Вечната нощ

Замъкът Белведере

Зак седеше на големия камък в клетката на снежния леопард, под клоните на едно мъртво дърво. Усещаше, че нещо се случва. Нещо странно. Замъкът сякаш винаги отразяваше настроението на Господаря, както метеорологичните уреди отчитаха промяна­та в температурата и атмосферното налягане. Нещо се задаваше. Зак го долавяше, без да знае как.

Пушката лежеше в скута му. Чудеше се дали ще се наложи да я използва. Замисли се за снежния леопард, който някога крачеше гордо тук. Животното му липсваше като приятел, ала в известен смисъл още беше с него. Вътре в него.

Забеляза движение оттатък мрежата. В този зоопарк от две го­дини не бе идвал никой друг. Зак използва оптическия мерник на пушката, за да види натрапника.

Беше майка му. Тичаше към него. Зак я беше наблюдавал доста­тъчно, та да разпознае тревогата й. Тя забави ход, когато прибли­жи клетката и видя Зак вътре. Трио пипалца подскачаха подире й на четири крака, както кутретата следват стопанина си, дойде ли време за хранене.

Сега тези слепи вампири бяха децата на Кели. Не Зак. Зак усе­ти, че не се е променила тя, която бе превърната във вампир и напусна света на живите, а той. Той беше ненормален. Той беше мъртъв за майка си - живееше пред очите й само като спомен, който тя не можеше да извика в ума си, като призрак в къщата й. Зак беше различният. Другият.

Докато я виждаше през мерника, за миг положи пръст на спу­съка. Беше готов да стреля. Но после свали пушката.

Излезе през вратичката за хранене в задната част на клетката и тръгна към майка си. Нейната тревога всъщност беше трудно видима. Просто имаше нещо в начина, по който висяха ръцете й, нещо в присвитите й пръсти. Зак се питаше откъде ли идва. И къде ходи, когато Господаря я прати навън. Зак беше единствени­ят й жив Близък. Кого търсеше тя тогава? И за какво беше тази внезапна тревога?

Очите на Кели бяха червени и блестяха. Тя се обърна и тръгна нанякъде, след като изкомандва пипалцата с поглед. Зак също я последва с пушка в ръка. Излязоха от зоологическата градина и тъкмо тогава Зак видя как легион вампири - от онези, които па­зеха замъка на Господаря - се понася през дърветата към другия край на парка.

Нещо ставаше. И Господаря беше призовал Зак.