Силата на сянката

Глава 51Разкрития в Танчико

Елейн се затрудняваше с двете тънки червени пръчици, които се мъчеше да нагласи правилно между пръстите си. „Сурса — напомни си тя. — Не са пръчици, а сурса. Само някой глупак може да се храни с тези неща, както и да се наричат.“

На отсрещната страна на масата в Залата на падащите цветенца Егеанин се мръщеше на своите сурса — по една, щръкнала във всяка ръка. Нинив държеше своите нагласени между пръстите на едната си ръка, както им беше показала Рендра, но досега беше успяла да вдигне до устата си само едно парченце месо и няколко резенчета чушки. Беше присвила очи, изпълнена с решимост. Масата беше отрупана с десетина бели купички, всяка пълна с късчета и резенчета месо и зеленчуци, залети с тъмни и светли сосове. Елейн си помисли, че може би ще им е нужен целият остатък от деня, за да привършат с това ядене, и погледна ханджийката с благодарна усмивка, когато тя се наведе през рамото й, за да нагласи правилни нейните сурса.

— Страната ви е във война с Арад Доман — каза Егеанин почти ядосано. — Защо сервирате ястия от кухнята на своите врагове?

Рендра присви рамене и направи кисела гримаса зад воала си — този път си беше облякла възможно най-бледо червено. Мънистата със същия цвят, заплетени в тънките й плитчини, леко подрънкваха, щом мръднеше глава.

— Сега това е на мода. Преди четири дни я започна „Градината на сребърния бриз“ и сега почти всеки клиент си поръчва домански храна. Мисля, че може би е защото ако не можем да завладеем доманците, поне да им завладеем кухнята. Може би точно сега в Бандар Еваан ядат нашето агнешко с меден сос и ябълки с глазура. След четири дни може би ще се появи нещо друго. Модата напоследък бързо се сменя и ако някой насъска тълпата срещу това… — Тя сви рамене.

— Смяташ ли, че ще има още безредици? — попита Елейн. — И то заради това каква храна сервират в хановете?

— Улиците се бунтуват — отвърна Рендра и разпери примирено ръце. — Знае ли човек какво може пак да ги запали? Вълнението онзи ден избухна заради мълвата, че Маракру се е провъзгласил на страната на Преродения Дракон или може би е паднал в ръцете на Заклетите в Дракона, или на бунтовници навярно — напоследък като че ли между едното и другото няма голяма разлика, — но да не мислите, че тълпата се нахвърли срещу хората от Маракру? Не. Развилняха се по улиците, събаряха хората от карети и най-накрая подпалиха Великата зала на Събранието. Като нищо утре може да се появи слух, че войската или е спечелила някаква битка, или е загубила, и тълпата току-виж се надигне срещу онези, които сервират доманска храна. Или примерно да подпалят складовете на пристанището Калпене. Кой може да каже?

— Ред няма — измърмори Егеанин и стисна здраво пръчиците си. Ако се съдеше по лицето й, можеше да минат за ками, с които се канеше да набучи част от съдържанието на купичките. Късче месо падна от сурсата на Нинив тъкмо когато успя да го вдигне до устните си и тя изръмжа, избута го от скута си и избърса кремавата коприна на роклята си с кърпичката си.

— Ха, ред! — изсмя се Рендра. — Знам го аз този ред. Може би ще се върне един ден. Някои си мислеха, че панархесата Аматера ще накара градската стража пак да си поеме задълженията, но ако аз бях на нейно място, като знам как тълпата се развилия от провъзгласянето й… Чедата на Светлината избиха мнозина от бунтовниците. Това може да означава, че няма да има повече безредици, но може и да означава, че следващият бунт ще е два пъти по-голям, или десет пъти. Та мисля, че на нейно място и аз бих задържала Стражата и Чедата около себе си. Но да не разваляме хубавото ядене с такива приказки.

Тя огледа още веднъж подредената маса, кимна, доволна от себе си, и мънистата на тънките й плитки звъннаха. После се обърна към вратата, но спря с тънка усмивка.

— Според модата доманската храна се яде със сурса и, разбира се, човек прави това, което е по модата. Но… тук няма кой да ви види и в случай, че предпочетете лъжици и вилици, те са под салфетката. — Тя посочи подноса в единия край на масата. — Приятен обяд.

Трите едва изчакаха вратата след ханджийката да се затвори, ухилиха се и посегнаха към подноса със завидна бързина. Елейн все пак успя първа да си вземе вилица и лъжица — на нито една от другите две не й се бе налагало да се храни като новачка, в няколкото кратки минути почивка между шетнята и уроците.

— Страшно е вкусно — каза Егеанин с пълна уста.

За седемте дни, откакто се бяха запознали с тъмнокосата жена, и двете я бяха заобичали. Тя бе нещо различно от непрестанно дърдорещата за хората по улицата Рендра — как били готови да ти прережат гърлото заради някой петак. Това беше четвъртото й гостуване след първата им среща и пак за Елейн всичките й гостувания бяха много приятни. Егеанин притежаваше прямота и независим дух, на които тя се възхищаваше. Можеше да е някоя дребна търговка, но можеше да съперничи и на Гарет Брин с това, че говореше каквото мислеше и не се кланяше никому.

И все пак на Елейн й се искаше срещите им да не са толкова начесто. Или по-скоро двете с Нинив да не се оказват толкова често в „Двора на трите сливи“, за да може да ги намира Егеанин. Но непрестанните улични вълнения след провъзгласяването на Аматера правеха придвижването им из града почти невъзможно въпреки обкръжението на яките моряци на Домон. Дори на Нинив се наложи да го признае, след като едва се отърваха от истински дъжд от камъни, големи колкото юмруци. Том продължаваше да им обещава, че ще им намери карета и екипаж, но тя не беше съвсем сигурна, че ги търси усърдно. Двамата с Джюйлин изглеждаха неописуемо доволни от това, че се налага тя и Нинив да стоят като затворнички в хана. „Те се връщат с отоци и окървавени, а не дават и носа си да покажем навън“ — помисли си тя кисело. Защо мъжете винаги смятаха, че е редно да пазят жените повече, отколкото пазят себе си? Защо си мислеха, че техните рани са от по-малко значение, отколкото женските?

Ако се съдеше по вкуса на месото, тя подозираше, че Том би трябвало да надникне в кухните, ако иска да намери коне. Представата, че се храни с конско, накара стомаха й да се сгърчи. Избра си една паничка, пълна само със зеленчуци, резенчета черна гъба, червени чушки и някакви жилави зелени филизи, забъркани в лепкав бял сос.

— Какво ще обсъждаме днес? — обърна се Нинив към Егеанин. — Ти ни зададе почти всички въпроси, за които бих могла да се сетя. — Във всеки случай почти всички, на които те можеха да отговорят. — Ако искаш да научиш повече за Айез Седай, трябва да отидеш в Кулата и да станеш новачка.

Егеанин трепна, както правеше при всяка дума, свързваща по някакъв начин Силата с нея.

— Вие не се помъчихте — рече тя бавно — да скриете от мен, че търсите някого. Жени. Ако това не е нахална намеса в тайните ви, бих попитала… — На вратата се почука и тя веднага млъкна.

Без да чака разрешение, вътре нахлу Бейл Домон. На лицето му се бореха ухилено задоволство и притеснение.

— Намерих ги — започна той, но щом видя Егеанин, се сепна. — Ти?!

За изумление на двете Егеанин скочи и юмрукът й полетя към корема на Домон толкова бързо, че едва можаха да го видят. Странно как обаче Домон успя да хване китката й с голямата си лапа… последва кратка суматоха, в която двамата като че ли се мъчеха да се спънат един друг, после Егеанин посегна да го удари в гърлото… после, пак неизвестно как, тя се озова по лице на пода, затисната от Домон — я въпреки това успя да измъкне ножа от колана си.

Елейн заплете потоци от Въздух около двамата преди дори сама да усети, че е посегнала към сайдар, и ги накара да замръзнат.

— Какво означава това? — попита тя ледено.

— Как смеете, господин Домон? — Гласът на Нинив бе също толкова леден. — Веднага я пуснете! — И по-топло и загрижено добави: — Егеанин, защо се опита да го удариш? Казах ви да я пуснете, Домон!

— Той не може, Нинив. — На Елейн наистина й се искаше тази жена поне да може да вижда ясно потоците, когато не е ядосана. „Тя наистина първа се опита да го удари.“ — Егеанин, защо?

Тъмнокосата жена стискаше и устата си, и ножа.

Домон запремества гневен поглед от Елейн към Нинив и обратно, странната му иллианска брада почти щръкна. Главата му беше единственото, което Елейн му бе оставила да мърда.

— Таз жена е сеанчанка! — изръмжа той.

Елейн и Нинив се спогледаха смаяни. Егеанин? Сеанчанка? Това беше невъзможно. Просто не можеше да бъде.

— Сигурен ли си? — попита Нинив тихо. Изглеждаше толкова зашеметена, колкото се чувстваше и Елейн.

— Никога няма да забравя това лице — отвърна категорично Домон. — Капитанка на кораб. Ами че нали тя плени кораба ми и ме закара във Фалме.

Егеанин изобщо не се опита да го отрече — лежеше на пода и стискаше ножа. Сеанчанка?! „Но аз я харесвам!“

Елейн предпазливо размести потоците, докато ръката на Егеанин с ножа остана непокрита до китката.

— Пусни го, Егеанин — каза тя и коленичи до нея. — Моля те. — След малко ръката на Егеанин пусна ножа. Елейн го взе, отдръпна се и напълно развърза потоците. — Пуснете я да стане, господин Домон.

— Ама тя е сеанчанка бе, госпожо — възрази той. — И е корава като канджа.

— Пуснете я.

Мърморейки под нос, той пусна Егеанин и бързо отстъпи от нея, сякаш очакваше отново да го нападне. Но тъмнокосата жена — сеанчанката — остана неподвижна. Раздвижи ръката си, която бе стискал, измери го замислено с поглед, погледна към вратата, след което вдигна глава и зачака, привидно абсолютно спокойна. Много беше трудно да не й се възхити човек.

— Сеанчанка — изсумтя възмутено Нинив, стисна шепа от тънките си плитки, после погледна ръката си озадачено и ги пусна, но челото й си остана набръчкано и очите — присвити. — Сеанчанска къртица, изровила си проход към приятелството ни. А аз си мислех, че всички сте се върнали там, откъдето дойдохте. Защо си тук, Егеанин? Случайно ли всъщност беше нашето запознанство? Защо ни издири? Да не си мислила да ни завлечеш някъде, където вашите мръсни сул-дам да могат да затегнат каишките си около вратовете ни? — Сините очи на Егеанин леко се разшириха. — О, да — каза й рязко Нинив. — Знаем ние за вас, сеанчанците, и за вашите сул-дам и дамане. Знаем повече от теб. Вие оковавате жени, които могат да преливат, но онези, които използвате, за да ги контролират, също така владеят Силата, Егеанин. Срещу всяка преливаща жена, която сте оковали като животно, вие всеки ден се движите сред други десет или дванадесет, без да го разбирате.

— Знам — отвърна кратко Егеанин и Нинив и Елейн зяпнаха.

— Знаеш? — Нинив си пое дъх. — Егеанин, струва ми се, че лъжеш. Досега не съм срещала много сеанчанци и не за повече от няколко минути, но мисля, че познавам, когато някой лъже. Сеанчанците дори не мразят преливащите жени. Те просто ги смятат за животни. Нямаше да го приемеш така лесно, ако го знаеше или ако дори го допускаше.

— Жените, които могат да носят гривната, са жени, които могат да се научат да преливат — каза Егеанин. — Не знаех, че това може да се научи — учили са ме, че една жена или го може, или не — но когато вие ми казахте, че момичетата трябва да бъдат наставлявани, ако не са се родили с него, го разбрах. Мога ли да седна? — Говореше съвсем хладнокръвно.

Елейн кимна, а Домон изправи стола на Егеанин и застана зад него. Тъмнокосата го погледна през рамо и каза:

— Не беше толкова… труден… противник, когато се срещнахме последния път.

— Ами че вие имахте двайсет бронирани войници на палубата ми и една дамане, готова да пръсне кораба ми на трески със Силата. Само щото мога да хвана акула с кука от лодката, няма да й предлагам да се бием във водата, я! — Изненадващо, той й се ухили и си разтри хълбока, където сигурно бе получил някой удар от Егеанин, който Елейн не бе могла да види. — Ама и ти не си толкова лесен противник, колкото си мислех, че ще си, ако беше без броня и меч тогава.

Светът на тази жена сигурно се беше преобърнал с главата надолу по нейните представи, но тя приемаше всичко това като някаква даденост. Елейн не можеше да си представи какво би могло да преобърне собствения й свят по такъв начин и само се надяваше, че би могла да го приеме с хладната резервираност на Егеанин. „Трябва да престана да я харесвам. Тя е сеанчанка. Ако можеха, те биха ме окаишили като паленце. Светлина, но как може човек да престане да харесва някого?“

Нинив, изглежда, не изпитваше подобни затруднения. Тя опря юмруци на масата, наведе се към Егеанин и попита:

— Какво правиш ти тук, в Танчико? След Фалме смятах, че всички сте избягали. И защо се опита да си прокраднеш към доверието ни като някоя ядяща яйца змия? Ако си мислела, че ще можеш да ни окаишиш, дълбоко се лъжеш.

— Никога не съм си го мислила — отвърна Егеанин. — Единственото, което исках от вас, бе да науча повече за Айез Седай. Аз… — Тя за първи път като че ли се поколеба, стисна устни, премести поглед от Нинив към Елейн и поклати глава. — Вие не сте това, което са ме учили. Светлината да ме сгрее дано, но… аз ви харесвам.

— Харесвала ни. — От устата на Нинив това прозвуча като престъпление. — Това не е отговор на въпросите ми.

Егеанин отново се поколеба, сетне вдигна глава, готова на всичко.

— Някои сул-дам останаха във Фалме. Някои от тях дезертираха след поражението. Неколцина от нас бяхме изпратени да ги върнем. Аз намерих само една, но открих, че ай-дам може да я задържа. — Видя стиснатите пестници на Нинив и бързо добави: — Освободих я снощи. Скъпо ще платя, ако това се разбере, но след като разговарях с вас, не можех да… — Направи гримаса и отново разтърси глава. — Ето защо останах с вас, след като Елейн ми се разкри. Знаех, че Бетамин е сул-дам. Да открия, че ай-дам я задържа, че тя може да… Трябваше да науча, да разбера за жените, които могат да преливат. — Вдиша дълбоко. — Какво смятате да направите с мен? — Ръцете й, сгънати на масата, не трепнаха.

Нинив отвори уста — гневно — и бавно я затвори. Елейн разбираше затруднението й. Нинив можеше и да е намразила вече Егеанин, но наистина какво можеха да й направят? Не беше никак сигурно, че е извършила каквото и да било престъпление в Танчико, а така или иначе войниците от градската стража, изглежда, се интересуваха единствено как да опазят кожите си. Тя беше сеанчанка, беше използвала сул-дам и дамане, но от друга страна, твърдеше, че е пуснала въпросната Бетамин на свобода. Заради какво престъпление можеха да я накажат? Заради въпросите, на които й бяха отговорили сами? Или затова, че ги бе заблудила, за да им се хареса?

— Бих искала да ти съдера кожата и да ми светнеш като залез — изръмжа Нинив, после главата й изведнъж се люшна към Домон. — Намери ли ги? Каза, че си ги намерил. Къде? — Той се размърда и погледна многозначително тила на Егеанин, повдигайки вежди.

— Не мисля, че е Мраколюбка — каза Елейн, след като Нинив се подвоуми.

— Не съм, разбира се! — Погледът на Егеанин беше свиреп и изпълнен с обида.

Нинив я изгледа гневно, след което се навъси укорително към Домон, сякаш за цялата тази бъркотия беше виновен главно той.

— Няма къде да я заключим — заяви тя най-сетне, — а пък и Рендра със сигурност ще настоява за обяснение. Продължете, господин Домон.

Той пак погледна недоверчиво Егеанин, после каза:

— При двореца на панархесата един от хората ми е видял две жени от вашия списък. Онази с котките и салдейката.

— Сигурен ли сте? — каза Нинив. — В двореца на панархесата? Бих предпочела сам да ги бяхте видял. И други жени освен Марилин Гемалфин обичат котки. А Асне Дзерамене не е единствената салдейка дори тук, в Танчико.

— Теснолика синеока жена с широк нос, хранеща цяла дузина котки в този град, където хората ядат котки, за да оцелеят? И то в компанията на друга, с типичен салдейски нос и дръпнати очи? Таз двойка не е толкоз обичайна, госпожо ал-Мийра.

— Не е — съгласи се тя. — Но в двореца на панархесата? Господин Домон, в случай, че сте забравили, това място го пазят петстотин Бели плаща, командвани от Инквизитор на Ръката на Светлината! Джайчим Карридин и неговите офицери поне би трябвало да разпознават Айез Седай по външност. Нима биха останали безучастни, ако видят, че панархесата приютява Айез Седай? — Той понечи да възрази, но доводите на Нинив бяха сериозни и от устата му не излезе нищо.

— Господин Домон — каза Елейн, — какво е правил един от вашите хора в двореца на панархесата?

Той подръпна смутено брадата си и отри с широкия си пръст горната си устна.

— Видите ли, знае се, че панархесата Аматера си пада по пипера, ледения пипер де, от белия сорт, дето е много лютив, и все едно дали ще е сговорчива на подаръче, или не, митничарите като разберат кой й е дал подаръче, сами стават по-сговорчиви.

— Подаръци? — възкликна Елейн с възможно най-укорителния си тон. — Вие бяхте далеч по-откровен на кея, когато ги нарекохте подкупи. — За нейна изненада, Егеанин се извърна енергично в стола си и също го изгледа неодобрително.

— Късметът да ме жъгне дано — измънка той. — Не сте ми искали да си оставя търговията. А и да бяхте, нямаше да го направя, даже и старата ми майчица да доведете да ме моли. Човек си има право да си върти търговийката. — Егеанин изсумтя и изправи гръб.

— Подкупите му не са наш проблем, Елейн. — Нинив беше загубила търпение. — Все ми е едно, ако ще да подкупи целия град и да внесе контрабандно… — Почукване на вратата я прекъсна. Тя изгледа останалите предупредително, сопна се на Егеанин с едно: — Ти да седиш мирно! — и извиси глас: — Влез.

Джюйлин пъхна главата си в стаята. Беше намръщен като Домон. Драскотината на мургавата му буза с вече засъхнала кръв също не беше необичайна — напоследък улиците ставаха все по-опасни, дори посред бял ден.

— Мога ли за поговоря само с вас, госпожо ал-Мийра — каза той, след като видя седналата Егеанин.

— О, я влизай — отвърна му рязко Нинив. — След всичко това, което тя вече чу, и да чуе още нещо, няма значение. И ти ли ги намери в двореца на панархесата?

Джюйлин стрелна Домон с неразгадаем поглед и стисна устни, а контрабандистът се засмя, показвайки зъбите си. Изглеждаше, че всеки момент ще се сбият.

— Значи иллианецът ме изпревари — промърмори печално Джюйлин и пренебрегвайки Домон, се обърна към Нинив. — Казах ви, че жената с белия кичур ще ме отведе до тях. Тази отлика е твърде характерна. А и доманката видях там. Отдалече — не съм толкова глупав, че да се напъхам сред ято сребруши — но не допускам, че в цял Тарабон ще се намери друга доманка освен Джеейн Кайде.

— Искаш да кажеш, че наистина са в двореца на панархесата? — възкликна Нинив.

Изражението на Джюйлин остана непроменено, но тъмните му очи леко се разшириха и просветнаха към Домон.

— Аха, значи той няма доказателство — промърмори той доволно.

— Имам доказателство аз. — Домон се постара да не поглежда към тайренеца. — Като не го приехте преди да дойде тоя рибар, госпожо ал-Мийра, не съм аз виновен.

Джюйлин се стегна, готов за свада, но Елейн се намеси преди хващача на крадци да е успял да проговори:

— Успокойте се. И двамата ги намерихте, и двамата донесохте доказателства. Без това на другия, така или иначе доказателствата на двамата поотделно нямаше да бъдат достатъчни. Сега вече знаем къде са, благодарение и на двама ви. — На тях обаче като че ли им стана още по-криво. Мъжете понякога съвсем изтъпяваха.

— Дворецът на панархесата — изсумтя Нинив. — Това, което търсят, трябва да се намира там. Но ако са го намерили, защо още са в Танчико? Палатът е огромен. Може би все още не са го намерили? Не че е от голяма полза, докато ние се мотаем отвън, а те са вътре!

Том, както обикновено, влезе, без да чука, и обхвана всички присъстващи с един поглед.

— Госпожо Егеанин — промърмори той с елегантен поклон, без куцият му крак да развали ефекта. — Нинив, мога ли да поговоря с теб насаме, имам важни новини.

Пресният оток върху спечената му буза ядоса Елейн повече от поредното съдрано място върху иначе хубавото му кафяво палто. Том беше вече твърде стар, за да се перчи из улиците на Танчико. Или по които и да е пълни с грубияни улици, впрочем. Май беше време да му уреди една пенсийка и някое спокойно местенце, където да изкара старините си. Стигаше му вече да обикаля от село на село като веселчун. Да, трябваше да се погрижи за това.

— Нямам време за това — рязко каза Нинив. — Черните сестри са в двореца на панархесата и доколкото разбирам, Аматера им помага да претърсват от мазето до тавана.

— Ама аз го разбрах преди по-малко от час — възкликна той невярващо. — Как успяхте да… — Той погледна Домон и Джюйлин, които продължаваха да се цупят като момченца, всяко от които смята, че е заслужило да получи цялата торта.

Явно беше, че веселчунът изключва и двамата като възможни източници на информация за Нинив. Елейн за малко щеше да се изхили. Той така се гордееше, че познава всички подмолни течения в града и всички скрити ходове.

— Кулата разполага със свои начини, Том — каза му тя хладно и загадъчно. — Най-добре ще е да не разпитваш много за методите на Айез Седай. — Той се навъси и косматите му вежди провиснаха разколебано. Съвсем задоволително. Тя забеляза, че Джюйлин и Домон също я погледнаха намръщено, и се постара да не се изчерви. Ако те проговореха, тя наистина щеше да се изложи като глупачка. А със сигурност щяха да проговорят — такива са мъжете. По-добре бързо да смени темата. — Том, чул ли си нещо, което би могло да показва, че Аматера е Мраколюбка?

— Нищо. — Той дръпна раздразнено единия си мустак. — Тя определено не се е виждала с Андрик, откакто й надянаха Дървесната корона. Вероятно вълненията по улиците правят преминаването между кралския палат и двореца на панархесата твърде опасно. А може би сега тя разбира, че властта й е равна на неговата и не му е толкова покорна, колкото преди. Нищо не може да покаже към кого и на какво е вярна сега. — Той хвърли бърз поглед към тъмнокосата жена на стола и добави: — Благодарен съм за помощта, която госпожа Егеанин ви предостави срещу онези крадци, но досега си мислех, че е просто ваша приятелка, с която сте се запознали случайно. Мога ли да попитам коя е тя, че да бъде въвлечена в това? Като че ли си спомням как заплашвахте да вържете на възел езика на този, който не внимава какво приказва и пред кого, Нинив.

— Тя е сеанчанка — каза Нинив. — Сега си затвори устата да не лапнеш някоя муха, Том, и седни. Можем да похапнем, докато измислим какво да правим.

— Пред нея? — каза Том. — Сеанчанка? — Беше разбрал от Елейн за част от събитията във Фалме — част макар — и определено беше слушал тукашната мълва; изгледа Егеанин така, сякаш се чудеше къде ли си е скрила рогата. Джюйлин сякаш го душаха — ако можеше да се съди по изцъклените му очи, той също трябваше да е чул танчиканските слухове.

— А да не би да ми предлагаш да помоля Рендра да я заключи в склада си? — попита го Нинив спокойно. — Виж, това наистина би предизвикало коментар, нали? Напълно съм сигурна, че трима силни мъже са в състояние да защитят две слаби жени, та дори тя да извади цяла сеанчанска армия от кесията си. Седни, Том. Или, ако предпочиташ, яж прав, но престани да зяпаш. Всички седнете. Аз лично смятам да се нахраня преди яденето да е изстинало.

Послушаха я, като Том си остана все така намусен, както и Джюйлин и Домон. Понякога хокането на Нинив наистина вършеше работа. Навярно и Ранд щеше да се държи по-добре, ако човек го понахоква от време на време.

— Не разбирам как е възможно Черните сестри да се намират в двореца на панархесата без знанието на Аматера — каза тя. — Според мен това означава три възможности. Първо, че Аматера е Мраколюбка. Второ — тя смята, че те са Айез Седай. И трето — тя е тяхна пленничка. — Неизвестно защо одобрителното кимане на Том я стопли. Глупаво. Дори да познаваше Играта на Домове, той беше просто един глупав бард, зарязал всичко, за да стане прост веселчун. — Във всеки от трите варианта тя ще им помогне да потърсят това, което търсят, но ми се струва, че ако тя ги мисли за Айез Седай, бихме могли да си спечелим нейната помощ с истината. А ако е тяхна пленничка, бихме могли да я спечелим, като я освободим. Дори Лиандрин и нейните спътнички не биха могли да се задържат в двореца, ако панархесата заповяда да бъде прочистен, а това ще ни осигури възможността да го претърсим.

— Проблемът е да разберем дали им е съюзничка, измамена или пленничка — каза Том и щракна с двете си сурса. Удивително, той умееше да ги използва!

Джюйлин поклати глава.

— Същинският проблем е как да се доберем до нея, независимо от положението й. Джайчим Карридин разполага с петстотин Бели плаща около двореца, като птици-рибари около кейовете. Легионът на панархесата е почти два пъти по-голям, и Градската стража е почти толкова. Малко от пръстеновите укрепления се пазят и наполовина толкова здраво.

— Няма да се бием с тях — отвърна сухо Нинив. — Престанете да мислите с космите по гърдите си. Дошло е време за хитрина, а не за мускули. Според мен…

Обсъждането продължи, докато се хранеха, чак докато не се опразни и последната купичка. Егеанин дори подхвърли няколко силни аргумента, след като дълго време седя мълчалива, без да се храни и привидно без да слуша. Тя имаше остър ум и Том с готовност приемаше всяко нейно предложение, с което сам той беше съгласен, но отхвърляше пренебрежително и упорито всичко, което не одобряваше. Всъщност той се държеше по същия начин и с всички останали. Дори Домон, колкото и да беше изненадващо, подкрепи веднъж Егеанин, когато Нинив понечи да я накара да млъкне.

— Но идеята й е разумна, госпожо ал-Мийра. Само глупакът отхвърля смислени предложения, откъдето и да идват те.

За съжаление, това, че знаеха къде са Черните сестри, не помагаше с нищо, след като не знаеха дали Аматера е на тяхна страна, както и какво точно търсят. Накрая, след близо два часа обсъждане, не стигнаха почти до нищо освен до няколко що-годе смислени предложения как да разберат за Аматера. Всички от които, както изглеждаше, можеха да се приложат от мъжете с тяхната паяжина от контакти, обхващаща цял Танчико.

Никой от глупавите мъже не искаше да ги остави сами със сеанчанката — докато Нинив не ги оплете с потоци от Въздух.

— Не мислите ли — каза им тя ледено, обкръжена от сиянието на сайдар, — че една от нас може да направи с нея същото, само да каже „бау“? — Не пусна никого от тях, докато не кимнаха съгласни — единственото движение, на което бяха способни.

— Стегнат екип имате — каза Егеанин, след като вратата се затръшна след тях.

— Млъкни, сеанчанко! — Нинив стисна ръце пред гърдите си. Изглежда, се бе отказала да посяга към плитките си, когато се ядоса. — Седни си на мястото и мълчи!

Досадно беше да седят и да зяпат сливовите дръвчета и падащите цветенца по лишените от прозорци стени или да крачат напред-назад по пода, докато Том, Джюйлин и Домон наистина вършеха нещо. Но още по-неприятно беше, когато някой от мъжете се връщаше на интервали да им докладва за поредната изгубена следа, поредната прекъсната нишка, да чуе какво са разбрали останалите и бързо да излезе пак навън.

Първия път, когато Том се върна — с втора червена подутина на другата му буза — Елейн каза:

— Няма ли да е по-добре да останеш тук, Том, където ще можеш да изслушваш докладите на Джюйлин и Домон? Ще можеш да ги оценяваш по-добре от мен и Нинив.

Той поклати глупавата си рошава побеляла глава, а Нинив изсумтя толкова силно, че сигурно се чу чак в коридора.

— Хванал съм една диря към една къща на Верана, където Аматера, изглежда, е ходила тайно няколко нощи преди да я издигнат за панархеса. — И излезе, преди тя да е успяла да каже и дума.

Когато се върна отново — видимо накуцвайки повече, за да докладва, че къщата се оказала домът на старата леля на Аматера — Елейн му заговори много твърдо:

— Том, искам да седнеш. Ще останеш тук. Няма да позволя да пострадаш.

— Да пострадам ли? — отвърна тон. — Дете, аз никога в живота си не съм се чувствал по-добре. Предайте на Джюйлин и Домон, че изглежда, има някаква жена на име Цериндра, някъде в града, която твърди, че знае всички тъмни тайни за Аматера. — И той закуцука навън. Опърничав, опърничав и глупав старец.

По едно време зад дебелите стени отекна шумотевица — груби викове и крясъци откъм улицата. Рендра се втурна в стаята тъкмо когато Елейн се канеше да излезе навън, за да види какво става.

— Малка неприятност отвън. Вие хич не се притеснявайте. Хората на Бейл Домон ги разкараха. Исках само да не се безпокоите.

— Безредици тук? — попита рязко Нинив. Кварталът около хана се смяташе за един от най-спокойните в града.

— Не се безпокойте — успокои ги Рендра. — Сигурно искат храна. Ще им кажа къде да намерят трапезариите на Бейл Домон и ще се махнат.

След малко врявата наистина заглъхна и Рендра им изпрати вино. Едва като излизаше, Елейн разпозна в прислужника с намусено лице младежа с красивите кафяви очи. От известно време той беше започнал да реагира на всеки неин хладен поглед така, сякаш го навикваше. Да не би този глупак да си въобразяваше, че точно сега има време да го забележи?

Чакане и крачене напред-назад, крачене и чакане. Цериндра се оказа прислужничка, изгонена заради кражба. Без капка благодарност за това, че не я бяха затворили, трупаше срещу Аматера всяко обвинение, което й подхвърлеха. Един тип, който твърдеше, че Аматера е Айез Седай и Черна Аджа, също така твърдеше, че притежавал документи, доказващи, че крал Андрик е Преродения Дракон. Групата жени, с които Аматера се срещаше тайно, бяха нейни приятелки, презирани от Андрик, а смайващото разкритие, че тя финансира контрабандна дейност, не водеше доникъде. Почти всеки благородник, с изключение на самия крал, имаше пръст в контрабандата. Всяка следа водеше до нещо такова. Най-тежката улика, която Том успя да намери, беше, че Аматера бе успяла да убеди двама млади и чаровни лордове, че всеки от тях е истинската любов на живота й, а Андрик е само средство за постигане на целта й. От друга страна, тя беше давала аудиенции в двореца на панархесата на различни лордове, сама или в компанията на различни жени, чиито описания съвпадаха с Лиандрин и други от списъка, и както се съобщаваше, ги питала и приемала съветите им за своите решения. И така, съюзничка ли беше, или пленничка?

Джюйлин се върна цели три часа след залез слънце. Въртеше в ръце тоягата си и мърмореше за някакъв русокос тип, който се опитал да го ограби. Том и Домон вече се бяха отпуснали отчаяни на масата с Егеанин.

— И тук ще стане като във Фалме — изръмжа Домон. Дебелият кривак, с който се беше сдобил отнякъде, лежеше пред него, а освен това вече бе препасал и къс меч. — Айез Седай. Черната Аджа. Забъркани с панархесата. Ако и утре не открием нещо, аз лично смятам да се махам от Танчико. Вдругиден със сигурност, ако ще и родната ми сестра да ме моли да остана!

— Утре — изпъшка уморено и Том. — Толкова съм капнал, че вече не мога да мисля като хората. По едно време се хванах, че слушам приказките на един перач в двореца на панархесата, който твърдеше, че чул Аматера да пее мръсни песнички, каквито можеш да чуеш само в най-скапаните кръчми на пристанището. Представяте ли си, дори го изслушах до края.

— Колкото до мен — заяви Джюйлин, докато сядаше, — смятам да поогледам през нощта. Намерих един покривчия, който твърди, че ходи с една от прислужничките на Аматера. Според него Аматера изгонила всичките си предишни прислужнички без предупреждение, след като я провъзгласиха за панархеса. Той ще ме заведе да поприказвам с нея, след като свърши работата си на къщата на някакъв търговец.

— Никъде няма да ходиш тази нощ, Джюйлин — тросна се Нинив. — Тримата ще се редувате да ни пазите вратата. — Мъжете, разбира се, запротестираха гръмко.

— Аз трябва да си въртя търговийката и ако трябва по цял ден да разпитвам за вашите…

— Госпожо ал-Мийра, тази жена е първото лице, което съм намерил действително да е виждало Аматера след като бе издигната за…

— Нинив, едва ли ще мога да открия някакъв слух утре, камо ли да го проследя, ако прекарам нощта, играейки си на…

Тя ги остави да си изкажат възраженията и когато замълчаха, въобразявайки си, че са я убедили, каза:

— Тъй като няма къде да държим сеанчанката, ще трябва да спи при нас. Елейн, би ли помолила Рендра да й приготви постеля? На пода ще е достатъчно. — Егеанин я погледна, но не каза нищо.

Мъжете отново се опитаха да се възпротивят, но най-накрая се успокоиха и се съгласиха.

Рендра определено се изненада, че й поискаха дюшек и одеяла, но се задоволи с версията, че Егеанин се страхува да излезе на улицата посред нощ. Все пак се начумери, когато Том седна в коридора до вратата им.

— Онези хора изобщо не можаха да влязат вътре, когато се опитаха. Нали ви казах, че трапезариите ще ги примамят? Гостите на „Двора на трите сливи“ нямат нужда от телохранители пред стаите си.

— Сигурна съм — успокои я Елейн, докато се мъчеше полекичка да я избута през вратата. — Но Том и другите са много притеснени. Нали ги знаеш мъжете. — Том я стрелна с ястребов поглед под гъстите си бели вежди, но Рендра изсумтя, съгласи се и остави Елейн да затвори вратата.

След това Нинив се обърна към Егеанин, която разпъваше дюшека в другия край на стаята.

— Свали си дрехите, сеанчанко. Искам да съм сигурна, че не криеш още някой нож.

Егеанин се изправи спокойно и се разсъблече до долната си ленена риза. Нинив старателно претърси роклята й, след което настоя да претърси и самата Егеанин, при това не особено нежно. Това, че не намери нищо, изглежда, не я успокои.

— Ръцете зад гърба, сеанчанко. Елейн, овържи я.

— Нинив, не мисля, че тя…

— Вържи я със Силата, Елейн — повтори грубо Нинив, — или ще съдера парчета от роклята й и ще вържа краката и ръцете й. Помниш как се справи с онези типове на улицата. Сигурно са й били наемници. Сигурно може да ни убие, докато спим, с голи ръце.

— Наистина, Нинив, след като Том е отвън…

— Тя е сеанчанка! Сеанчанка, Елейн! — Говореше така, сякаш мразеше тъмнокосата жена заради лични преживелици, което беше безсмислено. Егвийн се беше озовала в техните ръце, не Нинив. Стиснатите й челюсти подсказваха, че е решена да го направи, било със Силата, било с въжета, ако може да намери такива.

Егеанин вече бе сложила ръце отзад, отстъпчиво, но не и раболепно. Елейн заплете поток от Въздух около тях и го завърза — така поне щеше да е по-удобно, отколкото с връзки, съдрани от роклята й. Егеанин леко изви ръцете си да пробва невидимите връзки и потръпна. По-лесно можеше да счупи стоманени пранги. Присви рамене, непохватно легна и им обърна гръб.

Нинив започна да разкопчава роклята си.

— Дай ми пръстена, Елейн.

— Сигурна ли си, Нинив? — Тя погледна многозначително Егеанин. Жената сякаш не им обръщаше никакво внимание.

— Тази нощ няма да хукне да ни издава. — Нинив смъкна роклята си и седна на ръба на леглото в тарабонската си долна риза от тънка коприна, за да навие чорапите си. — За тази нощ сме се разбрали. Егвийн ще ни чака, а сега е моят ред. Тя ще се притесни, ако никоя от нас не отиде.

Елейн измъкна пръстените от пазвата си, развърза каменния пръстен с жилките синьо, кафяво и червено и го подаде на Нинив. Нинив го върза до своя пръстен с Великата змия и тежкия златен пръстен на Лан, след което ги намести между гърдите си.

— Остави ми един час, след като се увериш, че съм заспала — каза тя и се просна на леглото. — Не би трябвало да продължи повече. И я дръж под око.

— Какво може да направи, след като е вързана, Нинив? — Елейн се поколеба и добави: — Не мисля, че би се опитала да ни навреди, дори и да не беше.

— Да не си посмяла! — Нинив надигна глава и погледна сърдито към гърба на Егеанин, след което отново легна на възглавниците. — Един час, Елейн. — Затвори очи и се размърда, за да се намести по-удобно. — Би трябвало да е предостатъчно — промърмори тя сънливо.

Прикривайки прозявката си с шепа, Елейн придърпа ниското столче до леглото откъм краката на Нинив, откъдето можеше да наблюдава както нея, така и Егеанин, макар последното да й се струваше съвсем ненужно. Жената лежеше сгушена на постелята си, с присвити към гърдите колене и с надеждно вързани ръце. Този ден се беше оказал странно изнурителен предвид това, че изобщо не бяха напускали хана. Нинив вече си мърмореше тихичко насън. С щръкнали лакти.

Егеанин надигна глава и погледна през рамо.

— Струва ми се, че тя ме мрази.

— Хайде, заспивай — отвърна Елейн с прозявка.

— Ти не ме мразиш.

— Недей да си толкова сигурна — отвърна твърдо Елейн. — Много спокойно го приемаш. Как може да си толкова спокойна?

— Спокойна? — Сеанчанката раздвижи ръце, извивайки стегите на Въздух. — Толкова съм изплашена, че ми се плаче. — Съвсем не изглеждаше вярно. Но въпреки това сякаш казваше самата истина.

— Нищо лошо няма да ти направим, Егеанин. — Каквото и да си мислеше Нинив по въпроса, тя щеше да се погрижи за това. — Хайде, спи. — След малко главата на Егеанин клюмна.

Един час. Добре беше, че не обезпокои ненужно Егеанин, но съжаляваше, че не могат да прекарат този час над същинския си проблем вместо това безсмислено скитосване из Тел-айеран-риод. Ако не можеха да разберат дали Аматера е затворничка, или пленничка, как щяха да се промъкнат в двореца при толкова много войници, и Градската стража отгоре, да не говорим за Лиандрин и останалите?

Нинив бе започнала тихо да похърква — навик, който отричаше по-разгорещено, отколкото че ръга с лакти насън. Егеанин задиша бавно и спокойно — сигурно бе заспала дълбоко. Елейн се прозя, сви се на столчето и започна да съставя планове как да се промъкне в двореца на панархесата.