Маскарад

ГЛАВА 14

Балът на Четиристотинте, или Балът на патрициите, никога не се беше отклонявал от традиционната постановка, заложена от основоположниците му още през деветнайсети век, когато синьокръвните за пръв път заели водеща роля в обществото. Менюто от десет ястия с време за танци между отделните части беше сервирано в масивни златни чинии, прибори и кристални бокали с позлатени ръбове. Всеки комплект беше на стойност 75 000 долара.

По дължината на четирите правоъгълни маси със сто места на всяка имаше купчинки пясък и по една златна лопатка. Гостите бяха насърчавани да копаят, за да „изкопаят съкровище“ - подарък за бала. Комитетът беше успял да убеди спонсорите да осигурят скъпи бижута, обсипани с рубини, сапфири и диаманти, като подаръци за гостите. Младшите членове на Комитета, ръководени от Мими, бяха добавили модерен нюанс - „азбучни“ колиета, орнаментирани перуански обеци и най-желаното бижу за сезона - колие от инкрустиран с диаманти зъб от акула.

Менюто винаги беше едно и също, точно каквото бе било и на първия Бал на патрициите: консоме „Олга“ - бульон от телешко, следвано от филе миньон „Лили“, пълнени тиквички без месо, последвани от печена патица и говеждо филе, гарнирани с пюре от моркови и картофи пармантие.

Покрай барплотовете по четирите дължини на залата бяха наредени няколко ледени скулптури, изобразяващи най-големите паметници и институции в Ню Йорк като Музея за модерно изкуство, обновен с пари на синьокръвните, и проекта за пристанище „Франк Гери“, промотиран лично от сенатор Люелин. От скрити в леда канелки се лееше шампанско.

Мими едва докосна храната, защото непрекъснато ставаше от мястото си, за да обикаля из бляскавата тълпа. Тук бяха всички престижни семейства в Ню Йорк - Ван Хорн, Стрюарт, Хоуъл, Шлумбергер, Гулд и Голет, Банкрофт и Барлоу. Присъстваха и членове на клановете, които бяха останали в Англия, както и на някои от по-екзотични части на света. Тук беше и едно изключително богато семейство, отделило се от основната група преди векове, което се бе заселило в земите на днешен Китай и бе помогнало за възстановяването на Шанхай. Шестнайсетгодишните им дъщери близначки, две дългокраки момичета от китайския хайлайф, щяха да бъдат сред представените в обществото тази вечер.

Но нямаше по-уважавано и почитано семейство от Форс. Мими беше като принцеса, която се разхожда сред поданиците си, за да приеме техните поздравления и адмирации.

Огледа се за брат си. Цяла вечер беше стоял плътно до нея, но някъде между рибното и месното ястие изчезна. По правило трябваше да са заедно. Тази вечер общността щеше да научи, че са разпознали душите си и когато моментът настъпи, ще подновят безсмъртния си обет един към друг.

Къде изчезна Джак?

Мими огледа залата. А, ето го там, говори със свой приятел от отбора по лакрос. Джак спря и се обърна към нея. На лицето му се изписа радостна усмивка.

Мими му се усмихна в отговор и помаха с ръка, но той не отвърна. Раздразнена, тя погледна зад себе си. Може би не гледаше към нея в крайна сметка. И тогава видя кой стои точно зад нея на стълбището, приковал вниманието на цялата зала.

Скайлър ван Алън.

Дори Мими би дала всичко, за да облече тази рокля.

Мястото на Скайлър бе до мрачните родители на Аги Карондолет. Очевидно се чувстваха обидени, че са ги настанили там и почти не говореха със Скайлър, като оставим настрана съболезнованията за Корделия. Момичето видя Блис на главната маса и й помаха. Блис й помаха в отговор.

- Ела тук - направи й знак Блис.

Скайлър събра златистите си поли и тръгна към нея. Двете момичета се прегърнаха сърдечно.

- Скай, трябва да ти кажа нещо... за Дилън. - започна Блис.

- Така ли? - повдигна вежди Скайлър.

- Мисля, че той е... - Блис не успя да довърши, защото едно момче се доближи и я покани на танц. - Разбира се - сви рамене тя. - Ще ти разкажа по-късно - добави към Скайлър.

Скайлър се върна на мястото, чудейки се какво ли е искала да й каже Блис, единствената й приятелка на този бал. И без това чувстваше, че мястото й не е тук. Защо изобщо дойде? Заради Корделия? Заради името Ван Алън? Не, трябваше да бъде честна поне пред себе си. А истината болеше. Причината да дойде бе, че искаше да види Джак Форс отново. Истинска агония.

Ето го там, плътно до сестра си. Двамата обикаляха из залата, прегърнати през кръста. Джак беше сложил ръка на тънката й талия. Скайлър бе дочула Старейшините да говорят за свързаността на двамата, за безсмъртен обет.

Дойде ред за следващото ястие - печен гълъб със студен сос от аспержи. Изглеждаше прекрасно, но на нея й се стори сухо и сипкаво.

- Джак, време е - прошепна Мими тихо на ухото му.

Практична както винаги, тя бе решила да игнорира видяното преди малко. Мими беше майстор на самозалъгването. Ако нещо я притесняваше, тя просто отказваше да признае съществуването му. В нейните очи Скайлър ван Алън беше някакво моментно, макар и дразнещо увлечение.

Но за Джак появата на Скайлър само разпали чувства, които месеци наред беше потискал. Един тревожен въпрос не го оставяше на мира - защо Скайлър му въздействаше толкова силно? Да не би да е заради приликата с Алегра? Това ли беше всичко? Или имаше и нещо ново, нещо, за което не беше подготвен, не беше очаквал? Той поклати глава, засрамен и отвратен от себе си. Мястото му беше до сестра му. Може би просто трябва да се държи така, все едно Скайлър не съществува.

- Очакват ни да поведем кадрила - каза Мими.

Джак послушно я придружи до дансинга, където имаше още три двойки. Според традицията младите, които предстоеше да бъдат представени в обществото, трябваше да поведат танца, а основната четворка се формираше от най-високопоставените семейства в йерархията на Комитета. Сред тях щеше да бъде и Аги Карондолет, ако беше жива.

Мими си мислеше, че кадрилът е просто по-засукано име на обикновен скуеър дене, но все пак й беше приятно, когато Джак я преведе през кръстосването, изравняването, осморката, завършваща с фигура от четири дами, което я изведе в началото на групата, където й беше мястото.

След края на танца младежите останаха по местата си в средата на дансинга в очакване да бъдат официално представени от председателя с настоящите и с истинските си имена.

- Дехуа Чен.

Една от китайските красавици и тя пристъпи напред.

- Позната сред нас с истинското си име - Ши Уангму.

Ангелът на безсмъртието.

Следващата обявена беше сестра й.

- Деминг Чен.

Ангелът на милосърдието.

Двете бяха абсолютно еднакви - същата ведра красота, нежна кожа, копринена черна коса и секси издължени бадемовидни очи и чипи носове, осеяни с лунички.

- Известна сред нас като Куан Ин.

Още няколко души бяха обявени и се подредиха в кръг, образувайки цял небесен пантеон.

Най-после прожекторът се насочи към Мими и Джак. Тя стисна здраво ръката му.

- Маделин Форс.

Мими пристъпи напред с вдигната брадичка.

- Позната сред нас като Азраел.

Ангелът на Смъртта.

- Бенджамин Форс.

Джак се поклони.

- Познат сред нас като Абадон.

Ангелът на бездната.

Двата ангела на Апокалипсиса. Такава беше безсмъртната им съдба. Най-силната двойка вампири след Пречистите. Двамата лейтенанти на Луцифер, обърнали му гръб след Падението. В Рим двамата бяха унищожили племето на среброкръвните. Само благодарение на тяхната сила синьокръвните оцеляха през хилядолетията.

Джак се усмихна на Мими и двамата едновременно се поклониха на Старейшините.

Бяха създадени за тази мисия.