Господаря лежеше неподвижно в пълния с пръст ковчег, изработен преди много години от неверника Ейбрахам Сетракян. Ковчегът се намираше в товарното отделение на ван със затъмнени стъкла. А ванът беше част от конвой от четири коли, които се връщаха от Ню Джърси в Манхатън.
Множеството очи на Господаря бяха видели как в тъмното небе пламти ярката следа на горящия космически кораб, сякаш сам Бог раздира нощта. И после - стълбът светлина и злощастното, но не и изненадващо завръщане на Родения...
Блестящата следа в небето съвпадна точно с повратния миг за Ефраим Гудуедър. Ярката светкавица спаси живота му. Господаря знаеше - няма съвпадения, има само поличби.
Какво означаваше това? Какво предвещаваше? Какво толкова имаше у Гудуедър, та предизвика природните стихии да го избавят?
Предизвикателство. Чисто и пряко предизвикателство, което Господаря приветства. Защото победата е толкова голяма, колкото е силен противникът.
Изкуствената комета пламна в небето над Ню Йорк и така потвърди, че все още незнайното място на произхода на Господаря е някъде наблизо.
Това запълваше мислите на Господаря. По някакъв начин беше отглас от онази комета, която преди две хиляди години възвести родното място на друг Бог, слязъл на земята.
Скоро щеше да падне нощ, скоро вампирите щяха да се надигнат. Техният повелител разпростря силата си над тях, подготви ги за битка, мобилизира ги със своя ум.
Всички до един.