Изповедник

Трийсет и четвърта глава

ВСИЧКИ ОЧИ СЛЕДЯХА РИЧАРД, който тичаше с брока под лявата мишница. Калан също бе направила стъпка напред и стоеше като хипнотизирана. Тълпата затаи дъх в напрегнато очакване.

В другия край на игрището отборът на Джаганг се впусна през откритото пространство, за да спре нападението. Ако успееха да попречат на отбора на Ричард да отбележи сега, печелеха турнира. Бяха опитни играчи, които виждаха, че победата е почти в ръцете им, и нямаха намерение да позволят това дa се промени.

Под прикритието на блокерите и останалото едно крило Ричард свърна надясно. Движеше се с бясна скорост плътно по ясната линия на игрището. Пламъците на факлите се огъваха и подскачаха при преминаването му. Жените се протягаха да го докоснат и ревяха наедно с всички останали.

Внезапно Ричард се озова точно там, точно пред тях, тичаше пред императора. Джаганг имаше вид, сякаш лично иска дa спъне Ричард.

Калан очакваше Ричард да спре, да се нахвърли върху Джаганг и да го убие светкавично, както другите мъже по-рано, но той не го стори. Дори не погледна към тях, докато прелиташе.

Пропусна възможността да нанесе убийствен удар.

Калан не можеше да проумее защо не го направи, особено, ако Ничи бе права, че е замислил нещо. Може би Ничи просто се самозалъгваше… също и Калан.

Само за миг хората на Ричард минаха и отминаха и вече се насочваха нагоре по игрището.

Хората на Джаганг следяха приближаването им, видяха, че са сравнително събрани, а не разпръснати, както неведнъж по-рано и се споиха в непробиваема стена от кости и мускули, която със сигурност щеше да ги спре.

При някои от предишните нападения императорският отбор бе успявал да не позволи на отбора на Ричард да отбележи. Знаеха, че за да спечелят, е достатъчно да задържат противника и да не го оставят да отбележи сега. Те, изглежда, обаче искаха повече. Искаха не само да победят, но и да накажат претендентите. На лицата им бе изписана свирепа решимост да приключат всичко възможно най-брутално.

Още в движение, вместо да се пръснат в позиции, целящи дa разрушат очакващата ги блокада, хората на Ричард внезапно и необяснимо се събраха на куп. И което беше още по-изненадващо, наредиха се в колона по един. Продължиха да тичат и се прибираха все по-плътно един зад друг, най-едрите — най-отпред. Същевременно всички сложиха ръка на рамото на мъжа пред себе си и така навързаха цялата колона. Движеха се в хармония с главоломна бързина.

За миг целият отбор на Ричард се превърна в мощен човешки таран.

Тази колона, на която Ричард бе към края, не се движеше толкова бързо, колкото всеки поотделно би могъл, но пък нямаше нужда от чак толкова бързина, при условие че онова, което жертваха откъм скорост, се компенсираше многократно от огромната им обща маса с пробивна инерция.

Макар че всеки от играчите на Джаганг поотделно се стегна, колоната от бегълци се вряза в тях подобно на огромна греда в паянтова врата.

Хората на Джаганг бяха свикнали огромните им туловища да им служат добре, но независимо от размера си този път не можаха да дадат отпор на изумителната сила, с която концентрираната тежест на целия отбор на Ричард се блъсна в тях. С такава превъзхождаща тежест колоната проби напред, без дори да се забави, като пренесе силата на сблъсъка върху защитниците, които отлетяха настрани.

Някои от хората на Ричард отпред бяха отнесени от яростния сблъсък, но на мястото на всеки откъснат се появяваше нов водач, така че самата колона оставаше непокътната и продължаваше напред през защитната стена.

Още щом навлязоха в територията на защитниците и стигнаха първата линия за отбелязване на точки — и много преди да са стигнали нормалната зона на точките, — колоната се разпръсна и се хвърли върху блокерите. За момент това осигури на Ричард малко обезопасен периметър.

Той запрати брока от тази задна линия. Разстоянието до вратата беше много голямо. Осветената от факлите брока се издигна в нощния въздух, цялата тълпа наоколо се приведе напред едновременно и притаи дъх с оцъклени очи. Брока се приземи с трясък в мрежата за две точки. Тълпата изригна в оглушителен рев, от който въздухът затрептя, а земята потрепери.

Сега отборът на Ричард водеше с една точка. Императорският отбор нямаше повече атаки; нямаше как да спечели. Макар да имаше още време за игра за отбора на Ричард, те нямаха нужда от него. Мачът на практика беше спечелен, макар песъчинките в часовника да продължаваха да текат.

Император Джаганг стоеше със замръзнало лице. С мрачен поглед телохранителите му се съсредоточиха да придържат развълнуваната тълпа от всички страни, докато ликуващите викове продължаваха с нестихваща сила.

Най-накрая Джаганг вдигна високо ръка. Дивият рев започна да отслабва и всички насочиха вниманието си към императора. Джаганг даде знак на съдията да се приближи.

Калан и Ничи размениха бърз поглед. Не чуваха какво си говорят мъжете с приведени напред глави.

Леко пребледнял, съдията кимна, после изтича в центъра на терена и вдигна ръка, за да даде знак, че следва отсъждане.

— Претендентът е излязъл извън игрището покрай страничната линия — извика съдията в неподвижния нощен въздух. Точките не се броят. Отборът на негово величество все още води с една точка. Играта трябва да се поднови до изтичане на времето.

Ако тълпата бе подивяла, когато Ричард отбеляза, сега съвсем обезумя. Цялата армия, която наблюдаваше мача, бе хвърлена в смут.

Ричард обаче не изглеждаше изобщо развълнуван от отсъждането. Дори вече беше се прибрал в своята част заедно с отбора, сякаш беше го бе очаквал. Хората му имаха съвсем делови вид и също не изглеждаха обезсърчени.

Когато съдията им хвърли брока, те бяха готови. При Джа’Ла играта не може да се прекъсва. Отборът на Джаганг обаче все още се радваше на неочаквания си късмет и не се беше построил за защита на вратите си. Понеже нямаше особено много време, отборът на Ричард се втурна мигновено в атака.

Този път се затичаха наляво, в частта от терена далеч от Калан. Отново се подредиха в стегната колона, всеки сложи ръка на рамото на човека пред себе си. Играеха същата схема, но на обратно.

Единствената разлика беше, че този път се придържаха далеч от страничната линия — толкова далеч, че всеки, и най-вече публиката от онази страна на терена, виждаше ясно, че няма шанс да закачат линията.

Играчите на Джаганг видяха какво се случва, но още не бяха успели да се организират, за да спрат приближаващата формация. Осъзнаха опасността и се втурнаха да спрат напредъка им.

Когато отборът на Ричард се вряза в рехавата редица от блокери и стигна до същата зона за точки както по-рано, мъжете отново се пръснаха, за да оставят свободно пространство за своя нападател. В този миг, без никакви защитници наоколо, Ричард хвърли брока.

Тя полетя над протегнатите ръце на отбора на Джаганг и се приземи в мрежата за нови две точки.

Тълпата изригна в див рев.

Рогът изсвири, но едва се чуваше сред гръмогласните викове.

Играта приключи. Отборът на Ричард спечели турнира, и то на няколко пъти.

С почервеняло от ярост лице Джаганг отстъпи крачка назад, протегна се, хвана Ничи подмишница и я дръпна рязко до себе си.

Вдигна другата си ръка, за да спре процедурата. Съдията и помощниците му замръзнаха на място и впериха поглед в Джаганг. Радостните викове секнаха и изумената тълпа бавно се смълча.

— Нападателят им пристъпи границата! — изрева Джаганг в студената нощ. — Излезе от ограничението!

При предпоследната атака, понеже беше толкова близо, Калан ясно видя, че той не беше излязъл извън очертанията. Даже напротив, хората най-отпред протягаха ръце да го докоснат, но не можеха да го стигнат. Този път, дори и Ричард да беше пристъпил очертанията, Джаганг нямаше как да го е видял чак на отсрещната страна на терена.

— Атаката не се брои! — изкрещя Джаганг. — Точките не се признават! Край на играта! Императорският отбор печели турнира!

Претъпканите с хора склонове го изгледаха невярващо.

— Това отсъди Джаганг Справедливия! — извика Ничи към тълпата подигравателно.

Ричард току-що бе принудил Джаганг Справедливия да покаже на всички, че за Ордена справедливостта е само празна дума. А Ничи заби острието докрай.

Джаганг я удари с опакото на ръката с такава сила, че я запрати в краката на Калан.

Привържениците на императорския отбор полудяха от щастие. Подскачаха лудо, крещяха и викаха, сякаш самите са постигнали победа.

Привържениците на отбора на Ричард побесняха от ярост.

Със затаен дъх Калан стисна здраво ножа в юмрук и провери позициите на пазачите си, а Джилиан се наведе да помогне на кървящата жена в краката им.

Привържениците на отбора на Джаганг сипеха обиди към онези, които крещяха, че техният отбор мами и е загубил мача. Мъжете започнаха да се блъскат. Залетяха юмруци. Навсякъде хората се разделиха на две групи и извадиха оръжие.

Само след миг целият лагер се разбунтува.

Тълпите по склоновете сякаш се разместиха, после внезапно се понесоха главоломно надолу към игрището за Джа’Ла. В побеснялото меле изглеждаше сякаш цялата армия се намира в трескава битка.

Калан никога не би повярвала, но Ничи беше права.

Ричард току-що започна война.