Изповедник

Единайсета глава

МЪЖЕТЕ, ГОЛИ ДО КРЪСТА, ВЪРВЯХА В КОЛОНА ПО ЕДИН по тесен коридор между гардове със зловещи физиономии и готови за стрелба лъкове. Играчите, които се придвижваха към средата на терена, бяха изрисувани в странни червени символи. Лицата, гърдите, раменете и ръцете им бяха покрити с линии, спирали и дъги.

Изглеждаха като белязани с кръв от самия Пазител на Подземния свят.

Калан забеляза, че рисунките, изрисувани по мъжа, който вървеше начело, макар и сходни с останалите, бяха по-особени. Единствен той имаше на лицето си две светкавици, които започваха от слепоочията, всяка беше огледално изображение на другата, като горната й част се движеше на зигзаг над веждата и ухото. Средната, изпъкнала част на всяка светкавица минаваше над клепача, като долният й край разсичаше скулата и накрая завършваше в средата на всяка буза.

Според Калан резултатът беше доста плашещ.

В средата между двете светкавици блестяха две пронизителни сиви очи с хищен поглед.

Чертите на лицето му не личаха под отвличащите вниманието линии. Странните символи и особено светкавиците объркваха представата за него. Калан внезапно осъзна, че непознатият е намерил начин да скрие самоличността си без помощта на калта. Тя позволи само на една лека усмивка да се изплъзне на лицето й. Изпита облекчение, но в същото време й се искаше да види лицето му.

Не беше от най-едрите играчи, които изглеждаха доста тромави, но все пак беше внушителен — висок и мускулест, но не прекалено. Тялото му изглеждаше пропорционално развито.

Както го гледаше, Калан изведнъж се сепна, установила, че всеки можеше да види неприкрития й интерес към мъжа. Лицето й пламна.

Но пак продължи да го гледа. Не можеше да откъсне поглед. Сега за пръв път имаше възможност да го огледа добре. Той изглеждаше точно така, както — кой знае защо — беше очаквала. Или просто си мечтала да го види такъв. Студеният първи ден на зимата й се стори малко по-топъл.

Тя се зачуди какво ли е означавал този мъж за нея. Наложи си да обуздае въображението си. Не можеше да си позволи да мечтае за нещо, което най-вероятно никога нямаше да се случи.

Докато другият нападател го засипваше с подигравки, мъжът с пронизителните сиви очи не откъсваше поглед от него.

Щом видя рисунките по тялото му, Калан веднага разбра, че войниците наоколо ще ги сметнат за празно самохвалство. Това беше един вид демонстрация. Ако не беше направена от подходящия мъж, щеше да изглежда като чиста проба самонадеяност, провокация, която можеше да доведе не само до жестоко, но и до пагубно отношение към него.

Да скрие лицето си беше едно, но това беше съвсем различно. Чрез тази демонстрация непознатият излагаше и себе си, и своя отбор на голям риск. Светкавиците бяха изрисувани сякаш нарочно, за да е сигурно, че никой няма да пропусне да види кой е нападателят, все едно той искаше да фокусира вниманието на другия отбор върху себе си. Калан не можеше да разбере защо.

По примера на противниковия нападател, съотборниците му избухнаха в смях. Тълпата също се присъедини, хората се подиграваха, свиркаха и обиждаха изрисуваните играчи и особено техния лидер.

Калан знаеше извън всяко съмнение, че няма нищо по-опасно от това да се подиграваш на този мъж.

Играчите от изрисувания отбор стояха неподвижни като камък и чакаха, докато тълпата избухна в буря от смях и подигравки. Другият отбор крещеше обиди и оскърбления. Някои жени от публиката хвърляха дребни предмети — пилешки кости, развалена храна и дори пръст, когато нямаха нищо друго подръка.

Играчите от противниковия отбор наричаха мъжа със светкавиците с такива думи, че Калан инстинктивно запуши с ръка ушите на Джилиан и я притисна към гърдите си. Уви наметалото си около нея. Не знаеше как ще се развият събитията, но при всички положения това не беше подходяща гледка за момиче.

Нападателят със светкавиците стоеше с каменно изражение, което не издаваше чувствата му. Това напомни на Калан за нейното собствено отсъстващо изражение в отговор на някои от ужасните изпитания, на които бе подложена — празен поглед, който не показваше нищо от онова, което се трупаше вътре в нея.

И все пак в спокойното държане на този мъж Калан долавяше и сдържана ярост.

Той нито веднъж не я погледна. Очите му не се откъсваха от противника. Но дори самият факт, че той беше там, че виждаше лицето му, макар и покрито с боя, че има възможност да го наблюдава продължително, без да се налага да отвръща глава — от всичко това коленете й омекнаха.

Командир Карг си проби път с лакти през стената от гвардейци, за да се присъедини към император Джаганг от едната страна на игралното поле. Офицерът скръсти мускулестите си ръце, очевидно без изобщо да се притеснява от врявата, която неговият отбор предизвикваше.

Калан забеляза, че Джаганг не се смееше с останалите. Той дори не се усмихваше. Командирът и императорът доближиха глави и размениха думи, които Калан не можа да чуе през подигравките, смеха и вулгарните обиди, които тълпата крещеше.

Докато Джаганг и командир Карг разговаряха, другият отбор започна да танцува около игрището с вдигнати ръце, за което получи приветствията на тълпата, макар да не бяха отбелязали още нито една точка. Бяха станали герои, без да са направили каквото и да е.

Тези войници, които бяха отдали живота си на догматични вярвания, бяха мотивирани от омраза.

За тях спокойната самоувереност на всяка отделна личност изглеждаше като арогантност, компетентността й изглеждаше неоправдана и тази несправедливост ги гнетеше. Калан си припомни едно изречение на Джаганг, който й бе казал, че Братството на Ордена учи, че да си по-добър от някого е все едно да си по-лош от всички.

Веруюто на масата мъже тук беше такова и затова те мразеха хора, които демонстрират превъзходство — в случая чрез изрисуваните си лица. Същевременно те бяха дошли да видят най-добрите измежду всички играчи. Толкова ирационални вярвания, като тези, които подкрепяше Орденът, неизбежно предизвикваха хаос от противоречия, желания и емоции.

Недостатъците им, очевидни за здравия разум, бяха прикрити от невъзможността вярата в тях да се прилага либерално. Всеки, който поставяше под въпрос вярата, беше считан за еретик.

Тези мъже бяха дошли в Новия свят, за да унищожават еретиците.

Най-накрая редът беше възстановен от съдията, който призова тълпата да се успокои, за да може играта да започне. Когато зрителите се укротиха поне до известна степен, мъжът със сивите очи направи жест към снопа сламки в юмрука на съдията, приканвайки опонента си да тегли пръв. Мъжът изтегли сламка, като се усмихна на избора си, защото, изглежда, дължината, която му се падна, беше достатъчна, за да спечели. Мъжът със сивите очи изтегли по-дълга сламка.

Тълпата задюдюка неодобрително, докато съдията даваше брока на нападателя с боядисаното лице.

Вместо да отиде в своята част на игралното поле, за да започне пръв, той изчака тълпата да утихне и любезно подаде брока на другия нападател, като по този начин се отказа от възможността пръв да отбележи точка. Тълпата избухна в луд смях при този неочакван обрат. Те очевидно решиха, че изрисуваният нападател е глупак и че току-що е подарил победата на другия отбор. Запалянковците нададоха одобрителни викове, все едно отборът им вече беше спечелил. Никой от отбора с изрисувани тела не реагира на стореното от водача им. Вместо това делово започнаха да заемат местата си в лявата страна на полето, готови да се защитават срещу първата атака.

Когато пясъчният часовник беше обърнат и рогът изсвири, атакуващият отбор не губи нито миг. Всички нададоха бойни викове и се втурнаха през игрището. Изрисуваният отбор вече бягаше към центъра, за да посрещне атаката. Ревът на тълпата беше оглушителен.

Мускулите на Калан се стегнаха в очакване на ужасяващия сблъсък на плът и кости.

Развоят на събитията излъга очакванията й.

Изрисуваният отбор — или червеният отбор, както вече започнаха да ги наричат пазачите — се отклониха от първоначалната посока на своя устрем, разделиха се на две и се плъзнаха покрай първите блокиращи играчи към задния защитник. Такава неочаквана и аматьорска грешка беше истински късмет за нападащия отбор. Като следваше своите блокери и крила, нападателят с брока мина през пролуката, оставена от червения отбор, и продължи напред през игрището.

За секунда двете редици на червения отбор се завъртяха и пролуката се затвори, сякаш щракнаха челюсти. Изрисуваният нападател се хвърли в самия център, право върху блокиращите играчи, които се бяха насочили към него. Тъкмо да го достигнат, и той свърна рязко, финтира и се промуши между двама противници.

Калан не можеше да повярва на очите си. Той се изплъзна между пръстите на шестимата мъже — като хлъзгава семка от диня.

Един от по-едрите мъже от червения отбор, най-вероятно крило, се затича към атакуващия нападател с брока. Почти го застигна, хвърли се да му пресече пътя, но явно избърза, защото се озова твърде ниско и мъжът с брока го прескочи. Тълпата посрещна сръчността на своя човек с радостни възгласи.

Но мъжът с двете светкавици също направи летящ скок и като използва гърба му за трамплин, се оттласна, сблъска се с другия нападател във въздуха, подхвана го с ръка и като го завъртя рязко, брока изхвърча от ръцете му. Докато падаше на земята, мъжът със сивите очи го улови и затисна с крак тила на падналия си противник, при което заби лицето му в калта. За Калан нямаше никакво съмнение, че би могъл с лекота да му счупи врата и че нарочно не го направи.

От всички страни се втурнаха блокери, които се опитваха да подкосят изрисувания мъж, който сега държеше тяхната брока. Той се завъртя и смени посоката. Те се приземиха на мястото, където беше стоял преди секунда, но него вече го нямаше там. Вместо върху него играчите паднаха върху собствения си нападател.

Червеният отбор владееше брока. Макар да нямаха право да отбележат точка, докато не им дойдеше редът, можеха да попречат на другия отбор да го направи. Но по някаква причина мъжът със сивите очи хукна да бяга през игрището, пазен от двете страни от своите крила и шестима блокери. Всички заедно образуваха съвършен клин, който се врязваше устремно в игралното поле. Когато изрисуваните мъже стигнаха до зоната за стрелба в другия край на игрището, нападателят запрати брока в една от мрежите, макар че не беше техният ред и точката нямаше да се брои.

Непознатият отиде до мрежата, взе брока и вместо да продължи да я държи, за да отнеме възможността на другия отбор да отбележи точка, дотича обратно до своята половина на терена и подхвърли брока на противниковия нападател, който все още беше на колене и плюеше кал.

Тълпата ахна от объркване и удивление.

Видяното само убеди Калан, че е била права от първото си впечатление за мъжа — това беше най-опасният човек, който някога бе срещала. По-опасен дори от Джаганг. Разбира се, опасен по различен начин, но все пак по-опасен от императора. И от всеки друг.

Този мъж беше твърде опасен, за да му позволят да остане жив. Веднага щом Джагнаг осъзнаеше онова, което тя вече знаеше — ако вече не го бе направил, — най-вероятно щеше да се разпореди да убият този човек.

Отборът, който получи правото да атакува пръв, върна брока в началната точка отдясно и за да изкупи предишната си грешка и да отбележи точка, подхвана нова атака. Изненадващо червеният отбор остана пасивен, вместо да се втурне да блокира нападащите. На пръв поглед изглеждаше, че допускат грешка, но Калан се съмняваше.

Когато атакуващите стигнаха до червения отбор, те се хвърлиха към защитниците. Играчите от червения отбор внезапно се пръснаха във всички посоки, като се измъкнаха от прекалено самоуверените блокери на противника. Докато тичаха, те се събраха и образуваха полумесец, който буквално започна да коси противниците. Един едър мъжага с изрисувано лице отне брока на нападателя и я запрати високо във въздуха. Мъжът със светкавиците, който вече си бе пробил път през линията на атакуващите с финтове и бързи движения, се хвърли устремно и улови брока, преди да се е ударила в земята.

Беше по-бърз от всичките си опоненти.

Когато стигна до другия край на игралното поле, той стреля във вратата, където все още не бяха отбелязали точно попадение. Блокерите се опитаха да го съборят, но с лекота им се изплъзна и онези се струпаха на купчина на земята. Той изтича до мрежата и взе брока.

— Кой е този? — попита Джаганг тихо.

Калан знаеше, че Джаганг има предвид нападателя с изрисуваните на лицето светкавици — мъжът със сивите очи.

— Казва се Рубен — отвърна командир Карг.

Беше лъжа.

Калан знаеше, че мъжът не се казва така. Тя нямаше представа как е истинското му име, но знаеше, че не е Рубен. Това не беше истинското му име, а прикритие като калта по лицето или червената боя.

Калан се зачуди какво я кара да си мисли това.

Още предния ден, когато очите им се срещнаха за пръв път, тя разбра по погледа му, че той я познава. Това означаваше, че вероятно е човек, свързан с миналото й. Тя не си го спомняше и не знаеше истинското му име, но беше сигурна, че не е Рубен. Това име просто не му подхождаше.

Рогът изсвири и сложи края на първата част. Пясъчният часовник беше обърнат и рогът изсвири отново. Червеният отбор вече беше в своя край на игралното поле. Очевидно не възнамеряваха да се възползват от предимството да започнат атаката си от онази част на полето, от която им бе позволено.

Вместо това мъжът, когото командир Карг нарече Рубен и който вече държеше брока, даде някакъв сигнал на хората си с леко движение на ръката. Веждите на Калан трепнаха, докато наблюдаваше внимателно. Не беше виждала друг нападател да използва такива знаци.

Мъжете, които играеха Джа’Ла, обикновено действаха като тълпа, като разчитаха на известна координация и изпълняваха отредените за съответната позиция функции — блокер, крило или защитник. Приемаше се, че ако всеки разчита на личната си преценка, отборът ще се справи с неочакваните ситуации, които възникваха по време на играта. Донякъде всеки реагираше на обстоятелствата, пред които съдбата му бе отредила да се изправи.

Отборът на Рубен беше различен. След сигнала за начало играчите се завъртяха и с едно координирано движение се втурнаха пред нападателя си в стройна формация.

Те определено не действаха като зле координирана тълпа no-скоро се държаха като дисциплинирана армия, поела на битка.

Противниците им, вече разярени и водени от жажда за мъст, се юрнаха да пресрещнат отбора, у когото беше брока. Щом пресякоха центъра, всички от червения отбор завиха като един и се насочиха към мрежата от дясната им страна. Мъжете от защитаващия се отбор им се нахвърлиха отгоре като мечки. Техните блокиращи играчи знаеха, че работата им е да спрат напредващия отбор, преди да е стигнал зоната за отбелязване на точка — и се опитваха да направят точно това.

Рубен обаче не последва хората си. В последния момент той се отдели наляво. Съвсем сам, дори без защитата на своите крила, хукна по диагонал към мрежата вляво. Останалите играчи от двата отбора се сблъскаха. Стана меле, като някои от защитниците дори не подозираха, че мъжът, който преследваха, изобщо не е в купчината от тела.

Само един от бранителите, който беше изостанал назад, видя какво прави Рубен и успя да завие навреме, за да го блокира. Рубен приведе рамо и го удари право в гърдите, като му изкара въздуха и го просна на земята. Като навлезе в зоната за стрелба, Рубен запрати брока в мрежата.

Червеният отбор спринтира обратно към своята част на терена, за да се подреди за втора атака, използвайки времето, с което разполагаха. Докато чакаха съдията да дотича през игрището с брока, всички погледнаха своя изрисуван водач в очакване на неговия сигнал. Той направи бърз и прост знак с ръка. Веднага щом съдията подхвърли брока на Рубен, той незабавно се затича с бясна скорост. Отборът му беше готов и скочи напред, като се разгърна пред него в стегната линия.

Когато разгневената и безредна група противници почти ги бе достигнала, червеният отбор се завъртя наляво и повлече блокиращата атака. Рубен, който следваше отблизо своите хора, се откъсна вдясно и хукна сам през празния терен. Преди някой от противниците да успее да го достигне, той нададе мощен вик и изстреля брока от разстояние, което беше доста по-назад от нормалната зона за отбелязване на точки. Беше извънредно трудно да се стреля от толкова далеч. Успешно попадение се броеше за две точки.

Брока описа дъга във въздуха над играчите пред вратата и те скочиха в отчаян опит да я спрат. Объркани от изненадващата индивидуална атака, те не бяха готови за стрелба от далечно разстояние.

Брока намери мрежата и в следващия миг рогът изсвири, оповестявайки края на периода, в който червеният отбор имаше право да отбележи точка.

Зрителите стояха неподвижни и слисани, зяпнали от изненада. Още при първото си представяне червеният отбор отбеляза три точки — без да се броят двете, които не се брояха.

Над игрището настана тишина, докато играчите от другия отбор се съвещаваха какво да правят при този внезапен обрат на събитията. Техният нападател, изглежда, направи някакво жлъчно предложение, защото съотборниците му се ухилиха в отговор, кимнаха и се разпръснаха, готови за следващия си ред с брока.

Като видя, че отборът им крои нещо, зрителите започнаха да ги окуражават с одобрителни викове. На фона на силните аплодисменти нападателят изкрещя разпорежданията си към своите хора. Двама от защитниците кимнаха в отговор на думите му, които Калан не можа да чуе.

При неговия вик те се втурнаха през игралното поле, като се събраха в стегнат възел от мускули и ярост. Вместо да се отправи към зоната за отбелязване на точки, нападателят внезапно кривна надясно, като по този начин неясно защо поведе атаката в посока, различна от предначертаната. Рубен и неговите защитници също се отклониха, за да посрещнат нападението, но не успяха да съберат цялата си сила навреме. Сблъсъкът беше жесток. Ударът нарочно беше насочен към лявото крило на Рубен, като подмина всички останали мъже. Отборът дори не направи опит да отбележи точка. Просто искаха да нарушат ефективната игра на червения отбор.

Докато тълпата аплодираше в очакване на първата пролята кръв, мъжете, струпани на купчина, се изправяха един подир друг. Изрисуваните в червено играчи отстраняваха противниците от пътя си, като се опитваха да стигнат до другарите си в основата на камарата. Лявото крило на червения отбор беше единственият, който не се изправи.

Докато отборът, който сега владееше брока, тичаше обратно, за да се подготви за нова атака, Рубен коленичи до падналия мъж, за да провери какво е състоянието му. От това, че не бързаше, се разбра, че нищо не може да се направи. Мъжът беше мъртъв. Тълпата нададе одобрителни викове, докато падналият играч беше извлечен настрани, оставяйки след себе по игрището широка кървава следа.

Острият поглед на Рубен обходи страничните линии. Калан разбра, че преценява ситуацията.

Имаше чувството, че усеща мислите му, защото самата тя се опитваше да прецени противника и претегляше шансовете. Пазачите опънаха приготвените на лъковете стрели, когато Рубен се изправи.

— Какво става? — прошепна Джилиан, докато надничаше изпод наметалото на Калан — Не виждам нищо.

— Един мъж беше наранен — отвърна Калан. — Просто стой на топло, няма нищо за гледане.

Джилиан кимна и остана сгушена под защитата на ръката на Калан и топлината на наметалото й.

Играта не спираше дори някой да умре на игралното поле.

Калан се почувства натъжена от това, че смъртта на мъжа беше просто част от спектакъла и беше аплодирана одобрително от зрителите.

Изглежда, стрелците, разположени около игрището, за да наблюдават пленниците, играещи в червения отбор, бяха насочили върховете на стрелите си към един човек. Калан и мъжът със светкавиците имаха нещо общо — изглежда, че и двамата имаха лична охрана.

Докато тълпата подканваше за още, Калан почувства, че във въздуха е надвиснало странно и напрегнато предчувствие за нещо лошо.

Брока беше върната на отбора, на който беше останало още време. Докато те се подреждаха, тя разбра, че моментът е отминал.

Калан видя как мрачният Рубен даде таен сигнал на хората си. Всеки от мъжете отвърна с леко кимване. След това Рубен скришом им показа три пръста само за миг, точно колкото да успеят да видят какво иска да им каже. Мъжете незабавно се събраха в странна формация.

Изчакаха миг, когато другият отбор се хвърли да бяга през полето, крещейки бойни викове, вдъхновени от скорошната си проява на жестокост. Те вярваха, че сега имат тактическо предимство, което щеше да им осигури успех.

Бяха убедени, че вече диктуват хода на играта.

Докато отборът с брока атакуваше, червеният отбор се раздели на три клина. Рубен водеше централния. Лявото и дясното му крило водеха повечето блокери в двата странични клина. Противниковият отбор, който владееше брока, бе принуден да покрие всяка от трите линии, за да блокират странната формация, в случай че някой се опита да се обърне към техния нападател.

Необичайната отбранителна тактика предизвика присмеха на гвардейците на Джаганг. От коментарите им Калан разбра, че според тях разделянето на три групи лишава червения отбор от достатъчно блокиращи играчи в центъра, които да спрат нападателя с брока. Гвардейците мислеха, че тази неефективна защита ще даде възможност на атакуващите лесно да отбележат точка и нищо чудно да отнемат живота на още един член на червения отбор в централната група — твърде вероятно самия нападател, който на практика оставаше незащитен.

Двата външни клина на червения отбор прорязаха страните на атаката, без да блокират по очаквания начин. Краката на атакуващите се размахаха във въздуха, когато телата им отлитаха със сила нагоре. Централният клин на Рубен се сблъска с основната група блокери, които защитаваха нападателя с брока, който успя да избегне мелето и да прескочи търкалящото се кълбо от мъже.

Рубен, който беше в задната част на централния клин и тичаше с всичка сила, сръчно избегна устрема на защитниците и се изстреля над купчината свои съотборници. Докато скачаше, се оттласна от земята с единия крак, така че се завъртя спираловидно, докато летеше. Във въздуха, щом стигна до другия нападател, Рубен го захвана с дясната си ръка около врата, сякаш се опитваше да се пребори с него за брока, но инерцията на въртенето му внезапно и силно усука главата на мъжа.

Калан успя да чуе хрущенето, когато вратът на нападателя се пречупи.

Двамата мъже едновременно се сгромолясаха на земята Рубен беше отгоре, ръката му все още беше около врата на другия мъж.

Когато двата отбора се изправиха на крака, двама мъже от атакуващия отбор останаха да лежат на земята — по един от всяка страна на игралното поле. И двамата се гърчеха от болка със счупени крайници.

Рубен се изправи над нападателя, който лежеше мъртъв в центъра на полето.

Главата на нещастника лежеше неестествено извита назад.

Рубен вдигна брока, претича измежду смаяните, объркани играчи, и отбеляза нова точка, която нямаше да бъде зачетена.

Смисълът на онова, което току-що бе направил, беше ясен — ако друг отбор играеше така, че целенасочено да се опита да навреди на човек от неговия отбор, той щеше да отвърне със същото, и то по този смразяващ начин. Той просто им съобщаваше, че със своите собствени действия те избираха какво ще им се случи.

Калан вече беше убедена, че червената боя на Рубен не беше просто показност. Животът на мъжете от другия отбор зависеше само от неговата милост.

Заобиколен от безчет врагове и с десетки стрели, насочени към него, този мъж току-що успя да наложи собствени закони, които не можеха да бъдат избегнати или игнорирани. Той каза на своите опоненти по какви правила трябва да играят срещу него и отбора му. Посланието му беше ясно — със своите действия противниците му сами определяха собствената си съдба.

Калан си наложи да овладее лицето си, за да не се усмихне, да не се разкрещи от радост от това, което този човек току-що постигна. Защото знаеше, че ще е единствената в тълпата, която би го аплодирала.

Искаше й се той да я погледне, но той не го направи.

Сега, когато техният нападател беше мъртъв и двама други играчи бяха извън играта — това бяха точно тези, които основно бяха виновни за убийството на лявото крило на червения отбор, — изглежда, че отборът фаворит беше на път да изгуби по безпрецедентен начин.

Калан се питаше само с колко ли точки ще спечели червеният отбор. Очакваше, че разгромът ще бъде поголовен.

Точно тогава с крайчеца на окото си забеляза вестоносеца, който тичаше към тях и размахваше ръка, за да привлече вниманието на императора, докато си пробиваше път между едрите гвардейци.

— Ваше сиятелство — задъхано изрече мъжът, — работниците успяха да проникнат вътре. Сестрите ви молят да дойдете незабавно.

Джаганг не зададе никакви въпроси и не губи никакво време. Тръгна незабавно. Калан хвърли поглед назад точно навреме, за да види как Рубен се нахвърли толкова яростно върху новия нападател, че зъбите му изтракаха. Всички гвардейци се струпаха около императора и отвориха пред него път в тълпата. Калан знаеше много добре, че не бива да привлича вниманието му, затова побърза да го последва.

— Тръгваме си — каза тя на Джилиан, която все още се гушеше под топлото й наметало.

Като се държаха за ръце, за да не ги разделят, двете тръгнаха след Джаганг. Калан погледна назад през рамо.

За един кратък момент очите им се срещнаха. В този мимолетен миг Калан осъзна, че макар да не бе погледнал нито веднъж към нея по време на играта, той през цялото време е знаел точно къде се намира тя.