Вечната нощ

ДЪЖД ОТ САЖДИ
Из дневника на Ефраим Гудуедър

Дойде вторият ден в тъмнина и арестите започнаха. Най- добрите и най-умните - всички, които бяха на власт, богатите, влиятелните.

Законодатели и директори, магнати и интелектуалци, бунта­ри и уважавани обществени фигури. Нито един от тях не бе пре­върнат; всички бяха изтребени, унищожени. Екзекуцията им беше бърза, показна и брутална.

Всички водачи бяха отстранени, с изключение на по няколко специалисти във всяка област. Прокълнатите излизаха от Ривър хаус, Дакота билдинг, Бересфорд и тем подобни. Всички бяха из­ловени и подкарани като стадо към основните места за публични събирания в големите градове по цял свят като Нешънъл мол във Вашингтон, улица Нанджин в Шанхай, Червения площад в Москва, Стадиона в Кейптаун и Сентръл парк в Ню Йорк. Там, като в ня­какъв зловещ кървав карнавал, те бяха ликвидирани.

Говореше се, че над хиляда стригои вилнеят по Лексингтън и нападат всички сгради около парка Грамърси. Предложенията за пари или услуги оставаха нечути. Меки ръце с маникюр умоляваха и просеха. Човешки тела се гърчеха, увиснали от уличните лампи по цялата дължина на Медисън авеню. На Таймс скуеър на високи по двадесет стъпки погребални клади пламтеше загоряла глезена плът. Манхатънският елит миришеше почти като барбекю и осветяваше пустите улици, затворените магазини - ТОТАЛНА РАЗПРОДАЖБА - и угасналите мегаекрани с течни кристали.

Господаря[1] явно беше пресметнал правилния брой, точното равновесие на вампирите, които бяха необходими за налагане на властта му, без при това да се претоварва притокът на кръв; под­ходът му беше методичен и наистина математически. Старите и болните също бяха събрани и премахнати. Чистка и преврат. Приблизително една трета от населението беше изтребено през този седемдесет и два часов период, който оттогава събирателно се нарича „Нулевата нощ.“

Пълчищата овладяха улиците. Полицията за борба с безреди­ците, SWAT, армията - всички те бяха пометени от вълната чу­довища. Онези, които се покориха и се предадоха, останаха като охранители и пазачи.

Планът на Господаря се увенча с огромен успех. По жесток дарвинистки начин Господаря подбра оцелелите според тяхното по­корство и отстъпчивост. Растящата му мощ не можеше да се определи другояче, освен като ужасяваща. След унищожаването на Древните, неговият контрол над ордите - и оттам над целия свят - се разшири и даже се усложни. Стригоите вече не вилнееха из улиците като побеснели зомбита, не нападаха и не се хранеха, когато им се прище. Подобно на пчели в кошер или на мравки в мра­вуняк, явно всеки един имаше ясно определена роля и отговорности. Те бяха очите на Господаря по улиците.

В началото дневната светлина съвсем липсваше. Когато слънце­то се намираше в своя зенит, бледите му лъчи можеха да се зърнат за секунди, ала през останалото време владееше непроницаем мрак. Сега, две години по-късно, слънцето се прокрадва през отровената атмосфера само по два часа дневно, но хилавите му лъчи са нищо в сравнение със светлината, която някога сгряваше земята.

Стригоите са навсякъде като някакви паяци или мравки; имат грижата оставените живи да се впишат в рутината...

Най-стъписващото от всичко обаче е... колко слабо всъщност се промени животът. Господаря извлече полза от обществения хаос през първите няколко месеца. Лишението - от храна, от чиста вода, от хигиенизиране, от прилагане на закона - тероризираше населението до такава степен, щото когато беше възстановена основната инфраструктура, бяха въведени купони за храната и поправената електрическа мрежа пропъди мрака на дългите нощи, хората откликнаха с благодарност и покорство. Стадото тряб­ваше да възмезди реда и рутината - ясната структура на влас­тта. И да се предаде.

За по-малко от две седмици повечето системи бяха възстано­вени. Вода, ток... отново започнаха предаванията на кабелната телевизия, този път само повторения, без реклами. Спорт, нови­ни, всичко беше повторения. Нищо ново не се произвеждаше. И... това се хареса на хората.

Бързото придвижване беше първостепенна задача е новия свят, понеже личните автомобили станаха изключителна рядкост. Ко­лите бяха потенциални бомби и по тази причина нямаха място в новата полицейска държава. Те биваха конфискувани и унищожава­ни. Всички превозни средства в движение принадлежаха на общест­вените служби - полиция, пожарна, чистота - и се управляваха от покорни човешки същества.

Същата участ сполетя и самолетите. Единствените действа­щи самолети бяха под контрола на Стоунхарт, мултинационал- ната корпорация, от чиято хватка върху разпространението на храната, върху управлението и производството на оръжия, Госпо­даря се бе възползвал при превземането на планетата. Въздушният флот на Стоунхарт се състоеше приблизително от седем процен­та от самолетите, които някога пореха небесата над целия свят.

Среброто беше поставено извън закона и се превърна в разменно средство, силно желано и заменимо за купони или точки за храна. Правилното количество от него можеше дори да откупи на човек или на обичания от него излизане от фермите.

Фермите бяха единственото съвършено различно нещо в този нов сеят. Фермите и обстоятелството, че вече не съществуваше образователна система. Нямаше повече учене, нямаше повече чете­не, нямаше повече мислене.

В кошарте и кланиците се стичаха хора по двадесет и четири часа в денонощие, седем дни седмично. Обучени пазачи и скотовъ­дци снабдяваха стригоите с потребните им хранителни вещества. Новата класова система се установи бързо. Биологична кастова система - стригоите предпочитаха кръв от В-положителна гру­па. Всякаква кръв вършеше работа, ала В-положителната или но­сеше и допълнителни ползи - например различно млечно съдържа­ние - или по-добре от останалите запазваше вкуса и качеството си извън човешкото тяло и беше по-подходяща за пакетиране и съхранение. Хората от другите кръвни групи бяха работниците, фермерите, истинските черноработници. В-положителните бяха „Кове" - първокачественото месо. Биваха обгрижвани, получаваха допълнителни ползи и храни. Даже в лагерите получаваха двойна доза ултравиолетово облъчване, та да е сигурно, че имат достатъчно витамин D. Дневният им режим, хормоналното им равно­весие и в крайна сметка - възпроизводството им - подлежаха на систематично регулиране, за да не се изостава от търсенето на кръвта.

И така. Хората ходеха на работа, гледаха телевизия, хранеха се и си лягаха. Ала в тъмнината и тишината те хлипаха и се вър­тяха, понеже знаеха твърде добре, че познатите им, че хората до тях - дори хората, които споделяха постелята им - могат извед­нъж да си отидат, погълнати от бетонната структура на най- близката ферма. И те прехапваха устни и плачеха, понеже нямаха друг избор, освен да се покорят. Все имаше някой друг (родители, братя и сестри, деца), който зависи от тях. Все имаше някой друг, който им даваше позволението да се боят, който благославяше тяхната страхливост.

Кой би сънувал, че ще гледаме с голяма носталгия назад към де­ветдесетте и първите години на новия век с тяхното безредие. Времената на бъркотия, политическа дребнавост и финансови разпри, които предшестваха рухването на световния ред... та това си беше златна ера. Всичко, което представлявахме ние, се из­губи - всякаква обществена форма и порядък според разбиранията на нашите отци и праотци. Ние се превърнахме в стадо. Превър­нахме се в добитък.

Онези от нас, които още сме живи, но не сме станали част от системата... ние станахме аномалия... Ние сме вредителите. Мършоядите. Преследваните.

Няма как да отвърнем на ударите...