Изповедник

Тринайсета глава

— СТЕРИЛНО ПОЛЕ ЛИ? — Побелелите вежди на Зед се извиха в учудване. — Какви ги говориш?

Ничи притисна пръсти о челото си, докато обмисли ситуацията. Не можеше да повярва, че не се е сетила по-рано. Погледна магьосника.

— За да се активира силата на Орден, се изискват набор от събития. Както сам каза, трябва да бъдат установени някои връзки, както е при всяка магия. В крайна сметка тя е създадена от магьосници, които би трябвало да са правили всичко въз основа на познанията си за природата на нещата, които искат да манипулират.

По принцип в своята същност Орден е сложна конструктивна магия. Като всяка конструктивна магия при подходящите условия тя се активира благодарение на специфичен набор от събития. След което поема в посоката, определена от предварително начертани протоколи. Но колкото и сложна да е, активира ли се веднъж, работи съобразно основните принципи.

— Както слънцето изгрява от изток — избоботи Зед. — Какво се опитваш да ми кажеш?

— Всичко е свързано — отрони тя сякаш на себе си. След малко съсредоточи погледа си върху магьосника.

— „Книгата на живота“ обяснява как да задействаме силата на Орден. Там са описани протоколите. В общи линии книгата представлява ръководство за употреба. Не обяснява теорията, върху която лежи Орден — няма за цел това. За да разбереш нещата в тяхната цялост, трябва да търсиш другаде.

Тъй като с тази сила, както и с всяка друга, би могло да се злоупотреби с цел извличане на лична облага, тя е създадена с определена цел: като противодействие на лавинния огън. Основните елементи на силата на Орден са конструктивни заклинания, така че, веднъж активирана, тя поема по установени пътища. Тези пътища от своя страна изискват определени условия — като например използването по съответния правилен начин на „Книгата на преброените сенки“.

Мисълта й препускаше трескаво през всички нови връзки, докато се опитваше да напасне късчетата от различни източници, които никога досега не бяха съществували паралелно.

— Да, да — нетърпеливо се намеси Зед. — Кутиите на Орден са създадени специално, за да противодействат на лавинния огън. Това вече го знаем. Нещо повече, очевидно е, че трябва да бъдат изпълнени определени условия, за да функционира силата по определен начин.

Ничи отметна завивките и скочи от леглото. Огледа се и забеляза, че е облечена в розова нощница. Мразеше розово. Сигурно само това са имали подръка.

Почти, без да се замисли, пусна тънка като бръснач струйка субстрактивна магия и я насочи към тъканта на нощницата, за да потърси елементите на боята и да унищожи само тях. Цветът постепенно избледня, като всичко започна от деколтето надолу и стана плавно, на вълна, която заля цялата дреха. Под розовото остана естественият цвят на плата.

Зед не можеше да повярва.

— Нима използва субстрактивна магия, силата на Подземния свят, силата на самата смърт, за да махнеш цвета от нощницата си?

— Да. Така е много по-добре, не мислиш ли? — отвърна тя, без да обръща внимание на този въпрос, мисълта й вече беше другаде.

— Виж, не мисля, че е добра идея да…

— Защо е всичко това? — попита Ничи, като го прекъсна безцеремонно, тъй като нито я интересуваше какво ще й каже по този въпрос, нито смяташе да го остави да продължи.

Зед застина с ръката във въздуха. Предаде се.

— Ами за това — за да противодейства на лавинния огън.

— Не, не ме разбра. Интересува ме каква е специфичната функция на противодействието на магията.

Обсъждането на очевидни според него неща започваше да го отегчава.

— Функцията му е да ни накара да си спомним обекта на магията. — Погледът му се оживи. — В случая — Калан.

— Да, в известен смисъл, но това е опростяване на процеса. — Ничи заби пръст във въздуха. Вече говореше като учител, не като ученик. — За да стане това, което казваш, то трябва да възстанови всичко, което е унищожило у нас. Да възроди спомените ни.

Силата на Орден няма за цел да ни накара да си припомним неща, които сме забравили, а да реконструира нещо, което вече не съществува.

Спомените ги няма. Не е проблемът, че сме забравили неща и че не си спомняме хора и събития. В главата ни не е останало нищо, което да си спомним, понеже спомените ни са несъществуващи, а не просто забравени. Те просто са изтрити и унищожени от лавинния огън. Работата не е в това, че не сме способни да си спомняме разни неща. Става въпрос за това, че тази част от съзнанието ни, от спомените ни, е унищожена.

С други думи, просто няма какво да си спомним.

Да възстановиш от нулата нещо, което съвсем го няма, е различно от това да помогнеш някому да си спомни нещо. Нещо като разликата между заспалия и мъртвеца. На пръв поглед може да изглеждат горе-долу по еднакъв начин, но единствената прилика помежду им е затворените очи.

Крайната цел може да е една и съща и в двата случая, но както проблемът, така и пътят за решаването му нямат нищо общо. За да успее силата на Орден да противодейства на лавинния огън и да ни направи такива, каквито сме били, тя трябва да внедри в съзнанието ни знание, усещания за минали събития. Трябва да създаде нови спомени, които да заместят унищожените. Трябва да върне спомените на живот.

Докато Зед осмисляше думите й, припряността му бе заменена от тревожност. Той закрачи напред-назад, без да изпуска Ничи от поглед.

— Ами, да, някак трябва да бъдат възстановени реалните събития от миналото. — Почеса се по слепоочието. — Да не твърдиш, че вече разбираш как действа това нещо?

Босите крака на Ничи потънаха в мекия килим.

— Доколкото успях да разбера от прочетеното, създателите на кутиите на Орден, макар да са ги замислили като противодействие на лавинния огън, всъщност не са били убедени, че подобен механизъм е възможен.

Тя спря и го погледна.

— Представяш ли си колко ужасно сложно нещо е това? Колко е сложно да изградиш отново и възстановиш спомените на всеки един човек?

Разбираш ли, древните магьосници сигурно са се побъркали, опитвайки се да разберат как това нещо може да построи наново нещо, което е изгубило основата си. Откъде да знае Орден какво си спомняш и какво не? Какво си спомня Кара или аз… По-лошото е, че хората са убедени, че помнят разни неща точно както са се случили, но спомените им всъщност са подвеждащи. Как е възможно Орден да построи наново спомени, които някога са съществували, но вече ги няма, когато самите спомени, докато сме ги имали, не винаги са били точни и верни?

В книгите, които обясняват теорията на Орден, пише, че дори магьосниците, които са създали Орден, не са били убедени, че всичко ще проработи.

Тя продължи да се разхожда и да говори.

— Не забравяй, че е нямало как да изпробват творението си в условията на активен лавинен огън. Самият лавинен огън също не е бил изпробван — никой не се е осмелявал да го пробва. Така че е нямало как да бъдат сигурни, че Орден на практика ще действа.

От всичко казано излиза, че в протоколите, които са създали, има един изключително важен аспект и той е необходимостта да се противостои на лавинния огън в обекта, в случая Калан. Обектът е водовъртежът на лавинния огън. Ключът.

Ето защо противодействието на това събитие трябва да се съсредоточи именно там, в нея. Елементът на конструктивна магия в сложната система на Орден трябва да се възпламени вътре в нея.

— Тя е основополагащата връзка… — отрони Зед повече на себе си, отколкото на нея, зареял поглед в неопределеното.

— Именно — потвърди тя. — И за да може Орден да възстанови стореното, започвайки от окото на бурята, е необходимо основополагащата връзка да е стерилно поле.

— Стерилно поле? — попита пак Зед, целият в слух. — И преди го спомена.

— Това е мъгляв елемент, с който магьосниците са се борили през цялото време при работата по създаването на силата на Орден, която да се противопостави на лавинния огън. Досега не разбирах неговата важност, не схващах защо толкова му се притесняват, но след като ми обясни как действа вещицата, най-после разбрах същността на теорията на Орден.

Зед заби юмруци в кокалестите си хълбоци.

— Не си била наясно с теорията на Орден? Но въпреки това си задействала силата, при това от името на Ричард.

Ничи не обърна внимание на разпаления тон, с който й бе зададен въпросът.

— Не разбирах само онова за стерилното поле. Вече осъзнах, че то е горе-долу същото, което ти ми обясни за това, че ми е нужна връзка, за да направя заклинание срещу Шеста, но тя не ми предостави възможност да закотвя магията. Орден трябва да инициира магията по подобен начин. Както всяка друга магия, тази също има нужда от връзка. Връзката е Калан. Но обектът на връзката трябва да е празна таблица.

— Празна таблица ли? — Зед килна глава към нея. — Ничи, трябва ли да ти напомням, че човекът е празна таблица? Лавинният огън трие всичко от миналото. И след него остава само празно, така да се каже. Така Орден получава онова, от което има нужда.

Ничи тръсна категорично глава.

— Не. Мисли всичко в контекста на книгата „Лавинен огън“, „Книгата на живота“ и смътните книги, обясняващи теорията на Орден, с които ме снабди. Трябва да погледнеш на нещата от високо, за да видиш какво става.

— Какво да видя?

— Обектът трябва да е емоционално празен, иначе празното не е съвсем празно.

— Емоционално празен ли? — намеси се Кара, щом Зед започна да си мърмори нещо под носа. — Какво означава това?

— Означава, че познанието за предишното й емоционално състояние ще опорочи усилието за възстановяване. Трябва да остане изпразнена от емоции, за да може Орден да си свърши работата. Обектът трябва да е напълно празен. Трябва много да се внимава да не се вкарват емоционални връзки.

— Ти си умна жена, Ничи — опита се да не повишава тон Зед. — Но този път обърна каруцата в реката. Това, което казваш, няма никакъв смисъл. Как може да се попречи на човек да разбере нещо за миналото си? Магьосниците, създали кутиите на Орден, сигурно са разбрали, че има вероятност обектът да разбере някои неща за миналото си, преди Орден да бъде задействан. Едва ли са очаквали човекът да бъде заключен в тъмна стая, докато дойде моментът да се използва Орден.

— Нямах това предвид. Не ме разбираш. Подробностите са без значение. Всъщност подробностите, научени от всеки, който си е загубил паметта, само помагат, защото са нещо като светлинки, обозначаващи пътя на възстановяването. Но емоционалните преживявания на обекта на лавинния огън имат значение. Емоциите са събирателно от подробности, все едно дали те са верни или не.

Кара явно се напрягаше да разбере какво й казва Ничи.

— Как е възможно емоциите да бъдат съставени от неистинни подробности?

— Ами вземи мен, да речем — обясни й Ничи. — Вярна на доктрините на учението на Братството, аз ненавиждах хората, които не са на страната на Ордена. Вярвах, понеже така бях научена, че всички те са егоистични езичници, които не ги е грижа за ближния.

Бях научена да отвръщам с омраза на всеки, който не вярва в нещата, в които вярвам аз. Бях научена да мразя всички вас и всичко, което правите, без на практика да съм наясно какво е то. Изпитвах дълбока омраза към стойността на живота. Подтиквана от тези си чувства, бях готова да посегна на живота на Ричард. Емоциите ми се базираха на лъжи и внушения, а не на нещо истинско.

Кара въздъхна.

— Разбирам. Двете с тебе сме обучавани по сходен начин, внушавани са ни сходни чувства.

— Но когато чувствата са базирани на реални неща, те представляват съвкупност от истини.

— Реални неща ли? — попита Кара.

— Ами да, като например любовта. Тя е отговор на всичко, което ценим у даден човек. Емоционален ответ на жизнеутвърждаващи ценности, важни за другиго. С уважението си към тях ние извършваме мощен хуманен акт.

Зед, който крачеше нервно, внезапно спря.

— Какво общо има това с нещата, за които говорим?

Ничи разпери ръце.

— Не забравяй, че теорията на Орден е просто теория, така че не бих могла да бъда сигурна в нищо, защото дори хората, които са я създали, не са убедени в творението си, но така или иначе нещата се връзват. Макар да са били убедени, че са на прав път, не са имали нито опита, нито познанията, с които да подкрепят теорията си, но все пак мисля, че са били прави.

— За какво да са били прави? — надвеси се към нея Зед.

— Ако обектът започне да изпитва твърде много чувства, които не са свързани с някаква определена причина, е възможно да пострада противодействащата сила на лавинния огън.

— Обърках се — призна Кара.

— Били са убедени, че емоциите се отразяват на магията, която използват, на Орден. — Ничи премести погледа си от тревожните очи на Зед върху Кара. — Това означава, че ако Калан научи истината за чувствата си, преди да бъде отворена правилната кутия на Орден, тогава Орден няма да може да възстанови тези чувства. Полето, където Орден би трябвало да се разгърне, ще е заразено. И Калан ще се изгуби в дебрите на заклинанието.

— Какви ги говориш? — прошепна Морещицата.

— Ами да предположим, че Ричард намери Калан и й разкаже за тях двамата, за емоционалната им връзка, за любовта им един към друг. Тогава Орден няма да може да бъде задействан.

По лицето на Зед не можеше да се прочете нищо.

— Защо? — попита той с тон, от който я побиха тръпки.

— Това е нещо като провала на моята магия срещу Шеста, понеже силата ми имаше нужда най-напред да намери основата си, за да се задейства.

— Искаш да кажеш, че ако Ричард изобщо някога успее да отвори някоя от кутиите на Орден, трябва да го направи, без да разкрива нищо за връзките си с обекта на лавинния огън.

Ничи кимна.

— Не и пред нея. Трябва да сме сигурни, че Ричард разбира, че ако открием Калан, преди да е имал възможност да отвори правилната кутия, не бива да вкарва никакви безсмислени чувства, в противен случай ще зарази полето.

— Безсмислени чувства! Нима твърдиш, че Господарят Рал няма право да каже на Калан, че тя го обича? — извика Кара.

— Именно.

— Но защо?

— Защото на практика в този момент тя не го обича — отвърна Ничи. — Нещата, които са я накарали да се влюби в него, вече ги няма в душата й. Основата на любовта й, споменът на случилото се, общите им преживявания, причините да го хареса — всичко това го няма. Лавинният огън е унищожил спомените. Точно в момента тя все едно никога не го е срещала. Тя не го обича. Няма причина да го обича. Тя е празна таблица.

Зед прокара пръст през вълнистата си бяла коса и се почеса.

— Ничи, опасявам се, че треската е оставила по-сериозни последствия, отколкото предполагах. Това, което говориш, няма никакъв смисъл. Проблемът на Калан е, че лавинният огън прави така, че тя да забрави миналото си. Магията на Орден е създадена, за да се противопоставя на лавинния огън. Няма сила, която да може да се мери с Орден. Това е самата сила на живота. Ако Калан научи нещо толкова просто, като това, че е обичала Ричард, това няма да навреди на възстановяването на паметта.

— Напротив. Зед, нали си Първи магьосник? Защо не успя да попречиш на една обикновена вещица?

— Защото тя обръща силата на опонента към самия него.

— Ето това е. Точно това исках да добавя. То обяснява защо накрая успях да свържа всичко, което прочетох в книгите. Стана ми ясно какво са имали предвид древните магьосници за стерилното поле. Силата на емоциите ще върне обратно силата, приложена към даден човек.

По същия начин, ако се опиташ да убедиш поддръжниците на Ордена, че грешат в чувствата си, те само ще изпитат още по-голяма вътрешна убеденост и ще продължат още по-разпалено да разпръскват порочните си вярвания. Ако им кажеш, че Орденът е нещо зло, ще намразят теб, не Ордена. Вярата им в Императорския орден ще укрепне, няма да се разколебае.

— Е, и? — попита Кара. — Ако Господарят Рал каже на Калан, че тя го е обичала, това би било същото, което би сторила и магията на Орден, така че наистина не е проблем.

— Напротив, проблем е — вдигна ръка Ничи. — Огромен проблем. Всичко ще се обърне наопаки. Ще има резултат, но не и причина. Емоциите са крайният резултат, събирателното, натрупаното познание. Да се поставят емоциите на първо място е все едно да се опитваш да построиш сграда на два етажа, като започнеш от покрива и слизаш към основата. Или както аз се опитах да изпратя мощно заклинание към вещица.

— Някой може да е казал на Калан, че обича Господаря Рал — не се отказваше Кара. — Така че какво значение има.

— Има значение. Разбери, предварителното познание би било празно. Емоциите, разкрити предварително, ще са празни, без пълнеж. Няма да са истински. Ако тя узнае предварително за любовта си към Ричард, Орден няма да може да възстанови истинското чувство на любов, което тя изпитва.

— Но Господарят Рал вече ще й е казал, така че какво значение има. — Кара имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да започне да си скубе косите. — Тя ще знае. Вече ще е наясно, че го обича.

— Не. Едното е така, но другото не. Не забравяй, че в момента тя не го обича. Истинските чувства, които Орден се опитва да изгради, вече са били подменени. Те са изпразнени от съдържание. Причините да го обича няма да са й ясни, така че макар предварителната информация за любовта й към него да я има, познанието й ще е изпразнено от съдържание. Любовта й ще е празна, няма да има на какво да се опре. Любов без нещо, което да я подкрепи, е безсмислена.

Кара вдигна ръце и ги отпусна покрай тялото си.

— Просто не те разбирам.

Ничи спря на място и се извърна към Кара.

— Представи си, че доведа тук човек, когото никога през живота си не си виждала, и ти кажа, че го обичаш. Би ли го обикнала, защото ти казвам? Не, защото не можеш просто ей така да си внушиш чувства, без да има какво да ги подкрепи.

Именно това прави Орден — създава подкрепа на истинските чувства благодарение на познанието за минали събития, които възстановява. Да поставиш чувствата на първо място крайният резултат от минали събития, — замърсява процеса. Според създателите на Орден предварителното познание, че Калан го обича, би замърсило полето, така че въплъщението на реалните събития, причините за това да го обича няма да могат да се внедрят вътре в нея. Ще бъдат блокирани, както вещицата блокира моята магия. За нея ще остане просто сухата информация. Няма да може да си върне миналото. То ще остане изгубено за нея.

Зед се почеса по брадата и вдигна очи.

— Но както казваш, това е само теория.

— Магьосниците, които мечтаели да създадат теорията на Орден, за да се преборят с лавинния огън, започнали да вярват, че са прави. И според мен изводите им са логични.

— Какво ще стане, ако…, ами ако Господарят Рал първо каже на Калан, че тя го обича и че му е жена — попита Кара, — след което се сдобие с кутиите на Орден и тяхната сила и отвори правилната кутия, предизвиквайки противодействието на лавинния огън? Лавинният огън ще продължи ли да действа?

— Да.

Кара изглеждаше озадачена.

— Става дума за конструктивна магия, така че протоколите при всички случаи ще продължават да си действат. Другите елементи също би трябвало да продължат да функционират. Лавинният огън ще бъде преборен и хората ще си върнат спомените — с едно изключение. Орден няма да може да възстанови миналото на Калан. Този елемент от магията ще бъде блокиран. Човекът в окото на бурята няма да може да се възползва.

Всички ние ще си върнем спомените, ще знаем коя е Калан, но тя завинаги ще изтрие миналото си. Може да се каже, че тя ще е като войник, ранен в главата, който вече не е такъв, какъвто е бил. За нея животът ще започва от момента след лавинния огън. Ще си спомня неща оттам нататък. Ще бъде различен човек, който сам ще трябва да изгражда живота си.

И през цялото време ще знае, че би трябвало да обича Ричард, когото не познава и не изпитва истински чувства.

— Тоест Калан ще се окаже единствената жертва — обобщи Кара. — Всички останали ще си върнат изгубеното.

— Ами така смятам — въздъхна Ничи.

Зед явно не й вярваше много.

— Има и друга възможност?

— Изобщо не ми се мисли за нея — отвърна Ничи. — Някъде в теорията на Орден прочетох, че ако стерилното поле няма свой център, противодействието няма да успее да задейства протоколите си и ще се самоунищожи. Тоест, че лавинният огън ще се разгори неконтролируемо. Целият живот ще бъде унищожен. Способността ни да разсъждаваме ще бъде напълно съсипана, а ние няма да намираме основание за собственото си съществуване. Известно време ще се вихрят дивашки страсти, но неизбежният край ще бъде изтребването на човечеството.

Мисля, че разбираш защо създателите на Орден толкова са се притеснявали за запазването на стерилното поле.

Зед смръщи замислено чело.

— Но преобладаващата теория е, че ако нещо се обърка и тя се сдобие с това предварително познание, преди Орден да бъде вкарана в действие, завинаги ще остане жертва на лавинния огън, което обаче няма да попречи той да бъде потушен у всеки друг.

— Именно. В известен смисъл, макар че Капан е най-важното на света за Ричард, се опасявам, че тя е от второстепенно значение за явлението лавинен огън. Може да е започнало с нея, но вече всички са заразени. Ако огънят не бъде спрян, всичко е загубено. Потушаването му вече е по-важно, отколкото любовта между Ричард и Калан. Би било чудесно тя отново да го заобича, но това не е задължително условие за противодействие на лавинния огън.

Независимо какво означава за Калан или за Ричард в личен план, силата на Орден трябва да бъде призована, за да се противодейства на лавинния огън, като по този начин се прочисти заразата от всички останали.

Съществува още една възможна теория освен тази, че при замърсено поле нещата няма да се получат. Шепа магьосници вярвали, че теорията на Орден е индикация, че вкарването на толкова много сила в обекта на лавинния огън в нестерилно поле може да убие човека.

— А какво ще стане с всички останали? — поинтересува се Зед.

— Още преди тя да е паднала на безжизнена на пода, конструктивната сила на Орден ще бъде задействана и протоколите ще се активират. Орден ще се зароди в окото на бурята и ще изпълни своето предназначение.

Ако стане така, че Калан пострада в този процес, загубата за Ричард ще бъде огромна, но за всички нас няма да има по-сериозни последствия. Вкарването на Орден ще блокира действието на лавинния огън и ще възстанови всички останали.

Зед я изгледа от упор.

— Не си спомняме Калан, но никой от нас не се съмнява какво означава тя за Ричард. Той вече ни показа, че е готов да стигне и до Подземния свят, за да си я върне. Ако той знаеше, че отварянето на една от кутиите на Орден може да доведе до нейната смърт…

Ничи не трепна от погледа му.

— Ричард трябва да отвори правилната кутия и да активира конструктивната магия, която ще противодейства на лавинния огън… дори това да означава, че Калан ще изгуби живота си. Така стоят нещата.

За момент в стаята се възцари тишина.

Зед прокара пръсти по брадичката си, загледан в сенките.

— Предвид тези опасности ми се струва разумно да се погрижим да намерим Калан, за да не би да научи отнякъде за предишните си чувства към Ричард.

— Това ми се вижда най-разумно. Когато се видим с Ричард, трябва да го убедим, че ако я открие, не бива да разкрива пред нея истината.

Зед сключи длани зад гърба си и поклати глава.

— Предвид факта, че всичко е заложено на карта, съм съгласен, че това би бил мъдър ход и именно това трябва да направим, но наистина не вярвам нещо толкова просто като предварителното познание да причини толкова сериозна лична трагедия. Не ми се вярва.

— Ако това може да те успокои, някои от създателите на кутиите на Орден са били на същото мнение като теб. Но нали и на мен не ми се вярваше, че собствената ми сила, използвана срещу вещица, може да ми навреди.

Погледът на Зед се зарея някъде в далечината.

— Имаш право. Понякога най-добрите намерения създават най-много неприятности. Като намерим Ричард, трябва да му кажем всичко това. Но кога ли ще стане. Останахме и без единствената кутия на Орден, с която разполагахме.

— Така е — въздъхна Ничи. — Най-много ме притеснява обаче как ще убедим Ричард, че сме прави. Струва ми се най-разумно ти да му разкажеш как стоят нещата, Зед. Може би така ще го понесе най-добре.

Зед не отговори веднага, а известно време продължи да снове напред-назад.

— Разбирам — рече и се обърна към Ничи. — Макар че още не съм убеден, че вярвам на всичко в тази теория за емоциите и прочие, които замърсявали…

Зед се сепна насред изречението и на лицето му се изписа удивление.

— Какво? — попита Ничи. — Какво се сети?

Зед се свлече върху ръба на леглото.

— Да, сетих се, определено. — Добри духове — прошепна той така, сякаш тежестта на всичките години живот внезапно се стовари върху плещите му.

Ничи се приведе напред и го стисна за рамото.

— Какво има, Зед?

— Предварителното познание уврежда работата на магията. Това не е теория, а самата истина — пророни той.

— Сигурен ли си? Откъде знаеш?

— Аз не си спомням Калан, не си спомням нищо, свързано с нея. Но когато Ричард беше тук, той ми разказваше. Попълваше липсващите парчета спомени, като ми обясняваше как двамата са се обичали.

Калан е Изповедник. Дарбата на Изповедника е да унищожава спомените на всеки, до когото се докосне със силата си. За да освободят силата си, Изповедниците трябва да вдигнат предпазващите я ограничения, които иначе я държат плътно под контрол.

— Знам, чувала съм за техните способности — кимна Ничи. Но какво общо има това с любовта между тях двамата?

— Изповедникът избира своя партньор сред хора, към които няма особено отношение, защото, ако влезе в интимни отношения с някого, когото обича, може, без да иска да изпусне силата си. Стане ли това, мъжът ще пострада и никога повече няма да е такъв, какъвто е бил. Съзнанието му ще бъде унищожено. Ще се превърне в куха черупка, в същество, напълно отдадено на Изповедника. Изповедникът ще разполага с неговите чувства, с неговата любов, но тя ще бъде лишена от смисъл, празна.

Поради тази причина Изповедниците си избират партньор, към когото не изпитват чувства, но който може да бъде добър баща за дъщерите им. Никога не избират мъж, когото обичат. Мъжете се страхуват от неомъжен Изповедник, тръгнал да си търси партньор, за да не би да ги избере и да унищожи самоличността им със своята сила.

— Но явно Ричард е измислил начин да се справи с този проблем — каза Ничи.

— Начинът е само един. Не мога да ти кажа какъв е, както не можех да кажа и на Ричард. Нямах право дори да споделя с него, че съществува решение.

— И защо?

— Защото предварителното познание би го омърсило и когато тя неволно го докосне с магията си, той би пострадал. Ричард трябваше да няма никаква представа, че съществува разрешение на проблема, в противен случай то не би действало.

Зед заби поглед в пода.

— Това не е теория. Предварителното познание замърсява стерилното поле, както сама каза. Ричард доказа основния въпрос на теорията на Орден: предварителното познание влияе върху функционирането на магията.

Ничи застана пред него и изгледа смръщено стария магьосник.

— Ти си го знаел преди това, нали? Преди Ричард и Калан да се оженят.

— Да. Но не посмях да му кажа, че има начин да бъде със своята любима. Дори това създаване на очакване, дори идеята, че съществува разрешение, можеше да унищожи шансовете му за успех.

— Откъде ги научи тези неща?

Зед вдигна ръка и я отпусна в скута си.

— Същото се случи и с първия Изповедник, Магда Сеарус, и мъжът, който я обичаше — Мерит. Двамата също се обичаха и се ожениха. Оттогава насетне Ричард е първият, решил този проблем. Тъй като Магда беше първият Изповедник, никой не знаеше, че съществува решение, следователно нямаше предварително познание, което да развали нещата. Без предварителното познание Ричард имаше възможност да разреши парадокса на това да обичаш Изповедник, без силата й да те унищожи.

Ничи отметна кичур руса коса и се замисли.

— В такъв случай е самата истина, че предварителното познание замърсява магията. — Тя изгледа Зед изпод вежди. — Но създателите на Орден не са разполагали с прецедент. За тях това е било просто теория.

Зед сви рамене.

— Това навярно означава, че Изповедниците са създадени след Орден. Първият магьосник Мерит е доказал предположението, така че това навярно е станало след като магията на Орден вече е била факт.

— Да, възможно е отговорът да се съдържа и тук. — Махна неопределено с ръка. — Кара спомена нещо за някакъв проблем. С Кулата.

Зед най-сетне се отърси от мислите си и се изправи. Бръчките на челото му се оформиха в мрачно изражение.

— Да, има проблем.

— А именно?

Той тръгна към вратата.

— Ела с мен, ще ти покажа