Силата на сянката

Глава 12Танчико или Кулата

Щом Егвийн най-после се размърда и отвори очи, Елейн въздъхна с облекчение. Авиенда също бързо се усмихна, разбрала, че Егвийн се завръща. Свещта беше изгоряла отвъд белязаната черта преди минути; бяха им се сторили като часове.

— Ти не искаше да се събудиш — промълви боязливо Елейн. — Толкова те разтърсвах, но ти така и не искаше да се събудиш. — Тя се изсмя късо. — О, Егвийн, изплаши дори Авиенда.

Егвийн я прегърна.

— Е, ето че се върнах. — Гласът й прозвуча уморено. Ризата й беше прогизнала от пот. — Мисля, че имах причина да се задържа малко по-дълго, отколкото бяхме замислили. Другия път ще съм по-внимателна. Обещавам.

Нинив енергично пристъпи към умивалника да излее каната с водата. Беше на ръба да я плисне в заспалото лице на Егвийн. Външно лицето й беше спокойно, но капакът на каната задрънча и част от водата се разля върху килима.

— Да не намери нещо? Или беше… Егвийн, ако Светът на сънищата може да те задържа по някакъв начин, може би е твърде опасно, преди да си научила достатъчно. Може би колкото по-често отиваш там, толкова по-трудно е да се връщаш. Може би… Не знам. Но знам, че не можем да рискуваме да те оставим да се изгубиш. — Тя скръсти ръце и се обърна към нея, готова за спор.

— Знам — отвърна Егвийн почти хрисимо. Веждите на Елейн се стрелнаха нагоре — Егвийн никога не беше хрисима към Нинив. За нищо.

Егвийн се измъкна с олюляване от леглото, отказвайки помощта на Елейн, отиде до умивалника и изми лицето и ръцете си. Елейн намери суха риза в гардероба, докато Егвийн си сваляше изпотената.

— Срещнах една Мъдра, казва се Амис. — Гласът на Егвийн беше приглушен. — Каза ми, че трябвало да отида при нея, за да науча повече за Тел-айеран-риод. В някакво място в Пустошта, наречено твърдината Студени скали.

Елейн забеляза как при споменаването на името на Мъдрата очите на Авиенда трепнаха.

— Ти познаваш ли я? Амис?

Единственото определение, с което можеше да се опише кимването на айилката, беше „неохотно“.

— Да. Мъдра. Сънебродница. Беше Фар Дарейз Май преди да се откаже от копието, за да отиде в Руйдийн.

— Дева! — възкликна Егвийн. — Значи затова тя… Няма значение. Тя каза, че сега била в Руйдийн. Знаеш ли къде се намира тази твърдина Студени скали, Авиенда?

— Разбира се. Студени скали е твърдината на Руарк. Руарк е съпругът на Амис. Ходя там понякога. По-точно, ходех. Моята сестра-майка, Лиан, е сестрожена на Амис.

Елейн се спогледа объркано с Егвийн и Нинив. По-рано Елейн си мислеше, че знае доста за Айил, все неща, научени от учителите й в Кемлин, но откакто бе срещнала Авиенда, бе разбрала колко малко знае всъщност. Техните обичаи, родови и други връзки и отношения представляваха някаква объркана плетеница. Първосестри означаваше да имат една и съща майка; само че освен това беше възможно две приятелки да станат първосестри, като положат обет пред Мъдрите. Второсестри означаваше, че майките им са сестри; ако бащите им са били братя, жените бяха отцесестри и не се смятаха за толкова близки, колкото второсестрите. Оттам нататък всичко наистина ставаше много заплетено.

— Какво означава „сестрожена“? — попита тя колебливо.

— Че двете имат един и същ съпруг. — Авиенда се намръщи, като чу ахването на Егвийн и видя как очите на Нинив за малко щяха да изхвърчат. Елейн почти очакваше подобен отговор, но въпреки това се усети, че се е хванала да оправя полите на роклята си, които всъщност си бяха съвсем оправени.

— Не — изпъшка Егвийн. — Кажи ми, че не е вярно.

— Но вие с Елейн например се грижите една за друга като първосестри. Какво щяхте да направите, ако нито една от двете не бе пожелала да отстъпи за Ранд ал-Тор? Да се биете заради него ли? Да оставите някакъв си мъж да развали връзката между вас? Нямаше ли да е по-добре, ако и двете се омъжехте за него?

Елейн погледна Егвийн. Мисълта за… Дали можеше да направи такова нещо? Дори с Егвийн? Знаеше, че бузите й са поруменели. Егвийн изглеждаше само потресена.

— Но аз пожелах да отстъпя — каза Егвийн.

Елейн си даде сметка, че забележката е предназначена колкото за нея, толкова и за Авиенда, но мисълта не пожела да я остави на мира. Дали Мин бе имала видение? Какво щеше да направи, ако бе така? „Ако е Берелайн, ще я удуша, и него също! Ако се налага да има някоя, защо да не е Егвийн? О, Светлина, за какво съм взела да мисля!“ Разбираше, че се е смутила, и за да го прикрие, подхвърли шеговито:

— Говориш така, сякаш мъжът няма никакъв избор в тази работа.

— Той може да каже „не“ — отвърна Авиенда, сякаш това беше нещо подразбиращо се — но ако иска да се събере с едната, ще трябва да го направи и с двете, след като го попитат. Моля да не се засягате, но направо бях смаяна, когато разбрах, че по вашите земи един мъж може да попита жена. Един мъж би трябвало да покаже интереса си, но после да чака жената да заговори. Разбира се, някои жени подвеждат мъжа, за да разберат какъв му е интересът, но правото да попита е на жената. Всъщност не разбирам много от тези неща. Аз още от дете си исках да стана Фар Дарена Май. Единственото, което желая, е живот с копието и със своите копиесестри — завърши тя свирепо.

— Спокойно, никой няма да се опитва да те омъжи — постара се да я успокои Егвийн. Авиенда я изгледа стреснато.

Нинив се окашля шумно. Елейн се зачуди дали не си мисли за Лан; на бузите й със сигурност бяха избили издайнически петна.

— Егвийн — рече Нинив с малко неестествено бодър тон, — ти сигурно не си намерила онова, което търсеше, иначе щеше вече да си ни го казала.

— Нищо не намерих — отвърна със съжаление Егвийн. — Но Амис каза… Авиенда, всъщност що за жена е тази Амис?

Айилката се беше заела да проучва задълбочено шарките на килима.

— Амис е твърда като скален рид и безмилостна като слънцето — промълви тя, без да вдига очи. — Тя е Сънебродница. Тя може да те научи. Паднеш ли й в ръцете, ще те влачи за косата към това, което е решила. Руарк е единственият човек, който може да й се опре. Дори останалите Мъдри внимават как стъпват, щом Амис вземе думата. Но може да те научи.

Егвийн поклати глава.

— Исках да кажа, дали пребиваването й в някое чуждо място би могло да я обърка, да я изнерви? Дали не би видяла там неща, които не съществуват?

Смехът на Авиенда беше къс и рязък.

— Да се изнерви ли? Амис не би се изнервила дори да се събуди и да види освирепял лъв до леглото си. Тя беше Дева, Егвийн, и съвсем не е омекнала, можеш да си сигурна в това.

— Какво е видяла тази жена? — попита Нинив.

— Не точно „видяла“ — отвърна Егвийн замислено. — Не мисля, че може така да се нарече. Тя каза, че в Танчико цари зло. По-лошо, отколкото биха могли да сътворят хората, така каза. Това може да е Черната Аджа. Недей да спориш с мен, Нинив — добави веднага тя с по-решителен тон. — Сънищата трябва да се тълкуват. Твърде е възможно да е това.

Нинив бе започнала да се мръщи още щом Егвийн спомена за злото в Танчико и чумеренето й прерасна в гневен поглед, когато Егвийн й каза да не спори. Понякога на Елейн й се дощяваше да ги хване и двете и хубавичко да ги напляска. Сега се намеси бързо, преди Нинив да е успяла да отговори.

— Твърде е възможно, Егвийн. Ти наистина си намерила нещо. Повече, отколкото двете с Нинив предполагахме, че ще можеш. Нали, Нинив? Нали?

— Може би — изръмжа Нинив неохотно.

— Може би. — Егвийн не изглеждаше особено щастлива от това. Тя вдиша дълбоко. — Нинив е права. Трябва да се науча какво правя. Ако знаех какво трябва да правя, нямаше да ми разправят за злото. Щях да мога да намеря Лиандрин, където и да е тя. Амис може да ме научи. Ето защо… Ето защо трябва да отида при нея.

— Да отидеш при нея? — възкликна ужасена Нинив. — В Пустошта?

— Авиенда може да ме заведе право в онази твърдина. — Погледът на Егвийн, малко предизвикателен и малко притеснен, пробяга от Елейн към Нинив. — Ако бях сигурна, че са в Танчико, нямаше да ви оставя да отидете там сами. Но с помощта на Амис може би ще успея да разбера къде са. Може би ще мога да… Дори не знам какво ще мога да направя, само съм сигурна, че ще съм способна на много повече, отколкото сега. Не че искам да ви изоставя. Можете да вземете пръстена с вас. Познавате Камъка достатъчно добре, за да можете да се върнете от Тел-айеран-риод. Мога да дойда с вас в Танчико. Каквото науча от Амис, ще мога да ви го предам. Моля ви, кажете ми, че разбирате. Толкова много мога да науча от Амис, и след това ще мога да го използвам, за да ви помогна. Ще бъде все едно, че и трите сме били обучавани от нея. Сънебродница! Жена, която знае! Лиандрин и останалите ще бъдат като невръстни дечица пред нас; няма да знаят и една четвърт от онова, което ще научим ние. — Тя замислено прехапа устна. — Не си мислите, че искам да избягам от вас, нали? Ако е така, няма да отида.

— Разбира се, че трябва да отидеш — каза Елейн. — На мен лично ще ми липсваш, но никой не ни е обещал, че ще бъдем все заедно, докато всичко това свърши.

— Но пък вие двете… да тръгнете сами… Не, би трябвало да дойда с вас. Ако те наистина са в Танчико, трябва да съм с вас.

— Глупости — рече бодро Нинив. — Учение ти трябва на теб. В по-далечна перспектива това ще ни бъде много по-полезно, отколкото компанията ти в Танчико. Ако са там, двете с Елейн ще се справим и без теб, но е възможно да пристигнем и да разберем, че това зло в края на краищата не е нищо друго, освен войната. Светлината знае, войната е достатъчно зло за всички. Може да се върнем в Кулата преди теб. Но трябва да внимаваш в Пустошта — добави тя делово. — Тя е опасно място. Авиенда, ще се грижиш ли за нея?

Преди айилката да успее да си отвори устата, на вратата се почука и веднага след почукването се появи Моарейн. Айез Седай ги обхвана с поглед, който ги претегли, измери и прецени и тях, и с какво се занимават, без едно трепване на клепачите, с което да покаже заключенията си.

— Джоя и Амико за мъртви — обяви тя.

— И каква тогава е била причината за нападението? — попита Нинив. — Само да бъдат убити? Или може би за да ги убият в случай, че не може да бъдат освободени? Сигурна бях, че Джоя е толкова самоуверена, защото е очаквала да я спасят. В края на краищата, сигурно ни е лъгала. Изобщо не повярвах на разкаянията й.

— Едва ли това е била главната цел — отвърна Моарейн. — Капитанът много умно е задържал хората си на постовете в тъмниците по време на нападението. Там не са видели нито един тролок или мърдраал. Но след това са намерили двете мъртви. Всяка с прерязано гърло. След като езикът й е бил закован на вратата на килията. — Говореше така, сякаш обсъждаше кърпене на рокля.

При това безпристрастно описание стомахът на Елейн се сви.

— Точно това не съм им го пожелавала. Не и по този начин. Дано Светлината освети душите им.

— Те отдавна са продали душите си на Сянката — каза грубо Егвийн. Но и тя беше притиснала стомаха си с ръце. — Как… Как е станало? Сиви ли?

— Съмнявам се, че дори Сиви биха могли да го постигнат — отвърна сухо Моарейн. — Изглежда, Сянката разполага със средства, за които нищо не знаем.

— Да. — Егвийн се постара да го каже спокойно. — След като не е имало опит за спасяване, това трябва да означава, че и двете са казвали истината. Били са убити, защото са проговорили.

— Или за да бъдат спрени да проговорят — добави мрачно Нинив. — Можем да се надяваме, че не знаят, че тези двете са ни казали нещо. Може би Джоя наистина се е разкаяла, но аз няма да го повярвам.

Елейн преглътна: представи си, че е в килия и че опират лицето й във вратата, за да могат да измъкнат езика й и… Потръпна, но се насили да промълви:

— Може да са били убити просто за наказание, че са се оставили да ги хванем. — Тя сама се отказа от мисълта, че убийството може да е извършено, за да ги накарат да повярват на твърденията на Джоя и Амико — бездруго си имаха достатъчно колебания какво точно да предприемат. — Три възможности и само според едната Черната Аджа знае, че те са казали нещо. След като и трите са еднакво вероятни, много е възможно просто да не знаят.

Егвийн и Нинив се спогледаха смаяни.

— Да ги накажат ли? — отрони невярващо Нинив.

В много отношения и двете бяха по-твърди от нея — заради това Елейн им се възхищаваше, — но не бяха отраснали сред непрекъснатите интриги в двора на Кемлин, нито бяха слушали приказките за жестокия начин, по който в Кайриен и Тийр играят Играта на Домовете.

— Смятам, че Черната Аджа съвсем не може да е милостива при такъв провал — каза тя. — Мога да допусна, че Лиандрин го е заповядала. Джоя със сигурност щеше да го направи също толкова лесно. — Моарейн я измери с бърз поглед и кимна утвърдително.

— Лиандрин — отрони Егвийн. — Да, мога да си представя Лиандрин или Джоя да издадат такава заповед.

— Все едно, на вас не ви оставаше много време да ги разпитвате повече — каза Моарейн. — Бездруго трябваше да ги натоварят на кораба утре по обед. — В гласа й се долови нотка на гняв; Елейн осъзна, че за Моарейн смъртта на двете Черни сестри означава бягство от правосъдието. — Надявам се скоро да вземете някакво решение. Танчико или Кулата.

Очите на Елейн срещнаха тези на Нинив и тя леко кимна.

Нинив също кимна, малко по-уверено, преди да се обърне към Айез Седай.

— Двете с Елейн заминаваме за Танчико веднага щом намерим кораб. Бърз кораб, надявам се. Егвийн и Авиенда ще заминат за твърдината Студени скали в Айилската пустош. — Не даде никакво обяснение и Моарейн повдигна вежда.

— Джолиен може да я заведе — запълни мигновената пауза Авиенда. Отбягна погледа на Егвийн. — Или Сефела, или Байн и Чиад. Аз… Аз мисля да отида с Елейн и Нинив. Ако в Танчико има война, ще им трябва сестра, която да им пази гърба.

— Щом така искаш, Авиенда — промълви бавно Егвийн. Изглеждаше изненадана и малко обидена, но не по-изненадана от Елейн. Бе започнала да си мисли, че двете стават приятелки.

— Радвам се, че искаш да ни помогнеш, Авиенда, но ти си тази, която трябва да заведе Егвийн в твърдината Студени скали.

— Тя няма да замине нито за Танчико, нито за твърдината Студени скали — заяви Моарейн, измъкна някакво писмо от кесията си и го разгърна. — Това ми го връчиха преди час. Младият айилец, който ми го донесе, ми каза, че са му го дали преди месец, още преди някоя от нас да стигне до Тийр, но въпреки това беше адресирано до мен по име, в Тийрския камък. — Тя за последен път хвърли поглед на писмото. — Авиенда, познаваш ли Амис от септата Девет долини на Таардад Айил? Баир от септата Хайдо на Шаарад Айил? Мелайне от септата Джирад на Гошиен Айил? И Сеана от септата Черни канари на Накаи Айил? Те са го подписали.

— Всички те са Мъдри, Айез Седай. Всички са Сънебродници. — Беше се присвила предпазливо, въпреки че, изглежда, сама не го забелязваше. Сякаш беше готова да се бие или да избяга.

— Сънебродници — помълви замислено Моарейн. — Може би това обяснява писмото. — Тя обърна втората страница на писмото. — Ето какво казват за теб. Какво са казали, може би още преди сама да решиш да дойдеш в Тийр. „Сред Девите на копието в Тийрския камък има едно опърничаво момиче на име Авиенда, от септата Девет долини на Таардад Айил. Сега тя трябва да дойде при нас. Не може повече да се бави и никакви извинения не са допустими. Ще я чакаме на склоновете на Чайендейр, над Руйдийн.“ Има още за теб, но главното е да се погрижа да отидеш при тях без никакво бавене. Тези ваши Мъдри се разпореждат също като Амирлин. — Изрече го с досада, което накара Елейн да се зачуди дали Мъдрите са се опитали да се разпоредят и на самата Айез Седай. Едва ли. И едва ли биха имали успех, ако се бяха опитали. Въпреки това нещо в писмото дразнеше Айез Седай.

— Аз съм Фар Дарейз Май — заяви сърдито Авиенда. — И няма да се разтичам като малко детенце, защото някои са ме повикали. Ако поискам, ще ида в Танчико.

Елейн замислено облиза устни. Това беше нещо ново за айилката. Не гневът — тя беше виждала Авиенда гневна и преди, макар и не чак до такава степен — но това, което се криеше под него. Не можеше да го нарече никак другояче освен детинско цупене. Изглеждаше и толкова невероятно, колкото да види Лан нацупен, но беше точно така.

Егвийн също го долови и потупа Авиенда по рамото.

— Всичко е наред. Ако заминеш за Танчико, ще съм доволна, че защитаваш Елейн и Нинив. — Авиенда я изгледа наистина жално.

Моарейн поклати глава, съвсем лекичко, но все пак решително.

— Показах това на Руарк. — Авиенда отвори уста и лицето й почервеня от гняв, но Айез Седай повиши тон и продължи плавно: — Както ме молят в писмото. Само онази част, която засяга теб, разбира се. Той, изглежда, е непоколебим, че ти ще направиш това, което се иска в писмото. Както заповядва писмото. Смятам, че ще е най-благоразумно от твоя страна да направиш това, което искат Руарк и Мъдрите, Авиенда. Не си ли съгласна?

Авиенда изгледа диво всички и всичко в стаята, все едно че я бяха хванали в капан.

— Аз съм Фар Дарейз Май — промърмори тя и закрачи към вратата, без да каже нищо повече.

Егвийн направи една крачка и вдигна ръка да я спре, но я пусна, когато вратата се затръшна пред нея.

— Но какво искат те от нея? — обърна се тя настойчиво към Моарейн. — Ти винаги знаеш повече, отколкото казваш. Какво криеш този път от нас?

— Каквито и да са основанията на тези Мъдри — отвърна хладно Моарейн, — това със сигурност са си неща между Авиенда и тях. Ако тя искаше да знаеш, щеше да ти го каже.

— Няма ли да спреш да разиграваш хората? — каза й с горчивина Нинив. — Сега забъркваш Авиенда в някакви нови планове, нали?

— Не аз. Мъдрите. И Руарк. — Моарейн сгъна писмото и го напъха с едва доловимо ожесточение в кесията на колана си. — Тя винаги може да му откаже. Все пак един главатар на клан не е същото като крал, доколкото разбирам от порядките на айилците.

— Смяташ ли, че наистина може? — попита Елейн. Руарк й напомняше за Гарет Брин. Капитан-генералът на кралските гвардейци на майка й рядко се намесваше, но стореше ли го, дори и Мургейз не можеше да го отклони, освен с изрична кралска заповед. Този път обаче заповед на трона нямаше да има — не че Мургейз някога беше издавала някога такава на Гарет Брин, щом той решеше, че е прав — а без такава можеше да се очаква, че Авиенда все пак ще отиде на склоновете на Чайендейр, над Руйдийн. — Поне ще може да пътува с теб, Егвийн. Амис едва ли ще може да те срещне в твърдината Студени скали, щом се кани да чака Авиенда при Руйдийн. Можете заедно да отидете при Амис.

— Но аз не искам тя да го прави — каза тъжно Егвийн. — Щом самата тя не го желае.

— Не знам кой какво иска — намеси се Нинив. — Знам само, че ни чака работа. На теб ще ти трябват много неща за пътуването през Пустошта, Егвийн. Лан ще ми каже за това. А двете с Елейн трябва да се приготвим да отплаваме за Танчико. Предполагам, че утре ще можем да намерим някакъв кораб, но това означава, че трябва да решим какво да си вземем за път още тази нощ.

— Има един кораб на Ата-ан Миере на кейовете в Блатото — каза Моарейн. — Каравела. По-бърз кораб не може да се намери. Нали искате бърз кораб. — Нинив кимна намусено.

— Моарейн — каза Елейн. — Какво смята да прави Ранд? След този щурм… Ще започне ли войната, която ти искаше?

— Не искам да започва война — отвърна й Айез Седай. — Искам това, което ще съхрани живота му до Тармон Гай-дон. Той твърди, че ще обяви на всички ни какво ще прави утре.

На гладкото й лице се очерта съвсем тъничка бръчка.

— Утре всички ще знаем повече от тази нощ. — Напусна ги, без да каже дума повече.

„Утре — помисли си Елейн. — Какво ли ще направи, когато му кажа? Какво ли ще каже? Трябва да разбере.“