Вечната нощ

Болницата „Белвю"

Еф отстъпи от прозореца и гледката към вампирите, които се тълпяха на улицата към болницата. Беше се провалил... В него се разгоря ужас. Всичко беше загубено.

Инстинктът му подсказваше да продължи да се изкачва, да спе­чели време, придвижвайки се към покрива - но това очевидно беше задънена улица. Единственото предимство, което му даваше покривът, беше възможността да се хвърли отгоре и, падайки, да избира между смъртта и безсмъртието като вампир.

Да слезе право долу означаваше да си пробие с бой път сред вампирите. Все едно да влезе в рояк пчели-убийци: беше почти сигурен, че могат да го ужилят поне веднъж, а едно ужилване сти­гаше.

Следователно, бягството не беше възможност. Нито пък само- убийствената съпротива. Ала той беше прекарал достатъчно вре­ме из болниците и тук се чувстваше като у дома си. Предимството беше на негова страна; трябваше само да го намери.

Притича пред асансьорите за пациенти, после спря, втурна се обратно и застана пред таблото на газовата инсталация. Авариен кран за целия етаж. Отвори пластмасовия капак, увери се, че клапанът е отворен, после проби тръбата и чу ясно съскане.

Претича до стълбището, качи се на следващия етаж, завтече се до контролното табло тук и го повреди по същия начин. После се върна право на стълбите и вече можа да чуе, че кръвопийците са нахлули на долните етажи. Без викове, понеже те нямаха глас. Само шляпането на мъртвите им боси крака, докато се катереха.

Рискува да се качи още един етаж и набързо да обработи таблото. Повика асансьора, но не го изчака, а се втурна да търси сер­визните асансьори, ползвани от санитарите за превозване на сна­бдителни колички и неподвижни пациенти. Намери ги, натисна бутона и зачака.

Оцеляването и преследването вляха в кръвта му адреналин, който беше по-сладък от всеки достъпен му изкуствен стимулант. Даде си сметка, че търси в медикаментите тъкмо това усещане. След толкова много битки на живот и смърт възприятията му за удоволствие се бяха изкривили.Твърде често беше на върха и по­сле - на дъното.

Вратата на асансьора се отвори и той натисна бутона за мазето. Назидателни надписи за поверителността на информацията за пациента и за чистите ръце. Някакъв хлапак му се хилеше от лекьосан плакат. Лапаше близалка, намигаше и вдигаше палец. „Всичко ще бъде наред“, казваше глупчото от стената. На плаката беше отпечатана програмата на конференция по педиатрия отпреди един милион години. Еф прибра единия от мечовете в торбата на гърба си и загледа как се сменят номерата на етажите. Кабинката се олюля, притъмня и спря между етажите - заседна. Кошмарен сценарий, но само след секунди пак се люшна и продължи надолу. Като на всичко, което зависеше от редовна поддръжка, и на тези механични удобства не можеше да се разчита - е, ако можеш да избираш.

Вратата се отвори със звън и Еф излезе в сервизното крило на мазето. Носилки с голи дюшеци бяха подредени до стената като колички в супермаркет в очакване на клиентелата. Гигантска брезентова количка за пране стоеше под отворена шахта.

В ъгъла върху няколко колички с дълги дръжки се мъдреха десетина зелени бутилки кислород. Еф заработи с такава бързина, каквато позволяваше изнуреното му тяло - запрати по четири бутилки във всеки от трите асансьора. Изтръгна металните накрайници на маркучите, проби с тях клапите и щом чу успокоителното съскане при излизането на кислорода, натисна бутоните за последния етаж в трите кабинки. Вратите се затвориха.

Еф измъкна от торбата си полупразна тенекия с бензин за за­палки. Ветроупорният кибрит беше някъде из джобовете му. С треперещи ръце преобърна количката за пране и изсипа колосаните чаршафи пред вратите на трите асансьора, после злорадо заля цялата камара с течността за запалки. Драсна няколко клечки и ги метна отгоре. Памучната тъкан шумно се възпламени. Ог мазето трите сервизни асансьора се повикваха отделно; той натисна бутона и хукна с всички сили да намери изход.

До една заключена врата се натъкна на пълно с разноцветни тръби табло. Измъкна противопожарната брадва от остъкления шкаф - беше толкова тежка, грамадна. Накълца уплътненията на трите захранващи тръби, като разчиташе повече на тежестта на брадвата, отколкото на собствената си привършваща сила. Газът излезе със свистене. Еф бутна вратата и се озова под ситния дъжд посред кална градинка с пейки и напукани алеи над улица „Фран- клин Д. Рузвелт“ и шибаната от дъжда Ийст ривър. По някаква причина можеше да мисли само за репликата от един стар филм, „Младият Франкенщайн“ - „Можеше и по-зле да е. Можеше и да вали.“ Еф се подсмихна. Беше гледал филма заедно със Зак. После в продължение на седмици си повтаряха смешки от филма. „Там вълк... там замък.“

Намираше се зад болницата. Нямаше време да избяга на ули­цата. Затова се втурна през паркчето - трябваше да се отдалечи възможно най-много от сградата.

Като стигна отсрещната страна, видя, че по високата стена от­към „Рузвелт“ идат още вампири. Още убийци, пратени от Гос­подаря. Поради ускорения метаболизъм от телата им се вдигаше пара.

Еф затича към тях с очакването сградата зад гърба му да се взри­ви и да рухне всеки момент. Изрита няколко, събори ги от стената и те се приземиха на алеята долу на четири крака. Наместиха се незабавно като безсмъртните от някоя видеоигра. Еф побягна по стената към сградите на Медицинския център на Нюйоркския университет в стремежа си да се отдалечи от Белвю. Пред него върху стената се появи вампирска ръка с удължен среден пръст, последвана от червенооко лице под гола глава. Еф се спусна на коляно, стовари меча в отворената уста на съществото и с върха допря горещото му гърло. Но не го вкара докрай, не го довърши. Сребърното острие го изгаряше, притискаше челюстта му и не позволяваше да изстреля жилото си.

Вампирът не можеше да помръдне. Червените му очи се взираха в Еф с объркване и болка.

Еф попита:

- Виждаш ли ме?

Очите на вампира не показаха реакция. Еф не се обръщаше към него, а към Господаря, който гледаше чрез това същество.

- Виждаш ли това?

Той врътна меча и принуди вампира да погледне към болницата Белвю. Още създания се катереха по стената, а някои вече излизаха тичешком от болницата, установили бягството на Еф. Разполагаше само с няколко секунди. Опасяваше се, че саботажът му се е провалил, че изпуснатият газ е намерил как да се процеди вън от сградата.

Пак се вторачи в лицето на вампира, все едно той е самият Гос­подар.

- Върни ми сина!

Едва изрекъл последната дума, и болницата се взриви зад него, ударната вълна го тласна напред, мечът му проряза гърлото на вампира и излезе откъм гърба. Еф се търкулна от стената, стиснал дръжката на оръжието, а острието сряза лицето на вампира, кога­то двамата заедно се извъртяха и паднаха.

Еф се озова върху покрива на изоставена кола, една от множе­ството по отсамната страна на алеята. Вампирът се строполи на земята до колата.

Основният удар се пое от хълбока на Еф. Заедно със звънтене­то в ушите си, той чу висок и свирещ съсък и погледна в черния дъжд. Наблюдаваше как нещо като ракета се издига нагоре, извива се в небето и пада в реката. Една от кислородните бутилки.

Тухли и мазилка взеха да падат по улицата. Късчета стъкло за­валяха с дъжда като скъпоценни камъни и се пръснаха долу. Еф покри глава с дрехата си и се плъзна по очукания покрив на колата, без да обръща внимание на болката.

Чак когато се изправи, забеляза, че в прасеца му здраво са се забили две парчета стъкло. Измъкна ги. От раните шурна кръв. Чу гъгнив превъзбуден писък.

Недалеч от него вампирът лежеше по гръб, от раната на врата му бълваше бяла кръв - но той още беше възбуден и гладен. Кръв­та на Еф беше за него покана за вечеря.

Еф навря лице в неговото, стисна счупената му и откачена че­люст и видя как червените очи се спират първо върху него, после върху сребърното острие на меча.

- Искам си сина, мръсник такъв! - изрева Еф.

После освободи вампира със свиреп удар в гърлото, отряза главата му и така прекъсна връзката на съществото с Господаря.

Накуцващ и кървящ, пак се изправи.

- Зак - промърмори той, - къде си... ?

После пое по дългия път към дома.