Вечната нощ

Ню Джърси

Алфонсо Крийм седеше в плюшен „лейзи бой“ стол с цвят на слонова кост; развързаните му маратонки „Пума“ лежаха на поставката за крака. В ръка стискаше гумена играчка. Амбасадор и Ловък, хибриди между куче и вълк, се бяха изтегнали на пода в трапезарията. Каишките им бяха вързани за дебелите крака на масата. Сребристите им очи не се отделяха от червено-бялата раирана топка.

Крийм стисна играчката и кучетата изръмжаха. По някаква причина това беше забавно на Крийм и той го правеше отново и отново.

Ройъл, първи негов заместник в Сапфирите - стара и препатила джърсийска банда, беше приседнал на най-долното стъпало и плюеше кафе в голяма чаша. Никотин, ганджа и тем подобни се намираха все по-трудно и затова Ройъл нагоди система за снаб­дяване с единственото сигурно в новия свят такова вещество - кафето. Откъсваше малко от филтър за кафе-машина, правеше кесийка, пълнеше я с мляно кафе и я втъкваше между венеца и бузата си като тютюн за дъвчене. Горчеше, но го зареждаше.

Малво наблюдаваше улицата през предния прозорец, следеше за конвои от камиони. Сапфирите прибягваха до грабежи, за да останат живи. Кръвопийците меняха маршрутите на конвоите, но Крийм лично видя преди няколко дни доставчиците на храна и прецени, че трябва скоро пак да минат.

Главната задача на Крийм беше прехраната - за него и за хо­рата му. Гладът се отразяваше зле на бойния дух, което не беше чудно. На второ място беше изхранването на Амбасадор и Ловък. Чувствителният нюх на тези полувълци и вродените им умения за оцеляване неведнъж бяха предупреждавали Сапфирите за надви­снало нощно нападение от страна на кръвопийците. Трето поред идваше изхранването на жените. Не че бяха нещо особено, прос­то няколко отчаяни блудници, които бяха прибрали по пътя. Но пък бяха жени, топли и живи. Напоследък да си жив беше мно­го секси. Храната ги правеше кротки, признателни и достъпни, а това беше добре за момчетата. Пък и на Крийм не му бяха по вкуса разни болнави на вид хилави жени. Той харесваше по-засуканичките.

Вече от месеци имаше вземане-даване с кръвопийците от не­говата територия. Просто се бореше да остане жив и свободен. За едно човешко същество беше невъзможно да пробие в нова­та вампирска икономика. Парите и имуществото не означаваха нищо; дори златото беше безполезно. Освен храната, на черния пазар си струваше да се разменя само сребро. Хората от Стоун- харт изземваха всичкото сребро, до което успееха да се докопат с мръсните си ръце, и го запечатваха в неизползвани банкови трезори. Среброто беше опасно за кръвопийците, макар че за целта първо от него трябваше да се изработи оръжие, а напоследък ювелирите не се прескачаха наоколо.

И така, храната беше новата валута. (Водата засега беше в из­обилие, стига да я преваряваш и филтрираш.) Когато превърна огромните си месокомбинати в лагери за кръв, Стоунхарт индъстрис запази основния си апарат за превоз на храни. Кръво­пийците овладяха цялата организация и сега те можеха да спират и да пускат кранчето. Храната се произвеждаше от човеци, роби в лагерите. В добавка към двата или трите часа слънчева светли­на дневно, те ползваха огромни закрити ултавиолетови ферми: светли парници за плодовете и зеленчуците; просторни обори за птици, свине и говеда. Ултравиолетовите лампи бяха фатални за вампирите, затова и фермите бяха единствените места в лагерите, достъпни само за хора.

Всичко това Крийм беше научил от ограбваните от него шо­фьори на камионите на Стоунхарт.

Вън от лагера храна можеше да се получава само с купони, да­вани срещу работа. За да получиш книжка с купони, трябваше да си регистриран работник; трябваше да служиш на кръвопийците, за да ядеш. Трябваше да се подчиняваш.

Вампирите бяха основно ченгета-телепати. Джърси беше по­лицейски щат, където всеки вампир наблюдаваше всичко, автоматично докладваше и човек никога не разбираше дали е белязан, преди да е станало твърде късно. Гадовете само работеха, ядяха и - през малкото светли часове - лежаха в мръсотиите си. Общо взето, дисциплинирани малоумници. Подобно на хората-роби, и те ядяха каквото и когато им се кажеше, обикновено онези тор­бички с кръв, които идваха от лагерите. Е, Крийм беше виждал неколцина не толкова въздържани. По принцип можеше спокой­но да си вървиш посред нощ по улиците сред вампирите, ако из­глежда, че работиш. От човеците се очакваше поведение като от втора класа граждани, каквито те си бяха. А това просто не беше в стила на Крийм. Не и в Джърси, не, благодаря.

Крийм чу звънче, изправи стола и се надигна. Звънчето означа­ваше, че е дошла вест от Ню Йорк, от Гюс.

На покрива на скривалището си мексиканецът беше измай­сторил пилчарник - за гълъби и няколко кокошки. От кокошките от време на време получаваше яйце. Пълно с протеини, мазнини, витамини и минерали. Скъпоценно като бисер от мида. Гълъбите пък му даваха средство за връзка със света извън Манхатън. Безо­пасно, некомпрометирано и незасечено от вампирите. Понякога Гюс си уреждаше по този начин доставките от Крийм: оръжия, муниции, малко порно. Крийм беше в състояние да набави почти всичко срещу правилно заплащане.

Днес беше такъв ден. Гълъбът Хари, известен още като „Ню Джърси експрес“ кацна на стрехата и почука с човка по звънчето, понеже знаеше, че Крийм ще му даде храна.

Крийм отвърза ластика от крачето му, свали малката пластма­сова капсула и извади тънко рулце хартия отвътре. Хари тихо изгука.

- Трай бе, дрисльо - отговори Крийм, докато вадеше скъпо­ценна зърнена храна от малка „тъпъруеър“ кутия. Сипа в купичка, за да награди гълъба, и сам си похапна, преди да затвори кутията.

Крийм прочете съобщението на Гюс и се изкикоти.

- Детонатор? Тоя да не се ебава нещо...

Малво изцъка с език.

- Разузнавателна кола - рече той.

Кучетата скочиха, но Крийм им махна да пазят тишина. Отвър­за ги от краката на масата и силно дръпна веригите им, за да мъл­чат и да седят до него.

- Дай сигнал на другите.

Ройъл тръгна пръв към пристроения гараж. Крийм все още беше грамадно туловище, макар и отслабнал с шестдесет фунта. Късите му мощни ръце още бяха прекалено дебели и не можеше да ги скръсти пред почти квадратния си торс. У дома той се пер­чеше с всичкото си сребро - пръстени, бокс, сребърни коронки на зъбите. Носеше сребро отдавна, още по времето, когато то беше просто лъскав боклук, а не белег на воина и на човека извън закона.

Крийм наблюдаваше как хората му се плъзват в тахото с оръ­жията си. Транспортите обикновено пътуваха като военен кон­вой с три коли - кръвопийците отпред и отзад, а управляваният от хора камион с храната беше в средата. Този път Крийм искаше малко зърнени храни - варива, франзели, хлябове. Въглехидрати­те засищаха добре и траеха с дни, дори със седмици. Протеините бяха рядък дар. Месото - още по-рядък, пък и трудно се съхраня­ваше прясно. Фъстъченото масло беше от органичното, с мазни­на отгоре, защото вече не обработваха храните, никога, а Крийм не понасяше органични глупости. Но Ройъл и кучетата харесваха фъстъченото масло.

Вампирите не се бояха от кучетата, но човеците шофьори оп­ределено се плашеха. Виждаха сребърния блясък във вълчо-ку- чешките им очи и най-редовно се насираха. Крийм ги беше обу­чил малко, в смисъл, че вървяха по петите му, понеже ги хранеше. Те и не бяха животни, подлежащи на опитомяване и дресура. За­това Крийм се отъждествяваше с тях и ги държеше.

Амбасадор обтегна веригата; ноктите на Ловък задраскаха по пода на гаража. Знаеха какво следва. Щяха да си заработят пре­храната. В това отношение бяха по-мотивирани от членовете на бандата. Защото за кучетата икономиката не беше променена. Храна, храна, храна.

Вратата на гаража се вдигна. Крийм чу високо и ясно как ками­оните громолят на завоя, понеже не ги заглушаваше никакъв друг трафик. Нападението щеше да е типично заклещване. По улица­та имаше само жилищни сгради. От другата й страна, между две къщи, Сапфирите бяха оставили един влекач, готов да премаже водещата кола. Колите от подкреплението щяха да отрежат вам­пирите от задната машина и така да затворят конвоя.

Поддържането на колите в движение беше друг от приорите­тите на Крийм. Разполагаше с хора, които бяха добри в това. Го­ривото и акумулаторите имаха висока цена. Сапфирите използ­ваха два гаража в Джърси за разфасоване на камионите за части и гориво.

Водещият камион взе завоя бързо. Крийм забеляза и четвър­ти автомобил в конвоя, но това не го притесни кой знае колко. Тъкмо навреме влекачът излезе със скърцане от укритието, пре­гази един кален преден двор, изгромоли по тротоара и се стовари върху задната част на първия камион от конвоя. Така го завъртя, че когато той най-сетне успя да спре, се озова обърнат на друга­та страна. Подкрепленията се включиха бързо и отрязаха задния камион. Останалите по средата камиони за храна рязко спряха и отбиха до бордюра. Два камиона с брезентови платнища - може би двойна доставка.

Ройъл докара тахото точно до единия от тях, като почти опря в бронята му. Крийм пусна Амбасадор и Ловък и те се втурнаха през калта. Ройъл и Малво изскочиха от колата. И двамата имаха дълги сребърни мечове и сребърни ножове. Насочиха се право към вапирите от водещата кола. Ройъл беше особено настървен. Той даже беше сложил сребърни бутони на подметките си. По всичко личеше, че грабежът ще свърши за не повече от минута.

Първото нередно нещо, което Крийм забеляза, беше камион­ът за храна. Хората останаха в кабинката, вместо да слязат и да побегнат. Амбасадор скочи върху вратата откъм шофьора, зъбите му опряха в затворения прозорец. Човекът вътре зяпаше в отво­рената му паст.

После брезентовите платнища на двата еднакви камиона се вдигнаха. Вътре нямаше храна. Отвътре се изсипаха двадесет- тридесет вампира. Тяхната ярост, бързина и сила можеха да се мерят с кучешките. Малво посече тежко трима, преди един да се метне върху лицето му и да го бутне. Малво се усука и падна. И вампирите скочиха върху му.

Ройъл отстъпваше като детенце с лопатка за пясък пред при- ливна вълна. Препъна се в колата и така забави бягството си.

Крийм не можеше да види какво става отзад... обаче чу вико­вете. И ако знаеше нещо, то беше...

Вампирите не викат.

Крийм затича, доколкото размерите му позволяваха, към сво­ето момче Ройъл, който беше притиснат към предницата на та­хото от шестима кръвопийци. Почти си беше заминал, но Крийм не можеше да го остави просто така да умре. Той носеше един магнум, четиридесет и четвърти калибър. Куршумите не бяха сребърни, но оръжието си му харесваше. Извади го и - бам-бам - отнесе главите на два вампира. Бялата им кисела кръв плисна в лицето на Ройъл и го ослепи.

Зад Ройъл Крийм видя как Ловък е впил зъбите си в лакътя на един от развилнелите се вампири. Онзи не изпитваше болка и съ­дра гърлото на кучето с коравия си нокът. По сребристо-сивата козина шурна гъста алена кръв.

Крийм простреля вампира два пъти в гърлото. Той падна до скимтящия Ловък в кървавата бъркотия.

Други два вампира бяха нападнали Амбасадор и с неестестве­ната си сила надвиха могъщото животно. Крийм стреля, отнесе различни части от глава, от рамо, от ръка, ала без сребро куршу­мите му не можаха да ги спрат и кръвопийците разкъсаха кучето.

Стрелбата привлече внимание към Крийм. Ройъл вече си беше отишъл; двама изпиваха кръвта му насред улицата. Хората стоя­ха заключени в кабинката на дублиращия камион и наблюдаваха. Очите им бяха разширени, но не от ужас, а от вълнение. Крийм стреля два пъти по тях и чу шум от строшено стъкло. Нямаше време да провери дали ги е уцелил.

Напъха се през отворената врата на тахото и шкембето му опря във волана. Двигателят още работеше. Подкара назад и преглът­на малко кал от двора. Скочи върху спирачката и отнесе още от пръстта, после изви волана наляво. Двама кръвопийци изскочиха на пътя му. Крийм форсира двигателя, тахото литна напред и ги прегази. Крийм се лашкаше по улицата, даваше газ, но забравяше, че отдавна не е карал кола.

Поднесе настрани, одра бордюра и отнесе едната гума. Тръгна на другата страна в опит да се изправи. Натисна педала на газта до пода, изцеди още малко скорост и тогава двигателят се зака­шля и спря.

Крийм хвърли поглед на таблото. Стрелката на горивото соче­ше, че резервоарът е празен. Хората му бяха налели само колкото за операцията. Ванът, който трябваше да послужи за измъкване, имаше пълен наполовина резервоар, обаче беше отзад.

Крийм рязко отвори вратата. Сграбчи рамката и се измъкна. Видя кръвопийците да тичат към него. Мръсно белезникави, боси, голи, кръвожадни. Презареди магнума с резервния пълни­тел, който носеше в колана си и надупчи копелетата. А те продъл­жаваха да прииждат като в кошмар. Щом изпразни пистолета, Крийм го метна настрани и се хвърли срещу вампирите с юмру­ци. Сребърните пръстени и боксове засилваха ударите му и при­чиняваха повече болка. Той скъса една от сребърните вериги от шията си и почна да души един кръвопиец. Размяташе тялото му, за да разблъсква ръцете на другите гадове.

Но беше отслабен от недохранването и поради грамадните си размери лесно се уморяваше. Вампирите го победиха, ала вместо да се насочат право към гърлото му, уловиха ръчищата му и със свръхестествена сила извлякоха плувналия в пот гангстер от ули­цата. Затътриха го по две стъпала в някаква разграбена бакалия, където го посгънаха, за да седне на пода. Побеснелият Крийм ги засипа с безброй ругатни. Накрая почна да се замайва от задух и припадна. Докато бакалията се въртеше пред очите му, той се питаше какво, по дяволите, чакат. Искаше да се задавят с кръвта му. Не се притесняваше от превръщането във вампир; това беше едно от особените предимства устата ти да е пълна със сребро.

В помещението пристъпиха двама човеци. От служителите на Стоунхарт, в спретнати черни костюми, като предприемачи, ка­квито всъщност си бяха. Крийм помисли, че идват да му измък­нат среброто и се подготви за борба с последни сили. Вампирите коленичиха върху ръцете му и болезнено ги извиха. Стоунхар- товците обаче само гледаха как се сгромолясва на пода, борейки се за въздух.

После атмосферата в магазина се промени. Можеше да се оп­ише само като затишие пред буря. Косата на Крийм настръхна на тила. Нещо щеше да се случи. Приличаше на мига преди две протегнати една към друга ръце да се докоснат и да се стиснат.

В ума на Крийм навлезе жужене като от зъболекарска машин­ка, само че без вибрациите. Като бученето на приближаващ хе­ликоптер, само че без вятъра. Като монотонен напев на хиляда монаси, само че без песента.

Кръвопийците се стегнаха като войници на проверка. Двама­та стоунхартовци отстъпиха встрани към някакъв опразнен сте­лаж. Вампирите, които държаха Крийм, го пуснаха и се оттеглиха. Оставиха го да седи сам на мърлявия линолеум...

... и тогава една тъмна фигура влезе в помещението.