Изповедник

Четирийсет и пета глава

— АЙ, АЙ, АЙ. ТИ НЕ СИ ЛИ ХИТРАТА?

Рейчъл извика и подскочи, докато се обръщаше по посока на тънкия гласец. Втренченият поглед на немигащите бледосини очи беше фиксиран върху нея. Беше Шеста.

Инстинктът на Рейчъл й подсказваше да бяга, но тя знаеше, че идеята да бяга още по-навътре в пещерата не е добра, а Шеста блокираше пътя навън. Рейчъл имаше нож, но дори той изведнъж се оказа смешно неподходящ в тази ситуация.

Както беше съвсем сама, вещицата й се видя още по-страшна, отколкото си я спомняше. Черната й коса като че ли бе оплетена от хиляди паяци. Опънатата й кожа сякаш всеки миг щеше да се разцепи над изпъкналите скули. Черната й рокля почти не се виждаше в сенките и по този начин бледото й лице и ръце изглеждаха така, сякаш се носеха съвсем сами в мъртвешки тихата пещера.

Рейчъл се зачуди от колко ли време вещицата седи в тъмнината и я наблюдава. Знаеше, че Шеста може да се движи безшумно като змия и че няма никакви проблеми с ориентацията в пълен мрак. Рейчъл изобщо нямаше да се изненада, ако жената има и раздвоен език.

Рейчъл толкова се бе съсредоточила, докато работеше над рисунката на Ричард, че не само изгуби представа за времето, но до известна степен забрави къде се намира. Беше толкова погълната от работата си, че забрави да е предпазлива. Нямаше представа, че може да бъде толкова вглъбена в нещо.

Почувства се глупаво, че прояви небрежност и се остави да я хванат, че допусна такава лекомислена грешка. Чейс би поклатил глава засрамено и би попитал дали тя изобщо обръща някакво внимание на нещата, на които я е учил. Но тя отчаяно искаше да развали магията, сторена на Ричард. Много добре знаеше какво е да се намираш в центъра на едно подобно заклинание. Знаеше колко е ужасяващо. Колко безпомощен те кара да се чувстваш. Не искаше това да се случи на Ричард, при това магията около него продължаваше много по-дълго, отколкото около нея. Тя искаше да му помогне да избяга от хватката на тези зли рисунки.

Бе наясно, че поема риск, но Ричард беше неин приятел. Той й помогна толкова много пъти, че тя искаше да му помогне веднъж.

Шеста погледна към мрака назад в пещерата, мрака зад газената лампа, мрака, в който лежаха костите на Вайълет.

— Да, доста хитра.

Рейчъл преглътна.

— Какво?

— Как само ликвидира старата кралица — изсъска Шеста.

Рейчъл не се стърпя и погледна объркано през рамо.

— Старата кралица ли? — Погледът й пак се върна върху вещицата. — Вайълет не беше стара.

Шеста пусна онази типична нейна усмивка, която хвърляше Рейчъл в див ужас.

— Докато умираше, тя беше толкова стара, колкото би била някога.

Рейчъл не се опита да вникне в гатанката. Беше твърде уплашена, за да мисли.

Шеста внезапно пристъпи на светлината.

— На колко години смяташ, че си ти в този момент, малката ми?

— Не знам със сигурност — честно отговори Рейчъл. Тя преглътна от ужас. — Аз съм сирак. Не знам на колко съм години.

Рейчъл си замисли за посещението на майка й — ако това наистина бе майка й. Сега то не й изглеждаше така логично, както в онзи момент. Зачуди се защо майка й я беше оставила в приют. Ако това наистина бе майка й, защо беше оставила Рейчъл съвсем сама? Когато влезе в лагера на Рейчъл, тя изглеждаше напълно естествено, но сега Рейчъл не знаеше какво да мисли.

Шеста само се усмихна в отговор. Но това не беше добродушна усмивка. Рейчъл не смяташе, че Шеста има добродушна усмивка, а пo-скоро лукава.

Вещицата посочи Ричард с дългия си костелив пръст.

— Това беше голяма работа.

Рейчъл кимна.

— Знам. Бях тук, когато ти и Вайълет я направихте.

— Да — провлачи Шеста, докато гледаше Рейчъл така, както паяк гледа муха, която бръмчи в мрежата му. — Разбира се, че беше.

Жената се приближи към рисунката.

— Това тук. — Тя махна с пръст към едно от местата, които Рейчъл промени. — Как го направи?

— Ами, спомних си какво каза на Вайълет за крайните елементи. — Рейчъл не каза, че знае какво е „краен елемент“, но всъщност знаеше. — Спомням си обяснението ти за това как магията локализира съответния човек и прикрепя подходящите части. Прецених, че това ще го направи съществен елемент към функцията на цялата схема. Промених пропорцията, за да се обнови и позицията, която го свързва с обекта.

Шеста кимна леко, докато слушаше.

— По този начин се прекъсва основната опора на позиционната структура — каза Шеста на себе си. — Виж ти, виж. — Тя поклати глава замислено, докато разглеждаше рисунката по-отблизо. После намръщено се обърна към Рейчъл. — Ти не само си доста талантлива, малката ми, но и доста изобретателна.

Рейчъл не смяташе, че е добра идея да каже „благодаря“. Въпреки усмивката върху тънките й устни Шеста вероятно не беше щастлива от вредите, които Рейчъл нанесе на рисунката, а Рейчъл отлично разбираше колко много вреди беше причинила.

Шеста размаха костеливия си пръст.

— Това тук. Защо добави тази линия? Защо просто не изтри съединението?

— Защото реших, че ако го направя, това само ще отслаби хватката на магията. — Рейчъл посочи няколко други елемента. — Тези тук също подкрепят основните елементи, така че ако бях изтрила съединението, тя все още щеше да се държи. Затова прецених, че ако вместо това направя промяна ето тук, това ще пренасочи установената връзка и по този начин ще я скъса, вместо само да я разхлаби.

Шеста поклати глава.

— Явно доста добре си слушала. Не знаех, че дете може да научи подобни неща толкова бързо.

— Не беше бързо — каза Рейчъл. — Ти трябваше да повториш на Вайълет тези неща няколко пъти. Нямаше начин да не проумея казаното след известно време.

Шеста се усмихна.

— Да, тя беше доста глупава, нали?

Рейчъл не отговори. Тя самата не се чувстваше умна в този момент — толкова лесно се остави да бъде хваната.

Шеста скръсти ръце, докато крачеше пред огромната рисунка и разучаваше работата на Рейчъл. Тя издаваше тихи звуци, докато внимателно разглеждаше всяка линия.

— Доста впечатляващо — каза накрая, без да се обръща. После махна с ръка във въздуха. — Ти напълно си развалила цялата работа. — Шеста се обърна към Рейчъл. — Развалила си ми цялата магия.

— Не съжалявам, че го направих.

— Не, не очаквам да съжаляваш. — Тя въздъхна тежко. — Е, но всъщност не е причинена никаква вреда. Рисунката си изпълни целта предварително. Предполагам, че повече няма нужда от нея.

Рейчъл беше разочарована да го чуе.

— Обаче загубата не е пълна. — С все още скръстени ръце Шеста многозначително изгледа Рейчъл. — Сдобих се с нов художник. Такъв, който учи малко по-бързо от предшественика си. Може да се окажеш доста полезна. Засега смятам да те държа жива. Какво ще кажеш?

Смелостта на Рейчъл застина.

— Няма да рисувам неща, които нараняват хора.

Появи се още по-широка усмивка.

— О, ще видим.