Вечната нощ

Мемориална библиотека Лоу, университет „Колумбия"

Господин Куинлан и Фет седяха един срещу друг в кабинет до ротондата - най-големият изцяло гранитен купол в страната - в университетската библиотека.

- Помагаш ни да проникнем в лагера, а ние ти даваме да четеш книгата - рече Фет. - Без повече преговори.

- Ще го направя. Но нали сте наясно, че вампирите и хората от охраната ще бъдат многократно повече от вас?

- Знаем. Ще ни помогнеш ли да влезем? Това е цената.

- Да.

Грубоватият унищожител отвори един скрит джоб в раницата си и измъкна голям парцалив вързоп.

- Носили сте я със себе си? - удиви се Родения.

- Не мога да се сетя за по-безопасно място - отвърна Фет с ус­мивка. - Скрита пред очите на всички. Ако искаш книгата, трябва да минеш през мене.

- Трудна работа, със сигурност.

- Доста трудна - вдигна рамене Фет. Отви парцалите и извади един том. - Occido Lumen.

Куинлан усети как по врата му полазва хлад. Рядкост за тол­кова старо създание. Фет отново се обърна към него и Куинлан заоглежда книгата.

- Отпрах сребърните обложки. Малко покъсах гръбчето, но нищо. Изглежда скромна и незначителна, нали?

- Къде е среброто?

- Прибрах го. Лесно мога да го взема.

- Пълен сте с изненади, нали, унищожителю?

Фет подмина комплимента със свиване на рамене.

- Старецът е направил добър избор, господин Фет. Вашето сър­це е безхитростно. Знае, каквото знае, и действа, както трябва. Трудно е да се намери по-голяма мъдрост от това.

Родения беше свалил черната памучна качулка от съвършено гладката си бяла глава. Пред него лежеше Occido Lumen, отворена на една от илюстрациите. Страниците бяха обрамчени в сребро и той внимателно разлистваше с гумичката на молив. Сега внезап­но докосна вътрешността на страницата с върховете на пръстите си, почти като слепец, който изучава лицето на любимата си.

Книгата беше свещена. Описваше създаването и историята на вампирската раса и споменаваше за няколко Родени. Все едно чо­век да получи достъп до книга, която разказва за сътворението на хората и разкрива почти всички тайни на живота. Тъмночерве­ните очи на господин Куинлан бягаха по страниците с напрегнат интерес.

- Бавно се чете. Езикът е неясен.

- А мене питаш ли ме - отвърна Фет.

- Много от нещата са скрити. В изображенията и във водните знаци. Моите очи ги виждат много по-ясно от Вашите, ала все пак ще отнеме много време.

- Точно с това не разполагаме. Колко време ще ти трябва?

Очите на Родения продължаваха да се движат из страниците.

- Невъзможно е да се каже.

Фет разбираше, че с нетърпението си разсейва господин Куинлан.

- Ще товарим оръжията. Имаш час, час и нещо и идваш с нас. Ще приберем Нора...

И си излезе. Само след три крачки Occido Lumen, Господаря и апокалипсисът изчезнаха. В ума му остана само Нора.

Господин Куинлан отново се съсредоточи върху книгата. За­почна да чете.