по-неприятните й ефекти. Трябва да си намериш донор, преди да станеш на осемнайсет. Някое червенокръвно момче. За твое добро е.

Джак се прокашля и Скайлър с изненада го забеляза. Досега бе мълчал.

- Мисля, че е време да си тръгвам. Лорънс, Скайлър -кимна им той.

Вратата се отвори точно когато Джак се канеше да излезе.

На прага стоеше Оливър Хазард-Пери и го гледаше объркано.

- Чух, че се е наложило Скайлър да се прибере вкъщи. Притесних се и дойдох веднага.

И тримата го погледнаха, мислейки за едно и също. Оливър беше човек. Червенокръвен. А Скайлър се нуждаеше от донор.

- Какво? - попита Оливър, понеже никой не продумваше. - Защо ме зяпате така?