Изповедник

Двайсет и осма глава

КАЛАН СЕДЕШЕ ТИХО на нисък кожен стол в сенките до външната стая. Ръцете й бяха отпуснати в скута. Джилиан седеше недалеч на пода с кръстосани крака. От време на време Калан поглеждаше Сестрите Улиция и Армина, вглъбени във възложената им задача да сравнят книгите, които бяха ключът към отварянето на кутиите на Орден. Преглеждаха всеки том дума по дума и търсеха разлики.

Някои от другите пленени от Джаганг Сестри бяха намерили трета книга долу, в катакомбите под Народния дворец, и сега Улиция и Армина имаха още едно копие, което да сравнят с двете първи книги — от Двореца на пророците, която Джаганг отдавна имаше, и онази, която бяха намерили в катакомбите в Каска, където бе заловил Улиция, Армина и Сесилия, както и самата Калан.

Книгите трябваше да са „Книгата на преброените сенки“. В заглавието на гръбчетата на последните две обаче думата не беше „сенки“, а „сянка“. Улиция и Армина спореха дали това е от значение.

От доловените откъслечни думи Калан бе разбрала, че има един оригинал на „Книгата на преброените сенки“ — истинската, и четири фалшиви копия. В момента Джаганг имаше три от общо петте екземпляра. Събирането на всичките пет бе основен приоритет. Доколкото Калан схвана, имаше хора, чийто живот бе посветен само и единствено на тази цел.

Мистерията се бе задълбочила, когато се оказа, че на гръбчето на наскоро намерената в катакомбите под Народния дворец книга пише „сянка“. Ако се съдеше по заглавията, първите две бяха копия — както бе казала и Калан, — а новата вероятно оригиналът. На този етап обаче нямаше как да го докажат.

Калан се тревожеше какво ще прави, ако Джаганг я накара да прецени дали последната книга е оригиналът.

Сестрите обясниха на Джаганг, че в самите книги пише, че само Изповедник може да разпознае истинската книга. Калан беше чула, че е Изповедник, но — подобно на останалата част от забравеното си минало — тя не знаеше какво означава това. Нямаше представа как се очаква от нея да разпознае оригинала. Джаганг не се интересуваше дали знае или не — очакваше да го стори.

Понеже първите две заглавия бяха грешни, това беше приемлива причина да ги обяви за фалшиви. При последната версия обаче нямаше за какво да се хване, понеже заглавието беше правилно, а от текста не можеше да се ориентира, тъй като магията не й позволяваше да го види. Понеже вниманието му беше заето с Ничи, Джаганг още не беше поискал от нея да се произнесе относно валидността на най-новия екземпляр.

Ако обаче поискаше и тя не успееше да му даде задоволителен отговор, от това щеше да пострада Джилиан.

Досега Сестрите не бяха успели да намерят никакви разлики между трите копия. Разбира се, както колебливо бяха обяснили на императора, разликите нямаше да докажат нищо. Можеше и трите да са различни и пак никоя да не е оригиналът. Откъде можеха да знаят? По нищо не можеше да се съди, че най-последната книга, дори и да се окажеше различна от другите, е оригиналът. Само по себе си това, че е различна, не доказваше нищо.

Доколкото Калан можа да прецени, единственият начин да открият истинската книга би бил ако имаха оригинала и всичките пет копия. И независимо от изблиците и желанията си, Джаганг би трябвало също да го знае. Без съмнение точно затова бе отделил хора да се заемат с намирането на другите книги.

Така или иначе, Джаганг искаше книгите да се преровят за някакви разлики и Сестрите това и правеха, дума по дума.

Джаганг им бе дал предостатъчно време да прегледат книгите. Макар безкрайно да искаше да разкрие тайната на „Книгата на преброените сенки“, в момента интересът му към Ничи надделяваше.

Откакто я заловиха, той бе обсебен от нея. Не беше водил друга жена в леглото си и дори беше пропуснал мачовете на Джа’Ла. Според Калан Джаганг си въобразяваше, че ако може задоволително да демонстрира силата на нагона си към нея, ще я накара да разбере истинските му чувства, от което пък съпротивата й ще отслабне.

Ничи от своя страна бе станала още по-студена.

Безчувственото й и дистанцирано отношение някак странно привличаше Джаганг, но незачитането от нейна страна предизвикваше у него агресия, която само влошаваше страданието й. Но пък и Калан не можеше да си представи друго, когато дойдеше нейният ред, освен такова отношение към Джаганг.

На няколко пъти след изблик на несдържана ярост Джаганг внезапно се усмиряваше, осъзнал, че може би е отишъл твърде далеч. При тези случаи Сестрите бяха привиквани на пожар да се опитат да съживят Ничи. През цялото време, докато те отчаяно се опитваха да спасят живота й, той крачеше напред-назад с тревожен, гузен поглед. След като Ничи се съвземеше, той подемаше отново обвиненията си, че сама го принуждава да прибягва до такова насилие.

Понякога, както например миналата нощ, оставяше Калан и Джилиан в преддверието и вземаше Ничи само за себе си през нощта. Калан предполагаше, че това е идеята му за романтично усамотение. Докато я водеше към спалнята, Ничи размени с нея бърз поглед.

Джаганг беше толкова разсеян, откакто се върна Ничи, че пренебрегваше почти всичко — от „Книгата на преброените сенки“ до мачовете по Джа’Ла. Калан не харесваше играта, но отчаяно искаше да види мъжа, когото всички наричаха Рубен. От ежедневните разговори на стражите Калан знаеше, че отборът на командир Карг е спечелил всичките си мачове досега, но тя искаше да види онзи нападател със странните рисунки по тялото си, мъжа със сивите очи, който я познаваше.

— Виж тук — обади се Сестра Улиция и потупа с пръст една от страниците. — Тази формула е различна от онези двете.

Калан седеше отзад и ги гледаше как сравняват отворените на масата книги. Двамата огромни телохранители на Джаганг от другата страна също наглеждаха Сестрите. Двамата редови войници — специалните пазачи на Калан — наблюдаваха единствено Калан. Лицето й поруменя, когато осъзна какво точно зяпат, ето защо придърпа част от косата си върху гледката, откриваща се от липсващото най-горно копче на ризата й.

— Да — изрече бавно Сестра Армина. — Съзвездието е друго. Странно, нали?

— Със сигурност затруднява откриването на разликите. Не само това, виж и тук. Тези ъгли също се различават.

Сестра Армина поглеждаше от книга на книга и кимаше.

— Не го бяхме забелязали с предишните две. Все си мислех, че са еднакви, а не били.

— Като се има предвид колко дребно нещо е, нищо чудно, че сме пропуснали. Това означава, че и трите са различни — посочи книгите Сестра Улиция.

— Какво според теб значи това?

— Може само да означава, че поне две от тях са копия, но пък нищо чудно и трите да са копия — скръсти ръце Сестра Улиция.

— Значи научихме нещо ново, само дето не е особено полезно.

— Негово сиятелство умее да прави невъзможното — погледна тя посестримата си косо. — Може би ще намери и другите екземпляри и тогава най-накрая ще сме в състояние да дадем сигурен отговор.

Покривалото на вратата се вдигна внезапно. Джаганг избута Ничи вътре. Тя се спъна и падна в краката на Калан. Ничи вдигна очи за миг, но се престори, че не я вижда пред себе си. Още поддържаха заблудата от първия ден от пленничеството на Ничи.

Калан видя яростта в очите на Ничи. Видя и болката. И безкрайното отчаяние.

Искаше й се да я прегърне, да я утеши, да й каже, че всичко ще е наред. Но не можеше. Още повече да й обещае, че всичко ще е наред.

— Какво сте открили? — мина зад Сестрите Джаганг. Сестра Улиция потупа една от книгите. Той се надвеси над рамото й и проследи пръста й.

— Ето тук, Ваше сиятелство. И трите се различават точно на това място.

— И коя е правилната?

И двете Сестри се прегърбиха едва доловимо.

— Ваше сиятелство — започна Сестра Улиция колебливо, прекалено е рано да се каже.

— Трябват ни и другите копия, за да сме сигурни — изтърси Сестра Армина.

Джаганг премести поглед върху нея, а после — съвсем не в негов стил — просто изръмжа безразлично. Огледа се, за да се увери, че Калан е все още на стола, където й бе казал да седи. Видя и Джилиан на пода, както и пазачите, които не откъсваха поглед от тях.

— Продължавайте да изучавате книгите — заръча Джаганг на Сестрите. — Аз отивам да гледам Джа’Ла. Пазете момичето.

Избута Ничи пред себе си, а после щракна с пръсти на Калан в знак, че очаква тя да се присъедини към тях и да не се отделя от него. Калан грабна наметалото си и го последва. Радваше се, че поне Джилиан няма да е сред тълпите войници и близо до Джаганг. Естествено, Джаганг можеше да упражни контрол чрез Сестрите и пак да нарани Джилиан както, където и когато си поиска.

След като се наметна, Калан направи на Джилиан знак да не мърда. Меднокафявите очи на момичето се втренчиха в нея, после кимна. Страхуваше се да остава сама. Калан я разбираше, но дори и да бяха заедно, не можеше да я защити.

Отвън пред палатката няколкостотин добре въоръжени телохранители се строиха бързо, готови да ескортират императора. Тези огромни мъже с плетени ризници и лъскави оръжия бяха заплашителна компания. Шестима от пазачите на Калан — с не толкова страшен вид, но не по-малко жестоки — наобиколиха и нея. Месестата ръка на Джаганг сграбчи крехката бяла ръка на Ничи и я поведе през тунела, който редиците мъже оформиха.

Повечето от тях огледаха Ничи подробно. Може да беше жената на Джаганг, но те пак искаха да я зърнат. Все пак внимаваха императорът да не види похотливите им усмивки. От погледите им Калан с облекчение разбра, че нея не могат да видят.

Макар да бе мрачно, облаците не бяха достатъчно гъсти, че да завали. Доста време не беше валяло и земята се бе втвърдила. На слабата сивкава светлина военният лагер изглеждаше още по-мрачен и неприветлив. Носещият се във въздуха дим от готварските огньове прикриваше до известна степен силната воня.

Докато вървяха през безкрайни шумни групи мъже и съоръжения, Джаганг разпита един от доверените си телохранители за мачовете на Джа’Ла. Мъжът го осведоми за различните мачове, които се бяха играли от последния път, като описа подробно всички отбори.

— А отборът на Карг? — попита Джаганг. — Те добре ли се справят?

— Без загуба до този момент — кимна телохранителят. — Вчера обаче не спечелиха с чак толкова голяма разлика.

— Надявам се да спечелят днес — изрече Джаганг с ледена усмивка. — Ще ми се от всички отбори, осмелили се да ме предизвикат, моят точно този да срази.

— Мачът е днес — посочи някъде наляво мъжът — ей там. Това е последният им мач. Като гледам как се развиваха мачовете до момента, точно те ще застанат начело и желанието ти ще се сбъдне, Ваше сиятелство. Иначе ще има елиминации. Ако обаче победят в този мач, ще се изправят срещу твоя отбор.

По време на разговора на Джаганг с телохранителя Ничи хвърли кратък поглед през рамо към Калан. Калан знаеше, че тя си мисли за мъжа, за когото й бе разказала. Самата Калан бе обзета от невероятно вълнение.

Докато се придвижваха през лабиринта на лагера в указаната от телохранителя посока и си пробиваха път през все по-голямото гъмжило от мъже с наближаването на игрището, Калан вече долавяше в далечината виковете на войниците в подкрепа на съответния отбор. Макар да нямаха шанс от такова разстояние да видят с очите си какво става, мъжете чакаха да научат резултата по веригата.

Имаше много повече зрители, отколкото Калан бе виждала при всичките предишни мачове. Очевидно ставаше дума за важен мач и вълнението на тълпата бе осезаемо. Внезапно избухна оглушителен рев и стана ясно, че един от отборите е отбелязал точка. Мъжете се притискаха по-близо, ръгаха се с нетърпение да разберат кой.

Телохранителите ревяха заповеди и избутваха хората настрана, плътната стена от войници поглеждаше през рамо, после с нежелание се отваряше, за да направи път на групата на императора. С помощта на клина от едри телохранители, които разчистваха пътя, най-накрая успяха да стигнат до самото игрище, оградено с въжета за императора. Телохранителите на Джаганг, които бяха избързали, вече бяха сформирали стена от всички страни, за да удържат зрителите наоколо.

През пролуките в тълпата Калан успя да зърне няколко от играчите, които тичаха на терена. От виковете и крясъците на тълпата едва успяваше да чуе собствените си мисли. От време на време се мярваше по някое петно червена боя. При тази тълпа от войници, дошли да гледат мача, и стената от телохранители от всички страни, да не говорим и за огромното туловище на самия император пред нея, охраняван от личните си телохранители, с усилие успяваше да види само откъслечни части от действието на игрището.

Поредният див рев на тълпата — някой пак беше отбелязал точка. Земята под краката на Калан се разтресе.

През малките пролуки между пазачите Калан забеляза нещо различно в този мач. На равни интервали по цялата дължина на игрището пред зрителите стояха мъже с разкрачена стойка и ръце зад гърба. Всички бяха голи до кръста, очевидно за да демонстрират мускулестите си тела.

Калан рядко бе виждала такива мъже. Бяха огромни. Всичките приличаха на статуи, сякаш изсечени от една и съща желязна руда и изковани от блок нажежена до бяло стомана.

Джаганг се придвижи напред към игрището, за да види какво се случва, и Ничи видя мрачните мъже, които Калан гледаше. Наведе се към нея и прошепна:

— Отборът на Джаганг.

Тогава Калан разбра какво всъщност правеха. Победителят в настоящия мач щеше да играе с отбора на императора. Тези мъже стояха там не просто да разучават тактиката на бъдещия си противник. Целта им бе да сплашат мъжете пред себе си — онези, които щяха да си извоюват възможността да играят срещу тях. Това беше открита заплаха за болката, която ги очакваше.

Командир Карг забеляза току-що пристигналия император и си проправи път през стената от телохранители. Калан вече го разпознаваше по уникалните му, подобни на змийски люспи, татуировки. Двамата с Джаганг си размениха няколко любезности на фона на поредната вълна от окуражителни викове на игрището.

— Изглежда, отборът ти се справя добре — каза Джаганг, когато виковете поутихнаха.

Командир Карг погледна през рамо към Ничи като змия, която оглежда плячката си. Тя вече го очакваше с гневен поглед. С поглед на познавач той я огледа от горе до долу, след което вниманието му се върна към Джаганг.

— Ами, Ваше сиятелство, независимо колко добър е отборът ми, аз съм наясно, че вашият е не само добър, но и непобедим. Те са, разбира се, най-добрите.

Дебелият врат на Джаганг се набръчка при последвалото кимване.

— Отборът ви е без загуба досега, но не се е изправял пред истинската конкуренция. Хората ми ще ги разбият. Нямам никакви съмнения.

Командир Карг скръсти ръце и за момент се загледа в играта. Тълпата изкрещя възбудено, когато група играчи прелетяха отпред, но после измуча разочаровано от пропуска. Карг отново се обърна към императора.

— Ако обаче победят вашия отбор…

— Ако — прекъсна го Джаганг.

— Та ако победят — усмихна се и сведе глава Карг, — това ще е невероятно постижение за един скромен претендент като мен.

— Голямо постижение, което заслужава голяма награда ли? — погледна го Джаганг с незлоблива подозрителност.

— Ами, Ваше сиятелство, ако мъжете ми спечелят — посочи играчите си той, — всеки от тях ще получи награда. Всеки ще може да си избере жена. — Хвана ръце зад гърба си и сви рамене. — Струва ми се съвсем логично, че като човек, който лично е подбрал играчите и ръководи толкова добър отбор, на мен също би се полагала подобна награда.

Гърленият кикот на Джаганг бе толкова похотлив, че Калан потрепери.

— Сигурно си прав — каза той. — Посочи я и ако спечелите, твоя е.

Карг се заклати напред-назад, сякаш се замисля.

— Ваше сиятелство, ако моят отбор спечели — погледна с подмолна усмивка през рамо Карг, — бих искал да имам Ничи в леглото си.

Леденият поглед на Ничи спокойно можеше да пробие стомана.

Веселието на Джаганг се изпари и той погледна през рамо към жената, на която напоследък посвещаваше цялото си внимание.

— Ничи не се предлага.

Командирът кимна и известно време погледа играта. След уталожването на виковете след поредното отиграване на терена той погледна Джаганг косо.

— Понеже така или иначе ще спечелите, това е просто едно незначително обещание за награда, като малък облог. Ако наистина сте убеден, че отборът ви ще триумфира, никога няма да се стигне до тази награда.

— Тогава облогът би бил безсмислен.

— Вие сте убеден в успеха на отбора си, нали, Ваше сиятелство? — махна към игрището за Джа’Ла Карг. — Или имате някакви съмнения?

— Добре, Карг — каза накрая Джаганг, — ако спечелиш, тя ще е твоя за известно време. Само за малко обаче.

— Разбира се, Ваше сиятелство — поклони се отново Карг. Но както всички знаем, няма причина да се тревожите, че отборът ви ще загуби.

— Така е — обърна черните си очи към Ничи Джаганг. — Нали нямаш нищо против малката ми сделка, мила? — ухили се отново той. — В крайна сметка тя е само хипотетична, понеже отборът ми никога не губи.

— Както ти казах още в началото — повдигна вежда Ничи, в крайна сметка какво искам аз няма значение, нали?

Усмивката остана на устните на Джаганг, докато я загледа за момент. Това бе усмивка, която прикриваше мисли за кърваво убийство заради публичната обида.

Напрежението в играта се покачваше и тълпата от всички страни започна да се притиска напред, за да вижда по-добре. В отговор телохранителите на Джаганг започнаха да ги изблъскват назад, за да осигурят на императора повече пространство. Искаха да са сигурни, че имат достатъчно място, за да го пазят. При вида на мрачното настроение на охраната зрителите отстъпваха с нежелание назад.

Докато Джаганг и командир Карг наблюдаваха и все повече се потапяха в играта, Калан огледа собствените си пазачи и забеляза, че тяхното внимание също е изцяло насочено към терена. Непрекъснато се повдигаха и протягаха вратове, за да видят по-добре. Калан се премести към Ничи. Благодарение на самоотвержените усилия на императорската охрана да задържа хората полезрението на Калан и Ничи се разширяваше и вече можеха да видят и играчите на терена.

— Мъжът, за когото ти разказах, води червения отбор — прошепна Калан. — Мисля, че е изрисувал себе си и отбора си така, за да не може никой да го разпознае.

Мъжете притичаха отпред и те за пръв път видяха ясно невероятните рисунки по телата на мъжете от червения отбор. При вида на тези рисунки Ничи се сепна.

— О, добри духове…

Пристъпи леко напред, за да види по-добре. Загрижена от внезапната промяна в поведението на Ничи и очевидната й тревога, Калан я последва.

И тогава видя мъжа, когото всички наричаха Рубен. Той тичаше отляво с плътно притисната до гърдите си брока и криволичеше между мъжете, които се хвърляха да го спрат.

Калан се наведе по-близо до Ничи и посочи наляво мъжа на име Рубен.

— Ето това е той.

Ничи се надвеси леко напред, за да погледне. Когато го видя, цветът от лицето й изчезна. Калан никога не бе виждала някой да пребледнява толкова бързо.

— Ричард…

Още щом чу името, Калан разбра, че е точно той. Името му подхождаше идеално. Не знаеше защо, просто го чувстваше.

Не се съмняваше, че Ничи е права. Името му не беше Рубен, а Ричард. Усети странно облекчение, че вече знае името му, истинското му име.

Страхувайки се, че Ничи може да припадне, Калан сложи ръка на кръста й. Почувства, че цялото й тяло трепери.

Докато се изплъзваше на мъжете на терена, устремен напред заедно с двете си крила от всяка страна, мъжът, когото вече познаваше като Ричард, забеляза Джаганг с крайчеца на окото си. Без да спира, той премести поглед и срещна този на Калан. Онази връзка, погледът му, който я разпозна, разтърси сърцето й.

Когато забеляза застаналата до нея Ничи обаче, Рубен се препъна.

Този миг колебание даде шанс на преследвачите му. Те се нахвърлиха върху него и го повалиха на земята. Ударът бе толкова силен, че брока се изстреля във въздуха.

Дясното крило вряза рамо в противниците и ги разхвърля на земята наоколо.

Ричард лежеше по лице неподвижен.

Сърцето на Калан заседна в гърлото.

В последния момент другото крило вкара лакът в главата на мъжа, който се готвеше да се стовари върху Ричард. Докато противникът се търкаляше по земята, Ричард започна да се раздвижва. Видя прелитащите покрай него мъже и се претърколи извън мелето, опитвайки се да успокои дишането си.

След миг вече бе на крака, макар и отначало малко несигурен.

Калан за пръв път го виждаше да греши. Долната устна на Ничи трепереше, докато стоеше замръзнала и загледана в Ричард. Сините й очи се напълниха със сълзи. Внезапно Калан се запита дали е възможно. После отхвърли тази възможност. Просто не бе възможно.