Закари Гудуедър изчака из замъка да настане тишина и покой. Излезе от стаята си в болнавата слънчева светлина. Отиде до края на площадката на замъка и огледа пустеещия парк в подножието му. Вампирската гвардия се бе укрила от бледата светлина в нарочно прокопаните пещери в скалата под замъка. Закари се върна вътре да си вземе черната палка и после притича надолу по алеята въпреки полицейския час.
Господаря с удоволствие наблюдаваше как момчето нарушава правилата, как прекрачва границите. Господаря никога не спеше в замъка - смяташе, че е твърде уязвим за нападение през двата часа слънчева светлина. Предпочиташе да се оттегли в тайната крипта в „Килиите“ и да се зарови в прохладното ложе, пълно със стара пръст. Създаде си навика през това време да наблюдава света на повърхността през очите на Закари. Двамата бяха свързани, защото Господаря лекуваше астмата на момчето със собствената си кръв.
Закари извади своя всъдеход „Сегуей“ и тихо потегли по алеята на юг, към собствения си зоопарк. На входа направи три кръгчета, преди да отвори - част от неговото развиващо се обсесивно- компулсивно разстройство. Щом влезе, подкара всъдехода към касата, където се съхраняваше неговата пушка. Откраднал беше ключа за касата още преди месеци. Целуна ключа седем пъти, успокои се, отключи и извади пушката. Провери заредена ли е, повтори и потрети и след като задоволи манията си, подкара нататък с оръжието до себе си.
Вече не се интересуваше от самата зоологическа градина. Направил си бе таен изход в стената зад Тропическата зона и сега слезе от всъдехода, излезе в парка и закрачи на запад. Странеше от алеите и минаваше под дърветата покрай ледената пързалка и старите бейзболни игрища - сега кални полета - като броеше крачките си на серии от по седемдесет и седем. Така стигна до южната част на Сентръл парк.
Напусна прикритието на дърветата и излезе при стария вход Мърчънтс гейт, като остана на тротоара зад паметника на бойния кораб Мейн. Пред него се простираше Кълъмбъс съркъл. Само половината от фонтаните работеха - останалите бяха затлачени с наноси от мръсния дъжд. Оттатък площада високите сгради стърчаха като комините на затворена фабрика. Закари погледна статуята на Христофор Колумб във фонтана и едновременно примигна и примлясна седем пъти, за да се почувства добре.
Забеляза някакво раздвижване от другата страна. Хора вървяха по отсрещния тротоар. От това разстояние Закари можеше да различи само дългите им горни дрехи и раниците. Нарушители на полицейския час. Зак първо се шмугна зад паметника, понеже се уплаши да не го разкрият. Прокрадна се към другия край на постамента и надзърна.
Четиримата човеци продължиха, без да го забележат. Закари ги огледа през оптическия мерник на пушката. Мигаше и мляскаше, докато си припомни наученото за стрелбата, за да прецени траекторията и разстоянието. Хората се движеха плътно един до друг и Закари реши, че има добра възможност за попадение.
Искаше да стреля. Искаше да открие огън по тях.
Така и направи, но умишлено вдигна мерника високо, преди да натисне спусъка. След миг хората спряха и погледнаха в неговата посока. Зак остана свит и неподвижен до постамента, сигурен, че е неразличим на този фон.
Стреля още три пъти. Пук! Пук! Пук! Уцели един! Свали го!
Зак тихо презареди.
Мишените хукнаха, завиха по булеварда и се скриха от погледа на момчето. Погледна през мерника светофара, който хората току-що подминаха, и едва различи знака за старата полицейска наблюдателна камера. Обърна се и хукна обратно към парка, преследван единствено от усещането за своята тайна тръпка.
Градът по светло е владение на Закари Гудуедър! Нека всички нарушители се чувстват предупредени!
А на улицата Василий Фет, унищожителят на плъхове, губеше кръв от раната си; приятелите му го влачеха.