Вечната нощ

Службата на главния съдебен лекар, Манхатън

След експлозията в болницата Белвю, Еф си проправи път по Ийст ривър драйв, криейки се зад изоставените коли и камиони. Подтичваше, доколкото му позволяваха удареният хълбок и ране­ният крак. За заблуда мина по някаква входна рампа и се върна на Тридесета улица. Знаеше, че има преследвачи, сред които вероят­но и малките пипалца - странните слепи ловци на следи, които се движеха на четири крака. Измъкна уреда за нощно виждане и забърза обратно към сградата на съдебната медицина с мисълта, че на вампирите не би им хрумнало да претърсят място, където наскоро са влезли и излезли.

От ударната вълна ушите му продължаваха да звънят. Някол­ко аларми на автомобили свирнаха. По улицата имаше пръснати прясно натрошени стъкла - прозорците по високите етажи се бяха счупили при взрива. Когато стигна до ъгъла на Тридесета и Първа улици, забеляза на платното срутена цяла фасада. Прибли­жи и в зелената светлина на уреда за нощно виждане зърна сред тухлите и мазилката чифт крака, които стърчаха между колчетата на тротоара.

Голи крака, боси стъпала. Вампирът лежеше по очи на земята.

Еф забави стъпка, заобиколи колчетата. Огледа прострения между парчетата тухли и цимент вампир. Под лицето му се об­разуваше локва от бяла, пълна с червеи, кръв. Вампирът не беше освободен: червеите продължаваха да се гърчат под плътта му, тоест кръвта още циркулираше. Явно раненото същество беше в безсъзнание, или както там се нарича това при немъртвите.

Еф намери най-едрата буца тухли и цимент. Вдигна я над глава­та си, за да довърши съществото... ала бе надвит от някакво зло любопитство. С ботуша си обърна вампира по гръб. Онзи про­дължи да лежи, без да помръдва. Трябва да беше чул тътена на па­дащите тухли и да беше погледнал нагоре, понеже лицето му бе размазано.

Буцата натежа в ръцете на Еф, той я спусна и я захвърли на зе­мята току до главата на вампира. Никаква реакция.

Моргата беше отсреща. Голям риск. Обаче ако съществото беше наистина сляпо, както изглеждаше, то не би могло да преда­де на Господаря какво вижда. А ако освен това и мозъкът му беше поразен... то изобщо не беше в състояние да се свърже с него и местоположението му беше непроследимо.

Еф се хвана за работа веднага, преди да успее да размисли. Пъхна ръце под мишниците на съществото, като се пазеше от лепкавата му кръв, и го извлече от тротоара през улицата. Вкара го в моргата през рампата за линейки.

Прибута едно столче, за да може по-лесно да качи вампира на масата за аутопсии. Действаше бързо, върза китките му под маса­та с гумен маркуч, после хвана и глезените му за краката на масата.

Еф погледна проснатото на масата същество. Да, той наисти­на щеше да го направи. Извади от шкафа престилка и си нахлузи два чифта латексови ръкавици. Пъхна в тях ръкавите на ризата си, крачолите натика в ботушите, за да няма изложени места. В шкаф­чето над една от мивките намери чиста маска и си я сложи. После примъкна помощна масичка и нареди върху нея десетина различ­ни инструмента от неръждаема стомана, всичките режещи.

Междувременно вампирът дойде в съзнание, размърда се, усе­ти, че е вързан и почна да се бори, като вдигаше и спускаше таза си, за да се измъкне. Еф го привърза здраво с още маркуч през кръста и през врата.

Застанал зад главата на създанието, Еф побутна жилото му със сонда, понеже не беше изключено то още да действа въпреки премазаното лице. Видя как гърлото на вампира се издува, чу по- тракването под челюстта, когато той опита да изстреля жилото. Но мандибулата му беше счупена отвътре и на Еф му остана да се пази само от кръвните червеи. За целта имаше под ръка ултрави­олетова лампа.

Прокара скалпела през гърлото на вампира и го отвори до хра­нопровода, като сряза и отмести настрани връзките. Тук Еф беше особено предпазлив заради конвулсиите - съществото се мъчеше да раздвижи челюст. Месестото жило стоеше прибрано и непод­вижно. Еф клампира тесния му край и издърпа. Жилото се раз­простря надълго. Съществото опита да възвърне контрола си над израстъка чрез присвиване на мускула в основата.

За собствена безопасност Еф се пресегна за малкия сребърен нож и ампутира израстъка.

Вампирът се изопна от болка, като че беше прострелян, и дефекира малко. Силната миризма на амоняк жилна носа на Еф. От срязаното гърло шурна кръв. Разяждащата течност потече по об­тегнатия гумен маркуч.

Еф отнесе гърчещия се израстък на тезгяха и го положи до дигиталната везна. Огледа го на силна светлина с лупа. Жилото ша­ваше като отрязана опашка на гущер. Еф видя в края му дребно двойно връхче. Разряза органа по дължина, избута розовата плът и разкри дилатираните двуостри канали. Вече знаеше, че едини­ят въвежда в организма на жертвата наред с паразитния червей упойващ агент и слюнчена смес антикоагуланти. Другият канал теглеше кръвта. Вампирите не пиеха кръвта на хората, а разчитаха за извличането й на физичните закони - вторият канал в жилото създаваше вакуум и артериалната кръв потегляше с такава лекота, с каквато водата се изкачва по стъблото на растението. При нуж­да можеха да ускорят капилярната работа, използвайки основата на жилото като бутало, живително беше, че такава сложна биологична система е породена от радикален ендогенен растеж.

Човешката кръв съдържа над деветдесет и пет процента вода. Останалото са протеини, захари и минерали, но липсват мазни­ни. Дребните кръвопийци като комарите, дървениците и други артроподи могат да живеят преспокойно само от кръв. А колкото и ефикасни да бяха мутиралите тела на вампирите, те бяха едри и за да не гладуват, трябваше постоянно да се захранват с кръв. И понеже човешката кръв се състоеше главно от вода, те я отделяха често, включително и по време на хранене.

Еф остави на тезгяха разрязаното жило и се върна при съще­ството. Киселата му бяла кръв беше разяла маркуча, който дър­жеше шията му, но мятането и тръшкането бяха стихнали. Еф отвори гърдите на вампира с класическия Y-образен разрез от стернума до корема. През калцифицираните ребра видя, че въ­трешността на гръдния кош е мутирала в квадранти или камери. Той отдавна беше стигнал до извода, че целият храносмилателен тракт се преобразява от вампирската зараза, ала никога досега не беше виждал гръдната кухина в зрялата й форма.

Ученият в него намери това за крайно необикновено.

А човекът - за съвършено отблъскващо.

Чу стъпки над главата си и спря да реже. Тежки стъпки на обу­ти крака. Обаче някои вампири също не ходеха боси - качестве­ната обувка надживяваше всички останали части от облеклото. Погледна смачканото лице и строшената глава на вампира с на­деждата да не е подценил силата на Господаря и така неволно да е довел противника.

Взе дългия меч и лампата. Отстъпи към входа за хладилното помещение, откъдето имаше добър изглед към стълбите. Нямаше смисъл да се крие; вампирите чуваха пулса на човешкото сърце, който движеше жадуваната кръв.

Стъпките слизаха бавно до последните няколко стъпала - тук се втурнаха и вратата се отвори с ритник. Еф зърна отблясък на сребро, дълго острие като неговото. Веднага разбра кой иде и си отдъхна.

Фет видя опрения на стената Еф и присви очи в обичайния си маниер. Унищожителят носеше вълнени панталони и тъмносин анорак. Коженият ремък с катарама на торбата за оръжия мина­ваше напряко през гърдите му. Побутна качулката назад, разкри сивкавото си лице и прибра меча в ножницата.

- Василий? Какво, по дяволите, правиш тук?

Фет видя престилката за аутопсии и ръкавиците на Еф, после обърна поглед към все още живото същество, изкормено на ма­сата.

- Какво, по дяволите, правиш ти тук? Аз пристигнах днес...

Еф се помести от стената и прибра оръжието си в торбата на пода.

- Изследвам този вампир.

Фет се доближи до масата и погледна размазаното лице на съ­ществото.

- Ти ли направи това?

- Не. Не пряко. Ударен беше от падащо парче цимент. А ци­ментът падна, защото аз взривих една болница.

Фет го измери с поглед.

- Чух. Значи, ти беше?

- Почти ме пипнаха.

Еф изпита облекчение, веднага щом видя Василий. Но усети още как тялото му се напряга от гняв. Застина на място. Не знае­ше какво да прави. Трябваше ли да прегърне ловеца на плъхове? Или трябваше да се сбият?

Фет потрепери и загърби съществото.

- А, и затова реши да го смъкнеш тука. Да си поиграеш с него.

- Видях възможност да отговоря на някои важни въпроси от­носно биологичната система на нашите мъчители.

- Повече ми прилича на мъчение.

- Ами това е разликата между унищожителя на вредители и учения.

- Може - отвърна Фет, заобиколи масата и се изправи срещу Еф. - А може и ти да не правиш тази разлика. Може и като не си способен да навредиш на Господаря, да си довлякъл това нещо вместо него. Със сигурност си даваш сметка, че това същество не може да ти каже къде е твоето момче.

Еф не обичаше така да му натякват за Зак. В тази битка залогът за него беше неразбираем за останалите.

- Като изучавам биологията на съществото, аз търся слабости в устройството му. Нещо, което да ни е от полза.

А от другата страна на отвореното вампирско тяло Фет му от­говори:

- Ние знаем какви са те. Природни стихии, които ни нападат и експлоатират нашите тела. Хранят се с нас. Те вече не са загадка.

Съществото тихо простена и се замята върху масата. Хълбоци­те му се издадоха, а гърдите му се надигнаха, все едно се съешава- ше с невидим партньор.

- Божичко, Еф, убий проклетото нещо - Фет се отдалечи от масата. - Къде е Нора?

Помъчи се въпросът да прозвучи небрежно. Не успя.

Еф пое дълбоко дъх.

- Мисля, че с нея се е случило нещо.

- Какво означава „нещо“? Говори.

- Когато се върнах тук, тя си беше отишла. Майка й също.

- Къде?

- Мисля, че са били принудени да излязат оттук и са заминали. Оттогава нямам вест от нея. Ако и ти нямаш, то нещо се е случи­ло.

Фет зяпна изумен.

- И ти какво? Реши, че най-подходящо е да си стоиш тук и да си правиш шибаната дисекция на вампира?

- Да стоя тук и да чакам един от вас двамата да влезе във връзка с мен, да.

Фет се начумери от това отношение. Щеше му се да го удари; да го удари и да му каже каква загуба на време е да се занимават с него. Еф имаше всичко, а Фет нямаше нищо. При все това Еф не­веднъж пропиляваше или подминаваше добрата си участ. Щеше с удоволствие да го плесне няколко пъти, несъмнено. Вместо това въздъхна тежко и рече:

- Покажи ми всичко.

Еф го поведе нагоре по стълбите, показа му прекатурената ко­личка, изоставените от Нора лампа, дрехи и оръжия. Наблюдава­ше очите на Фет; видя как те пламват. Заради измамата на Нора и Фет, Еф мислеше, че ще му е хубаво да види как Фет страда, но не беше. Нищо тук не беше хубаво.

- Зле е - каза той.

- Зле - откликна Фет и се извърна към прозорците, които гле­даха към града. - Само с това ли разполагаш?

- Какво искаш да правиш?

- Казваш го, все едно имаме някакъв избор. Трябва да идем да я приберем.

- Аха. Просто така.

- Да! Просто така! Не би ли искал да тръгнем да те търсим?

- Не бих го очаквал.

- Нима? - отговори Фет и се обърна към него. - Май имаме съвършено различни представи за вярност.

- Май да - рече Еф толкова остро, че можеше човек да се убоде на думите.

Фет не отговори, но и не отстъпи.

- Значи мислиш, че е взета. Но не е превърната.

- Не и тук. Но как можем да знаем със сигурност? За разлика от Зак, тя няма Близък, когото да преследва. Нали?

Още едно бодване. Еф не можа да се сдържи. Компютърът с тяхната интимна кореспонденция беше ей тук, на бюрото.

Фет вече разбра, че Еф поне подозира нещо. Може би го пре­дизвикваше да го обвини открито, но Еф не би му доставил това удоволствие. Така че, вместо да отговори на намеците, Фет кон­трира както обикновено и нападна слабото място на Еф.

- Предполагам, че пак си бил в къщата на Кели, вместо да дой­деш тук и да се срещнеш с Нора в уречения час? Тази обсебеност от сина ти те е изкривила, Еф. Да, той има нужда от теб. Но и ние имаме нужда от теб. Тя има нужда от теб. Не става дума само за теб и за сина ти. И други разчитат на теб.

- Ами ти? Твоята обсебеност от Сетракян. Това беше пътува­нето ти до Исландия. Направи онова, което според теб той би на­правил. Разгада ли всички тайни в книгата? Не? Така си и мислех. Ти също можеше да си тук, но предпочете да следваш стъпките на стареца. Ти, неговият самоназначил се ученик.

- Поех риска. Понякога трябва и ние да имаме късмет. - Фет млъкна и се отказа. - Да забравим това. Да се съсредоточим върху Нора. Точно сега тя е единственият ни проблем.

- В най-добрия случай, тя е в строго охраняван лагер за кръв. Ако отгатнем в кой, тогава само ни остава да влезем вътре, да я намерим и да я измъкнем. Мога да измисля и по-лесни способи за самоубийство.

Фет започна да събира багажа на Нора.

- Имаме нужда от нея. Чисто и просто. Не можем да си позво­лим да загубим никого. Трябват ни всички, ако изобщо искаме да имаме някакъв шанс да се измъкнем от тази бъркотия.

- Фет. Това продължава вече две години. Системата на Госпо­даря пусна корени. Ние сме загубени.

- Грешка. Това, че ударих на камък с Occido Lumen, не значи, че се връщам с празни ръце.

Еф опита да проумее.

- Храна?

- И храна.

Сега Еф не беше в настроение за гатанки. Пък и при спомена­ването на истинска храна, устата му почна да се пълни със слюн­ка, а стомахът му се сви като юмрук.

- Къде?

- В хладилна чанта. Наблизо. Можеш да ми помогнеш да я за­несем.

- Къде?

- В града. Трябва да вземем Гюс.