Изповедник

Шейсет и втора глава

РИЧАРД ПОБЪРЗА ДА ОТИДЕ ПРЕД КАМЕННИЯ ОЛТАР, където бяха поставени кутиите на Орден.

Извади меча си.

Отчетливият звън на метал изпълни Градината на живота.

— Ричард — в гласа на Зед имаше безпокойство, — какви ги вършиш?

Ричард не обърна внимание на дядо си. Вместо това се взря в очите на Калан.

— Калан, с мен ли си?

Тя пристъпи на няколко крачки от него.

— Винаги съм била с теб, Ричард. Обичам те и знам, че и ти ме обичаш.

Очите на Ричард се затвориха за миг. Той нямаше друг избор.

Обърна се към кутиите на Орден и затвори очи, вдигайки меча до челото си.

— Бъди ми вярно, острие — прошепна той.

Той свали Меча на истината и сряза ръката си от вътрешната страна, оставяйки кръвта да се стича по метала.

Постави острието върху дясната кутия, която Сестра Улиция беше отворила.

То стана черно като самата кутия. Когато го отдели, то отново заблестя.

После постави острието върху кутията отляво. И то пак стана черно като Отвъдния свят. Отмести го, оставяйки го да възвърне нормалния си вид.

Ричард си пое дълбоко въздух, след което положи острието върху кутията в средата. Помисли за всички онези невинни хора, които просто искаха да живеят своя живот. Помисли за всички като Кара и другата Морещица, които бяха докарани до лудост, за да служат на един тиранин. Помисли за пропиления живот на Ничи. И за Брус, неговото ляво крило, който, докоснал се до сила, управлявана без омраза, беше привлечен от нея. Помисли и за Дена.

Когато отвори очи, острието беше станало бяло. Кутията под него също беше бяла.

Стиснал ефеса с двете си ръце, Ричард повдигна Меча на истината високо над бялата кутия… и със смъртоносен замах, като при танца със смъртта, го стовари върху кутията на олтара.

Градината на живота побеля. Целият свят на живите стана бял. Времето спря.

В този момент Ричард стоеше в центъра на целия свят, около него беше пусто. Той се огледа, но там нямаше никой и в същото време всички бяха с него — всяко живо същество в света на живите беше там с него.

Той разбра. По много неща това пътуване се различаваше от предното, което пое от това помещение, когато тръгна към света на мрака. На това място, в това положение, той ясно съзнаваше присъствието на всеки жив човек. В този момент, на това място, всички чакаха да чуят какво ще им каже, да видят какво ще направи мъжът, който владееше силата на Орден. Това беше Орден — силата на самия живот.

— Всеки прави своя избор за това как ще живее — започна Ричард. — Злото не съществува независимо от хората. Хората извършват злини, защото така са избрали. За да направи избор, човек трябва да мисли. Най-елементарният избор, който може да направи, е да остави мисленето на другите, те да му казват какво да прави, дори да му диктуват злодеяния. Мъдрият избор изисква повече. Умният човек се стреми да взема мъдри решения.

Последователите на Братството на ордена направиха своя избор как да живеят своя живот. И ако нещата опираха само до това, никой от нас, които ценим своята лична свобода, нямаше да го е грижа за техния избор. Но със своя избор те не дават възможност на другите да живеят както решат. За нас това е недопустимо. И няма да го търпим.

Днес аз осъществявам мечтата за свят, в който всеки ще може да живее както е избрал. Последователите на Орден също направиха своя избор. Дори никога да не разберат колко глупав е бил той, със сигурност ще страдат от него. Важното е едно — че никога повече няма да могат да ни навредят.

Те вярват, че тези, които са свободни, са причината за тяхното страдание. Те обвиняват нас за своите неволи. Те ни нападат, казвайки, че ние сме корените на злото, защото съществуваме, защото успяваме, защото сме щастливи. Те искат да ни унищожат, за да могат да живеят в свят, какъвто те искат.

Ричард се обърна към последователите на Ордена, които вече бяха в другия свят, от другата страна на тунела, който се беше отворил.

— Аз изпълних вашето желание. Сега имате това, което винаги сте претендирали, че искате — свят, в който вашите убеждения ръководят. Свят без магия, без свободни хора и без свобода на мисълта. Сега обаче ние няма да сме там, за да бъдем извинение за мизерията, която сами създавате за себе си. Няма да сме там, за да ви служим като извинение и да подклаждаме вашата омраза. Няма да имате врагове. Ще робувате на самите себе си. Вашият свят ще бъде ваш да го управлявате така, както намерите за добре, да се разпада пред очите ви, докато тънете в собствената си омраза.

Можем да се надяваме, че вашите деца, свидетели на безразсъдната жестокост на преднамерено невежите ви убеждения, ще успеят своевременно да променят света към по-добро, ще успеят да осмислят своя собствен живот като възрастни и ще го изпълнят с щастие. Но това ще зависи изцяло от тях. Те сами ще трябва да направят своя избор да използват разум, а не насилие при общуването помежду си.

Новият свят днес ще бъде свят без ученията на Императорския орден. Без тези, които искат да използват сила, за да ни наложат своите убеждения. Без тези, които са готови да ни убият в желанието си да избират вместо нас как да живеем.

Този свят ще бъде свят с всичките несъвършенства и несигурности, които предлага животът, с всички последствия от взетите неправилно решения, с всички трудности и провали, които ни предлага животът, но ще бъде свят, който ще ни даде шанс да направим това, което желаем със своя живот; свят, в който собственият ни живот ще ни принадлежи, собствените ни постижения ще ни принадлежат; свят, в който хората ще могат да учат, създават, постигат и запазват продуктите на своя разум и труд. Това ще бъде свободен свят.

Не всички в този свят ще успеят, не всички ще са щастливи, не всички ще разберат как да водят морален живот. Но за тези от нас, които ще живеят, това ще бъде свят без последователите на Ордена.

А вие, които отпътувахте към своето ново обиталище, можете да се надявате на това, което ни донесохте — хиляда години мрак. В този отдалечен свят ще разполагате с вашия живот, а след смъртта ще бъдете мъртви. Вашите духове няма да съществуват повече. Вашите души ще изгаснат заедно с вашия живот.

Вие пожелахте нова зора за човечеството. Вие пожелахте свят, в който жадуването за други светове, измислени от самите вас, е правилната кауза за човечеството. Аз осъществих вашите желания.

Ние ще бъдем свободни от вас.

Вашият свят ще си бъде ваш. Вие никога няма да можете да се завърнете в този свят — връщане назад няма да има. Веднъж затвори ли се тази врата, път назад няма да има, няма да има друг свят за вас, освен вашия собствен.

Аз съм сигурен, че всеки ден ще ни носи предизвикателства, които ще трябва да преодоляваме, но убежденията на Ордена няма да са сред тях. Както каза Ничи, вие сте нищожества.