Маскарад

ГЛАВА 30

Тропането по вратата оеше толкова силно, че разклати ратановите стени на крайбрежния хотел. Звукът наруши тишината на зората. Беше около пет сутринта.

- Скайлър! Скайлър! Събуди се!

Скайлър се измъкна от леглото и открехна вратата. На прага стоеше Блис, облечена в дрехите от миналата вечер, с разрошена коса. По вида й личеше, че е в паника.

Скайлър махна веригата на вратата и я отвори докрай.

- Какво?

- О, Боже, Скайлър, трябва да ми помогнеш, страшно загазих, мамка му, много е зле, май е мъртъв - избълва Блис, тресейки се неконтролируемо.

Скайлър моментално се разсъни.

- Мъртъв? Кой?

- Морган... асистентът... Аз... ела бързо.

Скайлър хукна по плажа е нея. По пътя Блис й разказа историята.

- Направих го - заразказва Блис. - Направих церемония оскулор. Свещената целувка. Не знам, просто така ми дойде. Исках да го направя и да приключа с това. Не можех да понасям, че само аз не съм го правила от целия випуск. Беше страхотно, на него, изглежда, също му хареса, но изведнъж... Не знам, мисля, че прекалих. Мамка му, ако от Комитета разберат, ще загазя много, много здраво.

Блис заведе Скайлър там, където с Морган се бяха целували и прегръщали - закътано място под палмите, точно зад пясъчните дюни.

Момчето лежеше по гръб, от две малки дупчици на врата му капеше кръв.

• - Не диша - каза нервно Блис. - Мисля, че прекалих...

Скайлър коленичи и хвана ръката му.

- Няма пулс.

- О, боже, ще ме убият! Досега никой човек не е умирал от това!

-Тихо, чакай да помисля... Джак. Трябва да извикаме Джак.

- Джак? Защо?

- Защото вече го е правил. Морган може и да не е мъртъв. Може просто така да става с червенокръвните след ритуала. Може би Джак знае нещо, което ние не знаем.

Преди Блис да почука повторно, Джак вече стоеше на вратата буден и напълно облечен. Скайлър се удиви на бързината му. Можеше да се обзаложи, че спокойно ще мине Велокс теста. Тя не бе се сетила да използва вампирска скорост по този начин и все още си беше по пижама.

Джак изслуша Блис и след секунди беше до момчето. Коленичи в пясъка и притисна два пръста към врата му.

- Има пулс. Много е слаб, но се усеща.

- О, слава богу! - възкликна Блис и се строполи на земята от облекчение.

- Значи ще се оправи, така ли? - попита Скайлър.

- Да, ще се оправи. Може да не си спомня какво се е случило, но щом се събуди, ще те търси. Ще бъде привлечен от момичето, което го е белязало като свой.

- Защо?

- Свещената целувка създава връзка. Сега той ти принадлежи. Никой друг вампир не може да го има. Когато го бележиш, кръвта ти се смесва с неговата и той ще бъде отровен за останалите синьокръвни.

Блис и Скайлър осмисляха чутото.

- Значи ми е нещо като гадже? - попита Блис, която не беше сигурна, че наистина го иска.

- Ако искаш - отвърна Джак. - Това не е нещо безобидно. То носи символика. И за двете страни.

Блис се изчерви.

- Аз...

- Всичко е наред - каза Джак и вдигна момчето. - Да го върнем в стаята му. Сигурно ще реши, че има много тежък махмурлук.

- Благодаря ти, Джак - каза Скайлър, когато Морган и Блис бяха на сигурно място по стаите си. Тя сложи нежно ръка върху неговата, за да покаже колко много значи помощта му за нея.

Джак се усмихна и зелените му очи проблеснаха на бледата светлина. Скайлър никога не бе виждала някой да действа така хладнокръвно в напрегната ситуация. Успокои Блис и се погрижи е уважение за Морган. Умееше да вдъхва спокойствие у другите като истински лидер.

Той сложи лявата си ръка върху нейната.

- Няма проблем. И кажи на Блис да не се притеснява. Всички правим грешки.

Кожата му беше топла и нежна и Скайлър почувства, че могат да останат така завинаги, на прага на стаята й, обградени от рамката на вратата. Но Джак пръв вдигна ръка и тя неохотно дръпна своята.

- Е, лека нощ - промълви Джак и кимна към изгряващото слънце, което бавно си проправяше път през облаците.

Той тръгна да се отдалечава тихо по дървения под.

- Лека - прошепна Скайлър. - Сладки сънища.

- Такива ще са - отвърна Джак.

Скайлър се засмя тихо, докато отключваше стаята си. Не очакваше, че Джак ще чуе последните й думи, но за вампир със свръхестествен слух нямаше тайни.

По-късно сутринта Блис и Скайлър поеха с такси към летището. Полетът им беше в осем и бяха спали само два часа след цялата суетня.

- Добре ли си? - попита Скайлър.

- Ох, имам нужда от цигара - отвърна Блис, ровейки в чантата си. Извади една и я запали, докато отваряше прозореца на колата. - Искаш ли?

Скайлър поклати глава.

- Не знам какво да мисля. От една страна ми се иска да бях изчакала. Но просто ми се прииска. Мими говори за това непрекъснато. А и останалите момичета постоянно се хвалят с донорите си. Чувствах се глупаво, все едно съм девствена или нещо такова.

- И как беше?

- Честно ли?

- Аха.

- Невероятно. Сякаш поглъщаш душата им, Скайлър. Можех да вкуся... същността му. Почувствах се страхотно. Все едно съм се напушила. Такава тръпка. Сега вече знам защо го правят - призна Блис.

Таксито се движеше скоростно и момичетата се наслаждаваха на гладките спокойни води на Карибско море. Гледката беше удивителна, но и двете се радваха, че се прибират в мръсния и сив Ню Йорк.

Скайлър си пое дълбоко дъх.

- Аз не съм го правила още - призна тя.

- Ще го направиш - заяви Блис и изтръска цигарата си през прозореца. - Но да знаеш от мен, когато си избираш човек, гледай да е някой, който значи нещо за теб. Изпитвам влечение към Морган, а не искам. Всъщност почти не го познавам.