Маскарад

ГЛАВА 28

Фотосесията беше вдъхновена от „Талита Гети в Маракеш“: дълги прозрачни ленени роби, обсипани с бижута кафтани, тук-там някой тюрбан - о, бански с възможно най-тънките връзчици. Само че асистентката, която трябваше да уреди пътуването, не беше доразбрала и им беше купила билети за Монсерат, така че се налагаше карибският остров да бъде представен за Северна Африка.

Не че някой имаше нещо против - всички обичаха плажовете.

Блис беше получила обаждане от „Фарнсуърт моделс“ в четвъртък, качи се на самолета в петък и пристигна за снимките по залез-слънце същия ден. Скайлър също беше избрана, след като титулярките, две руски красавици, се оказаха с изтекли визи.

Модният директор на „Шик“ Патрис Уилкокс беше сурова жена, с която шега не биваше. Беше облечена от главата до петите в черно въпреки тропическата жега. Посрещна моделите и екипа с усмивка, тънка като талията й.

- Искам да сте наясно, че тук не сме на почивка. Тук сме по работа. Очаквам всички да сте на линия в осем сутринта.

Въпреки изричното предупреждение на Патрис фотосесията си оставаше ваканция. Докато тя обясняваше колко е важно да са точни, Джонас Джоунс, прословутият непоправим синьокръвен фотограф, намигна на момичетата зад гърба й.

- Маргарити на бара след 5 минути - каза им той с устни.

Около полунощ целият екип с изключение на модния директор седеше на бара и обръщаше шотове. Там бяха двамата му асистенти Джонас - двама сладури от колежа по дизайн в Роуд Айлънд, цяло ято манекенки, до една под осемнайсет, Блис и Скайлър. Двете впечатлиха червенокръвните със способността си да надпият всеки. Вампирски гени, какво да правиш.

Скайлър се загледа в тъмния плаж, в пълната луна, огряваща дългата плажна ивица, заслуша се в мекия звук на прибоя. Беше невероятно. Пристигна рано, надявайки се да завари тук Джак Форс, но него го нямаше; убоде я разочарование.

Но в момента, в който си пожела той да е там, усети как някой бутна лакътя й. Обърна се и на съседния стол видя не друг, а именно Джак Форс.

- Какво пиеш? Надавам се, че не е нещо абсурдно - попита той небрежно, сякаш беше вчера, когато се видяха в Хранилището.

- Някакъв бълвоч. Комбинация от кокосов ром и сок от ананас, но не е пина колада. Искаш ли да го опиташ? - попита тя и му предложи чашата си.

Джак отпи и направи гримаса.

- Ужасно е.

- Казах ти.

- Едно и за мен - каза той на бармана.

- Смелчага - засмя се Скайлър и вдигна чаша за наздравица.

- Как е Лорънс?

- Добре е - отвърна тя, чудейки се дали Джак знае за плановете на баща си да я осинови. Не й се искаше да повдигат тази деликатна тема.

- Още ли вярваш, че са се върнали? - попита Джак, имайки предвид синьокръвните.

- Така излиза. Това е единственото обяснение за Дилън... и за онова, което стана с Корделия.

Джак погледна към чашата си и я разклати така, че кубчетата лед изтракаха.

- Комитетът не го вярва. В Рим са овладели положението, лично Архангел Михаил е унищожил Луцифер. Няма как да са се върнали.

- Знам - каза тя и сведе поглед към питието си. - Но мисля, че от Комитета грешат.

Джак се канеше да отвърне нещо, но един дрезгав глас ги извика от другия край на бара, където надпиването беше в разгара си.

- Скайлър! Джак! Трябват ни още двама, хайде!

На другия ден всички се отправиха към скрит природен резерват в усамотената част на острова. От екипа бяха разпънали палатки, които да пазят момичетата от жегата. Блис се показа от своята облечена в бански костюм на зеброви шарки, украсен с раковини на връзките, с прозрачна копринена туника и сандали с камъни по тях.

- Къде са папагалите? - попита Джонас зад фотоапарата.

Според сценария Блис трябваше да носи на всяка ръка по едно голямо червено ара, както Талита някога.

Дресьорът пусна птиците, но нито една от тях не се съобрази с командите му. Едната кацна на главата на Блис, а другата закръжи около нея и закряка шумно.

Когато най-после освободиха Блис от ноктите на птицата, Джонас склони да я снима под едно дърво, с птиците наблизо.

- Слава богу, че свърши - измърмори Блис, докато си проправяше път през високата трева на връщане къхМ убежището на тентата.

Следващата беше Скайлър, облечена в цял черен бански костюм на ,,Гучи” който представляваше две тесни ивици плат, които се съединяваха в долната част под формата на буквата V. Стилистката беше залепила плата за гърдите й, но въпреки това Скайлър се чувстваше прекалено разголена.

- Искам нещо в стил „Синята лагуна“ - обясни Джонас. -Трябва да си секси. Гореща. Но и невинна.

Скайлър навлезе в студеното езерце под водопада.

- Готова ли си? - попита Джак Форс от другата страна.

Тя кимна. Знаеше, че ще си партнират, но при вида на атлетичното му тяло в банските с ниска талия се изчерви.

Особено след като Джонас ги прикани да застанат по-близо един до друг.

- Не ме ли чухте? Това е „Синята лагуна“. Вие сте луди един по друг! Опитайте се да го покажете! Джак, сложи ръка на бедрото й. Скайлър, извий гръб и се приближи до него. Така, вече е по-добре.

- Извинявам се - каза Джак и придърпа Скайлър към себе си.

- Какво да се прави, работата си е работа - отвърна тя, като се надяваше, че той няма да разбере как й въздейства близостта му.

Фотоапаратът щракна.

- Следващият! - извика Джонас.

Същата вечер Джонас заведе целия екип на открит ресторант и Блис се оказа седнала до Морган, един от сладурите асистенти на фотографа. Обсипваше я с внимание през целия уикенд. Беше студент първа година в колежа по дизайн, на деветнайсет години и притежаваше арсенал от мръсни шеги, на които Блис не можеше да се сдържи да не се смее. Поръчваше й питие след питие, без да си дава сметка, че алкохолът не й действа.

Блис се облегна на ратановия стол и протегна крака в скута му. След месеците зима в Ню Йорк тук се чувстваше свободна. Океанският бриз развяваше косите й, нямаше ги родителите да й натякват и по-важното - откакто дойде на острова, не беше сънувала кошмари.

- Искаш ли да се поразходим? - предложи той.

Блис кимна. Предложението беше доста подозрително. Дали не беше просто завоалиран начин да я пита иска ли да легне с него?

Тръгнаха ръка за ръка по брега. Блис остави студените вълни да заливат краката й.

Светлините на хотела все повече избледняваха.

- Морган е женско име - закачи го тя.

- О, така ли? - отвърна той, прегърна я и я повали на земята. Прикова я с ръце на пясъка, а Блис се престори, че се бори да се освободи.

- Няма да се измъкнеш - засмя се той.

- Нима?

Момчето взе да я целува и тя му отвърна. Беше някак различно от усещането с Дилън или Кингсли. Той беше човек. Червенокръвен. Усещаше как сърцето му бие, долавяше сочната му човешка миризма. И изведнъж разбра какво се кани да направи.

Той съблече тениската си и я хвърли настрана, после тя му помогна да разкопчае ризата й. Цялото й тяло потръпна, когато пъхна ръка под горнището на банския и развърза връзките. Действаше толкова бързо, но... сега беше неин ред.

Тя го обърна по гръб и седна разкрачена върху него.

- Страхотно - каза той, гледайки с наслада голата до кръста Блис, обляна в лунна светлина.

- Нима? - попита тя с престорена свенливост.

После наведе глава и започна да целува тъмната окосмена ивица на торса му, продължи по гърдите и стигна до топлото местенце под брадичката му. Докосна го бавно с език.

Той въздъхна, хвана главата й с ръце и притисна тялото й до себе си.

И точно тогава тя го захапа с острите си зъби и започна да пие...