Силата на сянката

Глава 23Отвъд Камъка

Земята внезапно се наведе и Егвийн се олюля и ръцете й прегърнаха шията на Мъгла. Айилците около нея се бореха с ревящите товарни мулета, плъзгащи се по стръмния скалист склон, по който не растеше нищо. Удари я зной, който бе усещала в Тел-айеран-риод. Въздухът пред очите й тръпнеше, камъкът под стъпалата й пареше през подметките на обувките. За миг кожата й настръхна болезнено, после от всичките й пори потече пот. Едва успя да овлажни дрехата й и се изпари почти мигновено.

Ревящите мулета и високите айилци почти закриваха гледката от погледа й, но тя успя да види дебелата сива каменна колона, килната на една страна няма и на три крачки от нея, покрита с довеян от вятъра пясък така, че почти не можеше да се разбере дали изобщо е двойник на Порталния камък в Тийр. А зад нея — проядени планински ридове с плочести склонове, сякаш изсечени от огромна, подивяла секира, се печаха под жарко слънце сред безоблачно небе. И въпреки всичко в средата на дългата долина отдолу висеше гъста, плътна мъгла, надигаща се като купести облаци; парещото слънце би трябвало да я изпари само за няколко мига, но мъглата се гънеше, недосегаема за зноя. И сред тази бушуваща долу сивота стърчаха върхове на кули, някои увенчани с шпилове, други — рязко прекъсващи, сякаш строителите им все още работеха.

— Той беше прав — промърмори тя на себе си. — Град сред облаците.

Мат се оглеждаше с ококорени очи.

— Успяхме! — засмя й се той. — Успяхме, Егвийн, и то без никакви… Да ме изгори дано, успяхме! — Той разкопча дантелената яка около врата си. — Светлина, колко е горещо! Да ме изгори дано, ако не съм прав!

Изведнъж тя забеляза, че Ранд все още е на колене — беше свел глава и едва се крепеше с една ръка върху скалистия терен. Тя дръпна кобилата си и се забърза към него през струпалите се айилци. Лан вече му помагаше да се изправи. Моарейн също вече се бе озовала там и гледаше Ранд с привидно спокойствие — но с присвити в ъгълчетата устни, подсказващи, че е готова да му скъса ушите.

— Успях — изпъшка Ранд и се огледа. Единствено помощта на Стражника можеше да го задържи прав; лицето му беше изцедено и съсухрено като на човек на смъртно легло.

— За малко — промълви хладно Моарейн. Много хладно. — Ангреалът не беше достатъчен за задачата. Не бива да го правиш повече. Ако се налага да залагаш на шанса, трябва поне да бъде заради някоя голяма цел. Не може да рискуваш.

— Аз не рискувам, Моарейн. Мат е този, който залага на шанса. — Ранд с мъка отвори дясната си шепа; ангреалът, дебелият дребничък мъж, беше забил върха на меча си в плътта му, точно по средата на жигосаната чапла. — Може би си права. Може би наистина ми трябваше някой малко по-силен. Малко по-силен, може би… — Той се обърна към нея и се изсмя хрипливо. — Подейства, Моарейн. Това е важното. Всички ги изпреварихме. Подейства.

— Това е важното, наистина — повтори Лан и кимна.

Егвийн изцъка раздразнено. Единият едва не се самоубива, след което се опита да се пошегува с това, а другият му казва, че е постъпил правилно. Нима мъжете никога не порастваха?

— Изтощението от преливането не е като при обикновената умора — каза Моарейн. — Не мога напълно да те облекча от него, не и след като си прелял толкова много, но каквото мога, ще направя. Може би това, което ти остане, ще ти напомня да си малко по-внимателен в бъдеще. — Тя наистина беше ядосана, но в гласа й определено се долавяше нотка и на задоволство.

Сиянието на сайдар обкръжи Айез Седай, докато посягаше да обхване главата на Ранд в двете си ръце. От него се изтръгна разтърсващ стон и той потръпна неудържимо, след което рязко се отдръпна от ръцете й и в същото време се освободи от крепящия го Лан.

— Питай, Моарейн — промълви хладно Ранд и пъхна ангреала в кесията на колана си. — Питай първо поне. Не съм ти паленцето, с което можеш да правиш каквото си поискаш и когато намериш за добре. — Той разтърка длани, за да изтрие тънката струйка кръв.

Егвийн отново изсумтя укорително. Неблагодарен хлапак. Сега вече можеше да стои прав, макар очите му все още да изглеждаха уморени, и не й беше нужно да поглежда дланта му, за да се увери, че убождането е изчезнало, все едно, че никога не го е имало. Пълен неблагодарник. Изненадващо, но Лан не го смъмри за това, че беше проговорил на Моарейн по този начин.

Едва сега тя забеляза, че айилците са замлъкнали. И мулетата се бяха успокоили. Айилците бяха застанали нащрек и гледаха не към долината и обгърнатия в мъгла град, който трябваше да е Руйдийн, а към два стана, по един от двете им страни, може би на половин миля разстояние. Два купа, дузини по дузини шатри, ниски и открити от едната страна. Единият — два пъти по-голям от другия, надвиснали по планинския склон и почти сливащи се с него, но сиво-кафявите айилци във всеки от тях се виждаха ясно, стиснали в ръце къси копия или рогови лъкове, забулващи се, ако вече не бяха се забулили. Изглеждаха настръхнали, готови да нападнат.

— Мирът на Руйдийн — извика от билото над склона женски глас и Егвийн усети как напрежението на обкръжаващите я айилци ги напуска. Онези около шатрите отпуснаха оръжията си, въпреки че продължаваха да следят внимателно новодошлите.

Имаше и един трети, много по-малък стан, по-нависоко сред ридовете — малките му шатри бяха разпънати на тесен равен скат. От този лагер заслизаха четири жени — спокойни и изпълнени с достойнство, в тъмни широки поли и свободно падащи по снагите им бели блузи, с кафяви или сиви шалове на раменете въпреки горещината, и с многобройни нанизи и гривни от слонова кост и злато. Две от жените бяха белокоси, третата — с коса с цвета на слънцето. Косите им падаха свободно по гърбовете чак до кръста, придържани на тила от сгънати кърпи, завързани през челата.

Егвийн веднага разпозна едната от белокосите жени: Амис. Мъдрата, която беше срещнала в Тел-айеран-риод. Отново бе поразена от резкия контраст между потъмнелите от слънцето черти на лицето на Амис и снежнобялата й коса; Мъдрата просто не изглеждаше достатъчно възрастна за толкова белота по нея. Лицето на втората белокоса беше набръчкано като на баба, а четвъртата жена, с прошарена със сиво коса, бе на вид също толкова стара. Беше сигурна, че четирите са Мъдри, най-вероятно онези, които бяха подписали писмото до Моарейн.

Четирите айилки спряха на десетина крачки над струпалите се около Порталния камък хора и животни и жената с бабешкото лице разтвори широко ръце и заговори със състарения си, но изпълнен с властност глас:

— Мирът на Руйдийн да ви закриля. Онези, що са дошли в Чайендейр, нека се върнат в твърдините си в мир. Кръв да не се пролее на тази земя.

При тези думи айилците от Тийр започнаха да се отделят едни от други, бързо разпределяйки помежду си товарните животни и съдържанието на плетените кошове. Сега обаче не се деляха по общества; Егвийн забеляза, че Девите се разделиха на няколко групи: някои от тях веднага се отправиха на път, като се отбягваха, както отбягваха и лагерите, въпреки прословутия мир на Руйдийн. Други се отправиха към единия или другия лагер, където най-сетне започнаха да свалят оръжията.

Не всички бяха напълно убедени в мира на Руйдийн. Лан пусна дръжката на все още прибрания в ножницата си меч, а Мат припряно напъха двата ножа в ръкавите си. Ранд стоеше неподвижен, пъхнал палци под колана си, но в очите му явно се четеше облекчение.

Егвийн се огледа за Авиенда. Искаше да й зададе няколко въпроса преди да се обърне към Амис. Безспорно айилката щеше да е по-словоохотлива за Мъдрите тук, на своя земя. Девата, понесла голяма, подрънкваща торба и два навити на рула гоблена на рамо, вече крачеше енергично към един от лагерите.

— Ти ще останеш, Авиенда — извика високо Мъдрата с посивелите кичури в косата и Авиенда тутакси се закова на място, без да поглежда към никого.

Егвийн понечи да тръгне към нея, но Моарейн промърмори:

— По-добре не се намесвай. Съмнявам се, че тя ще приеме съчувствие, нито че ще види нещо друго у теб, каквото и да направиш.

Егвийн неохотно кимна. Авиенда, изглежда, наистина искаше да бъде оставена сама. Какво ли искаха Мъдрите от нея? Дали бе нарушила някое правило или закон?

Тя лично нямаше да има нищо против да е с повече приятели, чувстваше се съвсем на показ, застанала така сред неколцината айилци, докато всички онези от двата лагера я гледаха втренчено. Айилците, дошли с тях от Камъка, се бяха държали учтиво, макар и не съвсем приятелски; онези, които ги наблюдаваха сега, не изглеждаха нито учтиви, нито дружелюбни. Истинско изкушение беше да прегърне сайдар. Единствено Моарейн, спокойна и хладна както винаги въпреки избилите по челото й капчици пот, и Лан, невъзмутим като скалите наоколо, я спряха да го направи. Ако имаше опасност, те щяха да са разбрали. Докато те приемаха спокойно това положение, тя също трябваше да пази спокойствие. Но наистина й се искаше онези айилци да престанат да я гледат така.

Руарк тръгна по склона, широко усмихнат.

— Ето, че се върнах, Амис, макар и не по начина, по който си очаквала, обзалагам се.

— Знаех, че днес ще дойдеш тук, заслон на сърцето ми. — Тя се пресегна да погали бузата му и кафявият й шал се смъкна на раменете й. — Моята сестра-жена ти изпраща сърцето си.

— Значи това си имала предвид със Съновничеството — промълви тихо Егвийн на Моарейн. Лан беше единственият наблизо, който можеше да ги чуе. — Затова позволи на Ранд да ни доведе тук през Порталния камък. Те са знаели и са ти го написали в онова писмо. Но това е безсмислица. Ако ти бяха споменали за Портален камък, нямаше да го разубеждаваш. Но те са знаели, че ще се озовем тук.

Моарейн кимна, без да сваля очи от Мъдрите.

— Бяха ми написали, че ще ни посрещнат тук, на Чайендейр, днес. Аз смятах, че е… невъзможно… докато Ранд не спомена за Камъните. Когато се оказа, че е убеден — въпреки опитите ми да го разубедя, — че този тук съществува… Да кажем просто, че изведнъж ми се стори много вероятно да пристигнем в Чайендейр днес.

Егвийн вдиша дълбоко знойния въздух. Значи това беше едно от нещата, които могат да правят Съновниците. Нямаше повече търпение да започне да се учи. Дощя й се да тръгне след Руарк и да се представи на Амис — по-скоро да й се представи повторно, — но Руарк и Амис се гледаха в очите по начин, който изключваше всякакви натрапници.

От двата лагера към тях се приближи по един мъж, единият — висок, с широки рамене, с коса като пламък и доста под средната възраст, другият — по-възрастен и с по-тъмен цвят, не по-малко висок, но по-слаб. Двамата се спряха на няколко крачки от двете страни на Руарк и Мъдрите. По-възрастният, мъж с обветрено, грубовато лице, видимо не носеше никакво оръжие освен ножа на колана си, но другият стискаше копия и кожен щит, беше вирнал брадичка и току поглеждаше към Руарк свирепо и надменно.

Руарк изобщо не му обърна внимание и заговори на по-възрастния.

— Виждам те, Хейрн. Да не би някой от вождовете на септи вече да е решил, че съм загинал? Кой търси да заеме мястото ми?

— Виждам те, Руарк. Никой от Таардад не е влязъл в Руйдийн, нито се стреми. Амис каза, че ще дойде да те срещне тук днес и че тези други Мъдри ще пътуват с нея. Поведох тези мъже от септата Джиндо да се погрижат да пътуват в безопасност.

Руарк кимна тържествено. Егвийн остана с чувството, че току-що си бяха казали нещо много важно, или поне го бяха намекнали. Мъдрите не поглеждаха към мъжа с огнената коса и свиреп поглед, Руарк и Хейрн също, но ако се съдеше по избилата по бузите му червенина, все едно че всички го бяха зяпнали. Тя бегло погледна Моарейн, която й отвърна с леко поклащане на главата — Айез Седай също не разбираше какво става.

Лан наведе глава над раменете им и заговори тихо:

— Една Мъдра може да ходи навсякъде в безопасност, да посети всяка твърдина, независимо от клана. Струва ми се, че дори кръвна вражда не засяга една Мъдра. Този Хейрн е дошъл да защити Руарк от онзи, на когото е другия стан, но е въпрос на чест да не го изтъква. — Моарейн лекичко вдигна вежда и той добави: — Не знам много за тях, но съм се сражавал с тях преди да те срещна. Ти никога не си ме разпитвала за тях.

— Ще трябва да поправя пропуска си — отвърна сухо Моарейн.

Егвийн се извърна отново към Мъдрите и тримата мъже и изведнъж главата й се завъртя. Лан пъхна в ръцете й мях и тя с благодарност накваси зажаднялото си гърло. Водата беше почти вряла и миришеше на кожа, но в тази жега изглеждаше все едно току-що гребната от планински извор. Тя предложи полуопразнения мях на Моарейн, която отпи пестеливо и й го върна. Егвийн с радост изгълта остатъка, притворила очи; в следващия миг върху главата й се плисна вода и тя отново бързо ги отвори. Лан изпразваше друг мях над нея, а косата на Моарейн вече беше прогизнала.

— Тази жега може да те убие, ако не си свикнал — обясни Стражникът, докато намокряше два бели ленени шала, та двете с Моарейн да си ги завържат на челата. Ранд и Мат правеха същото. Своята глава Лан остави незащитена от слънцето — изглежда, нищо не можеше да изкара този мъж от равновесие.

Мълчанието между Руарк и айилците пред него се беше проточило, но вождът на клана най-сетне се обърна към огненокосия мъж.

— Да не би Шайдо да си няма вожд на клана, Куладин?

— Суладрик е мъртъв — отвърна мъжът. — Мурадин влезе в Руйдийн. Ако той се провали, ще вляза аз.

— Не си попитал, Куладин — каза Мъдрата с бабешкото лице с тънък, но въпреки това силен глас. — Ако Мурадин се провали, тогава попитай. Ние сме четири — достатъчно, за да кажем „да“ или „не“.

— Това е мое право, Баир — сопна се гневно Куладин. Приличаше на мъж, който не е свикнал да го спират.

— Твое право е да попиташ — отговори жената с тънкия глас. — А наше — да отговорим. Не мисля, че ще бъдеш допуснат да влезеш, каквото и да стане с Мурадин. Повреден си отвътре, Куладин. — Тя надигна сивия си шал и го уви отново върху костеливите си рамене по начин, показващ недвусмислено, че е изрекла повече, отколкото смята за необходимо.

Огненокосият мъж почервеня.

— Моят първобрат ще се върне, белязан за вожд на клана, и ще поведе Шайдо към превелика чест! Ние сме решени да… — Той стисна устни и млъкна, почти треперейки от гняв.

Егвийн реши, че трябва да го следи изкъсо, ако се окаже близо до нея. Напомняше й за Коплинови и Конгарови у дома — хора, които можеха да се пукнат от горделивост и които непрекъснато създаваха грижи на околните. Определено до този момент не беше виждала сред айилците някой, който да проявява чувствата си така невъздържано.

За Амис обаче гневливият мъж сякаш беше престанал да съществува.

— Има едно лице, което дойде с теб, Руарк — каза тя. Егвийн очакваше, че жената ще заговори за нея, но очите на Амис се заковаха в Ранд. Моарейн очевидно не беше изненадана. Егвийн се зачуди какво ли има в онова писмо от тези четири Мъдри, което Айез Седай не й беше разкрила.

За миг Ранд сякаш се стъписа, поколеба се, но после закрачи по склона, застана до Руарк и изгледа спокойно жените. Бялата му риза беше прилепнала по тялото му от потта, по бричовете му бяха избили солени петна. С усукания бял плат, вързан около главата му, определено не изглеждаше толкова величествен, колкото в Сърцето на Камъка. Поклони им се странно, с изпружен напред ляв крак и лява ръка на коляното, а дясната ръка — протегната, с длан нагоре.

— По правото на кръвта — изрече той — моля за позволение да вляза в Руйдийн за честта на предците си и в памет на онова, що е било.

Амис примигна с нескрито изумление, а Баир промърмори:

— Древна форма, но въпросът беше зададен. Моят отговор е „да“.

— Аз също отговарям „да“ — заяви Амис. — Сеана?

— Този мъж не е айилец — намеси се ядосано Куладин. Егвийн си помисли, че този човек сигурно винаги е ядосан. — Смърт е за него да стъпва на тази земя! Защо го е довел Руарк? Защо…

— Да не искаш да ставаш Мъдра, Куладин? — попита Баир навъсено, от което бръчките й станаха още по-дълбоки. — Облечи си рокля, пък ела при мен и ще видя дали можеш да се обучиш. А дотогаз ще мълчиш, когато говорят Мъдри!

— Майка ми беше айилка — рече Ранд напрегнато.

Егвийн го зяпна слисана. Кари ал-Тор беше умряла, когато Егвийн едва прохождаше, но ако жената на Трам е била айилка, то Егвийн със сигурност щеше да го е чула. Тя се обърна към Моарейн: Айез Седай гледаше мълчаливо, с изпънато лице, спокойна. Ранд наистина приличаше много на айилците с ръста си, със сивите си очи и червеникавата коса, но това все пак й се струваше нелепо.

— Не майка ти — рече замислено Амис. — Баща ти. — Егвийн поклати глава. Това вече граничеше с пълна лудост. Ранд отвори уста, но Амис не го остави да проговори. — Сеана, ти какво ще кажеш?

— Да — отвърна жената с посивелите кичури. — Мелайне?

Последната от четирите, очарователна жена със златисточервена коса, като че ли не повече от десет-петнадесет години по-голяма от Егвийн, се поколеба.

— Трябва да стане — най-сетне отрони тя, макар и много неохотно. — Отговарям „да“.

— Отговори ти се — обърна се Амис към Ранд. — Можеш да отидеш в Руйдийн и да… — Тя млъкна, когато Мат неочаквано за всички пристъпи към тях и непохватно повтори поклона на Ранд.

— Аз също моля да вляза в Руйдийн — каза той с треперещ глас.

Четирите Мъдри го изгледаха съсредоточено. Ранд изумено извърна глава. Егвийн си помисли, че едва ли някой може да бъде по-изумен от самата нея, но Куладин тутакси й доказа, че греши, защото вдигна с рев едно от копията си и замахна да го забие в гърдите на Мат.

Сиянието на сайдар обгърна Амис и Мелайне, потоци на Въздух повдигнаха освирепелия мъж и той отхвръкна на дузина крачки.

Егвийн зяпна с широко отворени очи. Те можеха да преливат! Най-малкото две от тях можеха. Изведнъж младежки гладкото лице на Амис под белите й коси изплува в съзнанието й и тя си даде сметка, че е нещо твърде подобно на липсата на видима възраст у Айез Седай. Моарейн беше абсолютно спокойна, но Егвийн почти долавяше трескавото бръмчене на мислите й зад външната невъзмутимост. Това откритие със сигурност бе изумило Айез Седай не по-малко от самата нея.

Куладин се изправи и викна:

— Приемате този чужденец като едного от нас! — И посочи Ранд с върха на копието, с което бе искал да прободе Мат. — Щом казвате, така да е. Той все пак е мекушав влагоземец и Руйдийн ще го убие. — Копието му се извърна към Мат, който междувременно се мъчеше да прибере един нож обратно в ръкава си, без да го забележат. — Но той… смърт е за него, че е тук, и светотатство, че изобщо си позволи да моли да влезе в Руйдийн. Никой освен тези от кръвта не може да пристъпи там. Никой!

— Марш при шатрите си, Куладин — сряза го хладно Мелайне. — И ти, Хейрн. И ти също, Руарк. Това е работа на Мъдрите и на никой мъж, освен на онези, които са попитали. Вървете си! — Руарк и Хейрн кимнаха и се отправиха към по-малкия стан, като си говореха тихо. Куладин изгледа Ранд, Мат и Мъдрите с изпепеляващ поглед, след което се посуети малко и закрачи гневно назад към по-големия лагер.

Мъдрите се спогледаха. Угрижено, беше готова да се закълне Егвийн, макар очевидно да бяха почти толкова добри, колкото Айез Седай, решаха ли да запазят лицата си безизразни.

— Не е позволено — най-сетне рече Амис. — Младежо, ти дори не съзнаваш какво направи. Върни се при другите.

Очите й докоснаха Егвийн, Моарейн и Лан, сега останали сами с конете си край обвеяния с пясък Портален камък. От погледа й Егвийн изобщо не можа да долови дали я е разпознала.

— Не мога — отвърна отчаяно Мат. — Чак дотук съм дошъл, но това не влиза в сметката, нали? Трябва да отида в Руйдийн.

— Не е позволено — заяви неумолимо Мелайне. — Ти нямаш айилска кръв.

Ранд, който през цялото време гледаше Мат съсредоточено, внезапно заяви:

— Той идва с мен. На мен ми разрешихте и той може да дойде с мен независимо дали казвате, че може, или не. — Гледаше Мъдрите не предизвикателно, а просто с решимост, непоколебим. Егвийн добре познаваше тази негова решимост: нямаше да отстъпи, каквото и да кажеха.

— Не е позволено — повтори твърдо Мелайне, обръщайки се към посестримите си, и придърпа шала, за да покрие главата си. — Законът е ясен. Никоя жена не може да влезе в Руйдийн повече от два пъти, никой мъж — повече от веднъж, и никой друг освен онези, що имат в себе си кръвта на Айил.

Сеана поклати глава.

— Много неща се променят, Мелайне. Старите порядки…

— Ако това е той — каза Баир. — Времето на промяната надвисва над нас. Айез Седай стоят на Чайендейр и Аан-аллейн с менящия цвета си плащ. Можем ли все още да държим на старите порядки? Като знаем колко много има да се изменя?

— Не можем — каза Амис. — Вече всичко е застанало на ръба на промяната. Мелайне? — Златокосата огледа ридовете наоколо, обгърнатия в мъгла град долу, после въздъхна и кимна.

— Сторено е — каза Амис, извръщайки се към Ранд и Мат. — Вие… с какви имена се зовете?

— Ранд ал-Тор.

— Мат. Мат Каутон.

Амис кимна.

— Ти, Ранд ал-Тор, трябва да влезеш в сърцето на Руйдийн, в самия му център. Щом искаш да отидеш с него, Мат Каутон, тъй да е, но знай, че повечето мъже, които влизат в сърцето на Руйдийн, не се завръщат, а някои се връщат полудели. Не можете да носите със себе си ни храна, ни вода, в памет на скитанията ни след Разрушението. Трябва да влезете в Руйдийн без оръжие, с голи ръце и открити сърца, в почит към Дженн. Ако имате оръжия, оставете ги на земята пред нас. Ще ви чакат тук, докато се завърнете. Ако се завърнете.

Ранд извади ножа от канията на колана си и го постави пред нозете на Амис, после, след миг колебание, добави към него зелената каменна фигурка и каза:

— Това е най-доброто, което мога да направя.

Мат започна с ножа на колана си и продължи, измъквайки ножове от ръкавите си и изпод палтото, дори един от яката на гърба си — струпа ги на купчина, достойна да впечатли дори айилките, спря за малко, погледна жените, после извади още два от ботушите си.

— Щях да ги забравя — рече той ухилен и сви рамене. Безизразните погледи на Мъдрите обаче набързо изтриха усмивката му.

— Те са вречени на Руйдийн — произнесе официално Амис и вдигна очи над главите на мъжете, а другите три и отвърнаха хорово:

— Руйдийн принадлежи на мъртвите.

— Докле се върнат, не им е дадено да говорят на живите — припя тя и другите отново й отвърнаха:

— Мъртвите не говорят на живите.

— Не ги виждаме, докле отново не застанат сред живите. — Амис придърпа шала пред очите си и една по една останалите направиха същото. После, със скрити лица, заговориха в един глас:

— Махнете се от живите и не ни гонете със спомени за онова, що е изгубено. Не изричайте онова, що виждат мъртвите. — Млъкнаха и останаха неподвижни, закрили лица с шаловете си.

Ранд и Мат се спогледаха. На Егвийн й се дощя да се приближи до тях, да им проговори — лицата им се бяха вкочанили като на хора, които не искат някой да забележи, че са смутени или изплашени — но това можеше да развали цялата церемония.

Най-после Мат се изсмя нервно.

— Е, предполагам, че мъртвите могат да говорят поне помежду си. Чудно, дали това се брои за… Както и да е. Смяташ ли, че можем да се качим на конете?

— Не — отвърна Ранд. — Струва ми се, че трябва да отидем пеш.

— О, да ме изгори дано, как ме болят краката! Ами да вземем да тръгваме тогава. Както гледам, половината следобед ще мине, докато стигнем. Ако имаме късмет.

Ранд кимна успокоително на Егвийн и двамата заслизаха по планината усмихнати, като че ли за да я убедят, че няма страшно, че никаква опасност не ги чака долу.

— Не се каниш да правиш нещо… шантаво… нали? — каза Мат. — Смятам да се върна жив.

— Аз също — отвърна Ранд.

После гласовете им престанаха да се чуват, а фигурите им започнаха да се смаляват и смаляват, все по-надолу и по-надолу. Когато се превърнаха в две малки точици, Мъдрите свалиха шаловете си.

Егвийн пооправи гънките на роклята си и пристъпи към тях, повела след себе си Мъгла.

— Амис? Аз съм Егвийн ал-Вийр. Вие ми казахте, че трябва да…

Амис я прекъсна с вдигане на ръка и се обърна към Лан, който държеше поводите на Мандарб, Пипе и Джейде-ен.

— Сега вече това е женска работа, Аан-аллейн. Ти трябва да останеш настрана. Иди при шатрите. Руарк ще ти предложи вода и заслон.

Лан изчака лекото кимване на Моарейн, преди да се поклони и да се отдалечи натам, където бе отишъл Руарк. Менящият цветовете си плащ, провиснал на гърба му, му придаваше странен вид, като лишена от тяло глава и ръце, носещи се плавно във въздуха пред трите коня.

— Защо го нарече така? — попита Моарейн, след като той се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чуе. — Едничкия мъж. Познаваш ли го?

— Познаваме го, Айез Седай. — Произнесената от Амис титла прозвуча като обръщение между равни. — Последният от Малкиерите. Мъжът, който не ще се откаже от своята битка със Сянката, макар държавата му отдавна да е унищожена от нея. Много чест има в него. От съня знаех, че ако ти дойдеш, Аан-аллейн почти сигурно също ще дойде с теб, но не знаех, че ти се подчинява.

— Той е моят Стражник — отвърна кратко Моарейн.

На Егвийн й се стори, че Айез Седай е угрижена, и се досещаше защо. Почти сигурно Лан щял да дойде с Моарейн? Лан винаги следваше Моарейн — би я последвал и в Ямата на ориста, без окото да му мигне. Не по-малко интересен за Егвийн беше изразът „ако ти дойдеш“. Знаеха ли Мъдрите все пак, че ще дойдат, или не? Може би тълкуването на Съня изобщо не беше толкова еднозначно, колкото тя се надяваше. Тъкмо се накани да попита, когато Баир заговори:

— Авиенда. Ела тук.

Авиенда беше приклекнала безутешно встрани от всички, обгърнала коленете си с ръце и забила поглед в земята. Сега бавно се изправи. Ако Егвийн не я познаваше достатъчно, щеше да си помисли, че е изплашена. Авиенда се затътри към стоящите на височинната Мъдри, спря пред тях и пусна торбата и рулата с гоблените в краката си.

— Време е — рече й кротко Баир. Кротко-кротко, но в бледосините й очи нямаше и намек за милост. — Потича с копията колкото можа. По-дълго, отколкото ти се полагаше.

Авиенда предизвикателно отметна глава.

— Аз съм Дева на копието. Не желая да бъда Мъдра. Няма да стана!

Лицата на Мъдрите се изпънаха. Егвийн веднага си спомни за Женския кръг у дома, събран да укори някоя жена, тръгнала да прави нещо глупаво.

— Към теб вече се отнесоха много по-милостиво, отколкото по мое време — каза Амис с каменен глас. — Аз също отказах, когато ме призоваха. Сестрите ми по копие скършиха копията ми пред очите ми. Отведоха ме при Баир и Койделин с вързани ръце и крака и облечена само в кожата си.

— И една хубава мъничка кукла, пъхната под мишницата ти — добави сухо Баир, — за да ти напомня колко детински си се държала. Ако не се лъжа, през първия месец ти бяга точно девет пъти.

Амис мрачно кимна.

— И бях принудена да рева като малко дете след всяко бягство. През втория месец бягах само пет пъти. Въобразявах си, че съм силна и твърда като истинска жена. Колко глупава бях — половин година ми трябваше, за да се уверя, че ти си по-силна и по-твърда, отколкото аз изобщо ще бъда някога, Баир. Но макар и след време, научих що е дълг и какви са задълженията пред народа ми. Както и ти ще го научиш, Авиенда. Такива като теб и мен… ние имаме задължения. Ти не си дете. Време е да оставиш куклите — и копията — и да станеш жената, каквато си предназначена да бъдеш.

Изведнъж Егвийн осъзна защо изпитваше такава близост към Авиенда от самото начало, разбра защо Амис и другите бяха решили да стане Мъдра. Авиенда можеше да прелива. Като самата нея, като Елейн и Нинив — и Моарейн, разбира се — тя беше една от онези рядко срещани жени, които не само можеха да бъдат научени да преливат, но у които тази способност беше вродена, така че тя можеше да докосне в един момент Верния извор независимо дали знае какво прави, или не. Лицето на Моарейн беше гладко и спокойно, но Егвийн прочете потвърждение в очите й. Айез Седай със сигурност го беше разбрала още в първия миг, в който се бе оказала на една ръка разстояние от айилката. Егвийн долови, че изпитва същото чувство на „родство“ и към Амис и Мелайне. Не и към Баир или Сеана обаче. Само първите две можеха да преливат — тя бе уверена в това. А сега можеше да усети същото и у Моарейн. За първи път го изпитваше.

Мъдрите обаче явно виждаха нещо повече в лицето на Моарейн.

— Смятала си да я отведеш във вашата Бяла кула — каза Баир. — Да я направите една от вас. Тя е айилка, Айез Седай.

— Може да стане много силна, ако се обучава правилно — отвърна Моарейн. — Също толкова силна, колкото ще стане Егвийн. И в Кулата може да достигне тази сила.

— Ние можем да я научим също толкова добре, Айез Седай. — Гласът на Мелайне бе спокоен, но в зеленоокия й поглед се прокрадна нотка на презрение. — И по-добре. Говорила съм с други Айез Седай. Вие в Кулата глезите жените. Триделната земя не е място за глезотии. Авиенда ще се научи на онова, което може да прави, докато вие все още ще я карате да играе игрички.

Егвийн погледна Авиенда загрижено: младата жена бе забила очи в стъпалата си, изоставила всякакво непокорство. Ако те смятаха, че обучението в Кулата е глезотия… Тя се беше трудила по-усилено и бе подложена на много по-сурова дисциплина като новачка, отколкото когато и да било през живота си. Изпита внезапно остро съчувствие към младата айилка.

Амис протегна ръце и Авиенда неохотно постави в тях копията си и щита и присви болезнено очи, когато Мъдрата ги захвърли настрана и те издрънчаха в камъка. Авиенда бавно свали прибрания в калъф лък от гърба си и й го предаде, после откопча колана си, държащ колчана и канията с ножа. Амис поемаше всяко едно от приношенията и го захвърляше настрана като ненужен боклук. Всеки път Авиенда леко потръпваше. От ъгълчето на едно от синьозелените й очи се стече сълза.

— Защо трябва да се отнасяте така с нея? — извика ядосано Егвийн. Амис и останалите я изгледаха мълчаливо и заплашително, но тя не смяташе да се остави да я сплашват. — Отнасяте се с нещата, които са й скъпи, като със смет.

— Тя трябва да погледне на тях като на смет — каза Сеана. — Когато се върне — ако се върне, — тя ще ги изгори и ще пръсне пепелта им. Метала ще даде на някой ковач да изкове от него прости неща. Не дори нож за дялане. Капак, котле или играчки за децата. Неща, които тя ще раздаде със своите ръце, когато ги направят.

— Триделната земя никак не е мека, Айез Седай — каза Баир. — Меките неща тук загиват.

— И кадин-сор също, Авиенда. — Амис посочи към захвърлените оръжия. — Новите ти дрехи ще чакат завръщането ти.

Авиенда механично свали дрехите и меките си ботуши и захвърли всичко на купчината. Застана съвсем гола, без и един пръст на краката й да потрепне, макар на Егвийн да й се струваше, че собствените й стъпала всеки момент ще се изприщят през обущата. Помнеше как беше гледала изгарянето на собствените си дрехи, които бе носила преди да стъпи в Бялата кула — акт на скъсване на връзките с по-раншния й живот, но онова не беше така жестоко.

Когато Авиенда понечи да добави към купа торбата и гоблените, Сеана й ги взе.

— Тези можеш да си ги прибереш. Ако се върнеш. Ако не, ще отидат при семейството ти, за спомен.

Авиенда кимна. Не изглеждаше уплашена. Неподатлива, гневна, нацупена дори, но не и уплашена.

— В Руйдийн — каза Амис — ще намериш три пръстена, подредени ето така. — Тя очерта във въздуха три линии, свързващи се в средата. — Пристъпи през който и да е от тях. Ще видиш бъдещето си, проснато пред теб, отново и отново, в нови разновидности. Няма да те упътят напълно, както би било най-добре, но все пак ще запомниш достатъчно, за да знаеш някои неща за теб самата, колкото и да ги презираш, и други, които не трябва, колкото и лелеяни надежди да са. Това е началото на всичко, заради което ще те зоват „мъдра“. Някои жени никога не се завръщат от пръстените — сигурно не са могли да посрещнат очи в очи бъдещето. Някои, които оцеляват след пръстените, не оцеляват при второто си отиване в Руйдийн, до сърцето. Не заменяш труден и опасен живот за по-мекушав, а за още по-труден и опасен.

Тер-ангреал. Амис описваше тер-ангреал. Що за място беше този Руйдийн? Егвийн усети, че й се иска сама да слезе долу, за да разбере. Глупаво желание. Не бе дошла тук, за да поема ненужни рискове с тер-ангреал, за който не знаеше нищо.

Мелайне обхвана брадичката на Авиенда и извърна лицето й към себе си.

— Силата я имаш — каза тя с тиха увереност. — Силен ум и силно сърце са оръжията ти сега, но ги дръж също така сигурно, както винаги си държала копие. Помни ги, използвай ги и те ще те преведат през всичко.

Егвийн се изненада. От четирите тя беше последната, от която можеше да се очаква състрадание.

Авиенда кимна и дори успя да се усмихне.

— Ще изпреваря онези мъже до Руйдийн. Те не могат да тичат.

Всяка от Мъдрите я целуна по двете бузи и промърмори:

— Върни се при нас.

Уловила ръката на Авиенда, Егвийн я стисна и получи в отговор същото силно ръкостискане. А после айилката се затича на отскоци надолу по стръмния склон. Изглеждаше, че наистина ще догони Ранд и Мат. Егвийн продължи угрижено да се взира след нея. Всичко това напомняше на издигането в Посветена, но без никакво предварително обучение като новачка и без никой, който поне мъничко да те утеши след това. Какво ли щеше да бъде да те издигнат в Посветена още в първия ти ден в Кулата? Помисли си, че би полудяла. Нинив бе издигната точно така, поради силата й — но според нея поне част от омерзението на Нинив към Айез Седай се дължеше на онова, което бе изпитала тогава. „Върни се при нас — каза си тя безмълвно. — Бъди непреклонна.“

Когато Авиенда изчезна от погледа й, Егвийн въздъхна и се обърна към Мъдрите. Тя самата бе дошла тук със своя цел и премълчаването й нямаше да помогне на никого.

— Амис, в Тел-айеран-риод ти ми каза, че трябва да дойда при теб, за да се уча. И аз дойдох.

— Това бързане… — отрони белокосата жена. — Все бързахме, защото Авиенда толкова дълго се противеше на своя тох, защото се бояхме, че Шайдо могат да нахлузят булата си дори и тук, ако не отпратим Ранд ал-Тор в Руйдийн, преди да са помислили.

— Допускаш, че биха се опитали да го убият? — възкликна Егвийн. — Но той е оня, заради когото пратихте хора отвъд Драконовата стена! Той е Оня, що иде със Зората.

Баир придърпа шала си.

— Може би. Ще видим. Ако оживее.

— Има очите на майка си — каза Амис — и много от нея в лицето си, както и нещо от баща си, но Куладин можа да види само дрехите и коня му. Другите Шайдо също едва ли щяха да съзрат повече, както и Таардад. Чуждоземци на тази земя не се допущат, а сега сте петима. Не, четирима — Ранд ал-Тор не е чуждоземец, където и да е отрасъл. Но ние вече позволихме един да влезе в Руйдийн, което също е забранено. Искаме или не, промяната иде като лавина.

— Трябва да дойде — отрони Баир безрадостно. — Шарката ни посажда там, където пожелае.

— Познавали сте родителите на Ранд? — попита предпазливо Егвийн. Каквото и да разправяха, тя продължаваше да смята Трам и Кари ал-Тор за родители на Ранд.

— Това си е негова история — каза Амис, — ако пожелае да я чуе. — Ако се съдеше по стиснатите й устни, едва ли щеше да каже нещо повече по темата.

— Елате — каза Баир. — Вече няма за какво да се бърза. — Хайде. Предлагаме ви вода и заслон.

Краката на Егвийн едва не се подкосиха, като чу за заслон. Доскоро мокрото парче плат на челото й вече почти бе изсъхнало; струваше й се, че темето й всеки миг ще кипне, а и всичко останало по нея не беше в по-добро положение. Моарейн с не по-малка благодарност последва Мъдрите към ниските шатри.

Един висок мъж в сандали и бяла роба с качулка пое юздите на конете им. Айилското му лице изглеждаше непривично под дълбоката мека гугла. Беше свел очи към земята.

— Дай вода на животните — каза му Баир, преди да се шмугне в ниската шатра с вдигнати стени. Мъжът се поклони и докосна челото си с длан.

Егвийн се поколеба дали да му позволи да отведе Мъгла. Мъжът изглеждаше уверен, но какво ли разбираха айилците от коне? Въпреки това не мислеше, че би могъл да им навреди, а и сянката в шатрата изглеждаше великолепна. Наистина беше сумрачно и приятно хладно в сравнение със зноя отвън.

Покривът на шатрата се издигаше като връх над кръгъл отвор, но въпреки това почти нямаше място да стои изправена. Сякаш за да компенсират убитите цветове на айилските носии, по яркия цветен килим бяха нахвърляни големи, извезани със златни нишки червени възглавници, достатъчно дебели, за да омекотят твърдата скала отдолу. Подражавайки на Мъдрите, Егвийн и Моарейн се отпуснаха на килима и опряха лакти на възглавниците. Всички полегнаха в кръг, почти опрени една в друга.

Баир удари малък месингов гонг и влязоха две млади жени със сребърни подноси. Бяха облечени в същите бели роби с качулки и бяха свели очи също като мъжа, който бе отвел конете им. Коленичиха в средата на шатрата и едната напълни по една малка сребърна чаша с вино за всяка от жените, отпуснати на възглавниците, докато другата заналива вода в по-големи купи. После, без да промълвят нито дума, двете заситниха заднишком с поклони и излязоха, оставяйки лъскавите подноси и каните, изпотени от кондензираната влага.

— Ето ви и вода, и заслон — каза Баир, вдигайки купата си с вода. — На воля. И нека няма задръжки между нас. Всички тук са добре дошли, като първосестри са добре дошли.

— Нека няма задръжки — измърмориха Амис и другите две. Отпивайки от водата, всяка от айилките се представи официално. Баир, от септата Хайдо на Шаарад Айил. Амис, от септата Девет долини на Таардад Айил. Мелайне, от септата Джирад на Гошиен Айил. Сеана, от септата Черна скала на Накаи Айил.

Егвийн и Моарейн повториха ритуала, въпреки че Моарейн присви устни, когато Егвийн се нарече Айез Седай от Зелената Аджа.

Споделянето на вода и имена сякаш бе съборило някаква стена, защото настроението в шатрата се промени осезаемо. Малко усмивки от страна на Мъдрите, тънки и отпускащи напрежението — и край на формалностите.

Егвийн беше по-благодарна за водата, отколкото за виното. Колкото и да беше по-хладно в шатрата, отколкото отвън, устата й пресъхваше само като си поемеше дъх. Амис я подкани и тя жадно изгълта още една купа.

Хората в бяло я изненадаха. Може би беше глупаво, но тя осъзна, че досега бе смятала, че всички айилци, с изключение на Мъдрите, са все като Руарк и Авиенда — воини. Разбира се, че трябваше да си имат ковачи, тъкачи и други занаятчии — как иначе. Защо не и слуги тогава? Само че Авиенда изпитваше неприязън към слугите в Камъка и не им позволяваше да й свършат нищо, стига да можеше да го избегне. Тези хора, със смиреното си поведение, изобщо не се държаха като айилци. Сети се, че не беше забелязала нито една фигура в бяло в двата големи лагера.

— Само Мъдрите ли имат слуги? — попита тя.

Мелайне се задави с виното си.

— Слуги ли? — ахна тя. — Та те са гай-шайн, а не слуги. — Каза го така, сякаш това обясняваше всичко.

Моарейн леко се намръщи над чашата си с вино.

— Гай-шайн ли? Как се превежда това? „Заклелите се в мир в битка“?

— Те са просто гай-шайн — каза Амис. Изглежда, си даде сметка, че не разбират. — Простете ми, но знаете ли за джи-е-тох?

— Чест и задължение — отговори с готовност Моарейн. — Или по-скоро, чест и дълг.

— Да, това са думите. Но значението. Ние живеем по джи-е-тох, Айез Седай.

— Не се опитвай да им обясниш всичко отведнъж, Амис — предупреди я Баир. — Аз веднъж загубих цял месец да обяснявам на една влагоземка какво е това джи-е-тох и накрая тя имаше повече въпроси, отколкото в началото.

Амис кимна.

— Ще се придържам към същината. Стига да желаеш да ти се обясни, Моарейн.

Егвийн по-скоро предпочиташе да заговорят за Съновничеството и обучението, но за нейно раздразнение, Айез Седай отговори:

— Да, ако обичаш.

Амис кимна на Моарейн и започна:

— Ще ви опиша простичко пътя на джи-е-тох. При Танца на копията най-голямо джи, чест, се придобива при докосване на въоръжен противник без убийство или каквото и да било увреждане.

— Най-голяма чест, защото е най-трудно — каза Сеана и синкавите й очи се присвиха лукаво — и затова се случва рядко.

— Най-малката чест идва от убийство — продължи Амис. — Едно дете и един глупак могат да убият. Някъде помежду им е взимането на пленник. Опростявам го, нали разбирате. Степените са много. Гай-шайн са взети по такъв начин пленници, макар че един войн, който е бил докоснат, понякога може да настои да бъде взет за гай-шайн, за да смали така честта на врага си и да омаловажи собствената си загуба.

— Девите на копието и Каменните кучета са особено известни с това — вметна Сеана, при което Амис я изгледа остро.

— Аз ли разказвам това, или ти? Да продължа. Някои не могат да бъдат взимани гай-шайн, разбира се. Мъдра, ковач, дете, жена, носеща дете или чието дете е по-малко от десет години. Един гай-шайн има тох към мъжа или жената, която го е заловила. За гай-шайн това означава да служат една година и един ден, като се подчиняват в пълно покорство, без да докосват никакво оръжие, без да извършват никакво насилие.

Въпреки волята си Егвийн се заинтригува.

— Не се ли опитват да избягат? Аз със сигурност бих. — „Никога няма да позволя пак да ме направят пленничка!“

Мъдрата се слиса.

— Случвало се е — изсумтя Сеана, — но в това нещо няма чест. Един избягал гай-шайн ще бъде върнат от неговата или нейната си септа, за да отслужи отначало една година и един ден. Загубата на чест е толкова голяма, че първобрат или първосестра също може да отиде гай-шайн, за да изпълни тох на септата. И не само един, ако чувстват, че загубата на джи е голяма.

Моарейн, изглежда, поемаше всичко това съвсем спокойно, но единственото, което Егвийн можа да направи, бе да поклати глава. Айилците бяха шантави; сбъркани бяха, и толкова. И ставаше все по-лошо.

— Някои гай-шайн напоследък превръщат покорството в арогантност — каза неодобрително Мелайне. — Смятат, че с това могат да спечелят чест, като сведат подчинението и кротостта си до подигравка. Това е ново и е глупаво. Няма нищо общо с джи-е-тох.

Баир се засмя с изненадващо щедър смях, съвсем различен от тънкото й иначе гласче.

— Глупци винаги е имало. Когато бях още момиченце и Шаарад и Томанеле си крадяха едни-други добитъка и козите всяка нощ, Ченда, надзорницата на покрива на дела Майнде, бе бутната от един млад Водотърсач на Хайдо по време на набег. Тя отиде във Витата долина и настоя момъкът да я вземе гай-шайн; не щяла да позволи той да спечели слава, че я е докоснал, защото тя, представете си, държала в ръката си ножче за дялане, когато той го направил. Ножче за дялане! То си било оръжие, твърдеше тя, все едно че е Дева. Момчето нямаше друг избор освен да изпълни искането й въпреки всичкия смях, който падна. Не можеш току-така да отпратиш една босонога надзорница на покрив обратно в твърдината й. Преди да измине годината и един ден, септата Хайдо и септата Дженда си размениха копия и не щеш ли, момчето се оказа оженено за най-голямата щерка на Ченда. Докато второмайката му все още му беше гай-шайн. Той се опита да я върне на жена си като част от брачния дар и двете жени заявиха, че се опитва да ги лиши от честта им. Почти му се наложи да вземе собствената си жена гай-шайн. Отново се стигна почти до набег между Хайдо и Дженда, преди да се изпълни тох. — Айилките едва не изпопадаха от смях.

Егвийн не разбра почти нищо от разказа — във всеки случай не и кое му е смешното, — но се постара да се засмее от учтивост.

Моарейн остави купата си с вода настрана и я замени с винената чаша.

— Чувала съм мъже да говорят, че са се били с айилци, но за това не бях чувала. Определено не и за айилец, който се е предал, защото е бил докоснат.

— Това не е предаване — подчерта Амис. — Това е джи-е-тох.

— Никой не би помолил един влагоземец да го вземе гай-шайн — каза Мелайне. — Чуждоземците не разбират от джи-е-тох.

Айилките се спогледаха. Егвийн си помисли, че за тях да не разбираш джи-е-тох трябва да е като да нямаш добро възпитание или да нямаш чест.

— И между нас има мъже и жени, които държат на честта — каза тя. — Повечето от нас. И ние различаваме правото от кривото.

— Разбира се — промърмори Баир с тон, подсказващ, че става дума за съвсем друго нещо.

— Вие ми изпратихте писмо в Тийр — каза Моарейн — преди още да съм стигнала там. В него казахте страшно много неща, някои от които се оказаха верни. Включително и това, че аз би трябвало — че трябва — да се срещна с вас тук, в този ден; едва ли не ми наредихте да се явя тук. Но въпреки това преди малко казахте: ако дойда. За колко от онова, което ми написахте, знаехте със сигурност, че е вярно?

Амис въздъхна и остави настрана чашката си с вино, но първа заговори Баир:

— Много неща са несигурни дори за сънебродница. Амис и Мелайне са най-добрите между нас, но дори и те не виждат всичко, което е, или всичко, което може да е.

— Настоящето е много по-ясно от бъдещето дори в Тел-айеран-риод — рече слънцекосата Мъдра. — Това, което става или начева, е по-лесно да се види от онова, което ще се случи, или би могло. Ние изобщо не видяхме Егвийн или Мат Каутон. Вероятността младежът, който нарича себе си Ранд ал-Тор, да дойде или да не дойде, беше почти равна. Ако не дойдеше, беше сигурно, че ще загине, и айилците също. Все пак той дойде, и ако оцелее след Руйдийн, някои айилци поне също ще оцелеят. Виж, това знаем. Ако ти не беше дошла, той щеше да загине. Ако Аан-аллейн не бе дошъл, ти щеше да загинеш. Ако ти не преминеш през пръстените… — Тя млъкна, все едно че си бе прехапала езика.

Егвийн се напрегна. Моарейн трябваше да влезе в Руйдийн? Но Айез Седай сякаш не забеляза нищо, а Сеана заговори бързо, за да прикрие опущението на Мелайне:

— Към бъдещето няма преправена пътека. Шарката прави така, че и най-финото везмо да прилича на грубо изтъкана торба или на заплетен възел. В Тел-айеран-риод е възможно да видиш някои пътища, които бъдещето може да изтъче. Нищо повече.

Моарейн отпи от виното.

— Древният език често е труден за превеждане. — Егвийн я зяпна. Древният език? Ами пръстените, ами тер-ангреалът? Но Моарейн продължи енергично. — Тел-айеран-риод означава Светът на сънищата, или може би Невидимия свят. Нито едно от двете не е съвсем точно. По-сложно е. Аан-аллейн. „Единствения мъж“, но също така и „Мъжът, който е цял народ“, и още два или три различни възможни превода. И думите, които използваме ежедневно, без да се замисляме за значението им в Древния език. Стражниците се наричат „Гайдин“, което значи „братя в битката“. Айез Седай е означавало „слуги на всички“. А „айилци“? „Отдадени“, на Древния език. Но е много по-силно от това — то включва клетва, жигосана в костите ви. Често съм се чудила на какво са се отдали айилците. — Лицата на Мъдрите се бяха вкочанили като желязо, но Моарейн продължи. — А „Дженн Айил“. „Истински отдадените“, но пак по-многозначно. Може би единствените истински отдадени. Единствените истински айилци? — Тя ги изгледа въпросително, все едно че очите им изобщо не бяха станали на камък. Никоя от тях не проговори.

Но какво правеше Моарейн? Егвийн не искаше да допусне Айез Седай да провали шанса й да научи онова, което Мъдрите можеха да я научат.

— Амис, можем ли сега да поговорим за Съновничеството?

— Довечера ще имаме достатъчно време — каза Амис.

— Но…

— Довечера, Егвийн. Ти може да си Айез Седай, но ще трябва отново да станеш ученичка. Ти все още не можеш да заспиш, когато пожелаеш, или да спиш достатъчно леко, за да описваш какво виждаш преди да си се събудила. Когато слънцето започне да залязва, ще се заловя с обучението ти.

Егвийн наведе глава и надникна под ръба на шатрата. Светлината навън я ослепи през знойните вълни на въздуха; слънцето беше на не повече от половината си път към планинските зъбери.

Внезапно Моарейн се изправи на колене; пресегна се зад гърба си и започна да си разкопчава роклята.

— Разбирам, че трябва да отида като Авиенда — заяви тя. Не попита, а го заяви.

Баир изгледа Мелайне с ням укор и по-младата жена издържа погледа й само за миг, преди да сведе очи. Сеана отрони примирено:

— Не биваше да ти се казва. Но стореното — сторено. Промяна. Един не от кръвта отиде в Руйдийн, сега и друга.

Моарейн се спря.

— Това, че ми го казахте, има ли някакво значение?

— Може би голямо — отвърна неохотно Баир, — а може би — никакво. Ние често насочваме, но не казваме. Когато те видяхме да отиваш при пръстените, всеки път отиването ти ставаше по твоя воля, ти настояваше за това право, макар да нямаш от кръвта. Никоя от нас не го спомена първа. Вече настъпиха промени спрямо това, което видяхме. Кой може да каже какво значат те?

— А какво видяхте, ако не отида?

Набръчканото лице на Баир остана безизразно, но в бледосините й очи проблесна съчувствие.

— Вече ти казахме твърде много, Моарейн. Това, което вижда една сънебродница, е вероятно да се случи, но не е задължително. Онези, които действат с прекалено много знание за бъдещето, неизбежно претърпяват поражение, било от примиреност към това, което смятат, че ще стане неизбежно, било в усилията си да го променят.

— Милост на пръстените е, че спомените избледняват — каза Амис. — Една жена може да знае някои неща — малко, — които има да стават; другите тя няма да познава, докато не дойде ред сама да вземе решение, ако и тогава ги познае. Животът е несигурност и борба, избор и случайност; да знаеш как животът ти е вплетен в Шарката така, както знаеш как една нишка е втъкана в килима на пода, е все едно да изживееш живота си като животно. Ако не полудееш. Човечеството е създадено за несигурност, борба, избор и случайност.

Моарейн я слушаше, без да показва външно нетърпението си, макар Егвийн да беше сигурна, че го изпитва; Айез Седай бе свикнала да поучава, не да я поучават. Дума не пророни, докато Егвийн й помагаше да си свали роклята, нищо не каза, докато не се присви гола на ръба на килима. После надникна надолу по склона към обвития в мъгла град в долината и каза:

— Не позволявайте на Лан да ме последва. Той ще се опита, ако ме види.

— Ще бъде тъй, както ще бъде — отвърна Баир. Тънкият й глас прозвуча хладно и категорично.

След миг Моарейн кимна неохотно и се измъкна от шатрата под ослепителната светлина. И се затича с боси крака надолу по опърления склон.

Лицето на Егвийн се сгърчи. Ранд и Мат, Авиенда, сега и Моарейн, всички тръгнаха към Руйдийн.

— Тя ще… ще оцелее ли? Щом сте сънували това, би трябвало да знаете.

— Има някои места, в които не можеш да проникнеш в Тел-айеран-риод — каза Сеана. — Руйдийн. Стеддинг на Огиер. Още няколко. Каквото става вътре, е заслонено от очите на всяка сънебродница.

Това не беше отговор — можеше да се видели поне дали тя се връща от Руйдийн, — но явно беше всичко, което щяха да й кажат.

— Много добре. Да тръгвам ли и аз? — Никак не я блазнеше мисълта да изпита и тези пръстени: щеше да е като да я издигат отново в Посветена. Но след като всички други отидоха…

— Не бъди глупава — каза енергично Амис.

— За теб изобщо не сме виждали такова нещо — добави Баир малко по-спокойно. — Тебе изобщо не те видяхме.

— А и аз не бих казала „да“, дори и да ни бе попитала — продължи Амис. Четири са нужни за позволение, а аз щях да кажа „не“. Ти си тук, за да се научиш да бродиш в съня.

— В такъв случаи — каза Егвийн и се отпусна на възглавницата, — учете ме. Все трябва да има нещо, с което можете да започнете преди да се е свечерило.

Мелайне я изгледа намръщено, но Баир се изкиска сухо.

— Също толкова напориста и припряна е като теб, когато реши да се учиш, Амис.

Амис кимна.

— Много се надявам, че ще запази тази напористост и ще се освободи от припряността, заради самата нея. Чуй ме, Егвийн. Макар да е трудно, трябва да забравиш, че си Айез Седай, ако държиш да се научиш. Трябва да слушаш, да запомняш и да правиш това, което ти се каже. Но над всичко, не трябва да влизаш в Тел-айеран-риод повече, докато една от нас не каже, че можеш. Това можеш ли да го приемеш?

Да забрави, че е Айез Седай, нямаше да й е трудно, след като и без това не беше. Колкото до другото, звучеше й толкова омерзително, колкото да стане отново новачка.

— Мога да го приема. — Надяваше се, че не го изрече много колебливо.

— Добре — каза Баир. — Сега ще ти кажа за броденето в съня и за Тел-айеран-риод, в най-общи линии. Когато свърша, ти ще ми повториш това, което съм ти казала. Ако не успееш да засегнеш в преразказа си всички съществени моменти, тази нощ ще търкаш съдовете вместо гай-шайн. Ако паметта ти се окаже толкова слаба, че да не можеш да повториш това, което ти казвам след второто слушане… Е, това ще го обсъдим, когато се случи. Внимавай.

— Почти всеки човек може да се докосне до Тел-айеран-риод, но малцина могат наистина да влязат в него. От всички Мъдри само ние четирите можем да бродим в сънищата, а вашата Кула не е произвела нито една сънебродница от близо петстотин години. То не е свързано с Единствената сила, макар Айез Седай да вярват, че е. Аз не мога да преливам, нито Сеана, но въпреки това двете можем да бродим в сънищата не по-зле от Амис и Мелайне. Много хора се отриват в Света на сънищата, докато спят. И защото само се отриват в него, се будят с болежки, когато е трябвало да си счупят кости или да получат тежки рани. Една сънебродница влиза в съня изцяло, затова и раните й са истински, когато се събуди. За човек, който е навлязъл напълно в съня, сънебродник или не, смъртта там е равна на смърт тук. Но да навлезеш съвсем пълно в съня означава да изгубиш досега си с плътта; тогава връщане назад няма и плътта умира. Казано е, че някога е имало такива, които са могли да влязат в съня в плът и повече да не се връщат в този свят. Но това било зло, защото са вършели зло; никога не трябва да се опитва, дори да мислиш, че е възможно да го постигнеш. Трябва да се научиш да влизаш в Тел-айеран-риод когато пожелаеш, до степента, в която желаеш. Трябва да се научиш да намираш това, което ти е нужно да намериш, и да разчиташ онова, което видиш, да влизаш в сънищата на някой близък, за да му помогнеш в изцеряване, да разпознаваш онези, които са в сънищата достатъчно пълно, за да ти навредят, да…

Егвийн слушаше напрегнато. Думите на старата я очароваха, намекваха за неща, за които тя никога не бе подозирала, че са възможни, но освен всичко това тя нямаше никакво намерение денят й да свърши с търкане на гърнета. Някак си нямаше да е честно. Каквото и да чакаше Ранд, Мат и останалите в Руйдийн, тях поне нямаше да ги пратят да търкат гърнета. „А аз сама се съгласих на това!“ Просто нямаше да е честно. Но пък от друга страна, съмняваше се, че те ще извлекат от Руйдийн повече, отколкото тя от тези жени.