Вечната нощ

Испанският Харлем

Снабдителните камиони влизаха в Манхатън от Куийнс по разчистената средна лента на моста Куийнсбъро над Ийст ривър и се насочваха или на юг по Второ авеню, или на север по

Трето.

Господин Куинлан стоеше на тротоара пред Джордж Уошинг- тън хаузис между Деветдесет и седма и Деветдесет и осма ули­ца, четиридесет пресечки северно от моста. Чакаше под дъжда, нахлузил качулката на главата си, и наблюдаваше минаващите от време на време коли. Не обръщаше внимание на конвоите. Също и на камионите и колите на корпорацията Стоунхарт. Основната му грижа беше да не привлече вниманието на Господаря.

Фет и Еф се криеха в сенките пред вратата на една от първи­те къщи на улицата. През последните четиридесет и пет минути виждаха средно по една кола на десет минути. Светлината на фа­ровете ги обнадеждаваше, липсата на интерес от страна на госпо­дин Куинлан ги разочароваше. И така, те си стояха в тъмнината и дъждът не ги притесняваше. Притесняваше ги обаче новопояви­лата се неловкост в техните отношения.

Фет обмисляше дръзкия нов план, мъчеше се да се убеди, че може да проработи. Успехът изглеждаше почти невероятен - не че разполагаха с десетки други добри възможности.

Да убият Господаря. Опитаха веднъж, като го изложиха на слънчевата светлина, но се провалиха. После умиращият Сетра­кян явно отрови кръвта му с един от антикоагулантните препара­ти на Фет. Господаря обаче просто съблече човешката си обвивка и влезе в тялото на друго, здраво, човешко същество. Изглеждаше непобедим.

И все пак, те го нараниха. И двата пъти. Независимо от първоначалната си форма, Господаря очевидно имаше нужда да съ­ществува в човешко тяло. А хората могат да бъдат унищожени.

- Не можем да се провалим този път - заговори Фет. - Никога няма да имаме по-добра възможност.

Еф кимна и погледна навън на улицата. Чакаше знак от госпо­дин Куинлан.

Изглеждаше резервиран. Може да имаше задни мисли относ­но плана, или пък беше нещо друго. Неговата нестабилност беше пропукала отношенията му с Фет, а ситуацията с Нора направо отвори пропаст в тях.

Сега основната грижа на Фет беше да не би раздразнението на Еф от него да се отрази зле на общите им усилия.

- Между мен и Нора - подзе той - не се е случило нищо.

- Знам. Но между мен и Нора се е случило всичко. Свършено е. Знам. И ще дойде време ти и аз да си поприказваме за това, може би дори да си разменим някой и друг юмрук. Но не сега. Сега трябва да се съсредоточим върху плана. Да оставим всички лични чувства... Виж, Фет, разделихме се по двойки. Трябваше или да съм с теб, или да съм с Гюс. Предпочетох теб.

- Радвам се, че отново сме на една и съща страница.

Еф тъкмо щеше да отвърне, когато отново се появи светлина от фарове. Този път господин Куинлан слезе на уличното платно. Камионът беше твърде далеч и човек не можеше да види шофьо­ра, но господин Куинлан знаеше какво върши. Той застана точно на пътя на камиона и фаровете го осветиха.

Едно от правилата на пътя беше, че всеки вампир може да из­земе превозно средство, управлявано от човек. Както в старите Съединени щати всеки военен или полицай можеше да изземе цивилно превозно средство. Господин Куинлан вдигна ръка, та да се види вампирският му среден пръст. Червените му очи също се виждаха. Камионът спря. Шофьорът, човек от Стоунхарт с тъмен костюм под топла връхна дреха, отвори вратата, без да гаси дви­гателя.

Господин Куинлан приближи до него. Фет не можеше да го види от другата страна на камиона. Забеляза как човекът внезап­но се сгърчи в кабинката. Господин Куинлан скочи на стъпалото. През замъглените от дъжда стъкла изглеждаше, че се борят.

- Давай - каза Фет и двамата с Еф хукнаха под дъжда. Пре- цапаха по тротоара и се насочиха през улицата, към страната на шофьора. Фет едва не се сблъска с господин Куинлан. Спря в по­следната секунда, когато видя, че той не се бори. Само шофьорът се бореше.

Жилото на господин Куинлан беше налято с кръв. Излизаше от основата на гърлото му през раззинатата челюст и изтъняваше към върха, който бе здраво впит в шията на човека.

Фет рязко се отдръпна. Еф дойде и също видя какво става и в един миг двамата се почувстваха свързани от споделената погну­са. Господин Куинлан се хранеше бързо, очите му бяха втренчени в очите на мъжа, чието лице беше като парализирано от ужас.

За Фет това служеше за напомняне колко лесно и бързо госпо­дин Куинлан може да се обърне срещу тях, срещу всеки един от тях.

Той не погледна назад, докато не се увери, че храненето е при­ключило. Зърна как жилото на господин Куинлан се прибира и висва от устата му като голата опашка на някакво животно, ко­ето той е погълнал. Преизпълнен с енергия, господин Куинлан вдигна тялото на шофьора и го понесе извън улицата толкова лес­но, сякаш носеше вързоп с дрехи. Полускрит в сенките пред една къща, той с твърда ръка счупи врата на шофьора. По-милостиво, а и по-удобно.

Господин Куинлан положи трупа във входа на къщата и се при­съедини към Фет и Еф на улицата. Трябваше да потеглят, преди да се появи друга кола. Задната врата на камиона беше отключена и Фет я вдигна.

Хладилен камион.

- Пусти късмет - рече Фет. Предстоеше им да пътуват цял час, дори два, и щеше да им е доста студено. Не можеха да си позволят някой да ги види да се возят отпред. - Дори няма прилична храна - додаде той, след като се покатери вътре и разрови картонените опаковки.

Господин Куинлан дръпна гумената лента, която сваляше вра­тата, и затвори двамата си спътници в мрака. Фет провери дали има отвори за проветрение - имаше. Чуха как се затваря вратата на шофьора, камионът се залюля, постръска ги и потегли.

Фет намери пуловер от полар в раницата си, навлече го и за­копча якето си. Постла малко кашони и подложи под главата си меката страна на раницата в опит да си създаде удобство. По шума можа да прецени, че и Еф се занимава със същото. Трополенето и клатушкането на камиона правеше разговорите невъзможни, ко­ето също не беше зле.

Фет скръсти ръце и се помъчи да поизбистри ума си. Съсредо­точи се върху мисълта за Нора. Знаеше, че при нормални обсто­ятелства вероятно никога не би привлякъл жена като нея. Но по време на война мъжете и жените се сближават - понякога ни не­обходимост, понякога за удобство, ала обикновено - по случай­ност. Фет беше убеден, че привличането между него и Нора е от третата категория. Освен това, по време на война хората намират себе си. Фет беше открил най-добрите си качества тъкмо в най- лошото положение. Еф, от друга страна, понякога изглеждаше ся­каш се е изгубил напълно.

Нора беше изразила желание да дойде с тях, обаче Фет я убеди да остане с Гюс, не само за да пази силите си, но и понеже знаеше, че тя няма да успее да се удържи да не нападне Барнс, ако го види. А това би изложило плана на опасност. Освен това, Гюс имаше нужда от помощ при изпълнението на своята важна задача.

- Какво мислиш? - беше го попитала тя, потърквайки голата си глава в някакъв момент на относително спокойствие.

На Фет му липсваше дългата й коса, но сега откритото й лице изглеждаше още по-красиво и чисто. Той харесваше нежните оч­ертания на главата й, грациозната линия от шията към раменете.

- Изглеждаш преродена.

- А не странна? - учуди се тя.

- Ако не друго, поне по-деликатна. По-крехка.

Нора повдигна изненадано вежди.

- Ти искаш да съм по-крехка?

- Е, само с мен - откровено отвърна Фет.

Това я накара да се усмихне. Него също. Усмивките бяха нещо рядко. Дефицитна стока, като храната напоследък.

- Харесвам плана - каза Фет, - понеже ни дава възможност. Но и се притеснявам.

- За Еф - довърши думите му Нора, която го разбираше и беше на същото мнение. - Сега е време или за победа, или за пораже­ние. Или Еф ще се разпадне и ние ще трябва да се справяме с това, или ще се покаже на висотата на задачата.

- Според мен ще е на висота. Трябва да е. Просто трябва.

Нора се възхищаваше на това, че Фет вярва в Еф, макар да не изглеждаше напълно убеден.

- Като почне да расте отново - каза Нора и пак попипа по- изстиналата си глава, - известно време ще изглеждам като някоя мъжкарана.

Фет сви рамене и си я представи.

- Мога да го преживея.

- Или пък да я поддържам така, да я бръсна. И без това през повечето време нося шапка.

- Всичко или нищо. Такава си ти.

Нора намери плетената си шапка, нахлупи я и попита:

- Нали няма да имаш нищо против?

Фет се вълнуваше само от това, че тя иска мнението му. Че той е част от нейните планове.

А сега той се поклащаше в студения раздрънкан камион и здра­во притискаше скръстените си ръце, като че прегръщаше Нора