Изповедник

Петдесета глава

ДЖЕНСЪН ПОДСКОЧИ, когато мускулестият войник изви ръката й и я блъсна през отвора на шатрата. Препъна се, но се задържа. След продължителната езда през обления в ярка слънчева светлина лагер й беше трудно да приспособи зрението си към мрачната обстановка във вътрешността на императорските покои. Присви очи, докато свикне с тъмнината. От двете си страни различи силуетите на едри пазачи.

Дженсън, дочула шум зад гърба си, се обърна и видя войниците да тикат през отвора Ансън, Оуен и Мерилий, жената на Оуен, все едно са подкарали добитък на заколение. Почти през целия път ги бяха държали с превръзка на очите и парцал в устата, за да не създават проблеми. Сърцето на Дженсън се сви, като видя приятелите си в лапите на злонамерените войници от Ордена. Имаше чувството, че изживява отново един и същи кошмар.

В дъното на помещението различи силуета на Джаганг, който се хранеше, седнал на стол пред масивна маса. В двата края на плота бяха наредени десетки свещи и тази част на шатрата приличаше на олтар. Зад императора чакаха в готовност редица роби. На масата имаше изобилие от храна, достатъчна за цял банкет. Джаганг предпочиташе да се храни сам.

Черните очи на императора се впиха в Дженсън, сякаш тя беше дивеч, който се канеше да обезглави, изкорми и ощави за пищна гощавка. Вдигна ръка, пръстите му лъщяха от мазнина. Направи й знак да се приближи. Огромните му пръстени, както и дебелите вериги със скъпоценни камъни на врата му, блестяха на светлината на свещите.

Следвана плътно от Ансън, Оуен и Мерилий, Дженсън мина по мекия килим и застана пред трапезата на императора. Пред погледа й се разкриха плата с шунка, дивеч, говеждо и всякакви сосове. Имаше ядки и плодове, както и различни сирена.

Погледът му не се откъсваше от нея, докато пръстите му разкъсваха някакъв дребен дивеч. В другата си ръка стискаше златен потир. Отхапа огромна хапка, прокара я с червено вино от потира. Тя разбра, че пие червено вино, защото от краищата на устните му покапа гъста тъмна течност, която обагри брадата му и белия елек от агнешка кожа.

— Виж ти, виж… — започна той, докато оставяше чашата на масата. — И това ако не е сестричката на Ричард Рал.

При предишното си посещение край масата на императора Дженсън беше със Себастиан, Тогава бяха негови гости. И тя не разбра, че Джаганг я използва. Оттогава насам доста порасна.

— Гладна ли си, скъпа?

Умираше от глад.

— Не — излъга.

Джаганг се усмихна.

— Не е нужно да съм пътешественик по сънищата, за да разбера, че ме лъжеш.

Дженсън подскочи, когато масивната лапа на мъжа се стовари върху плота. Потрепериха подноси. Бутилки изпопадаха. Чаши се разляха. Тримата зад Дженсън ахнаха.

Джаганг скочи на крака.

— Не обичам да ме лъжат!

Внезапният му пристъп на ярост изпълни Дженсън със страх. Вените изпъкнаха по челото му. Цялото му лице пламна. Мина й мисълта, че ще я остави на място.

Преди яростта му да намери съсъд, в който да се излее, в шатрата проблесна светлина. През отвора се вмъкнаха две жени. Миг по-късно сумракът се върна.

Джаганг съсредоточи вниманието си върху тях.

— Улиция, Армина, новини за Ничи?

Двете, очевидно изненадани от въпроса, се спогледаха.

— Отговори ми, Улиция! Не съм в настроение за игрички!

— Не, Ваше сиятелство, никой не е чувал нищо за Ничи. — Жената се прокашля. — Ако мога да попитам, Ваше сиятелство, имате ли причина да смятате, че може да е жива?

Джаганг се успокои видимо.

— Да. — Отпусна се на изкусно гравирания стол. — Сънувах я.

— Но връзката с Рада’Хан угасна. Няма начин да се е измъкнала без чужда помощ. Може би са били просто обикновени сънища.

— Жива е!

Сестра Улиция сведе глава.

— Разбира се, Ваше сиятелство. Вие разбирате повече от тези неща.

Той разтърка челото си с пръсти.

— Напоследък не спя добре. Взе да ми додява да вися в тая мизерия и да чакам да издигнат платформата. Отдавна трябваше да играе камшикът. Предполагах, че екзекуциите след бунта ще ги мотивират да си вършат работата по-добре. В крайна сметка нали го правим за каузата. Може би, ако изхвърля неколцина от най-бавните работници от рампата, останалите ще се забързат.

— Все пак, Ваше сиятелство — додаде Улиция и пристъпи напред, явно нетърпелива да отклони вниманието му от мрачните и агресивни мисли. — Има нещо, което може да ви обнадежди много относно напредъка ни.

Той вдигна рязко глава, после взе потира от масата и отпи продължително. Върна чашата на мястото й и грабна огромно парче шунка от подноса вдясно от него.

След като отхапа солидно, посочи към Сестрите.

— Е, слушам ви.

— Заедно с Дженсън са докарали нови книги. Особено една от тях е… Ваше сиятелство, най-добре да се уверите сам.

Джаганг пак изгуби търпение. Завъртя ръка. Двете жени тутакси се спуснаха към него. Армина извади книгата, която Дженсън си спомняше от тайната стаичка под гробницата.

— „Книгата на преброените сенки“ — додаде Сестрата.

Джаганг изгледа последователно двете жени, после подаде ръцете си встрани. Един от робите мигом се спусна да ги почисти с кърпа. Джаганг направи знак с глава към масата и други роби се заеха да раздигат посудата. След като разчистиха място, една млада жена с оскъдно облекло се завтече да забърше дървения плот.

Докато Джаганг бършеше ръцете си, Сестра Армина постави книгата пред него. Плесна робинята през ръцете и се съсредоточи върху книгата. Наведе се напред и разгърна корицата, зачитайки се в съдържанието.

— Е, какво ще кажете? — попита той. — Истинско копие ли е?

— Не е копие, Ваше сиятелство.

Той вдигна глава и ги изгледа изпод вежди.

— Как така?

— Това е оригиналът, Ваше сиятелство.

Джаганг примигва, не вярвайки на ушите си. Облегна се назад, зяпнал жените.

— Оригиналът ли?

Улиция пристъпи напред. Протегна се през масата и отгърна на първата страница.

— Вижте ето тук, Ваше сиятелство — посочи тя. — Това е знакът на автора. Неговият печат, защитен със заклинание, удостоверяващо, че става въпрос за оригинала.

— И какво от това? Може печатът да е фалшив.

Улиция поклати глава.

— Не, Ваше сиятелство. Не става така. Когато Пророкът записва пророчествата си в книга, той поставя своя знак на титулната страница, преди текста, за да удостовери, че това е оригиналът, че това е негово дело, а не копие.

Разполагате с много книги с пророчества, Ваше сиятелство, но с малки изключения всичките са преписи. Повечето изобщо нямат печат. Понякога преписвачът поставя своя маркер, за да е ясно, че преписът е извършен от него, че е легитимен. Но печатът на преписвача няма нищо общо с този. Това е уникален знак, който не се поставя на препис — само на оригинал.

Това е маркер, оставен под формата на заклинание. Той удостоверява оригинала. Държите в ръцете си оригиналната „Книга на преброените сенки“. — Тя я затвори. — Виждате ли, тук пише „Сенки“, а не „Сянка“. Ето го и знака на автора. Намерихме я скрита зад щитове и бариери. Това е оригиналът.

— А другите?

— Никоя от тях няма такъв печат. Никоя от трите не е отбелязана дори със знака на преписвана. Няма никакви означения. Те са най-обикновени преписи. А това е оригиналът.

Джаганг, опрял се с длан върху масата, забарабани с пръсти.

— Продължавам да не разбирам какво пречи да е нелегитимно копие. Ако някой е направил препис и е искал да изглежда като истински, може да е сложил заблуждаващ знак.

— Може би е възможно да се направи, но има редица белези, които показват, че в случая не става въпрос за фалшификат. Има множество тестове за проверка на автентичността на знака. В крайна сметка нали затова той се прави под формата на заклинание — за да се изпробва. Направихме някои тестове и резултатите показват, че не е фалшификат. Все пак, за да сме сигурни, можем да изпратим още някои верификационни мрежи.

Сестра Армина вдигна ръка към книгата.

— Има и друго, Ваше сиятелство, в началото, дето се казва, че истинността трябва да се провери от Изповедник.

Улиция се размърда припряно. Явно двете се бяха карали по този въпрос. Стрелна Армина с убийствен поглед, след което съсредоточи вниманието си обратно върху императора.

— В книгата пише, че Изповедникът е от ключово значение за проверката на копието, Ваше сиятелство, не на оригинала. Тоест не можем да й имаме доверие при проверка на оригинала — не й е това предназначението. Печатът на автора е доказателство, наша задача е да проведем допълнителни тестове. Убеден съм, че те ще потвърдят това, което вече знаем.

Джаганг продължи да трополи по масата с пръсти.

— Къде я намерихте?

— В Бандакар, Ваше сиятелство — отвърна Улиция.

— Значи излиза, че през цялото време е била отвъд бариерата?

— Да, Ваше сиятелство — отвърна тя с нескрито въодушевление. — Това само по себе си е доказателство, че ръкописът е оригинал.

— Защо?

— Защото след като оригиналът се разпознава по знака, къде би могъл да бъде скрит?

— Зад бариери, издигнати с помощта на магия — отвърна той замислено.

— Ваше сиятелство, това е оригиналната „Книга на преброените сенки“. Убедена съм.

Той я изгледа с черните си очи.

— Готова ли си да заложиш живота си?

— Да, Ваше сиятелство — отвърна без колебание Сестра Улиция.

Дженсън се събуди внезапно от странен звук. Тъй като беше заспала мъртвешки, шумът й се стори като оглушително боботене. В първия миг си помисли, че Джаганг пак сънува кошмари, но звукът идваше отвън и бе последван от суматоха. Чуха се изплашени гласове, някой викаше на другарите си да разчистят пътя. Дрънчеше метал, все едно копия се удряха в ризници. Боботенето сякаш приближаваше, гласовете не стихваха.

Дженсън видя пазачите край входа на шатрата да надничат през отвора. Беше я страх да мръдне от мястото си на пода. Джаганг й каза да стои там. Какъвто беше избухлив, не искаше да му дава основания да се ядосва.

Ансън я изгледа въпросително. Дженсън сви рамене. Оуен стисна Мерилий за ръката. Тримата явно бяха изплашени. Дженсън също.

Джаганг се измъкна от леглото, закопчавайки панталоните си. Изглеждаше скапан. Дженсън знаеше, че кошмарите не го оставят да си отпочине.

Той тъкмо се канеше да каже нещо, когато отворът на шатрата зейна. Вътре нахлу адски шум.

През прага прекрачи кльощава жена. В суматохата тя се движеше с хладната увереност на змия.

Само при вида й на Дженсън й се прииска да потъне вдън земя.

Бледите очи на жената огледаха четиримата на пода, после се плъзнаха към императора. На пазачите не обърна никакво внимание. Прозрачната й кожа контрастираше с черната й рокля.

— Шеста! — извика Джаганг. — Какво правиш тук посред нощ?

— По твое желание!

Джаганг я изгледа убийствено.

— Е, казвай?

— Искаше да ти донеса нещо.

Вдигна предмет, който досега беше крила под мишницата си. Дженсън не го бе забелязала, защото беше толкова черен, че беше почти невъзможно да го различиш в сумрака, камо ли на фона на черната рокля.

Докато гледаше предмета, настроението му започна да се повдига.

Очите на Джаганг бяха черни. Роклята на Шеста беше черна. Безлунната нощ в пещера сред гъста гора е черна. Но нищо не можеше да се сравнява с черното на предмета, който стискаше жената. Дженсън никога не бе виждала такова всепоглъщащо черно. Хрумна й, че навярно, когато човек умре, го обгръща подобна черна завеса. Джаганг гледаше с изпълнени с наслада очи, на лицето му се плъзна усмивка.

— Третата кутия… — Шеста не сподели внезапния прилив на добро настроение. — Спазих уговорката ни.

— Да, така е — потвърди Джаганг и пое кутията в ръце. След малко я остави върху един сандък. — А другите неща?

— Опожарих войските им и ги разпръснах. Убих всеки патрул, когото срещнах. Обиколих пътищата за продоволствени кервани и гарантирах безпрепятственото им преминаване.

— Да, вече пристигат.

— Би било далеч по-добре да сложим край на това веднъж завинаги — рече жената. — Успя ли да намериш истински препис на „Книгата на преброените сенки“?

— Не — ухили се той. — Но мисля, че намерих оригинала. Тя го изгледа продължително, сякаш да претегли истината в думите му. А може би да прецени дали не е пиян.

— Смяташ, че си намерил оригинала? — На тънките й устни се появи хладна усмивка. — Защо просто не използваш Изповедника си?

— Появиха се… някои проблеми. Успя да избяга.

Каквото и да си мислеше Шеста, по лицето й не пролича нищо.

— Е, тя така или иначе не върши много работа.

Лицето на Джаганг помръкна.

— Върши или не, имам планове за нея. Дали не би могла да я намериш и да я доведеш обратно при мен? Ще останеш удовлетворена.

— Щом искаш — сви рамене Шеста. — Покажи ми книгата.

Джаганг отиде до скрина и издърпа едно чекмедже. Взе книгата и й я подаде. Шеста я пое между дланите си и дълго я държа така.

— Нека видя и другите.

Джаганг отвори друго чекмедже и донесе още три книги, всичките един и същи формат. Постави ги една до друга на мраморна масичка и запали до тях газеник.

Шеста се приближи, скръстила ръце, като оглеждаше и трите книги едновременно. Отпусна дългите си, тънки пръсти върху едната. Ръката й потърси втората книга, накрая и третата.

Посочи книгите на масата.

— Тези трите са от по-късно. — Извади четвъртата изпод мишницата си, където я бе сложила, и я размаха пред него. — Тази е първа.

— Първа, тоест оригинал. Сигурна ли си?

— Не говоря празни приказки. Ако това беше фалшиво копие и заради него Сестрата отвори грешната кутия, ще загубя всичко, което съм планирала и за което съм работила. Възможно е дори да платя с живота си.

— Пак не отговори на въпроса ми.

— Аз съм вещица — сви рамене тя. — Имам си дарби. Книгата е оригиналът. Използвай го. Отвори правилната кутия и кошмарите ти ще свършат.

Джаганг остана загледан за миг с нещастен вид при споменаването на кошмарите му, но накрая все пак се усмихна.

— Доведи ми Изповедника.

Шеста се усмихна зловещо.

— Приготви всичко, направи заклинанията и ще ти доведа Изповедника на тържеството.

Джаганг кимна.

— Сестра Улиция казва, че трябва да отидем в Градината на живота.

— Макар да не е единственият начин, това би гарантирало успех. Слушай какво ти казва Сестрата.

— Така и правя. След като тя ще отвори кутията, като аз, разбира се, ще съм в съзнанието й, всеки погрешен ход би бил смъртоносен. Ако Пазителят я пипне, не я чака благоприятна съдба. Предполагам, че затова предпочита да го направи в Градината на живота вместо тук.

Шеста впи пронизващия си поглед в Дженсън.

— Използвай я. Тя е сестра на Ричард Рал. Малко по малко всичко се обръща срещу него. Вкарването й в схемата ще помогне.

Джаганг насочи черните си очи към Дженсън.

— Защо мислиш съм я довел?

— Реших, че си отмъщаваш — сви рамене Шеста.

— Искам да сложа край на съпротивата срещу Ордена. Ако исках да си отмъстя чрез нея, вече да е в палатките за изтезания, удавена в собствените си крясъци. Тя ще е по-полезна за Ордена по други начини. Целта ми е Братството най-сетне да застане начело на човечеството.

— Без моя дял от него — прекъсна го Шеста с убийствен блясък в очите.

Джаганг се усмихна снизходително.

— Ти не си лакома, Шеста. Желанието ти е доста скромно. Можеш да правиш с малката частица от света, каквото си пожелаеш, разбира се, под контрола на Ордена.

— Разбира се.

— Ако животът на сестра му не го трогне, можеш да споменеш и моето име. Кажи му, че с удоволствие ще пусна огъня да го залее.

Джаганг явно се оживи от идеята.

— Добра идея. Оказа се надежден партньор, Шеста.

— Кралица Шеста, ако нямаш против.

Джаганг сви рамене.

— Ни най-малко. Доволен съм да ти дам полагащото ти се, кралице Шеста.