Маскарад

ГЛАВА 15

Кафето беше сервирано в златни канички, а за десерт имаше традиционен валдорфски пудинг с праскови и ликьор, еклери с ванилия и шоколад и торта с въздушно лек белтъчен крем, покрита с бита сметана с вкус на амарето.

Настъпи време за раздяла и гостите започнаха да се сбогуват едни с други. Бяха прекарали чудесно и бяха хвърлили огромни средства за бала, надминаващи дори рекорда от миналата година.

Мими разпрати съобщенията. За избраните тийнейджъри, вечерта едва започваше.

Настъпи радостно въодушевление сред поканените, както и объркване и разочарование сред тези, които не бяха получили съобщението.

- Ще се преобличаш ли? - попита Блис на излизане.

- Луда ли си? - отвърна Мими. - Мисля да нося тази рокля, докато не се наложи да я смъкнат от трупа ми - пошегува се тя. - Ела горе. Имаме страхотни маски.

Мими беше в приповдигнато настроение. Балът беше забавен, но истинският купон тепърва предстоеше.

Скайлър излезе, загърната със старото кожено палто на Корделия. Джулиъс, шофьорът на баба й, я чакаше търпеливо в старата кола.

- Накъде?

Тя тъкмо се канеше да отвърне „Към къщи“, когато телефонът й избръмча. Сигурно е Оливър, помисли си тя. Не. Някакво съобщение от скрит номер, в което се казваше, че трябва да отиде в Ейнджъл Оренсанц, изоставената синагога в Долен Ийст Сайд. Да носи маска? Каква беше тази работа?

- Получи ли съобщението? - извика Сесили Епългейт от съседната кола.

Тя беше от отбора на Мими и Скайлър се зачуди защо момичето изобщо си прави труда да разговаря с нея.

- Ъ-ъ, да.

-Значи ще се видим там - каза весело Сесили. -Страхотна рокля, между другото. Майка ми каза, че със сигурност е класика на „Шанел“.

Значи това било. Понякога й се струваше, че всичко в тази гимназия е адски глупаво. Ако си облечен по определен начин и притежаваш „правилните“ неща като дизайнерска чанта, най-новия модел мобилен телефон или скъп часовник, животът е по-лесен. Скайлър никога не бе имала нищо от тези неща. Корделия беше много стриктна, що се отнасяше до парите, които й отпускаше, и Скайлър вечно носеше дрехи втора употреба или от разпродажби.

Но роклята на скъпа модна къща беше променила отношението на Сесили към нея. Поне за тази вечер.

- У дома ли да ви закарам, г-це Скайлър?

Беше обещала на Оливър да му се обади веднага, щом си тръгне от партито. Беше му казала, че отива само за няколко минути и ще си тръгне бързо след вечеря, но вече минаваше единайсет и половина. Сигурно още не се е съвзел от часовата разлика, помисли си тя. Най-вероятно е заспал пред телевизора.

Съобщението сигурно се отнасяше за партито в центъра, за което съучениците й говореха на бала. Коментираше се, че Мими Форс организира някаква оргия тази нощ. Дали да отиде? Едва ли щеше да й навреди... Освен това, ако Мими е там, значи и Джак ще е там. Спомни си колко красив изглеждаше във фрака и начина, по който я погледна, когато тя се появи на бала. Зелените му очи се бяха впили в нейните. Не много отдавна той беше твърдо решен да разкрие истината за среброкръвните, а после изведнъж се отказа. Може би все още имаше някакъв шанс да го убеди да й помогне в битката. След отказа на дядо си тя не знаеше какво да прави. Но ако Джак я подкрепеше... Тя взе решение.

- Да, към къщи, но за малко. Трябва да взема нещо, един сувенир от Венеция. После отиваме в центъра.

Из архивите на Вестник

„Ню Йорк хералд“