- Има някаква промяна в теб - каза Кингсли един следобед, докато уж пишеха домашните си в стаята на Блис.
„Уж“, защото Блис това си мислеше, че ще правят, но Кингсли винаги имаше други идеи. Боби-Ан настояваше вратата на стаята й да стои отворена, когато е вътре с момче. Такива бяха правилата. Но този следобед Боби-Ан я нямаше. Имаше час за спа процедури и оставаше много време, докато се върне. Джордан беше на балетна репетиця, която щеше да се проточи до посред нощ. Блис беше съвсем сама в апартамента, ако не броим прислугата на най-долния етаж в отдалеченото крило.
- Имам нова прическа - заяви Блис и вдигна поглед от съчинението по немски.
Знаеше, че Кингсли няма това предвид. Откакто тя получи два букета на св. Валентин, той се беше вманиачил да разбере кой е „мистериозният“ друг мъж.
- Не, не е това - усмихна се Кингсли.
Беше се изтегнал на леглото й като котка. Черната му коса бе толкова дълга, че се подвиваше край яката на ризата. Тетрадките и папките му бяха разпилени около него, както и онази тъмна книга с кожена подвързия, която винаги носеше. През последните няколко часа обаче не бе написал и ред от домашното си, а само я тормозеше.
- Не знам за какво говориш - заяви Блис упорито.
- Мисля, че знаеш. Достатъчно е да те погледне човек.
- Какво?
- Направила си го. Докопала си някой човек по време на онази твоя малка ваканция или фотосесия, наречи го както искаш. Пила си кръъв - каза той с провлачен трансилвански акцент. Който и да им бе подшушнал идеята, че са някакви селяндури от Източна Европа, беше гениален.
- И какво, ако е така?
- А така. Ето че се разбрахме. Хареса ли ти?
- Ти да не ревнуваш?
- Да ревнувам? Че защо да ревнувам? - попита изненадано той. - Ти май не разбираш. Това е все едно да ревнувам от фризьора ти. Донорите ти вършат определена услуга и толкова. Ние не се обвързваме емоционално с тях.
- Ние?
- Знаеш какво имам предвид.
Кингсли се доближи до Блис и започна да масажира гърба й.
-Хайде, отпусни се... Още ли имаш бели петна и кошмари?
Блис кимна.
- А направи ли каквото ти казах?
Тя поклати глава. Беше я страх.
- А, трябва. При мен свърши работа.
Пръстите му масажираха стегнатите й мускули така умело, че тя се унесе. Беше като хипнотизирана.
Червени очи със сребърни зеници и съскащ глас...
Скоро...
Скоро...
Скоро...
Чудовището отново беше тук и я преследваше из някакъв лабиринт. Тя усети топлия му отвратителен дъх по лицето си. Беше притисната в ъгъла и не можеше да се събуди. Погледна го в очите. Направи го, направи го, помисли си тя. Давай, направи го. Направи каквото ти каза Кингсли.
Говори му.
Какво искаш? - попита Блис. - Настоявам да поговорим.
Червените очи примигнаха.
Когато се събуди, Блис забеляза, че се е издраскала до кръв по ръцете.
Но Кингсли беше прав. Свърши работа. Чудовището си бе отишло.
Шизофрения: от гръцки - „раздробено съзнание”.
Умствено разстройство, което се характеризира с изкривяване на представата за реалност. Хората, които страдат от шизофрения, имат слухови и визуални халюцинации, несвързана реч, непредсказуемо поведение (чест плач).
Симптомите трябва да продължават повече от шест месеца, за да може да се постави диагноза „Шизофрения”.