Изповедник

Трийсет и първа глава

ВИРНА ВДИГНА ПОГЛЕД, когато Морещицата мина от другата страна на малката маса и спря.

— Какво има, Кара?

— Някакъв отговор в Дневника?

Вирна въздъхна тежко и остави рапортите на съгледвачите, които до този момент разглеждаше. Докладваха, че активността в лагера на Ордена продължава да се повишава около мачовете на Джа’Ла. Вирна си спомни как сякаш преди цял един живот в Двореца на пророците Уорън за пръв път й разказа за Деня на Джа’Ла, за това как император Джаганг разпространява Джа’Ла д’Джин из Стария свят. Подобно на много други неща, Уорън беше изучавал Джа’Ла и знаеше много за играта.

Даде си сметка, че не толкова четеше рапортите, колкото си мислеше за Уорън. Колко много й липсваше. Всъщност липсваха й безкрайно много хора, изгубени в тази война.

— Опасявам се, че не — отговори Вирна. — Оставих съобщение в Дневника, в случай че Ан случайно погледне своя, но, уви.

Кара потропа настойчиво с пръст по масата.

— Повече от ясно е, че нещо се е случило на Ничи и Ан.

— Трябва да се съглася — разпери ръце Вирна. — Но ръцете ни са вързани, докато не разберем какво точно. Какво да правим? Къде да търсим? Претърсихме Двореца, но той е огромен, има безброй възможности.

Изражението на Кара издаваше отчасти гняв, отчасти тревога и отчасти нетърпение. На всичкото отгоре Ричард беше потънал вдън земя. Вирна много добре разбираше как се чувства.

— Сестрите ти откриха ли изобщо нещо необичайно?

Вирна поклати глава.

— А другата Морещица?

— Нищо — изрече Кара едва чуто и продължи да крачи напред-назад. Обмисли за миг положението, после се обърна към Вирна. — Продължавам да мисля, че каквото и да се е случило, то е било в нощта, когато слязоха в гробницата.

— Не казвам, че грешиш, Кара, но не можем да сме сигурни дори че са стигнали дотам. Ами ако поради някаква причина са променили плановете си и първо са отишли другаде? Ами ако някой е донесъл на Ан съобщение и двете са тръгнали набързо някъде? Ами ако нещо се е случило, преди изобщо да слязат до гробницата?

— Не мисля — отвърна Кара, скръсти ръце и продължи да крачи. — Все си мисля, че нещо там, долу, не е наред. Нещо долу в гробниците просто не е както трябва.

Вирна не попита какво. Вече беше пробвала без особен резултат. Кара не знаеше какво не е наред. Просто я глождеше смътно усещане.

— Усещането ти не ни ориентира много. Може би, ако успееш да го конкретизираш…?

— Да не мислиш, че не съм пробвала?

Вирна продължи да наблюдава бавните й крачки.

— Ами ако не знаеш каква е точно причината за това усещане, може би някой друг би могъл да разбере защо според теб нещо не е наред там, долу.

— Звучиш като Господаря Рал. Той все повтаря да мислим за решението, а не за проблема — въздъхна Кара. — Но там, долу, никой никога не слиза… — Завъртя се на пети и щракна с пръсти. — Точно така!

— Какво? — намръщи се подозрително Вирна.

— Някой, който познава мястото.

— Кой?

Кара опря две ръце на масата и се надвеси с лукава усмивка.

— Работниците от криптата. Мрачният Рал имаше хора, които се грижеха за гробниците или поне за тази на баща му.

— Какво за гробниците? — попита току-що влязлата Бердин. Найда — висока, руса Морещица със сини очи, беше с нея.

Вирна забеляза и Ейди зад тях.

— Току-що ми хрумна, че работниците от криптата ще знаят за гробниците.

— Сигурно си права — кимна Бердин. — Част от надписите там са на високо Д’харански и Мрачният Рал понякога ме водеше с него, за да му помагам да си преведе някои неща.

— Мрачният Рал беше доста претенциозен по отношение на грижата за гробницата на баща му. Дори е екзекутирал хора за немарливост към нея.

— Та това са просто каменни галерии — не вярваше на ушите си Вирна. — Там няма нищо — няма мебели, завеси или килими. За какви претенции говорим?

Бердин подпря хълбок на масата, скръсти ръце и се приведе напред, сякаш възнамеряваше да сподели интересна клюка.

— Ами например държеше във вазите винаги да има свежи бели рози. Задължително чисто бели. Освен това държеше факлите да са винаги запалени. Работниците от криптата трябваше да следят на пода да не падне нито едно листенце от роза, да няма нито една угаснала факла.

Ако Мрачният Рал посетеше гробницата на баща си и завареше бяло листенце на пода или незапалена факла, побесняваше. Заради такова провинение са падали глави, така че, както можете да си представите, те бяха много старателни в задълженията си. Няма начин да не познават мястото прекрасно.

— Значи трябва да отидем да поговорим с тях — заключи Вирна.

— Нищо не пречи да опитате — предупреди Бердин, — но не мисля, че ще ви кажат много.

— Защо? — изправи се Вирна.

— Мрачният Рал се тревожеше, че може да кажат нещо лошо за мъртвия му баща, докато са долу, в криптата, така че накара да им отрежат езиците — допълни обяснението си с красноречив жест с два пръста Бердин.

— Този човек е бил истинско чудовище — отрони Вирна и докосна с пръст челото си.

— Мрачният Рал отдавна е мъртъв — обади се Кара, — но хората от криптата сигурно са още живи. Би трябвало да познават двореца по-добре от всеки друг. — Тръгна към вратата. — Да видим какво ще открием.

— Мисля, че си права — каза Вирна и заобиколи масата. Ако успеем да изкопчим някаква информация от тях, поне ще сме сигурни. Ако нещо долу наистина не е наред, трябва да знаем. Ако не, ще насочим усилията си другаде.

Ейди хвана Вирна за ръката.

— Бъда заминала, това дойдох да кажа.

— Заминаваш ли? Защо? — примигна изненадано Вирна.

— Отдавна тревожи мене мисълта, че оставила Магьосническа кула без надзор. Ако Ричард бъде там помощ да търси? Да знае какво става той трябва. Че Кулата затворена е да знае той трябва. За стореното от Ничи да знае той трябва и че е пуснала кутиите от негово име. За Ан и Ничи също да знае трябва. Да има някой там трябва, ако се появи в Кулата.

Вирна махна на запад, преди да се взре в изцяло белите очи на Ейди.

— Но Кулата е затворена. Къде ще отседнеш?

Широката усмивка на Ейди образува цяла мрежа от ситни бръчици.

— Ейдиндрил изоставен бъде. Дворец на Изповедниците празен бъде. Покрив няма да ми липсва. Тоз Дворец моя дарба отслабва — обиколи с жест помещението тя — и на всинца ни без Рал. Тук дарба моя бъде непотребна и бъде ми тежко. Бъда безполезна.

— Никак не си безполезна — възпротиви се Вирна. — Помогна ни много в разтълкуването на книгите.

Ейди вдигна ръка, за да я накара да замълчи.

— И без мен бъдете се справили. Аз безполезна бъда.

— Това не е вярно, Ейди. Всички Сестри ценят високо познанията ти. Сами са ми казвали.

— Може, но мен бъде по-добре да има цел, не просто кръстосва скален лабиринт огромен.

— Разбирам — каза Вирна, вече склонена.

— Ще ми липсваш — обади се Бердин.

— Истина — кимна Ейди. — И ти бъдеш мене липсваш, дете, и наши разговори.

Кара погледна Бердин подозрително, но не каза нищо. Ейди се протегна и сложи ръка на рамото на Найда.

— Найда тук с теб.

— Не се тревожи, ще бъда до нея — каза Найда и погледна Бердин. — Няма да я оставя да се чувства самотна.

— Заобиколени сме от повече врагове, отколкото са звездите на небето — обади се Кара. — Как очаква една сляпа жена да се промъкне покрай тях?

Ейди стисна устни.

— Ричард Рал бъде хитър мъж, да?

Кара изглеждаше изненадана от въпроса, но въпреки това отговори.

— Да — скръсти ръце тя. — Понякога дори прекалено.

— Той бъде умен, затова ти негови заповеди винаги следва?

— Разбира се, че не — изсумтя с насмешка Кара.

— Не? — повдигна с престорена почуда вежда Ейди. — Защо не? Той бъде твой водач. Ти каза той бъде умен.

— Умен е, да. Но не винаги разпознава надвисналата опасност.

— А ти — да?

— Виждам опасности, които той не вижда — кимна Кара.

— А, значи вижда ти опасности, а неговите виждащи очи не?

— Понякога Господарят Рал е сляп като къртица — усмихна се Кара.

— Къртици виждат в тъмно също или не?

— Предполагам, че да — въздъхна безрадостно Кара. После се върна на въпроса. — Но на Господаря Рал съм му нужна точно за да виждам опасностите, които той не вижда.

— Ти вижда с това, да? — потупа слепоочието на Кара с дългия си мършав пръст Ейди. — Вижда опасности за него, да? — повдигна въпросително вежда тя. — Вижда опасности, дето само с очи не виждат се? Понякога без очи повече вижда аз.

— Може и така да е — намръщи се Кара, — но все пак как смяташ да се промъкнеш покрай армията на Ордена? Нали не възнамеряваш просто да минеш през лагера им?

— Туй точно бъде правилно — размаха пръст към тавана Ейди. — Днес облаци бъдат. И тъмна бъде нощ. При ниски облаци, щом слънце падне, преди там месечина да изгрее, черно като в яма бъде. В нощ такава хорските очи не виждат, но моя дарба да. Сама стоя, от будните и бдящите страня, сянка сред сенките аз. И никой мен не забележи.

— Те имат огньове — отбеляза очевидното Бердин.

— Огънят очи им заслепява и те не виждат в тъмното отвъд.

— Ами ако все пак някой от войниците те види или чуе…? — попита Кара.

Ейди се усмихна едва забележимо и се наклони към Морещицата.

— Дете, никой магьосница да види в тъмното не ще. Кара изглеждаше достатъчно разтревожена от този отговор, че да прекрати спора.

— Не знам, Ейди — обади се Вирна. — Наистина бих предпочела да си тук, на сигурно.

— Нека върви — каза Кара.

Всички я погледнаха изненадано.

— Ами ако има право? Ако Господарят Рал отиде в Кулата? Той трябва да научи за всичко, което се случи междувременно. Трябва да знае, че не бива да влиза в Кулата, иначе ще загине в капаните, поставени навсякъде от Зед. Ако Господарят Рал наистина се нуждае от помощта й? След като тя смята, че може би той има нужда от нея, трябва да е там, за да му помогне. Никой не би могъл да ме спре, ако реша да направя нещо, за да му помогна.

— Освен това — додаде Бердин, срещнала с тъжните си очи погледа на старата магьосница — тук е опасно. Когато онази армия отвън най-накрая стигне до Двореца, тук ще настане безкраен кървав кошмар.

Ейди се усмихна и докосна леко Бердин по бузата.

— Добри духове над тебе бдят, дете, и над всички, сбрани тук.

На Вирна й се щеше да го вярва.

Нима би могла да е Прелат на Сестрите на светлината, ако не го вярваше.