Вечната нощ

Един час по-рано

Спуснаха се в метрото на Сто и шестнадесета улица цял час преди просветляването, за да си дадат достатъчно време. Гюс им показа къде да застанат - близо до една решетка в тротоара, през която можеха да чуят приближаването на влака по линия 1, без да им се налага да стоят твърде дълго долу на перона.

Еф се беше облегнал на стената на най-близката сграда със за­творени очи - спеше прав под проливния дъжд. Дори и при тази кратка дрямка той сънуваше. Сънуваше светлина и огън.

Фет и Нора небрежно си шушукаха, а Гюс крачеше мълчаливо напред-назад. Хоакин отказа да дойде с тях. Имаше нужда да из­лее гнева си от загубата на Бруно, като продължи общата им про­грама за саботажи. Гюс опита да го разубеди да не излиза в града с болното си коляно, обаче Хоакин не склони.

Еф се пробуди от подземния писък на приближаващия влак и всички се завтекоха по стълбите към станцията. Не се различава­ха от останалите пътници, които бързаха да се махнат от улиците преди полицейския час. Качиха се в сребристия вагон и отръс- каха дъждовните капки от дрехите си. Вратите се затвориха. Еф бързо огледа мотрисата и видя, че вътре няма вампири. Малко се поуспокои и затвори очи, докато влакът го носеше на петдесет и пет пресечки под града в южна посока.

Слязоха на Петдесет и пета и Кълъмбъс съркъл и стъпиха на улицата. Шмугнаха се в една от големите жилищни сгради и намериха място зад фоайето, където да изчакат тъмното покривало на нощта да се вдигне поне малко и небето да просветлее.

Когато улиците се опразниха, четиримата излязоха под посър­налата дневна светлина. Слънцето се провиждаше зад тъмните облаци като светлината на фенерче зад пепеляво одеяло. Витри­ните на кафенетата и магазините на нивото на улицата си стоя­ха натрошени още от първите дни на паника и грабежи, докато прозорците по високите етажи бяха общо взето невредими. Че­тиримата тръгнаха по южната дъга на огромния овален площад, отдавна освободен от изоставените коли. Централният фонтан плюеше черна вода от всеки втори или трети отвор. По време на полицейския час градът създаваше усещане за ранна неделна су­трин, като че повечето жители още си доспиваха и денят просто не бързаше да започне. Това даваше на Еф някаква надежда и той се опитваше да й се наслади, макар да знаеше, че е измамна.

И тогава във въздуха над тях се разнесе съскане.

- Какво, по...

Последва шумно пукане - изстрел; звукът дойде по-бавно от куршума. Забавянето показа, че стрелецът не е близо и вероятно се намира някъде сред дърветата в Сентръл парк.

- Стрелец! - обади се Фет. Притичаха през Осмо авеню. Бързо, но без паника. Изстрелите в светлите часове означаваха хора. В първите месеци след идването на вампирите лудостта беше много по-голяма. Хората обезумяваха заради гибелта на човешкия род и идването на новия ред. Самоубийства. Масови убийства. Когато позатихнаха, Еф продължаваше да среща хора по улиците, особе­но на дневна светлина - обикаляха, блуждаеха. А сега по време на полицейския час хора се срещаха рядко. Лудите бяха избити или премахнати по друг начин; останалите се държаха прилично.

Последваха още три изстрела - пук, пук, пук...

Два куршума удариха някаква пощенска кутия, а третият влезе в лявото рамо на Василий Фет. От попадението той се завъртя и остави кървава диря във въздуха. Куршумът мина чисто през тя­лото му, разкъса мускула, но по чудо пропусна белия дроб и сър­цето.

Еф и Нора уловиха Фет, докато падаше, и с помощта на госпо­дин Куинлан го замъкнаха настрани.

Нора дръпна ръката на Фет и бързо прегледа раната. Кръвта не беше особено много, нямаше и парченца кост.

Фет я погали по гърба.

- Да се размърдаме. Тук сме прекалено уязвими.

Пресякоха Петдесет и шеста улица и се насочиха към станци­ята на линия „Еф“ на метрото. Нямаше повече стрелба. Никой не ги следеше. Влязоха в станцията, без да срещнат никого. Перонът също беше празен. Тук линия „Еф“ вървеше на север, завиваше под парка и се насочваше на изток към Куийнс. Скочиха долу при релсите и отново почакаха малко, за да се уверят, че не са били проследени.

- Малко по-нататък е. Ще се справите ли? Мястото ще е по- подходящо да Ви окажат медицинска помощ.

Василий кимна.

- И по-зле съм бил.

Така беше. През изминалите две години го прострелваха три пъти - два пъти в Европа и веднъж в Горен Ийст сайд след поли­цейския час.

Сложиха си уредите за нощно виждане и тръгнаха по релсите. По принцип влаковете не се движеха през меридиема - вампири­те си почиваха; под земята обаче те бяха защитени от слънцето и при нужда можеха да пуснат метрото. Затова Еф продължаваше да се движи предпазливо и бдително.

Таванът на тунела бе скосен. Дясната страна беше по-висока и циментовата стена беше нашарена с графити, а по ниската лява стена вървяха тръби и тесен корниз. На завоя по-напред ги очак­ваше една фигура. Господин Куинлан беше избързал.

- Чакайте тук.

Притича бързо в посоката, от която бяха дошли, за да провери за опашка. Върна се видимо доволен и без церемонии и предисло­вия отвори един панел в рамката на заключената врата на сервиз­ното помещение. Вътре имаше лостче, при натискането на което вратата се отваря навътре.

Късият коридор зад нея беше забележително сух. След завой наляво имаше още една врата. Но вместо да я отвори, господин Куинлан повдигна съвършено незабележим капак в пода. отдолу се видя стълба.

Гюс слезе пръв, Еф беше предпоследен, а господин Куинлан затвори капака зад себе си. Стълбите водеха до тесен проход, по­строен по-различно от кой да е от многобройните тунели на ме­трото, пребродени от Еф през последната година от битието му като беглец.

- За вас е безопасно да влизате в този комплекс заедно с мен. Но настоятелно ви препоръчвам да не опитвате да се връщате сами. Тук от векове има поставени най-различни капани, които да въз­препятстват влизането на всеки - от любопитния бездомник до вампирския ударен отряд. Сега обезопасих капаните, но за в бъде­ще се смятайте предупредени.

Еф се заозърта за клопки, но не видя нищо. От друга страна, не беше забелязал и капака на прохода, който ги доведе тук.

В края му господин Куинлан положи бледата си ръка върху стената и тя се плъзна. Зад нея се разкри огромно овално поме­щение, което на пръв поглед приличаше на депо. Всъщност се оказа някаква кръстоска между музей и заседателна зала в Кон­греса. Из такава агора[17] би крачил Сократ, ако беше вампир, об­речен на подземно съществувание. Стените, които за Еф бяха мътнозелени заради уреда за нощно виждане, в действителност бяха алабастрово бели и невъобразимо гладки, издигаха се към високия таван, който почиваше върху разкошни колони. Стените бяха подозрително голи - като че шедьоврите, които ги бяха ук­расявали, отдавна бяха свалени и прибрани другаде. Погледът на Еф не стигаше до другия край - толкова просторна беше залата. Зрителното поле на уреда му се губеше в тъмен облак.

Бързо се заеха с раната на Фет. В раницата си той винаги но­сеше малък комплект за първа помощ. Кървенето почти беше престанало, понеже куршумът не беше засегнал артерии. Нора и Еф успяха да почистят раната с бетадин, намазаха я с антибиотичен крем, подложиха „Телфа“ и превързаха най-отгоре. Въпреки силната болка, Фет размърда пръстите и ръката си и показа, че е годен за бой.

Той се огледа и попита:

- Какво е това място?

- Древните го построиха малко след пристигането си в Новия свят, щом решиха, не Ню Йорк, а не Бостън, ще бъде основното пристанище, центърът на икономиката на хората. Това тук беше безопасно, сигурно и свято убежище, където те се оттегля­ха за дълго и размишляваха. Много велики и дълговечни решения за това как най-добре да направляват вашата раса бяха взети в тази зала.

- Значи всичко е било измама - подхвърли Еф. - Илюзията за свободата. Те са формирали планетата чрез нас. Подтиквали са ни да разработим изкопаемите горива, ядрената енергия. Цялата ис­тория с парниковия ефект. Както им е било угодно. Подготвяли са се в крайна сметка да завладеят всичко, да излязат на повърх­ността. Това, което е сега, е щяло да се случи при всички положе­ния.

- Но не по този начин. Трябва да разберете, че има добри пасти­ри, които се грижат за стадото си, има и лоши пастири. Има как достойнството на стоката да се пази.

- Дори и ако всичко е лъжа.

- Ако следвате същата логика докрай, то всички религиозни сис­теми са усложнени измислици.

- Мили Боже - продума Еф тихо, но всички го чуха заради акустиката в залата. Погледнаха го. - Диктаторът си е диктатор, добронамерен или не. Независимо дали те отглежда или ти изпи­ва кръвта.

- Да Ви попитам за начало - искрено ли вярвахте, че сте абсолютно свободен?

- Да - отвърна Еф. - И дори всичко да е било измама, все още предпочитам икономика на основата на пари със златно покри­тие, а не такава на основата на човешката кръв.

- Не се заблуждавайте. Всички пари са кръв.

- Предпочитам да живея в измислен свят на светлина, а не в истински свят на мрак.

- Възгледите Ви продължават да са възгледи на човек, който е загубил нещо. Обаче този свят е техен открай време.

- Открай време беше техен свят - обади се Фет, за да поправи Родения. - Оказа се, че Древните са по-големи смотаняци и от нас.

Господин Куинлан прояви търпение към Фет заради състоя­нието му.

- Бяха подкопани отвътре. Наясно бяха с опасността, но вяр­ваха, че могат да я удържат. Лесно е да подценяваме разногласия­та в собствените си редици.

И хвърли поглед към Еф, преди да продължи.

- За Господаря е най-изгодно да приема цялата позната човеш­ка история като поредица от проби. Поредица експерименти в подготовка на завършващия удар. Господаря присъства на възхода и залеза на Римската империя. Учеше се от Френската революция и наполеоновите войни. Гнездеше в концентрационните лагери. Живя сред вас като някакъв извратен социолог, който научи всич­ко необходимо за вас и от вас, за да организира вашето рухване. Проследи всички възможни модели. Умееше да се съюзява с влиятел­ните и силните, като Елдрич Палмър, и ги покваряваше. Изнамери математическата формула на властта. Съвършеното равновесие между вампирите, добитъка и пазачите.

Събеседниците му смилаха тези думи. Фет рече:

- Значи така. Твоят род, Древните, паднаха. Нашият също. Въ­просът е какво можем да направим ние?

Господин Куинлан отиде при нещо като олтар - гранитна маса, на която бяха поставени шест цилиндрични дървени съда, не по-големи от кутийка сода. Всеки от съдовете излъчваше бледо сияние, като че съдържаше източник на светлина или топлина.

- Ето. Трябва да ги вземем с нас. По-голямата част от послед­ните две години посветих на това да си уредя възможността да пъ­тувам до Стария свят и обратно, за да събера останките на Древ­ните. Съхраних ги в урни от бял дъб, както повелява преданието.

- Пътувал си по света? - попита Нора. - В Европа? В Далечния Изток?

Господин Куинлан кимна.

- Там... там същото ли е? Навсякъде?

- По същество - да. Колкото по-развит е даден регион, колкото по-добра е инфраструктурата, толкова по-ефикасен е преходът.

Еф приближи до шестте урни.

- За какво ги пазиш? - попита той.

- Преданието ми каза какво да направя. Не ми каза с каква цел.

Еф се огледа, за да провери дали още някой като него се е ус­ъмнил в това.

- Значи си пропътувал целия свят, за да сметеш праха им, из­лагайки се на огромна опасност, и не си се поинтересувал защо или за какво?

Господин Куинлан изгледа Еф с червените си очи.

- Досега.

Еф искаше да го попритисне още за праха на Древните, но се въздържа. Не знаеше докъде се простират вампирските му теле­патични способности и се притесняваше да не бъде разгадан, да не се разкрие, че поставя под въпрос цялото начинание. Понеже още се бореше с изкусителното предложение на Господаря, Еф се чувстваше като шпионин, задето господин Куинлан му бе пока­зал това тайно място. Не искаше да знае повече, отколкото вече знаеше. Боеше се, че е в състояние да предаде всички. Да изтъргу- ва и тях, и целия свят за момчето си и да заплати със собствената си душа. Само при мисълта за това почна да се поти и му призля.

Огледа останалите в огромната подземна зала. Дали един от тях вече се бе продал, както твърдеше Господаря? Или това беше поредната му лъжа, която да смекчи съпротивата на Еф? Той ги разглеждаше един по един с уреда за нощно виждане, като че така можеше да съзре някаква различима следа от предателството, на­пример зловещо черно петно, което да се разлее по нечии гърди.

Фет се обърна към господин Куинлан.

- Е, защо ни доведе тук?

- Сега, когато събрах праха на Древните и прочетох Occido Lumen, аз съм готов да продължа. Остана ни малко време да уни­щожим Господаря. А това място ни позволява да го държим под око. Да сме близо до неговото убежище.

- Чакай малко - прекъсна го Фет с любопитен тон. - Няма ли унищожението на Господаря да погуби и тебе?

- Това е единственият начин.

- И ти искаш да умреш? Защо?

- Простият и откровен отговор е, че се уморих. Безсмъртието загуби блясъка си за мен преди много векове. Всъщност, безсмърти­ето лишава всичко от блясъка му. Вечността е изнурителна. Вре­мето е океан, а аз искам да изляза на брега. Единственото светло нещо, което съм оставил на този свят - единствената надежда - е възможността за унищожаването на моя създател. Това е отмъ­щение.

Господин Куинлан разказа какво знае. Какво е научил от Occido Lumen. Говореше просто и, доколкото бе възможно, ясно. Оп­иса възникването на Древните и мита за местата на произхода, подчерта колко е важно намирането на Черното място, откъдето е Господаря.

Гюс най-много хареса историята за тримата архангели - Миха­ил, Гавриил и забравения Озриил - изпратени да изпълнят Божи­ята воля и да разрушат градовете Содом и Гомор.

- Коравите пичове на Господ - произнесе се той, отъждествя­вайки се с ангелите на отмъщението. - Обаче как си го предста­вяш. Ангели? Наистина? Мамка му, стига бе, hermano.

Фет сви рамене.

- Аз вярвам на това, на което вярваше Сетракян. А той вярва­ше на тази книга.

Гюс се съгласи с него. Просто още не можеше да свикне с ми­сълта.

- Ако има Бог или някой, който може да праща ангели убий­ци, то какво, по дяволите, чака Той? Ами ако всичко това са само приказки?

- Подкрепени с действия - възрази Фет. - Господаря намери шестте погребани части от тялото на Озриил, местата на про­изхода на Древните, и приложи върху тях единствената сила, способна да ги унищожи. Ядрената. Единствената богоподобна енергия на земята, която може да изличи свещените места.

- Така Господаря не само премахна съперниците си, но и ста­на шест пъти по-могъщ. Ние знаем, че още търси своето място на произхода. Не за да го унищожи, а за да го защити.

- Страхотно - намеси се Нора. - Значи ни остава само да го намерим преди Господаря, да построим отгоре му едно ядрено реакторче и да предизвикаме авария. Това ли е?

- Или да взривим ядрена бомба - вметна Фет.

Нора се изсмя остро.

- Е, това наистина звучи забавно.

Никой друг не се засмя.

- По дяволите - продума Нора. - Вие имате ядрена бомба.

- Обаче нямаме детонатор - свенливо обясни Фет и хвърли поглед към Гюс. - Опитваме да се доберем до някакво решение, нали така?

Отговорът на Гюс не беше твърде ентусиазиран.

- Моят човек, Крийм, помните го, нали? Накичен със сребро дебелак, дето прилича на камион? Казах му, а той рече, че е готов за сделка. Вътре е във всички далавери в Джърси. Работата е там, че той още си е наркодилър по сърце. Не мога да вярвам на човек без чест.

- Цялата работа отива на кино, ако нямаме цел, по която да стреляме - отвърна Фет и погледна господин Куинлан. - Нали така? И затова ти искаше да видиш Occido Lumen. Мислиш, че мо­жеш да научиш нещо, което ние не сме могли?

- Вярвам, че всички вие видяхте небесния знак.

Господин Куинлан замълча и погледна Еф право в очите. А Еф усети, че Родения може да прочете всяка тайна в неговата душа.

- Отвъд пределите на обстоятелствата и на организацията съществува един замисъл. Какво беше онова, което падна от не­бето, не е от значение. То беше поличба, предсказана преди векове. Поличба, която да посочи мястото на произхода. Ние сме близо. Помислете само - Господаря дойде тук по същата причина. Това е точното място и сега е точното време. Ще го намерим.

Гюс каза:

- Не че не те уважавам, обаче не ми минава. Искам да кажа, ако всички вие искате да седнете и да четете книга и да си мислите, че там има малко подсказки как да утрепете шибания вампир, върве­те и четете. Седнете удобно. Обаче аз? Мисля си така - намираме как да се изправим срещу царя на кръвопийците и му пръсваме задника. Старецът ни показа как. А в същото време цялата мисти- ческа дрънканица ни доведе до тук - гладни сме, преследват ни и живеем като плъхове. - Гюс крачеше наоколо и леко откачаше от престоя в затворената зала. - Имам Господаря на видеото. Замъка Белведере. Казвам да сглобим бомбата и да се погрижим за тая работа директно.

- Синът ми е там - отговори Еф. - Не само Господаря.

- Да ти приличам на някой, дето му пука за твоя пикльо? Не искам да оставаш с погрешно впечатление. Щото не ми пука.

- Успокойте се, всички - намеси се Фет. - Ако пропуснем този шанс, всичко свършва. Никой повече няма да може да се прибли­жи до Господаря.

Фет погледна господин Куинлан, който мълчеше и не помръд­ваше. Беше съгласен.

Гюс се начумери, но не оспори казаното. Той уважаваше Фет, а още повече уважаваше господин Куинлан.

- Казваш, че можем да издъним една дупка в земята и Господа­ря изчезва. Навит съм, ако става. А ако не стане? Просто се пре­даваме?

Имаше право. И другите бяха съгласни.

- Не и аз - продължи Гюс. - По никой начин.

Еф усети как косата му настръхва на тила. Имаше идея. Започ­на да говори, преди да е размислил и да се е отказал.

- Може би има един начин.

- За какво? - попита Фет.

- Да се доберем до Господаря. Не като обсаждаме замъка. Не като излагаме Зак на опасност. Какво ще кажете ние да го прима­мим да дойде при нас?

- Каква е тая дрисня? - поинтересува се Гюс. - Изведнъж раз­полагаш с план, hombre? Със сигурност го бива.

Гюс се усмихна на останалите.

Еф преглътна и се помъчи да говори спокойно.

- По някаква причина Господаря се е вторачил в мене. Държи сина ми. А ако аз му предложа нещо в замяна?

- Occido Lumen - рече Фет.

- Пълни дивотии - отсъди Гюс. - Какви ни ги пробутваш?

Еф протегна ръце и потупа по въздуха с длани, за да поиска от другите да са търпеливи и да обмислят предложението му

- Изслушайте ме. Първо, стъкмяваме една фалшива книга. Казвам му, че съм я откраднал от вас и искам да я разменя. За Зак.

- Не е ли прекалено опасно? - обади се Нора. - А ако със Зак се случи нещо?

- Рискът е огромен, но не виждам как мога да си го върна, като не правя нищо. А ако унищожим Господаря... всичко свършва.

Гюс не одобряваше, Фет изглеждаше угрижен, а господин Ку­инлан не издаваше мислите си.

Нора обаче кимаше в съгласие.

- Мисля, че това може да проработи.

Фет я изгледа.

- Моля? Дали не би трябвало първо да го обсъдим насаме?

- Остави твоята дама да говори - намеси се Гюс, който никога не пропускаше сгода да завърти ножа в раната на Еф. - Нека чуем това.

- Мисля, че Еф може да го примами - започна Нора. - Той е прав: в него има нещо, което Господаря желае, или от което се бои. Непрестанно се връщам към онази светлина в небето. Тук става нещо.

Еф усети как гореща тръпка пролазва нагоре по гърба и по тила му.

- Може да се получи - продължи Нора. - Няма смисъл Еф да ни мами. Да измъкнем Господаря навън чрез Еф и фалшивата кни­га. Да го направим уязвим. - Тя погледна Еф. - Ако си сигурен, че можеш да направиш такова нещо.

- Ако нямаме друг избор - отвърна той.

- Това е страшна лудост - додаде Нора. - Защото ако се прова­лим и Господаря те хване... всичко свършва. Той ще узнае всичко, което ти знаеш: къде се намираме, как да стигне до нас. Край с нас.

Еф се умълча, докато останалите обмислят казаното. Барито- нът на господин Куинлан прозвуча в ума му.

- Господаря е безмерно no-хитър, отколкото го смятате.

- Не се и съмнявам, че е лукав - отговори Нора. - Ала не е ли това предложение, което той не може да откаже?

Родения помълча, за да покаже, че приема, ако и да не е напъл­но съгласен.

Еф усети, че той го наблюдава. Разкъсваше се. Сега усети, че идеята му позволява гъвкавост - имаше възможност да доведе предателството си докрай или пък да се придържа към плана, ако наистина се окаже, че би имал успех. Ала започна да го измъчва друг въпрос.

Взря се в лицето на бившата си любовница. Търсеше някакъв знак за измяна. Предателка ли беше тя? Бяха ли се докопали до нея по време на краткия й престой в лагера?

Глупости. Те убиха майка й. Нямаше смисъл Нора да играе двойна игра.

Накрая се помоли и двамата да са запазили своята почтеност; винаги се бе надявал, че я притежават.

- Искам да го направя - рече Еф. - Продължаваме едновремен­но по двата фронта.

Всички осъзнаха, че току-що са направили опасната първа крач­ка. Гюс като че се съмняваше, но дори и той изглеждаше готов да продължи. За него планът даваше възможност за непосредствени действия. Същевременно той нямаше търпение да предостави на Еф точно толкова въже, колкото му трябва, та да се обеси.

Родения започна да опакова урните в пластмасови предпазите­ли и да ги прибира в кожена торба.

- Я чакайте - обади се Фет. - Забравяме нещо много важно.

- Какво е то? - попита Гюс.

- Как, по дяволите, ще направим предложението на Господа­ря? Как изобщо ще се свържем с него?

Нора го докосна по здравото рамо.

- Аз знам точно как.