Вечната нощ

Килиите

Перките на хеликоптера отблъскваха вълна подир вълна проливния черен дъжд. От тъмните облаци се лееше мръсен по­рой, ала въпреки мрака пилотът от Стоунхарт носеше авиаторски слънчеви очила. Барнс се боеше, че този лети на сляпо, и можеше само да се надява да са достатъчно високо над Манхатън.

Той се люшкаше в пътното отделение, провиснал на препаса­ните през раменете му предпазни колани. Хеликоптерът, подбран измежду множеството модели на завода „Сикорски“ в Бридж- порт, Кънектикът, се лашкаше настрани, нагоре и надолу. Дъждът като че се провираше под перките и пердашеше по стъклата, та Барнс имаше усещането, че е на лодка в бурно море. Естествено, стомахът му се разбунтува и почна да му се повдига. Смъкна шле­ма тъкмо навреме и повърна в него.

Пилотът бутна лоста напред и започна снишаването. Барнс ня­маше представа къде. През предното стъкло мъгляво се мернаха далечни сгради, после върхове на дървета. Барнс заключи, че се спускат в Сентръл парк, близо до замъка Белведере. Но тогава враждебен порив на вятъра шибна опашката на хеликоптера като ветропоказател и пилотът взе да се бори с лоста, а Барнс съгледа току вдясно бурната река Хъдсън. Не бяха в парка.

Тромаво докоснаха земята, първо с единия плаз, после с дру­гия. Барнс тъкмо изпита благодарност, че е на твърда почва, и му се наложи да излезе и да върви през бурята. Отвори вратата и го връхлетя мокрият вятър. Мушна се под въртящите се още перки, заслони очи и видя на хълма друг замък.

Барнс стисна вдигнатата яка на шинела си и забърза по хлъзга­вите каменни стъпала през дъжда. Докато стигне вратата, остана без дъх. Два вампира стояха на стража там, неподвластни на по­роя. Бяха полускрити зад парата, която се вдигаше от горещата им плът. Не го поздравиха и не му отвориха вратата.

Надписът на входа гласеше „Килиите“. Барнс се досети, че е близо до северния край на Манхатън - това беше музей под шап­ката на Метрополитънския музей на изкуствата. Отвори вратата, влезе и изчака да се затвори зад гърба му. Ослуша се, за да долови някакво движение. И да имаше, то бе заглушено от плющенето на дъжда.

„Килиите“ беше изграден от нарочно пренесените тук остан­ки от пет средновековни френски манастира и един параклис в романски стил. Късче от старините на Южна Франция, дошло в модерната епоха, която на свой ред сега изглеждаше като Средно­вековието. Барнс подвикна „Ало?“, но не получи отговор.

Все още задъхан, прекоси главната зала. Обувките му бяха прогизнали, гърлото му - пресъхнало. Погледна навън, към гра­дините, които навремето представяха образци на средновековно­то градинарство. Днес нямаше кой да се грижи за тях, а потиска­щият вампирски климат ги бе превърнал в мърляво блато. Барнс продължи напред, като два пъти се обърна, сепнат от шума на капещата от него вода. Явно беше сам зад манастирските стени.

Крачеше край гоблени, витражи, които молеха за слънце, и средновековни фрески. Подмина дванадесетте изображения на мъките Иисусови върху древните камъни и поспря пред сце­ната с Разпятието. От двете страни на Христа бяха изобразени двамата разбойници, със счупени ръце и нозе, приковани към по-малки кръстове. В камъка бе изсечен надписът

C нищожните си познания по латински, Барнс можа да си го преведе: „Със светия кръстен знак от нашите врагове из­бави ни, Боже наш.“

Още преди много години Барнс беше загърбил вярата, ала нещо в стария надпис му говореше за искреност, която по него­во убеждение липсваше в модерната организирана религия. Тези благочестиви изображения бяха останки от епоха, когато религи­ята е изпълвала живота и изкуството.

Барнс отиде пред една счупена витрина. Вътре имаше две илюстровани книги - пергаментовите страници бяха прокъсани, позлатата се лющеше и мръсни пръсти бяха замазали разкошните фини миниатюри в полетата. Забеляза голям овал, който можеше да е отпечатък само от издължен вампирски среден пръст. Вампи­рите нямаха нужда от древните ръкописни книги на хората и не ценяха нито тях, нито каквото и да е човешко творение.

Барнс мина през отворена двукрила врата под величествена романска арка и влезе в просторен параклис е висок сводест по­крив и яки стени. Апсидата над олтара на северната стена бе за­ета от огромна фреска: Богородица с Младенеца, а от двете им страни - две крилати фигури. Над главите на архангелите бяха изписани имената Михаил и Гавриил. Изобразените в нозете им светски владетели изглеждаха нищожно дребни.

Изправен пред празния олтар, Барнс усети как налягането в помещението се променя. Долови върху тила си горещ дъх, като полъх от огромна пещ, и бавно се обърна.

Зад него стоеше фигура с наметало. На пръв поглед му запри­лича на пътешественик във времето, на монах, дошъл от някое абатство от дванадесети век. Само на пръв поглед. Защото в ръ­ката си стискаше дълъг бастун с вълча глава и се виждаше, че има вампирски пръст.

Новото лице на Господаря едва се виждаше сред гънките на качулката. Зад гърба му, до една пейка стоеше дрипав женски вам­пир. Барнс се вторачи, смътно разпознал вампира. Мъчеше се да свърже плешивия червеноок звяр с хубавата синеока жена от ми­налото.

- Кели Гудуедър.

Барнс беше така втрещен, не произнесе името й на глас. Досега той вярваше, че е имунизиран срещу всички неприятни изненади в новия свят, но усети как е задишал по-тежко. Женският вампир се прокрадна зад Господаря, гъвкаво като пантера.

- Докладвайте.

Барнс кимна отсечено. Очаквал беше това. Разказа подробно за нападението на бунтовниците, както се беше упражнявал - формално, с омаловажаване на случая.

- Планирали бяха нападението в часа преди дневната светли­на. И разполагаха е подкрепата на едно лице, което не беше човек и избяга преди появата на слънцето.

- Родения.

Това също изненада Барнс. Чувал беше за такива, пък и му беше заповядано да организира лагерите е отделни зони за бре­менните жени. Но сега за пръв път узна, че наистина има такова създание. Користният ум на Барнс веднага схвана изгодата, по­неже присъствието на Родения снемаше голяма част от вината за проникването на бунтовниците от него и от въведените от него мерки за сигурност в лагера „Свобода“.

- Да, така че те получиха помощ за влизането в лагера. Веднъж озовали се вътре, изненадаха екипа в карантинната зона. След това нанесоха големи щети на апаратурата за източване на кръв, както вече докладвах. Работим усилено за възстановяването на производството и до седмица или до десет дни можем да имаме до двадесет процента от производството. Както знаете, залови­хме един от нападателите. Той беше превърнат, но се самоуби ня­колко минути след скриването на слънцето. О, освен това смятам, че открих действителната причина за нападението.

- Доктор Нора Мартинес.

Барнс преглътна. Господаря знаеше толкова много.

- Да. Едва наскоро разбрах, че тя се е намирала в лагера.

- Наскоро? Разбирам... Кога по-точно?

- Малко преди безредиците, сър. Във всеки случай, аз активно се заех с опити да извлека от нея информация относно местопо­ложението на доктор Гудуедър и партньорите му от съпротивата. Сметнах, че един по-неофициален, по-свойски разговор би бил от полза. За разлика от прекия сблъсък, който според мен само щеше да й предостави възможност да докаже, че е вярна на при­ятелите си. Надявам се да се съгласите с това. За нещастие тъкмо по това време мародерите нахлуха в главния лагер, беше подадена тревога и от охраната дойдоха да ме евакуират.

Барнс не се удържаше от време на време да поглежда към би­вшата Кели Гудуедър, която стоеше зад Господаря с отпуснати ръце. Толкова му беше странно да говори за нейния съпруг, а тя да не реагира.

- Локализирали сте член на тяхната група и не сте ме осведо­мили незабавно?

- Както казах, почти нямах време да реагирам и бях... бях дос­та изненадан, разбирате, това ме свари неподготвен. Прецених, че мога да отбележа напредък, като подходя лично - знаете, че доктор Мартинес някога работеше при мен. Надявах се да успея да използвам личната си връзка с нея, за да извлека някакви полез­ни сведения, преди да Ви я предам.

Барнс задържа усмивката си, даже и фалшивата увереност зад нея, докато усещаше присъствието на Господаря в ума си, подоб- но на тършуващ из тавана крадец. Барнс беше сигурен, че тълку­ването на хорските увъртания е задача далеч под достойнството на вампирския повелител.

Главата под качулката се понадигна и Барнс осъзна, че Господа­ря разглежда фреската.

- Лъжете. При това сте ужасно слаб лъжец. И така - защо не ми кажете истината и не проверите дали в това не Ви бива повече?

Барнс потрепери и, преди да се осъзнае, обясни в пълни под­робности нескопосния си опит за съблазняване и връзката си с Нора и Еф. Господаря помълча малко и после додаде:

- Вие убихте нейната майка. Те ще Ви търсят. За да отмъс­тят. А аз ще Ви оставя на тяхно разположение... това ще ги доведе при мен. Отсега нататък можете напълно да посветите вниманието си на Вашите служебни задължения. Съпротивата приближава своя край.

- Така ли?

Барнс тутакси затвори уста; със сигурност не възнамеряваше да спори или да се съмнява. Ако Господаря казваше, че е така, зна­чи така и беше.

- Добре тогава. Другите лагери започват производство и, как­то споменах, работи се по поправянето на апаратурата за източ­ване на кръв в лагера „Свобода“ и...

- Не говорете повече. Засега животът Ви е в безопасност. Но никога повече не ме лъжете. Никога повече не укривайте от мен. Вие не сте нито смел, нито умен. Вашата мисия е ефикасното из­вличане и пакетиране на човешката кръв. Препоръчвам Ви да се усъвършенствате в това.

- Така смятам да постъпя. Тоест, така ще постъпя, сър. Да.